[комента] Смесено ДНК

Хареса ми... Като за първа глава не беше зле.. Пусни другата грава по - бързо за да видим как ще се развият нещата..

Много ми харесва историята ти! Продължавай все така, защото започна да става интересно. Хайде чакам следващата главичка.

Беше страхотна! Май мъченията ще са опърляне на перата или нещо от сорта ноо няма да се мъча сега да я отгатвам като мога да я прочета. Затова пускай следващата главичка

Беше страхотна и тази глава. Айде нямам търпение до понеделник да видя и следващата.

Мн яко е станало... Чакам некст....

Ето това вече е нещо хубаво! Експеримента с химикалките и рок групата - тези части толкова добре си ги описала, че чак успях да си го представя. (това не се случва често затова имаш похвала) Главата е много ама много по-добра от предишната. Видя ли? Като не се насилваш и като чакаш да ти дойде музата пускаш страхотни глави, които ме радват... какво още? Ами пускаи следващата глава

Невер0ятн0 ее3ее

Супер е

ем мисля тук да пусна коментара си вместо в темата предназначена за това, защото май спора с близнаците продължава...
таа относно главата. Мнооого се изкефих на края. Нз защо. Относно историята на Джон - хм, ми може да я пуснеш, защото започна да ми става интересен тоя "човечец" ако ти се пише де. Има полза от това да изливаш душата си докато пишеш - става готино и хубаво за четене. Но все пак не я изливай на всяка глава, че няма да ти остане душа за изливане хД. /<--тва мн объркано ми прозвуча докато го мислех.../ Грешките - ем аз не забелязах такива, а може би съм ослепяла, защото веднага ми се набиват на очи тез палави грешцици... Така доколкото виждам поста ми стана доста дълъг. Ем айде да направя един край, че може да напиша цяла нова глава / така си е. винаги ще намеря причина за говорене :Р/... края - пусни следващата главичка, но реши... да пуснеш ли историята на Джон или не?

Фика започна наистина да ми става от любимите. Още в началото ми се набиха грешки, които ме подразниха.. горе-долу в средата, където пребивава тази реплика "- Гладна ли си?" си помислих, че момичето говори на себе си, а то излезе, че бил Джон. Историята на Джон... хмм, не ми хареса много, но коя съм аз да ти казвам как да пишеш? Друго няма какво да кажа, а ако е имало съм забравила какво съм щяла да казвам. Ем мисля, че няма какво да кажа повече. Давай следващата глава

ъх .. нещо се обърках и взех та прочетох всички глави отначало =_= .. често се случва
относно главата, както винаги ме изумяваш!! Просто нямам думи да го опиша .. имаше чувство, романтика ... това е най най най - добрата ти глава досега от целия фик насам .. /а фика ти въобще не е дълъг, което значи че ще чета ощее много ^^ I hope so/
момиче не спирай да пишеш иначе ще ядеш интернет бой от мен!!
охх, нещо ме е хванала лигнята .. така по-сериозно. Всъщност мога да ти гарантирам, че не само аз чета фика !! Давам го на поне 5 човека в скайп (давам линка) да ти го видят, оценят, прочетът .. аз общо взето коментирам от името на всички 5 човека + мен.
Така че ..... не съм само аз да знаеш!

Харесва ми идеята и фика .Напомня ми на една песен на Майлий,но нали всеки писател и поет трябва да има такова.Според мен този фик е като книга , а аз нямам търпение да прочета продължението.Имаш талант , не го пропилявай на вятъра като по-голямата ми сестра .Само едно последно нещо...Продължавай в този дух момиче.