Болка и Щастие под синьото небе

First topic message reminder :

Фика е мой и е първият, който пиша. Надявам се да ви хареса и очаквам критики и забележки. И да кажа отначалото първата глава не е много интерестна, затова ще пусна няколко глави. Приятно четене.

Беше една лятна, прохладна, но същевременно и топла вечер. Беше пълнолуние. Но луната седеше така
зловещо пред нея, все едно знаеше, каква ще е съдбата на момичето, което беше легнало върху зелената
трева и гледаше с радост- нейната красота и величие. Нейните очи бяха сини-като небето; безгрижни-като
песента на птиците; любящи-като лъчите на слънцето, който всяка сутрин докосват цветята; бездънни-като
морето; незнаещи, че света е горчив и зловещ. Нейното лице беше бяло като снега, то беше винаги
усмихнато и лъчезарно. Тя седеше и си мечтаеше: да стане красива; да си намери някой, който я разбира,
на когото ще може да сподели, който ще е винаги до нея; че ще има много приятелки, на които да разчита;
че ще е много радостна и весела; ще има съпруг и семейство; че никога няма да е сама. Но, съдбата явно
се подиграваше с нея, защото от този момент нататък, тези невинни и безгрижни очи щяха винаги да са
пълни със сълзи и тъга, на лицето и нямаше да се появи онази усмивка на безгрижност и радост. Тя обичаше
да отива на някоя поляна, да ляга върху тревата и да гледа небето, облаците, звездите и луната. Така тя
беше щастлива, не мислеше за проблемите, оставаше самичка с мислите си и когато беше тъжна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава 1
Тя стана и тръгна да се прибира, защото беше станало твърде късно. Беше много закъсняла, сигурно
родителите й щяха много да и се накарат. Притесняваха се за нея, защото те много я оичаха, както и
обичаха и нейният брат. Когато стигна до вратата, тя я отвори с очакване на най-голямото конско, което е
получавала до сега.
- Хината, къде беше? Знаеш ли колко е часът?- Чу се ядосан глас (беше майката на хината).
- Знам мамо.- отговори Хината умърлушена.
- Като знаеш защо се пребираш по това време и къде беше? Подволите, знаеш ли, колко много се притесних
за тебе?
- Знам мамо, съжалявам, бях на поляната до академията гледах небето и луната, и изгубих представа за
времето. Няма да се повтори, обещавам ти.- отвърна Хината с примирение.
- Неджи прибрали се или още го няма?- Попита тя с умислен глас.(Неджи беше нейният брат).
- Не, още не се е прибрал, сигурно е някъде с онези нехранимайковци Наруто и Саске, и кой знае какви ги
вършат.
- Добре аз ще отивам да си лягам.- момичето продължаваше да бъде с това умислено и загрижено изражение
върху лицето.
Тя тръгна да се качва по стълбите към стаята си, когато бе спряна от думите на майка и.
- Хината няма ли да вечеряш?
- Не мамо, не съм гладна, от доста време нямам апетит.- отвърна тя и леко се усмихна.
- Какво ти е, не си яла от вчера, да не би да си настинала?
- Не нищо ми няма, не се притеснявай за мен, добре съм.- отговори тя като се усмихна още повече, за да
не разбере майка и че нещо я мъчи.
- Мамо, искам да говоря с тебе!- угрижено се обърна Хината към майка си.
- Не сега Хината, нямам време, пък и имам работа за вършене.
Тя отвори вратата на стаята и легна на леглото си, все така замислена.
Тя се казваше Хюга Хината от клана Хюга. Нейната коса беше гарваново черна, очите- сини, също като на
майка си, а лицето- то беше снежно бяло и най-прекрасното на света. Приятелки й бяха само Сакура и Ино,
другите момичета я смятаха за задръстена и срамежлива. Никой от тях не искаше да бъде приятелка с нея,
както и да излизат заедно. Само те двете бяха видяли истинската същност на Хината-на това мило, приятно
и срамежливо момиче. Те вярваха, че тя е страхотен човек и занапред тази нейна способност, като се
срещне някой с нея , и се запознаят, дори и да е имало само малко време за разговор, тя моментално се
сприятелявала с него,че тя ще има много успехи. Но другите момичета-те били надути и възгордяни.Тя била
най-силна и най-умната в класа, затова всички и завиждали.
Брат й- Хюга Неджи имаше кестенява коса, зелени очи и бяло лице.Той беше един от най-силните ученици в
академията, но беше и по-голям от Хината, и в по-горните класове. Негови приятели били Учиха Саске- от
клана Учиха и Узумаки Наруто. Те тримата били пакостниците и побоиниците в цяла Коноха. Неджи наистина
беше един от най-умните ученици, но когато се събереше със Саске и Наруто ставаше съвсем друг човек.
Отиваха в някой магазин и гледаха списанията- който бяха им забранени дотогава, купуваха си алкохол и се
напиваха, сбиваха с някой, или пък правеха покости на хората. Винаги когато ги хванеха викаха родителите
им- по-точно родителите на Неджи и бабата на Саске.
Узумаки Наруто нямаше родители нито роднини. Косата на Наруто беше руса а очите му бяха сини. Той беше
сирак, дори и не познаваше родителите си, беше израснал сам-самичък. Когато беше малък, все се правеше
на глупав и все се спъваше, или правеше някоя беля за да може да привлече вниманието на хората. Всички в
Коноха мразеха Наруто, гледаха го с презение и страх. Той винаги се опиттаваше да прикрие самотата си и
сълзите си че няма, кой да го посрещне в дома му, че няма кой да го целуне за лека нощ, няма кой да го
прегърне когато е тъжен, няма кой да го похвали, когато е постигнал нещо. Той винаги си задаваше един и
същи въпрос- 'Защо, защо всички ме гледат по един и същи начин?', но отговор не беше получавал от
никого. Тогава Саске и Неджи станаха негови приятели, Наруто беше много щастлив, въпреки че нямаше
родители. Те двамата бяха като негови братя и както и неговото семейство.
Учиха Саске- той имаше черна коса и въглено черни очи. Той беше от клана Учиха, но беше единтвено той и
баба му живи от неговия клан.Защото някаква банда влязла в Коноха през нощта и избили целия му клан. По
чудо той се спасил, защото майка му го била скрила, като чула писъците на роднините им и баба му, зашото
те не искали да убият старата жена, кой знае по каква причина.
Майката на Хината и Неджи се казваше Хюга Анко- тя беше от страната на пясъка(Суна). Косата и беше черна
и имаше сини очи, лицето и винаги беше много жизнерадостно, весело и сияещо от радост. Но това щеше да
се промени, скоро.
Бащата на младите Хюга се казваше Хюга Хизаши- Той имаше кестенява коса и зелени очи, беше много хубав,
но и толкова лош. Той имаше безразлично лице, което не го интересуваше нищо и никой.
От тази вечер, за всеки щеше да бъде различно. Младите дори и не подозираха каква е тяхната съдба.

Ето следващата глава.

Глава 15
Слънцето започна да се показва. Лъчите му докосваха земята, цветята и всичко наоколо. Небето сияеше с различните цветове, който бяха на него. Беше спокойно и птичките пееха. Сутринта вещаеше спокойствие, радост и късмет. Но дали беше така? Никой не знаеше.
Наруто се събуди и сънено си потърка очите. След една-две секунди се опомни и погледна към часовника, който все още не звънеше. Когато видя колко е часът скокна набързо и започна да притичва насам-натам въртейки се из стаята, търсейки дрехите си.
- О-о, боже, как мога да съм се оспал така? Защо тъпият часовник не е звънял да ме събуди, закъснявам?- той се спря пред часовника и го вдигна да разбере какво се е случило.- Ама че съм глупав, аз дори не съм го и нагласил и навил да звъни. Не мога да повярвам, че не съм го направил.- той се одари по челото и изведнъж се сети, че е трябвало да отиде в болницата. Той побърза и отиде до банята. Изкъпа се набързо и се облече. Слезе на долния етаж и отиде в кухнята. Отвори хладилника, взема си рамен и прясно мляко. След това седна на масата и си отвори рамена и млякото и започна да яде. Като се наяде изхвърли си опаковката от рамена и си изми ръцете. Облече се и си обу обувките и излезе. Заключи и тръгна за болницата.
-"Хината дали ще ми прости?"- мислеше си той по пътя.- "За какво ли е искала да ме види? Много е странно."- Учуди се той сам на мислите си.- "Първо казва, че неиска да ме вижда, а после иска да ме види, че и чак да говори с мен. Какво ли става? Е, сега като отида ще разбера."- той вървеше и се спря изведнъж. Беше стигнал болницата и не беше забелязал. Беше се замислил доста дълго време и не беше забелязал, че е стигнал точно там, за където се беше запътил. Влезе в болницата и се заискачва по стълбите. Стигна етажа, където е Хината и се запъти към стаята й. Когато стигна до вратата и тъкмо да завърти дръжката той замръзна. Чуваха се гласове отвътре, и един от тях беше на Хината. Той незнаеше какво да каже, тялото му дори и не помръдваше, изглеждаше като статуя.
- Неджи, какво става? Защо съм в болницата и съм на това адски противно легло? Нищо не си спомням.- запона да се чува от отвътре.
- Еми-и.- позаекна Неджи.- Нищичко ли не помниш, абсолютно нищо?- Той я изгледа смаян и объркан.
- Дъще, мила дъще. Добре ли си, как се чувстваш?- чу се разтревожен глас от другата страна на вратата.
- А да, спомних си, че ти и невежият ти приятел бяхте със злобната ми бивша приятелка и после се озовах на земята, наруто ме беше дръпнал и... незнам, просто стана много бързо и някои неща не ги помня.- тя се опита да се изправи, но заради нараняванията й и превръските около тялото й, тя не оспя.
- Неджи, а Наруто?- тя се обърна към него и го погледна с въпросителен поглед.- А Наруто не е ли идвал още?- сега тя го гледаше с нежност и топлота. Неджи въздъхна в отговор на отрицание и си наведе главата.
- Защо ти е Наруто? Нали ти сама каза, че неискаш да го виждаш?- той се натъжи.
- Неджи..... Недей така де. Недей да я измъчваш, все още е зле и не трябва да я товарим с емоции.- Обади се Анко с възмущение от въпроса на сина си.
- Знам майко.- той си вдигна главата и намери погледа на сестра си.- Знам че още не се е възстановила, но тя трябва да ми обясни. Защо? Защо го нарани толкова много?- той малко се ядоса, но веднага си смекчи тона.
- Значи си на негова страна, така ли?- сега Хината беше малко раздразнена.- Виж какво ми направи.
- Да, на негова страна съм. Той много те обича, знам че и ти много го обичаш. Тогава защо? Защо се стигна до тук?- Неджи се приближи до леглото и вдигна с едната си ръка брадичката на сестра си.- Не мисли, че го оправдавам за постъпката му, или че не те обичам , или не ме е грижа за теб.- при тези думи Наруто си наведе главата и се натъжи, спомняйки си за вчерашният инцидент. Тогава Неджи продължи.
