Наруто новото поколение [Fic] [Don't copy]

Фика не е мои но много ми хареса и реших да го пусна и тук....







-ТАТЕЕЕЕ? - през вратата на хола влетя малко деветгодишно
момиченце което с един скок се озова до баща си.
-Какво има малка
Ейнджъл? - попита чернокосия баща малката си дъщеричка.
-Тате, ще ми
кажеш ли какво означава знака на Учиха? - малкото чернокосо момиченце
погледна баща с най невинния си поглед и нежно се усмихна.
-Разбира
се. Знака на Учиха е ветрило което вее огън, затова и техниката за
огнени кълба е само за нашия клан. - мъжът се усмихан топло на дъщеря
си, когато в стаята влезе розовоса жена с красиви зелени очи.
-Сасуке,

Ейнджъл на вечеря.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

-Ей

Рин какво ще вечеряме? - каза отегчено десетгодишно русо момченце със
кристални сини очи на своята по малка лилавокоса сестричка.
-Минато
защо питаш? Нали познаваш татко? Според теб какво ще ядем? - каза
мързеливо шестгодишното момиченце.
-РАМЕН!!! - викнаха едновременно
Минато и високия рус мъж който сега влизаше в кухнята.
-Толкова сте
предвидими и двамата! - каза Рин.
-Хайде на вечеря! - каза красива
лилавокоса жена.

----- След три години -----
-И така първия
двубой в тазгодишния Чуунински изпит е между Намиказе Минато и Учиха
Ейнджъл! - обяви високия мъж в средата на арената. Отляво излезе красиво
дванадесет годишно момиче с красиво зелени очи и права дълга черна
коса, а отдясно излезе високо тринадесетгодишно момче с непокорна руса
коса красива като слънцето и очи чисти като пролетното небе.

"О неее, това ли е противника ми?! И как се очаква да
ударя това момиче? Ужас!" Това беше първата ми мисъл щом излязох на
терена и видях този срещу който трябваше да се бия. Първата ми работа
беше да я огледам от главата до петите. Това момиче ... Изглеждаше
невероятно! Имаше дълга до кръста черна коса на красиви къдрици и
изумрудени очи които ме гледаха така нежно. Беше облечена със синя
тениска на гърба и се виждаше знака на клана й, имаше къси до коляното
черни панталони много широки за момиче с една метална верижка на която
бяха закачени три куная, обувките й бяха сини с нищо по различни от тези
на другите момичета. На гърба си имаше закачена голяма катана. Когато я
видях си помислих че е някак по различна от другите момиче, изглеждаше
по като някой мъжкарана.


"Значи това е синът на
Наруто Намиказе -
шестия Хокаге на Коноха!" Първото нещо което си помислих беше уоу това
ли е синът на Хокагето. Изглеждаше ... горещо! Беше с една година по
голям от мене, а най - лошото беше че толкова много исках да сме в един
отбор. Сега той е в отбор със Яманака Ами и Нара Хикаши, а техния сенсей
беше най - готиния от всички - Хатаке Какаши. Моят отбор се състои от
моя милост - Учиха Ейнджъл, Хюга Ханате и Нара Шика - по големия брат на
Хикаши, сенсея ни се казва Сарутоби Асума. Загледах се в Минато -
определено не можеше да се отрече че беше красив. Имаше руса коса и
небесно сини очи като баща си, но така и не взе Бягукана на майка си.
Беше облечен с черна тениска и къси оранжеви шорти. Усмихна ми се и
извади два куная от чантата която носеше на кръстта си.

Ейнджъл

извади катаната си и замахна във въздуха с нея. Минато се подсмихна и
тръгна към противника си, замахна с куная, но той бе спрян от катаната.
Чернокосото момиче се усмихна съвсем леко и с един замах напред тя
повали Минато. Заби сабята в почвата и с лявата си ръка момичето се
хвана за дръжката, а с десния си крак се преметна и седна на корема на
русокосия. Допря един кунай до гърлото му но Минато изчезна. Ейнджъл се
ядоса, знаеше че ако не задейства Шарингана си нямаше да успее да
победи. Затвори за момент очите си и след малко ги отвори, но там вече
не бяха нейните красиви зелени очи, а червените опасни шаринганови очи.

---------След

половин час------
-И победител е Намиказе Минато ! – извика високия
мъж който стоеше посредата. Около него се издигаше дим като перелина.
-Хей,

Ейнджъл?! – извика Минато. Огледа се, но нея я нямаше. Размаха с ръце
срещу дима и тогава я видя.

