Някои мои неща

1.
Сълзи се стичат по лицето ти сега, а ти толкова мразиш това... И всичко заради този, който ти толкова много обичаше. Той просто с теб се подигра, захвърли те на пода без дори да поглежда, без дори да поглежда очите зачервени от сълзи! Стоиш там, там на студения под, мокреща със сълзи прощалното писмо... Обичаше го ти, а той с теб се подигра, от тогава ти коренно се промени. Не говориш вече с никой дори с най-близките приятели. Стоиш там препрочитаики прошалното писмо, свита на кълбо. Само със страх и мъка е изпълнено сърцето ти сега, страх да не бъдеш отново наранена и мъка по човека променил света за теб. Омраза няма в теб, ти просто нямаш сила да мразиш, не можеш не и с тази болка разкъсваща те като копие отвътре. Искаш всички тези лоши спомени да заличиш, но те са се настанили дълбоко вътре в теб и напускат своето тъмно скривалище само за да те раняват пак и пак. Всички хубави мигове запечатани в теб само допринасят за огроомната болка. И така ти седиш тук на пода, свита на кълбо препрочитаща прощалното писмо...

Невероятно е

Прекраснооо

След критиките на Леми Кай...какво може да се каже...
Ето едно:

Това е най-готиното нещо за любовта, което някога съм чувала (демек чела ) толкова е реално, толкова красиво написано, толкова...много ми харесва. Просто нямам думи да го опиша. А като си помислиш,че една моя ФР беше същата, когато я заряза един... ( ух беше много тъжна)

по кратко с три емотикони:

Искам още!

Ето още две

2.
Толкова усилия положих, за да не се влюбя в теб, а какво стана... И ето ме сега стоя под дъжда и само ти си ми в ума. Твоите очи, усмивката чаровна и всеки кичур от вечно разрошената ти прическа, те правят толкова секси. Защо в главата ми се самопокани и сега няма начин да те изхвъря. Страшното обаче е, че малко по мако ти си прправяш път към сърцето ми. Спри, почакай. Не виждаш ли огромния надпис „Забранена зона”?
И всякаш си около мен, докосваш с длан лицето ми, но това е просто вятъра, който си играе с косите ми. Мразя те, мразя се! Защо? Защо трябва да те обичам...


3.
Може би тя имаше нужда да бъде забелязана. Може би тя имаше нужда от вас. Може би бе така, но вие никога не разбрахте! Никога не забелязахте как се чувства всъщност тя. Просто така всякаш не повтаряхте, че сте едно и винаги ще сте заедно. И ето дойде моментът на края. Направихте последната и фатална грешка. Тя не можеше да търпи повече, още само капка и чашата щеше да прелее. Тя понясяше тихо и мирно всяка обида, всяко обвинение и всяко нараняване, но просто не можеше повече. Поведението ви към нея я влуди и тя се отказа. Вдигна глава и произнесе думите, повтарящи се постояно в главата и’. Връзката се скъса и тя сложи точката не това измислено приятелство. Бе наранена отново, че е вече без тях, но това не и’ попречи и вдигна глава, продължавайки напред. Повтаряше си, че така е по-добре, че може да се справи, че няма нужда от приятели, който само отварят нови и нови рани в сърцето и’. Тъсеха я после те но беше прекалено късно – тя си бе заминала. Някаде далеч от всичко тя сложи началото на новия живот...

това се роди когато бях ядосана на приятелките ми.
пп: челта на тези неща не е да са римувани, защото аз не мога да пиша в рими. На някой места просто се получават така.

2. е идеално за мен Така беше преди да стана гадже с мойто гадже (как само го написах )

А всичко, което направиш или напишеш е направо СТРАХОТНО!!!

супер си Сес продължавай да ни радваш :angel: :kisss: :flower: и искам още :o.k.: