Живота е скапан...

First topic message reminder :

Това е новият ми Наруто фик.Ако ви харесва кажете

-О не не не...-каза Сакура и удари главата си в чина.-Още енда двойка!
-Аз имам 3.-каза тъжно ТенТен и показа теста си на Сакура.-Наще направо ще ме....
-Ино колко имаш?-попита розовокоската приятелката си.
-Двойка.-изпъшка Ино и легна на чина си.
-Добре...защо тези дни изобщо не ни върви?-попита ТенТен ядосано и удари чина си с ръката си.-Първо,преди две седмици загубихме около 200 лв които ни бяха за даскало.
Второ,родителите ни наказаха за седмица.Трето даскалите направо ми вдигат нервите!
-Мхм.А на мен ми спряха нета.-оплака се Ино и се подпря на ръката си.
-Аз се разкрещях на майка и сега съм без джобни.-каза Сакура.
-Знам какво имате предвид.-подаде глава Неджи.-С момчетата сме заедно в футболния отбор и неска го закриват.
-И три пъти ни пращаха при директора.-оплака се Киба.
-Мен пък ме наказаха зареди побой.-каза ядосано Саске.
-Хаха...кой пак си набил бе,Учиха?-изкикоти се Сакура и целуна Саске.
-Може би Сакура ще ми отговори на въпроса.-извика учителката.Приятелите обърнаха рязко глави.
-Ааа...-запеци момичето.
-Не знаеш нали?-попита даскалката и отиде до чина й.
-Ааа..не гозпожо.-наведе глава Сакура.
-Може би събеседника ти по чин знае.-извика отново и погледна Саске.
-Нямам представа.-отговори Саске.
-Може да имаш по ясна представа,ако отидеш при директора.-нареди гозпожата.-приятелката ти също!
-Ама,аз не...-започна Сакура,но я прекъсна.
-Мърдай!-нареди тя и посочи вратата с пръст.
-Да сър.-казаха тъжно Саске и Сакура.ТенТен се изправи.
-Не може така!Не може за най-малкото да пращате деца до директора.-каза ядосано-Най-малкото,че не е честно!
-Я почакай млада гозпожице!-възрази даскалката и се приближи до нея.
-Не няма да чакам.Вие просто не понасяте някой да е щастлив нали?-извика ТенТен.
-ТенТен...спри.-изшушка й Неджи и я дръпна за ръката.
-Още ЕДНА дума и ще съжаляваш!-нареди госпожата очевидно вече много ядосана.
-Вие сте луда!!!-изкрещя момичето точно в лицето й.Никой не каза и дума и в стаята настъпи гробна тишина.Гозпожата я хвана за ухото и го задърпа.
-Какво по дяволите правите?!-изохка тя-Аз съм на 14.Не се дръжте с мен като с бебе.
-Последния път щом проверих беше незаконно учител да посяга на ученик.-каза Киба.
-КРАЙ!-ядоса се даскалката и пусна момичето.Тя падна на земята и се хвана за ухото.
-ТенТен.Добре ли си?!-попита Ино и отиде до нея.
-Шестимката...МАРШ ПРИ ДИРЕКТОРА!-извика толкова силно,че децата в стаята трябваше да си запушат ушите.-И още нещо.Искам всеки ден да оставате след часовете. -Целият срок!-извика още веднъж и отиде до дъската.
Шестимата се запътиха към вратата.Учителката хвана ТенТен за лакътя.Тя се обърна.
-Искам родител!-заповяда тя.
-Я не я барайте!-извика Неджи и дръпна ръката на гозпожата.След това прегърна ТенТен.Излязоха от стаята.Сакура тръшна вратата след себе си.
-Да я набия ли?-закани се ТенТен-Имам черен колан.Няма да е проблем.
-Не си заслужава.-измрънка Ино и скръсти ръце.-Пак се минахме...
-Не мога да повярвам,че ни се случва!Да не сме прокълнати?-попита Киба.
-Едва ли.Просто...-каза Сакура.
-Живота е скапан!-измрънкаха всички в един глас и се запътиха към поредното наказание

суперррррр еееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: искам ощееееееееееее :S: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

Много е яко фикчето и са си прави живота им наистина е преебан

Страхотно е, направо нямам думи давай некст :kisss:

Много му се изкефих на фикчето!!! Много правилно! Често живота е скапан, но много се надявам на едно щастливо крайче, за което чакам с нетърпение.