Когато я видях си
помислих че ще умра. Знаех че с последния си удар съм я повалил на
земята, но когато я видях да лежи на пода в безсъзнание и кръв да се
стига по устните й си помислих че ще умра. Първата ми реакция беше да я
взема и да я заведа в болница. Внимателно я вдигнах от пода и побягнах
към болницата. След като докторите я поеха ме накараха да изчакам отвън в
чакалнята. Знаех че сигурно е почнала следващата битка, но не ми
пукаше. След има няма 10 минути се появиха и семейството й заедно с баща
ми. Баща й имаше къса черна коса и черни очи и беше висок, докато майка
й имаше зелени очи и бонбонено розова коса и беше слабичка.
-Минато,
какво е станало със Ейнджъл? – попита ме баща ми. Погледнах го в очите и
тихо казах:
-Трябваше да се бия с нея, явно последния ми удар е бил
по силен, защото я намерих на пода в безсъзнание.
-Сасуке, Сакура –
спокойно за нея се грижи Тсунаде. – каза баща ми на старите си
съотборници.
Погледнах към баща си и той ми кимна към вратата.
Сигурно щеше да ми се скара за нещо. Излязох с него и той ми каза:
-Харесваш

я нали?
-Какво? Кой?
-Ейнджъл кой друг? Прилича на майка си...
-Татееее!


-Хайде де признай си харесваш я! Видях в очите колко те беше грижа
за нея. В това да харесваш някой няма нищо лошо.
-Незнам, тя е
сладка...
-Когато бях на твоята възраст и аз харесвах едно момиче.
-Така

ли кое? Кое?
-Сакура!
-Майката на Ейнджъл?
-Аха...

----След

един месец----

Ооо по дяволите, какво си
мислех че правя? Сега ако отвори баща му какво да кажа? Все пак той е
Хокаге? Ужас! Къде ми беше ума? При Мината сигурно... Стоях вече 10
минути пред вратата на имението на клана Намиказе и все още не можех да
звънна. С много сила докоснах звънеца и изчаках. Вратата се отвори и
пред мен стоеше Хокагето.
-Добър ден Хокаге – сама ...
-Можеш да
ми викаш Наруто, Ейнджъл.
-Минато – кун тук ли е?
-Да, в градина
тренира, ела влез, ще те заведа при него.
Наруто ми се усмихна и аз
плахо влязох. Къщата им беше ... ОГРОМНА и невероятно красиво
обзаведена. Още с първата ми крачка едно малко жабче скокна на главата
ми.
-Извинявай, Минато тренира призоваване на жаби и засега само
малки стават.
Засмях се при коментара на Наруто и тръгнах към
градината, а Наруто остана в къщата. Щом излязох го видях, беше облечен
само с оранжевите си шорти и гледката разкрила се пред мен накара силна
червенина да избие по лицето ми. Минато се обърна и ме видя. Усмихна ми
се и каза:
-Здравей Ейнджъл! Виждам че са те изписали, добре ли си,
боли ли те нещо?
-Добре съм Минато – кун. Всъщност дойдох за да ти
благодаря – Тсунаде каза че ако ти не си бил ме докарал толкова бързо в
болницата е можело да има усложнения.
-Всъщност аз трябва да ти се
извиня за удара, не трябваше да те удрям толкова силно. Съжалявам!
-Няма

нищо, ти се би страхотно, заслужаваш да станеш Чуунин.
-Ей Ейнджъл
след малко ще обядваме ще останел ли?
-Ако няма да преча да.


Следва продължение..
..

Малко пояснения:
Име - години - родители

Учиха
Ейнджък - 16 години - Учиха Сасуке и Харуно Сакура

Намиказе
Минато - 17 години - Намиказе Наруто и Хюга Хината
Намиказе Рин - 14
години - Намиказе Наруто и Хюга Хината

Хюга Ханате - 17 години -
Хюга Неджи и Тен Тен

Нара Шика - 17 години - Нара Шикамару и
Темари
Нара Хикаши - 16 години - Нара Шикамару и Темари

Яманака
Ами - 16 годишна - Яманака Ино и неизвестен джуунин ( починал )

много е яко дай ощее

ми яко е ама май някой друг та е изпреварил защото този фик вече е качен в сайта до много по-далечна глава

Сори но не съм т0 видяла.... М0же ли линк защото не го намирам ...

ми ще проверя кой точно беше и ще ти пратя линк и не се притеснявай често се случва по погрешка един фик да се качи два пъти

яко е.. аз нз за продълженето и аз препирам тониту да ми кажи линка, че е мноо як фика и искам да видя како става!!

много е яко, давай още