[ Фик без име! xD ]

First topic message reminder :

Съжалявам,че това е поредният фен фик за двойката СасуСаку,но тази двойка ме кефи.
Фика си е мой и още не е довършен напълно,но ако ви хареса ще го продължа.
Все пак ще се надявам и по опитните в тази област да ме критикуват за да знам какво трябва да поправя при присането на фикове.

Такам...

Глава 1-Така,началото!
Казвам се Харуно Сакура и съм на 15 години.Живея в Коноха както се и предполага уча в мес-
тното училише Konoha High School.Темари,Хината и Тен-Тен са ми най-добри приятелки,а
Карин и Ино естествено врагове.
Следващата седмица са изпитите и имаме толкова много за учене,а аз дори не съм го заго-
ворила още.Да става въпрос за онова момче с черната коса,черните очи и сладникавата физи-
ономия на която никога не бях виждала усмивка,но това го правеше...готин.Поне да го загово-
ря ми трябваше известна доза чар,а всичко което имах е...голямо чело.Ужас!

-Междучасието в тоалетните-

-Сакура,успя ли?!-Запита злобно Ино
-Не...-отговорих и аз като извърнах глава на другата страна само и само да не я гледам в очи-
те.Исками се да съм на мястото на някоя от приятелките ми,толкова са готини.Незнам до-
ри как са приятелки точно на такава като мен.
Темари излизаше с Шикамару,та тя успя да го промени тотално.Беше толкова мързелив,а
сега ако тя му плеснеше той като кученце веднага се "събуждаше".Преди в училище му се но-
сеше прякора Мързелмару,но както казах Тем го промени страшно много.
Хината бе с Наруто.Също са идеални,допълват се.Тя е супер срамежлива,а той е толкова от-
ворен и весел винаги.
Тен-Тен пък бе с братовчеда на Хината-Неджи.Те също са си готини заедно.
Ино се умилква на Сай който няма представа какво думата емоция и думата чувство значи.
Карин пък се запозна с братовчед ми-Суйгетсу който за щастие не учи тук и за щастие НЕ
я харесва.Живее в Калифорния,Лос Анджелис,което си е на другия край на света за щастие.Не,
че не искам да го виждам,а просто от съображения за сигурност.И така малко се отклоних
от темата.
-Ох,милата съчувствам ти!-изрева подигравателно Карин,а после се изсмя в лицето ми.
-Гадна,тъпа лигла!Как смееш!?-Веднага показа юмрук Темари.
-Недей!-креснаха Хината и Тен-Тен в един глас,а аз сложих ръка пред нея.
-Тем не си заслужава да се занимаваш с нея!Остави ги!-казах и и тръгнах да излизам.
-Тъпачка!-изрева Карин и ме блъсна,а аз излетях през вратата на женската тоалетна право
в коридора,на земята.

Супер Страхотно Уникално Бовествено Дано скоро да пуснеш още

супер е...мн е якоо ...ощиииии

ЙЕЙ страшно е ве ОЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ Сестрата на Сакура каквво е злобарче точно като мойта сестра малка и досадна

супер е фикаааааааааа кога ще качваш следващата глава

ОЩЕЕЕЕЕЕ !!!!!!! :sarce: :sarce: :sarce:

ГЛАВА ШЕСТА
-Забрави какво казах! – Ухилих се и подгоних малката лигличка, която щеше сериозно да си изпати.
След като почти нямаше място в къщата което да не съм обиколила, гонейки малката си сестра, се спрях и изкрещях :
-Бягай, бягай блатна кикиморо, като ти дойда само на сеста ще ми станеш! – Викът ми се разнесе из цялата къща, а отдолу гласовете на майка ми и родителите на Саске секнаха. Викам си ей ся стана тя една…
Върнах се в стаята си ядосана и тръшнах вратата след себе си. Ако слезех долу майка ми щеше да ме погне с глупостите й, за това как трябвало да се държим пред чужди хора. Защо по дяволите имах сестра? Майка ми и баща ми нямали ли са си друга работа, че да ми направят и сестра?!
-Ей какво толкова ти е виновна сестра ти? – Попита ме Саске.
-Питай за какво не ми е виновна. Ако искаш можем да си разменим местата, ти да си и брат за около седмица, а аз да живея твоя живот. Бас ловя, че ще си го живея както искам и никой няма да ми вгорчава живота с глупостите си. – Обясних.
-Е…аз имам брат, но е по – голям от мен и си има съпруга, за това не се появява в къщи често. Имам предвид има си собствен дом.
-Добре ти е на теб! Поне брат ти не е пияндурник… - Въздъхнах.
-Моля? – Зачуди се на тази ми реплика той.
-Ами да, на 30 – ят рожден ден на майка ми, Мияви беше на 4 години, и без да искала объркала чашите и надигнала чашата на майка ми в която имало солидно количество водка. – Ухилих се.
-Напила се е? – Учуди се той.
-Да, напи се, а после майка ми се чудеше защо беше спала цял ден и цяла нощ.
-Това определено е доста…странна случка. – Засмя се той.
-Искам само едно нещо от теб когато видиш сестра ми, ясно? – Помолих.
-Какво? – Вдигна вежди Саске.
-Да й се подиграеш за случката с водката, става ли? Не искам нищо повече…
-Защо пък да съм ти съучастник?
-Защото на теб майка ми няма да ти се скара… - Озъбих му се насреща.
-Нали знаеш, че съм скъпа стока, ако ти ме помолиш за нещо и аз ще искам услуга? – Погледна ме леко мазно той.
-Зависи какво е условието… - Загледах се в него. – Цялата съм в слух! – Подканих го да каже каквото искаше.
-Следващата седмица заминавам за нещо като лагер, и ми трябва някой по устат човек, като теб например, за да може да се оправям с ръководителката на групата ни. Ще е по добре, ако докараш и приятелката си…Темари. – Ухили се той.
-Само това ли? – Попитах. – Мислех, че ще е по – трудно. – Замислих се. Някой по устат, а? Ами да, аз наистина бях точното определение на думата „устатник”, защото никога не млъквах и винаги поставях хората на място само със думите си, докато Темари бе по бойна. Винаги налиташе на бой, за каквото и да я раздразнеха, пък и аз не бях яла малко бой от нея, та да не знам на какво е способна.
-Да само това. – Поклати глава той.
-Хубаво, обаче ти ще кажеш на майка ми. – Поставих условие.
-Добре, значи има сделка? – За да се подсигури попита пак.
-Да има, стига ти да изпълниш своята част сега, и аз ще я изпълня. – Съгласих се на тази мръсна сделка която току – що бяхме измислили.
-Ами, ако майка ти не ти позволи, или пък Темари не иска да дойде? – Започна да се лигави той.
-Това е най – малкият проблем. С повече убеждения можеш да постигнеш всичко… - Изплезих се. – А сега си изпълни своята част, а после ще мислим за моята. – предложих, като го съпроводих до вратата. Чувствах се странно, като го докосвах изобщо.
Слязохме долу, където майка ми ме гледаше малко странно и аз веднага разбрах за какво е това тъпо изражение което беше цъфнало на лицето на й. Ама да и видите физиономията – безценна е. Мияви седеше до нея, като ме гледаше по своя си злобен начин, дори не подозираше, че точно след няколко минути, ако не се лъжа ще стане за смях не само пред нас, ами и пред семейството на Саске.
-Готино напиване! – Възкликна Саске точно пред Мияви, а тя просто не можеше да повярва на ушите си, а аз като я гледах не можех да се спра да се смея, но се опитвах да се сдържам, че знам ли мама можеше да направи нещо не до там приятно за мен.
Мияви се взираше в мен все едно и бях откраднала близалката, която за жалост е останала последната в магазина. Не, положението тук беше по – различно, но пак главните герои в него бяхме аз и Мияви.
-Извинявай той не искаше Мияви. – Погледнах я аз по най – милият начин, който успях да си докарам в този момент, тя ми се изплези и се опита да се направи, че изобщо не и пука за думите на Саске. Не очаквах това да се случи, но майка ми и родителите на Саске изпаднаха в някакъв откачен смях, а заедно с тях се засмяхме и ние, понеже беше невъзможно повече да се сдържам от смеха си.
-Хей другата седмица ще ходим на нещо като лагер във Киото. / Киото е старата столица на Япония, за тези които не знаят =]]/ Искате ли да дойдете? – Пита бащата на Саске. Супер бе?! Това беше моята част от сделката ни със Саске, а сега всичко ще се провали. Моля те майко кажи не…
-Ами съпругът ми си идва този петък, ще говоря с него и ако е съгласен ще ви се обадим. – Почти съгласна отговори майка ми. О-О-О НЕ! В такъв случай и Мияви ще идва, а това е…е… ГЛУПОСТ! УЖАС!
-Гледай да ги убедиш, ясно ли е? – Измрънка Саске, като се огледа да не би още някой да го е чул.
-Хубаво. – Съгласих се, защото нямах друг избор. Обещах му, а и той изпълни своята част, от тук нататък освен да замажем положението нямахме друг избор. Не, не грешка, аз да замажа положението, защото в този момент всичко бе в моите ръце.
След това ужасно нещо което се случи Саске и родителите му си тръгнаха, а аз трябваше да измисля начин, как да докарам майка си, баща си, който в прочем се връща утре от Корея, а и най – добрата си приятелка.
Заключих се в стаята си, плахо взех телефона си и набрах номера на Темари. Добре признавам си беше ме страх и то доста…Добре де, ако не изпълнех моята част какво щеше толкова да стане? Добре, май нямаше да е добре да рискувам…
-Тем? – Попитах и за малко да се разплача.
-Мхм, кажи само в какво си се забъркала този път? – Попита ме тя, като много добре знаеше защо й говоря с този тон. Само едно нещо – бях свършила голяма глупост.
-Мм Саске и родителите му ни бяха нагости, накарах Саске да се подиграе на сестра ми, защото малкото идиотче ме излъга, че било казало на Саске, че го харесвам. Без да исках щях да се издам, но в крайна сметка разбрах, че Мияви ме е излъгала. Саске се съгласи на сделката, но и аз трябваше да направя нещо. Помоли ме да отида с него на някакъв си лагер в Киото, оказа се, че не отива сам, а с родителите си. После родителите му поканиха нашите и сега трябва да накарам майка си и баща да отидем с тях, да измисля как да оставим Мияви тук, и ти да дойдеш с нас. Всичко това срещу една подигравка, какъв подлец е тоя? Или по удачно е да питам, защо съм такава глупачка?

Супер Още

hinata_hyuga_fan написа:Супер Още

дам дам и аз искам още супер е

Якооо На лагера ще става голям купон

super e