хехе мн яко и мн смешно кога ще има още3е3е3е3 по скапан живот от техния няма шестимата глупаци давай следващото

Фикчето е много яко! :bravo:

Кога ще пуснеш следващата глава?

Още :molq: :molq: :molq:

много е яко искам ощи.. едва да не падна от стола много е смешно продължавай :/: :/: :/: :/:

Дам, много е яко Айде давай още!

Плллсссс давай следващото моооляяяя!!!Много е интересно!

дам.. пускай ощее

sasusaku96 написа:

Цуки написа:Дам, много е яко Айде давай още!

да айде де

KoniTy написа:

sasusaku96 написа:

Цуки написа:Дам, много е яко Айде давай още!

да айде де

да найстина хайде де пускаиииии :cvir: :cvir: :cvir:

Ето още една глава Съжалявам, че се забавих

На другия ден...
Беше вече 7:50 и шестимата бяха седнали депресирано на чиновете си и си мислиха разни неща. Като чи ли напук им се случваха само гадости, а това изобщо не им се харесваше. Но знаеха едно – трябваше да направят нещо по въпроса. Но какво...
Вратата се отвори и вътре влезна директора на даскалото и прекъсна мислите на шестимата.
-Е ученици, както знаете скъпата ни учителка по математика отсъства и днес имате свободен час. Ще си седите в стаята и няма да правите магарии. Аз съм в отсрещната стая и ще ви слушам.-обясни им директора и излезе. Учениците много се зарадваха и веднага се обърнаха към човека с който искаха да си говорят.
Но шестимата просто си седяха на чиновете и мируваха, че вземе да им се случи още нещо...
-Хей Кин...Какво ще кажеш за ония там.-попита Карин своята приятелка.
-Ами незнам...Изглеждат ми като някои богаташчета.
-Е, значи на ги набием а?-попита Карин с дяволска усмивка. Момичето седящо пред нея се усмихна и кимна.
Карин се изправи и мина покрай тях.Докато минаваше покрай Сакура я бласна с рамото си. Всички я погледнаха.
-Какво си мислиш,че правиш?-попита възмутено Сакура.
-Опа, съжалявам. Не е зле да поотслабнеш. Много си дебела и хората не могат да те не се спънат в теб.-изсмя се Карин и се запъти към мястото си.
-О тя не го направи...-каза Сакура през зъби и се изправи. ТенТен я хвана за ръката и я дръпна обратно към мястото си.
-Директора е в съседната стая и ако те спипат ще стане лошо. Нека след даскало, става ли?-попита ТенТен.
-Добре де...-измрънка и седна на мястото си.
Остатъка от часа мина мъчително бавно и шестимата приятели щяха да умрат от скука. Но всяко нещо си има край. Следващият им час беше химия и те си завлачиха задниците в кабинета. Часът им почна и учителката застана пред дъската.
-Ученици, днес ще првим опити. Моля всеки да си вземе по чифт очила, ръкавици, престилки и епроветки . Направете примера от учебника.-съобщи им Куренай-сендей и изкара нужните материали. Всички ученици се запътиха към бюрото на г-жата и взеха нужните матеряли. Върнаха се обратно на чиновете си.
-Ще ви разделя на групи.-каза учителката и извади тефтера си. Започна да чете.
-Група 1 : Саске, Ино, Киба и Кин.
-Група 2: Неджи, ТенТен, Сакура и Карин.-щом съобщи последното име, Сакура изръмжа.
-Група 3...-продължи госпожата. Скоро всички бяха разпределени и се запътиха към местата си. Сложиха предпазните очила, ръкавици и вързаха престилките си. Отвориха учебниците си и следваха примера от учебника.
-Ето ТенТен, смеси това.-каза Сакура и подаде епроветка на момичето.
-Не. Трябва да смесиш това.-намеси се Карин и пъхна друга стъкленица в ръцете й.
-Карин, тук ясно пише, че се смесва това!-изръмжа Сакура и даде друго шишенце на ТенТен.
-Явно ти трябват цайси! Ето това!-изсъска тя.
-Ами ти вече си имаш.-подигра се розовокоската. ТенТен само стоеше и ги гледаше с досада, докато те пъхаха епроветки в ръцете й.
-Неджи, дръж това!-извика Сакура и хвърли към 3 бутилчици в ръцете му. Той едва успя да ги улови.