- Той много се оплаши. Оплаши се да не би да те загуби, да не би да няма шанса да ти каже: че те обича, че ти си всичко за него. Много се разкайва. Искам само едно нещо, моля те прости му. Ако не го направиш сигурно няма да си го прости никога затова какво е сторил. Умолявам те. От все сърце те моля.- очите му я умоляваха. В този момент Наруто си стегна тялото и се опомни. Опората на приятелят му, му даде силата от която се нуждаеше за да събере смелостта. Изправи се и завъртя дръжката на вратата и я открехна съвсем малко, колкото да влезе и я затвори след себе си. Там седяха приятелят му, любовта на живота му и майка им. Наруто беше с наведена глава и те не можеха да видят тъгата и съжалението, които бяха на лицето му. Хината погледна към новодошлия. В погледа й имаше искри, имаше радост и щастие, че е видяла единствения човек, който тя някога е обичала.
- Искам да ни оставите насаме. Искам да говоря с него и да си изясним всичко. Ще го направите ли?- каза тя и се обърна към майка си в очакване на отговора й.
- Да, разбира се, че ще излезем.- Анко се обърна към русокоското и му се посмихна.- Нали все пак Тсунаде-сама ми заповяда да не се пречкам на това. Не се безпокой Неджи ми разказа, какво се е случило и немога да ти се сърдя. Ти си го направил от любов към нея. Но не е важното аз да ти простя, най-важното е дали тя ще може да го направи.- Анко се обърна към дъщеря си и я погледна. Погледа на момичето беше празен, но все пак испълнен с надежда, че може би сега всичко ще се промени за всеки от тях. Неджи и Анко излязоха от стаята и вътре настъпи тишина. Никой не говореше, никой не знаеше какво да каже, никой не помръдваше. Чуваше се само ускореният пулс на биещите им в един ритъм сърца. Най-накрая след дълго мълчание Наруто си изправи главата и се вгледа в очите на момичето. Захапа си долната устна и си почеса глуповато главата и започна разговорът им.
- Ъм-м, Хината.....- започна да заича той.- Аз.... много съжалявам.- той малко се натъжи, като чакаше реакцията й.
- На-наруто...- хината се изчерви и добави.- Не е нужно да се извиняваш, аз сама съм си виновна за станалото вчера.- тя все още се изчервяваше. Тя почувства, че старата Хината се завръща и това много й хареса. Но, тя забеляза, че и новата Хината все още беше там и нямаше да е лесно да я прогони от себе си.
- Не Хината трябва да се извинявам и ще го правя докато съм жив. Така че, не се опитвай да ме разубеждаваш.- Наруто беше тъжен и същевременно малко ядосан от думите й.- Разбира се, че трябва. Аз съм едно чудовище. Как можах да го допусна? А казвах, че те обичам. Ако никога повече неискаш да ме погледнеш ще те разбера и ще го приема. Но моля те не ме карай да не се чувствам виновен, защото съм такъв. Направо ще се побъркам. Как можах да те нараня? Как можах да не видя любовта ти? Как....- прекъсна го тя, като се обърна към него.
- Любов моя, недей така, защото като те гледам такъв, в сърцето ме пробождат хиляди стрели. Боли ме да те гледам как се самосъжаляваш, как си губиш достойнството. Винаги съм те обичала и ще продължавам да те обичам. Никога не забравяй това.- по бузата й се плъзнаха няколко сълзи и паднаха на ръката му, която той беше сложил на болничната завивка.- Но Наруто, трябва ми време раните да заздравеят, надявам се че ме разбираш?- тя изтри останалите по лицето си сълзи и си вдигна главата и погледна в очите му, чакайки неговата реакция. В този момент русокоското се натъжи, но в очите му се изписа надежда, надежда, че можеби някога ще бъде със своята голяма и единствена любов.
- Да разбирам те напълно, естествено че ще мине време докато раните от падането ти зарастнат. Но аз имам цялото време на света и то ще бъде твое. Обещавам ти и че ще тренирам за да стана по-силен и да те защитавам от другите, които ти се подиграват и......- той отново беше прекъснат от нея.
- Не Наруто, както винаги ти неразбра за какво говоря, нали? Ех-х, ама разбира се че няма да разбереш нищо ти си такъв глупак. Още неразбирам какво толкова харесвам в теб.- усмихна му се тя заядливо.
- Стига де Хината, защо ми говориш така?- нацупи й се той.
- Наруто, такова си дете. Винаги се цупиш, когато някой те обиди.- разхили му се още повече тя.- Аз говорех за тези рани, ето тук.- тя взема ръката му и я постави на сърцето й. Той малко се смути от това нейно действие.- Да, тези рани Наруто- болката, самотата,вината, чувството че никога и от никого не съм обичана. Да точно те ме промениха толкова. Точно те са източника на омразата на новата Хината. Трябва ми време за да ги преодолея и да си стана пак същата Хината, която вие всички познавате. И най-вече която ти толкова много обичаш.
- А ще можеш ли да ми простиш за това че ти досаждах и че заради мен си на това легло?- погледна я той въпросително.
Тя пак се усмихна и му каза.
- Наруто, няма закакво да ти прощавам. Аз сама си го изпросих.- погледна го пак тя и в погледа й имаше топлота и нежност.- А може би и след време ще бъдем и заедно. Дай ми само малко време. Взех решение да отида при баба ми и дядо ми в Суна седмица след като се оправя и изляза от болницата.
