Вход
Намерете ни във facebook
Top posting users this week
No user

Go down
Hermi
Hermi
Състезател
Състезател
Female
От : Стола пред компютъра.
Рожден ден : 01.03.1996
Години : 28
Мнения : 1675
Дата на рег. : 14.12.2009

red Приключенията на Клара- началото

Пон Окт 25, 2010 9:43 pm
Това съм го писала преди година някъде и реших да го довърша. Кратко, нередактирано и без описания, да ви е честито^^ И да, приемам критикка. д;


Нещo сладко... захарен памук? Мдаа, ЗАХАРЕН ПАМУК! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам!Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам!Обичам! Обичам! Обичам! Обичам!Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам!Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Обичам! Е, схванахте идеята, нали? Купих си от понези хипер мега супер дупер кинг гонг сини памуци, разтапящи се в устата и голяма кутия с пуканки, но нещо ми липсва. Огледах се и видях отговора- машина за шейк. Идеално. Сега диилемата- шоколад, банан, ягода или горски плодове. Плодве- НЕ следователно шоколад. До тук перфект, но уви аз съм човек, роден с много късмет. Сканахте ли иронията? Надявам се. Машината ми погълна парите, но шейк нямаше. Перфектно! Ударих проклетото нещо, няма резултат.
- Да ти го ****** - да, започнах да псувам като чубанин, лошо.
Тогава някой ритна коварната машинка доста силно. Как не се сетих по-рано !!! Лошото е, че пак нямаше отговор,
- На 3- казах към "колегата", без дори да го погледна.- 1... 2... 3....
Тогава двамата едновременно сритахме болкука и той уживя. Победа ! Обърнах се към пратньора и достигнах границата на ужаса, а поварвайте ми, аз не се ужасявам така лесно. Пред мен стоеше мъж, облечен в спортно яке, протъркани дънки и зашеметяващи кецове. Косата му беше черна и с прическа стил Джъсин Биибър. Извод- ГЕЙ!
- Мерси, незнам как бих го преживяла.- опит за любезност.
Той ми се усмихна и белите му зъбли блеснаха в перфектна усмивка.
- Няма защо- каза ми мило той.- Аз съм Джош- допълни, подавайки ми ръка. Йей, май се научих да спазвам етика... от кога? О.О
- Клара- усмихнах се аз.
Боклука, който до предималко ритах изпищя в знак, че шоколада ми е готов. Взех си чашката и с голям кеф доближиш горещата напитка до устните си и отпих голяма глътка. Грешка. Изгорих си езика, перфектно. На всичкото отгоре Джош ми се изхили насреща. Ще ми се хили ли! Този... този... този аргххххххх защо все във фналните фрази речника ми дава надпис LOCED
- Не се хили, да не го отнесеш- заканих му се с пръсче аз.
- Оуу, потрепервам от страххх- дарматично изиграно.
Започнах да го замервам с пуканки. Дано да е доволен, хабя си бебчетата за него! Честно да си призная, много се забавлявах. Естествено изсипах половин кутия пуканки във пазвата му с репликите „ Усети първичаната сила на поуканките”... По добре да не го бяхте узнали нали? Да, и аз така мисля. Е, признавам, като изключим отнемането на много жертви заради нашата война пооворихме спокойно и знаете ли? Не беше чак толкова зле, но все пак приличаше на какво? Точно ГЕЙ! С неговата външност очаквах някое леке от средна класа, но съм сгрешила. Ха, чудо! Обикновенно различавам хората още щом ги видя. Това доста често ми спасява кожата. Даже шефа ми- Дийн, го признава и казва, че имам някаква разновидност на 6-то чувство. Не ми се вярва много, но както и да е. Та да се върнем на разговора с „красавеца”. Моя милост се проявява като типична идиотка, но хич не ми пука. Заведах го на Мака. Обожавам това място ! Толкова много храна на едно място !!!! Ядохме до пръсване и после решихме да изгорим малко калорий с тичане в ноща. Прекарахме си доста добре, но аз тъпата изтърсих, че е станало късно и Джош се съгласи с мен, врътна си задника и изчезна. Но признавам- секси задник! Тръгнах сама по тъмните, мрачни улици, където и плъховете не минават. Точно тогава един от тях изкочи пред мен. Бърз, красив и тайнствен, пред мен се появи един от любимците ми на този свт- Вампир. Супер, ще има кой да утрепя преди лягане, действа ми успокояващо. Да отговоря на въпроса- Да извратена съм.
- Тази вечер ще убия красавица като теб, днес ми е ден.
Само с едно движение се озова зад мен и замалко да ме ухапе, но аз съм свикнала с тези неща. Те за мен са ежедневие. Както беше зад мен с невероятна бързина забих сребърен кол на мястото, където трябваше да бъде сърцето му. Той бавно и гнусно започна да се топи.
- Ти си Клара нали ?- попита ме ядосано той.
Аз само кимнах, ухилена, че ме познават и неговите дружки.
- По- готина си от описанията- усмихна се той и се превърна в пихтия на земята. Гнус!
Аз въздъхнах, взех си колчето и го прибрах. Продължих си спокойно по пътя, мислейки за думите на вампира. Винаги им се чудя, защо преди да умрът, всичко казват, че си ме бива ?! Винаги съм си мислела, че един вампир ще мисли за кръв, а те негодниците ми шептят неща, от който и най- известната простиутка ще се изчерви. Както и да е. Прибрах се в апартамента си. Хвърлих кола при останалите и влизайки започнах да се събличам. Бях само по бельо когато влязох в кухнята, за да си сипия едно сокче.
- Така си много по- секси- чу се познат глас.
- Фил, мамка ти какво за бога правиш тук по това време и защо ме зяпаш така ?!!
Фил беше мой перверзен колега, който е голям майтап, но често ме вбесява, точно както сега.
- Шефчето ме прати да те извикам, но имаме време, ако искаш можем да се заемем с други неща- ухили ми се перверзно той.
- Я бягай да чукаш накоя магистралка- развиках му се аз и хукнах да се обличам. Отивах на мисия, най- накрая !
Shinin' My Life~
Shinin' My Life~
Учaщ се
Учaщ се
Female
От : I found my Place... the name is 'You'
Рожден ден : 18.06.1996
Години : 27
Мнения : 132
Дата на рег. : 11.10.2010

red Re: Приключенията на Клара- началото

Пон Окт 25, 2010 10:58 pm
Върнете се в началото
Similar topics
    Права за този форум:
    Не Можете да отговаряте на темите