-Грешка! Вземи това!-извика Карин и направи същото като розовокоската. Неджи и ТенТен стояха с по 5 епроветки в една ръка и ги гледаха. На челото им се появи една капчица пот (като по аниметата -.-' ). Съучениците ги загледаха и оставиха настрана цялата си работа.
-Карин! Стига си се месила!-извика ядосано Сакура и трясна с юмрук по чина.
-Ти спри да се бъркаш!-изкрещя Карин и тропна гневно с крак.
-В-Вижте сега. Не може ли да...-започна Куренай, но двете продължиха да се карат и я прекъснаха.
-Защо не се разкараш?-извика розовокоската.
-Защо не те блъсне автобус?-каза подигравателно Карин.
-Какъв ти е проблема?!-попита гневно Сакура.
-Ти си ми проблема, розовке!
-О, на цветове ли минахме?! Защо не споменем грозната ти червена коса?!-изкрещя Сакура и целият клас замлъкна. Двете се взираха продължително...и взираха...и взираха
-Добре беше интересно...-каза Неджи и остави арсенала от епроветки на чина.
-Да...Сакура хайде да си...-започна ТенТен и се запъти към Сакура, но Карин протегна крака си и я спъна. ТенТен залитна и косите на целия клас се изправиха. Едно шишенце падна, счупи се и момичето се подхлъзна на него. Падна върху Сакура и двете се озоваха на земята. Епроветките се счупиха и експлозия избухна в стаята. Зелен газ се понесе из помещението и децата започнаха да кашлят.
-У-ученици *кашля* бързо към *кашля* изхода.-каза учителката. Те се забягаха към вратата.
-Неджи *кашля* къде са Сакура и ТенТен?-попита Саске и размаха ръка пред лицето си за да се махне газа.
-Незнам. Трябва да са *кашля* още тук.-каза Неджи и огледа стаята. Двамата затърсиха момичетата. До задните чинове забелязаха два силуета лежящи на земята.
-Саске!-извика Неджи и посочи мястото. Изтичаха до тях, вдигнаха ги като булки и се затичаха към изхода. Излязоха и паднаха на земята. Оставиха момичетата на земята и започнаха да кашлят.
-Неджи, Саске, добре ли сте?-попита Киба и заедно с Ино дотичаха до тях.
-Ние да...те не.-каза Саске кашляйки.
-По дяволите!-ядоса се Ино и клекна до тях. Сложи пръстите си на гърлото им, за да провери дали имат пулс.
-Трябва да отидем в болница.-каза Киба и извади телефона си. Набра номера на линейка и им съобщи къде се намират.
-Добре ли сте?-попита Куренай-сенсей и отиде до тях.
-Не...-отговориха четеримата и погледнаха двете момичета лежащи на земята. От лицата и ръцете им се стичаше кръв. По краката имаха стъкла от епроветките и бяха изцапани и косите им бяха разрошени.
Ино се изправи и с бавна и свирепа крачка отиде до Карин. Дръпна я рязко за вратовръзката й и я доближи до лицето си. Погледна я със свиреп поглед.
-Виждаш ли какво направи?! Те са в безсъзнание!-изкрещя й в лицето и я дръпна още по силно. Карин се опитваше да се освободи от захватката й, но напразно.
-Какво съм направила?
-Кълна се ако нещо им се случи ще те...-извика Ино, но точно в този момент звънеца би и заглуши заплахата... и псувнята й...
След десет минути линейката пристигна и ги качиха. Четеримата помолиха да отидат с тях и лекарите се съгласиха. След като колата потегли, Ино погледна през прозореца и погледна смразяващо Карин. Това я накара да потрепне.
-Момчета...-започна да казва Неджи и всички го погледнаха.
-Животът е тотално, напълно, отвратително скапан!-каза много ядосано, но все пак тихо и плахо. Останалите кимнаха леко с глава.

на тях много не им върви иначе суперррррррррррррррр :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!:

Много е якооо Пускай още!!! :uhaa: Кога ще има още

невероятно е ощее

Суперр, браво! Много ми хареса! Ама Карин как ми иде да я фрасна!

много е якооооооо искам си ощееееееееееееееееее

Главата беше Страхотна!"Страхотна" с главно "с"! :!: Кога ще има още?