- Ако искаш може да излизаме заедно да ходим на кино, при Ичираку, ще се мотаеме с Неджи, Саске и Сакура, ще бъде направо страхотно. Не мислиш ли....- той се смрази от нейното изражение на лицето.- Какво има? Неискаш ли точно това? Да бъдем заедно.- поправи се той.- Да бъдем всички заедно и никой повече да не е сам? Защо мълчиш? Защо не ми отговаряш?- той непреставаше да пита с ужасен поглед, да не би тя да не иска да е с тях. Тя сложи пръст върху устата му в знак да замълчи, полгедна го и го попита с замислен и същевременно тъжен глас.
- Ами Неджи? Сакура? Ами майка ми?- гласът й затрепери като стъкло,което всеки момент щеше да се пръстне на хиляди парченца.
- Какво за тях?- попита Наруто с глуповато изражение, като не разбираше въпросите й.
- Те.....- гласът й все още трепереше.- Те, дали ще искат да са с мен? Дали ще могат да ми простят за всичко, което им наговорих. За всичката болка, която им причиних. Дали ще мога да ги погледна отново в очите.- тя леко се смути, като наведи главата си надолу и стисна чаршава, при мисълта, че е изгубила близките си хора. При тези й думите момчето повдигна едната си страна на естните си, повдигна й брадичката и я целуна страстно. Тя не го беше очаквало и както винаги изведнъж се изчерви от изненада. След като я целуна той застана на същото разстояние от нея, на което беше до тогава и й заговори нежно.
- Малкото ми глупаче, разбира се че ще ти простят? Та те толкова много те обичат. Толкова много се притесняваха за тебе, затова което се превръщаше. Много ги болеше да те гледат такава.- той се усмихна широко и пак и заговори.- Те биха дали и живота си за тебе само ти да си щастлива и да си добре. Както бих и направил и аз.- веднага след тези думи той пак я целуна и тя усети, че наистина е в безопастност, че найстина е обичана. Стана й хубаво, тя отвърна на целувката му, но този път тя не се изчерви, като всеки път. Наруто стана от леглото и се запъти към вратата. Тя го погледна в недоумение. Неразбираше, защо той щеше да си тръгва точно сега. Точно когато тя ставаше предишното мило и добро момиче. Точно когато й беше хубаво.
- Къ-къде отиваш?- заекна тя.- Моля те остани. Остани при мен. Не ме оставяй отново.- изплака тя. Наруто се обърна и й се усмихна.
- Аз не те оставям завинаги. Просто искам да си почиваш и да се оправиш по-бързо и да бъдем заедно. Да бъдем аз и ти. Да бъдем заедно с всички останали.- той отново се обърна към вратата и завъртя дръжката на болничната стая и прошепна.- Обичам те. Страшно много те обичам и никога не го забравяй. И където и да си винаги ще бъда с теб. Заклевам се. Ще се видим по-късно.- след тези думи той излезе и затвори вратата след себе си. Хината се излегна на леглото и започна да си мечтае за бъдещето.
А отвън седяха Неджи и Анко. Беше и дошла и Сакура, но те не й дали да прекъсне разговора им. Те го спогледаха и неможаха да повярват на очите си, на лицето му имаше широка усмивка и очите му грееха. Те се спогледаха и Неджи побърза да попита.
- Наруто какво стана? Тя добре ли е? Какво ти каза? Ще ти прости ли? Кажи ни де умираме от любопитство.- момчето беше нетърпеливо да разбере с подробности какво се бе случило от другата страна на вратата. Наруто побърза да ги оспокои.
- Не се тревожете за нея, тя е много добре.- усмивката му седеше на лицето и нямаше и ни най-малък признак скоро да изчезне от там.
- Ще вляза да я видя.- каза Анко и се запъти към вратата, но тъкмо когато хвана дръжката на вратата Наруто й попречи и й каза.
- Не Анко-сама. Недейте. Оставете я да си почива. Оставете я сама с мислите си. Няма за какво да се тревожете, ако искате ще дойдем всички по-късно да я посетим.- Наруто си махна ръката от нейната и й смигна, тя веднага разбра за какво става въпрос и махна ръката си от дръжката. След миг тя се обърна към тримата младежи и им каза усмихнато.
- Добре тогава.- съгласи се тя с него.- Кой е гладен?- попита ги тя и те се изненагаха от неочаквания въпрос.- Каня ви всичките на обяд в нас и ще бъде много вкусно.- тя се усмихна още повече.
- М-м-м, обичам когато правите така Анко-сама, готвите превъзходно. Нямам търпение. Хайде да тръгваме, че нещо май огладнях.- каза русокоското и си потърка коремчето. Тримата се разсмяха високо.
- Наруто. Няма да се промениш, тъй да знаеш.- каза Сакура
- Това лощо ли е?- попита Наруто и се почеса по главата, като направи нацупена физиономия.
- НЕ!- и всички пак се разсмяха. Наруто се осети и той се засмя. И всички тръгнаха към къщата на Хюга.
А отвътре Хината беше чула смехът им и тя също се усмихна и си затвори очите за да заспи. След по-малко от 15 минути тя заспа.

Ще пусна и още една глава, защото събота и неделя няма да мога да пускам. :^^:

Глава 16
След една седмица.
Наруто се сабуди както обикновено подскачайки от леглото и обикаляйки стаята напред-назад. Той както винаги беше се оспал. Той също беше забравил, че днес изписват момичето, което най-много обичаше. Той побърза да излезе и да отиде до болницата. Когато стигна до стаята й, той влезе и замръзна веднага.
Леглото беше празно и стаята също. Леглото беше прилежно оправено, а в гардероба нямаше никакви дрехи. Той много се учуди от всичко което видя, защото той беше дошъл на време а вътре нямаше никого. Той излезе и се запъти към информацията за да попита какво става. Докато вървеше до първия етаж си мислеше, беше малко уплашен.
- "Какво ли става? Защо ли Неджи и Сакура ги нямаше? Но, най-вече Хината също не е в стаята. Да не би да се е влошила."- помисли си той и малко се поуплаши. Когато стигна до информацията се спря и се огледа. Там нямаше никой. Той си почеса главата и се замисли, къде ли може да са всички. След около минута една сестра излезе от една стайчка, която беше отвътре на информацията и седна на стола. Тя си изправи главата към Наруто и му се усмихна.
- Добър ден, с какво мога да ви помогна?- попита го тя учтиво и зачака, какво ще каже момчето.
- Добър ден, искам да попитам за една пациентка. Преди малко бях в стаята й, но нея я нямаше. Можете ли да ми кажете какво става и да не би да е изписана.- попита момчето с очакване.
- Да, кажете й името.- попита пак сестрата и лицето й беше лъчезарно.
- Тя се казва а-а....- заекна той
малко засрамен.- Казва се Хюга Хината.- побърза да се поинтересува той.
- Хюга Хината. Хм-м-м.- замисли се тя и започна да разглежда някакви картони. Наруто малко се изнерви, опря си дланите на бюрото и се извика.
- Какво? Какво е станало с нея? Кажете ми, моля ви.- той вече се беше ядосал, защото тя го държеше в невидение.
- Наруто, стига си викал това е болница. Тук не трябва да се вика, за да може болните да не се смущават и да си почиват.- чу се глас идващ от другия коридор. Наруто се обърна в посоката от където идваше гласа и се усмихна. Той беше познал гласа още преди човека да се появи. На стената се беше облегнал един висок мъж, не много млад, косата му беше снежно бяла, а на гърба си носеше някакъв свитък. Той седеше там, а на лицето му се беше изписала широка усмивка. Момчето също се беше широко усмихнало при вида и появяването на мъжа.
- Еро-сенин.- извика се доволно Наруто.- Какво правиш тук? Ти не беше ли на пътешествие да пишеш поредния си роман?- той тръгна към мъжа и се спря пред него.
- Колко пъти съм ти казвал да не ме наричаш така. Името ми е Жабешкия отшелник Джирая.- ядоса се Джирая и се отмести от стената.
- Еми тогава защо си се върнал? Да не би да си го направил?- попита го русокоското, хилейки се.
- Какво?- малко се смути белокосият и си повдигна едната вежда в отговор на неразбиране от негова страна.- Какво да съм направил?- все още не разбираше стареца. Наруто почна да се хили и да се държи за стомаха при въпроса на мъжа.
- Ами нищо чудно че съм се метнал на теб, кръстник.- той продължаваше да се хили.- Всички ме сравняват с теб и най-вече баба Тсунаде.- мъжът също се разхили при тожа което каза момчето. След минута Наруто малко се поуспокои и продължи.- А относно въпроса ми, аз питах дали си сваршил с новият си роман.- той леко се усмихна.
- А не.- стареца също се усмихна и продължи.- Тук съм, защото моя скъп кръщелник много ми липсваше.- той му смигна.
- Е да, естествено че ще ти липсвам.- момчето също му смигна и се приближи до мъжа.- То друг като мене няма.
Наруто се обърна към вече приключилата с търсенето сестра и попита.- Ще ми кажете ли вече къде е Хюга Хината.- той започна да чака отговора й. Тя стана от мястото си и пак му се усмихна.
- Да извинете за закъснението ми. Хюга Хината е била изписана преди повече от един час. Съжалявам, но сте закъснели. Предполагам, че се е прибрала вкъщи.- Наруто се обърна към Джирая и му каза.
- Хей кръстник, искаш ли да отидем да видим Хината и после ще може да си побъбрим и да ме черпиш един рамен при Ичираку. Става, нали...?- както винаги Наруто беше радостен да видим отново Джирая.
- Ах ти, измамник такъв.- мъжа силно се изсмя и сложи ръката си на главата на русокоското.- Пак ме измами и си намери кой да те черпи с рамен.- те се засмяха силно и тръгнаха да излизат. Наруто се обърна леко към сестрата и й каза.
- Много ви благодаря за информацията и извинявайте ако има нещо.- след тези думи се обърна и те излязоха. След тях тя едва промълви.
- Боже, как няма да си приличат, че тези двамата са пълна досада.- тя се усмихна.- Пак заповядайте.
След около половин час Наруто и Джирая стигнаха до вратата на дома на Хюга и Наруто позвъни на звънеца. Отвътре се чуха стъпки и шума на завъртването на дръжката. Пред тях се появи Неджи и когато видя приятелят си и Джирая много се зардва.
- Наруто, какво правиш тук. Много се радвам да те видя.- момчето се усмихна. НАруто и Неджи направиха поздрава си, който само те двамата и Саске знаеха и можеха да правят. След това Неджи добави.- И великият Джирая. Здравейте. Не ви очаквахме.- Неджи отвори по-широко вратата и ги подкани да влязат. Двамата влязоха и се събуха. Наруто си съблече якето и погледна в очите на приятелят си.
- А Хината?- побърза нетърпеливо да любопитства.- Тя къде е? По-добре ли се чувства? Разбрах че, са я изписали от болницата. Може ли да я видя?- каза той и претърси къщата, зада види момичето.
- Да Наруто изписаха я, но тя все още спи. Ако исках по-късно, когато се събуди ще я видиш.- каза му той и тръгна към кухнята. Наруто хвана ръката му и го спря.
- Не Неджи, искам веднага да я видя. Обещавам, че няма да я притеснявам или будя. Просто искам малко да я погледам. Чаках толкова много. Моля те не ми отказвай.- Наруто беше изпълнен с надежда и с желание, поне за миг да зърне неговата любов.
- Разбира се че може да я видиш.- чу се гласа на Анко, която седеше на вратата на кухнята с усмивка на лицето.
- Благодаря ви Анко-сама. Вие винаги сте била добра с мен. Аз незнам как ще.....- Наруто отиде и целуна жената по бузата и се засмя. Тя и другите в коридора също се засмяха.
- Спокойно Наруто няма за какво да ми благодариш. Ти винаги си бил част от това семейство и това никога няма да се промени. Побързай да я видиш. Нали това искаше. Тръгвай. А пък ние тримата ще те чакаме в кухнята.- каза му тя и подкани останалите да влязат в къхнята. Наруто тръгна да изкачва стълбите и стигна до вратата на стаята на Хината. Той много добре занеше къде се намира тя, защото беше идвала хиляди пъти и също така беше спал тук, кой знае колко много пъти. Завъртя дръзката и открехна много тихо вратата. Влезна в стаята и седна на стола, който седеше до леглото на момичето. Минаха 15 минути а той продължаваше да я гледа топло и влюбено. Тогава той се опомни, че е седял прекалено дълго време при нея и трябва да слиза при останалите. Все пак беше обещал да не седи много дълго при нея. Той стана и се приближи до нея. Целуна я топло и нежно по челото и й каза. - Спи спокойно любов моя. Няма да позволя нещо да ти се случи, никога повече няма да си сама и да страдаш, обещавам ти, никога повече. Обичам те.- той се изправи и излезе. След това затвори вратата и отиде в къхнята. Там го очакваха те и си говореха. Джирая и Анко си спомняха за старите времена и се смееха. Неджи също се смееше. Как да не се смее, като всички истории който Джирая участва винаги за смешни. Джирая разправеше как, 'като млад много харесвал майка му а тя била годеница на Хюга Хизаши. Както всички знаят Джирая винаги е бил голям женкар и винаги си е изпаштал от някого или някоя жена, заради тази си слабост. И така когато бащата на Неджи разбрал се скарал с Джирая и си обявили дуел. Но дуела не бил като тези истинските. Дуела бил играта 'Камък, Ножица, Хартия'. Те били равни. Повтаряли играта Хиляди пъти и винаги били равни. Тогава решили да се бият наистина, и който спечели взима Анко. Джирая естествено се съгласил и започнали битката. Анко много се смяла, защото те двамата се държали като две малки хлапета, който не могат да си поделят една близалка. Хизаши призовал кучета, а Джирая призовал Великата жаба Гамакен. Всички знаем че жабата е много тромава и немного бърза. Когато се появили и двете призовани животни те се качили върху тях. Джирая, както винаги запонал с представянето си, но тъкмо посредата жабата се залюляла и той падна по гъз и се нацупил. Тогава всички много се смяха и спряха с битката.' Тогава в кухнята всики избухнаха в смях и така продължиха с историите, който Джирая разправеше от живота си. Бяха минали повече от два часа откакто наруто се беше върнал в кухнята. Тогава русокоското се обърна към белокосия мъж и му каза.
- Ей кръстник, не си забравил че има да ме черпиш с рамен, нали...?- той се усмихна лукаво и стана от стола.
- Да, да.- Джирая измрънка раздранено, но веднага си смени тона на мил.- Как ще забравя. Нали винаги, когато се видим ме мамиш и аз те черпя с рамен. Какво да те правя. Нали си моя любим кръщелник, и аз много те обичам.- усмихна се той и стана от стола си. Неджи и майка му също станаха и всички се запутиха към входната врата. Джирая и Наруто се обуха. Тогава Наруто се обърна към жената и приятелят си и им каза.
- Много ви благодаря за всичко. Много добре си прекарах и най-важното, че ми позволихте да видя Хината.- той се обърна към Неджи и добави.- А стебе ще се видим утре. Ще дойда до вас да излезем. Довиждане и приятна вечер.- усмихна се и задърпа Джирая по улицата.
- Довиждане Анко-чан.- каза джирая и се обърна на другата страна, за да гледа къде върви.
- Чао и на вас.- усмиханха се Неджи и майка му и се прибраха вътре.

Супер е Макар ,че аз първа получавам главите и знам какво ще стане.Продължавай и евала за бързото писане на глави :bravo:

супер е чакам другите глави :^^:

Ето и ме мен. Завърнах се

Глава 17
Наруто и Джирая стигнаха до ресторанта 'При Ичираку' и влязоха вътре. Седнаха на една от масите и вземаха менюто. Разгледаха го и се спогледаха.
- Е Наруто какво си избра? Какво ще ядеш тази вечер?- попира го усмихнато белокосия.
- Еми.....- измънка русокоското и погледна менюто отново.- Искам...м-м-м...- запелтечи момчето.
- Е, хайде де избирай знаеш, че аз черпя.- подразни се джирая.
- Добре де, добре искам рамен - голяма порция със свинско месо.- отговори с раздразнения той от подканването.
- Ех, защо ли се учудвам. Какво му беше толкова трудно? Трябваше ли въобще да гледаш менюто, като всеки път си поръчваш едно и също.- каза мъжът със същият раздразнен глас. Изправи се и потърси с поглед за сервитьорката. Когато най-накрая я намери й направи знак да отиде при тях. Тя го видя и веднага се запъти към масата. Когато пристигна се усмихна и им заговори.
- Добър вечер, избрахте ли си вече?- тя седеше пред масата и очакваше техната поръчка.
- Да избрахме си. Една голяма порция рамен със свинско месо. А за мен една голям порция пържоли със салата.- изхили й се первезно Джирая.
- Благодаря ви, поръчката ви ще пристигне, колкото се може по-бързо. Извинете ме.- сервитьорката се усмихна любезно и си замина. Тя беше младо момиче, на години като Наруто, с червеникава коса и бяло лице. Очите и бяха черни като катран, а тялото й беше слабо и красиво. Первезният Джирая я зяпаше през цялото време и лигите му течяха по нея.
- М-м-м, какво младо и хубаво момиче.- точеше си зъбите извратеняка.- Точно мой тип. Наруто ако ми се отдаде възможност...- той беше прекъснат от Наруто, който беше направо побеснял.
- Извратено старче, не те ли е срам да зяпаш така малдите момичета, а-а-а?- наруто стана и стовари юмрука си на масата.- Искаш хубави млади момичета, така ли....- наруто си изпука пръстите.
- Ами-и-и.- започна да заича Джирая.- Всъщност да. Искам много млади момичета, да са хубави и слаби, да имат хубави и големи форми, като.... Нали се сещаш?- Джирая започна да си върти пръстите лукаво.- Като на Тсунаде.- като си помислеше за нея той направо побесняваше от первезност.
- Хубаво.- тросна му се Наруто и си доближи ръцете, като направи знаци и в следващият момент се появиха много момичета. Малди, красиви, слаби и с големи форми. Сигурно бяха някаде около 100. В ресторанта изведнъж никой неможеше да си намери място, защото в него се виждаха тези привлекателни девойки. Побеснелите жени удряха зазяпалите си мъже, който изпиваха с поглед моммичетата. Джирая просто неможеше да повярва на очите си. Толкова много перверзност да има около него.
- Ей, хлапе ти си станал много добър в техниките. Как наричаш тази техника.- той направо се тресеше от прекрасността на девойките. Лигите от устата му се стичаха и падаха по земята.
- Наричам я Харем Джутсу.- Наруто се беше малко объркал. Той недоумяваше, какво точно ставаше с Джирая.- Защо питаш?- Наруто ( по-точно една от девойките) го изгледа.
- Ще ме научиш ли и мен на тази твоя техника. Ти си гении....- Джирая не беше довършил и Наруто се трансвормира обратно в себе си и беше само той.
- Не няма.- отговори му се момчето. В това време дойде сервитьорката и донесе поръчката им.
- Голяма порция рамен със свиснко месо, за кого е?- попита момичето и погледна въпросително.
- За мен.- избърза да каже Джирая, пресегна се и взема чинията. Наруто го изгледа учудено и се нацупи.
- Голяма порция с пържоли и салата, за кого е?- попита пак момичето и зачака отговор.
- Пак за мен.- отговори Джирая и пак взема чинията.- Благодаря ви. Ако има други поръчки ще ви извикаме.- усмихна се белокосия на сервитьорката.
- Да, извинете ме.- извини се тя и се отегли.
Наруто беше направо бесен. Защо само той щеше да яде и рамена и неговата порция. Наруто незнаеше какво става и защо той се държеше така? Погледна към стареца и му заговори.
- Кръстник, няма ли да ми дадеш и не мен. Нали рамена аз щях да го ям.- гласът му беше жалостен и умолителен.
- Не.- изсъска му той.- Ти няма да го ядеш. Аз сам ще си ги изям.- каза му и се намуси.
- Моля ти се де. Днес цял ден не съм ял нищо.- Наруто потърка коремчето си и то изкъркори в знак на протест.
- Да си ял.- каза му злобно Джирая и придърпа чиниите с ядене към себе си. Наруто просто не знаеше каде се намира. Злоба влезе във вените му и обхвана цялото му тяло. Изправи се и се развика високо.
- Ах-х ти.- изсъска през зъби Наруто.- Перверзно старче такова...- Джирая прекъсна думите на Наруто като се засмя и добави.
- Аз не съм перверзно старче.- Наруто присви рамене и се зачуди.- Аз съм супер-хипер извратено старче.- при тези думи Джирая се разсмя оше повече и в ресторанта ехтеше само неговият смях. Наруто седна безпомощен и уморен от спорене и само каза.
- Дори си го и признава.- той строполи главата си на масата, а сомахчето му още повече запротестира. Джирая чу гладното коремче на русокоското и седна на масата. Придърпа си порцията с пържолите към него си и дръпна рамена към Наруто. Но главата на Наруто беше захлюпена на масата, той не можа да види това.
- Ей Наруто, вземи се стегни и си изяш яденето.- подсмихна се старчето на Наруто.
- Стига си се подигравал с мен. Аз нямам ядене и нямам порция.- започна да се оплаква.- А пък съм толкова гладен, че направо мога да изям 20 порции с рамен.- той пак си потърка коремчето и се сви още повече.
- Наруто.- ядосано извика Джирая и Наруто си вдигна главата, за да види закакво е цялата тази врява. Когато си вдигна главата и видя порцията рамен много се зарадва. Зарадва се и горкото му стомахче, както се досещате.
- Много ти благодаря.- Наруто си взе пръчките за храна.- Итадакимас-с-с.- извика се той и започна да лапа от чинията, като изгладняло прасенце. Джирая го гледаше и много му се радваше. той се усмихна леко и започна да си яде неговата порция. Джирая много обичаше Наруто. Той беше неговата гордост и Джирая възлагаше много надежди на момчето.
- Кръстник, защо отначало не ми даваше да ям?- нацупи се Наруто, като надигна чинията си и изсърба останалата чорба от рамена.- Искам още една порция.- каза Наруто и се обърна към Джирая. В същото време белокосия мъж се беше замислил за нещо.
- А-а, защото исках да ти го върна за преди малко. Задето си прекъсна техниката с момичетата.- захили се Джирая и си поръча още една порция. Дойдоха и следващите им порции и Наруто, както винаги бързаше и изяде до половината си порция рамен. Когато стигна половината на чинията си дигна главата и видя, че Джирая е замислен и не беше и вкусил от чинията си. Малко се разтревожи.
- Еро-сенин, закакво мислиш? Какво има?- малко се почуди русокосото момче. По- принцип Джирая нищо и никой не го притесняваше. Но сега той беше замислен, притеснен, объркан и дори малко натъжен.- Кажи ми де, станало ли е нещо нередно.- подкани го Наруто, като малко, по малко се изнервяше.
- Има време Наруто, има време. Ще разбереш.- Едва обели думи той и замлъкна. След около 10 минути се обърна към Наруто и му каза.
- Като си изядем порциите ще си поръчаме още и ще ти разкажа.- каза му спокойно Джирая.
- За какво ще ми разказваш? Какво е?- както винаги бърза като муле пред майка си. :D
- Казах ти. Явно се очертава дълга нощ.- разхили се стареца и отпи няколко глъдки от бутилката със Саке и започна да си яде порцията.

супер е давай още :^^:

глава 18.
Джирая свърши с втората си порция и погледна към Наруто. Той отдавна си беше изял рамена и чакаше
Белокосия да си изяде и неговата порция. Джирая леко се усмихна и извика пак сервитьорката. Тя отиде до масата и взе поръчката им и се отегли. В ресторанта бяха само те двамата. Тишината обвиваше целия
ресторант. Нито единият, нито другият започваше някакъв разговор. Мълчаха си и се споглеждаха. Най-накрая Наруто не издържа на цялото това мълчание и заговори.
- Е кръстник, за какво искаше да говорим?- запита момчето любопитно.- Явно трябва да е нещо сериозно, щом не се шегуваш и ме държиш в невидение толкова много време.
- Да Наруто сериозно е.- погледна го мъжа с притеснение.- Доста е сериозно. Знаеш че пътувам за да пиша новият си роман и междувременно събирам информация за една организация.- започна той и погледа му негубеше притеснението си.- Тази организация е съставена само от S - ранг криминално издирвани престъпници. Жестоки и безмилостни мъже,предали родните си села ,обединявайки се във върховната цел за световно господство. Нинджи който са прокудени от роднините си, заради ужасните им престъпления.
- Да разбирам, обаче какво общо има това с мен...- запита зачудено Наруто.
- И до там ще стигнем.- прекъсна го Джирая и продължи.- Ораганизацията се състои от 11 души. В нея е и един от легендарните санини.
- Чакай, чакай малко.- Наруто се замисли.- Че кой са тези легендарни санини.- попита и поклати глупаво главата в отговор, че нищо не е разбрал.
- Те са трима. Имената им са: Орочимару, Тсунаде и Джирая от селото скрито в листата.- той се засмя. Наруто си ококори очите и възкликна.
- Боже. Ама ти серизоно ли?- извика радостно момчето.- Ти и баба Тсунаде сте едни от легендарните санини. Вие сте били много силни бе. Аз пък си мислех, че сте слабаци.- захили се русокоското.
- Ей хлапако не се подигравай на по-големите.- малко се ядоса Джирая.
- По-големите или по-възрастните.- още повече се захили. Джирая малко се усмихна и каза.
- ЗАщо според теб избраха Тсунаде да стане ХОкаге, а-а?- Джирая се обърна към Наруто и продължи.- Защото е Най-силната нинджа в селото.
- Не, защото аз не съм достатъчно голям за да стана Хокаге, затова.- Наруто си надигна високо главата и се засмя. Същият пример взе и Джирая.
- Е-е недей да се надуваш толкова.- заядливо му подхвурли той.- Ще станеш, но след време. И за да го постигнеш ще трябва много да се трудиш и да станеш силен най-вече.
- Ще се трудя денем и нощем и ще стана най-силната нинджа на света.- изправи се русокоското и сложи ръка на сърцето си.- Обещавам. Никога да не се предвам е моят нинджа път и никога няма да си върна думите назад.- Наруто се захили, както само той умее.
- Добре дребосък сега можеш да седнеш и да довършим разговора си.- Наруто малко се засрами и седна на мястото си. Джирая започна пак да говори.
- И така. Бях стигнал до там, че в организацията е един от легендарните санини. Аз и Тсунаде сме тук, значи остана Орочимару. Той е много силен, както и всички членове на тази организация.- той малко се замисли и продължи.- Тази организация се нарича "Акатски".- Наруто го прекасна, като удари с юмрук по масата.
- Акатски ли каза?- момчето направо трепереше от ярост от думите на белокосия.- Тези Акатски ли дето са избили Учиха клан? Тези ли? Кажете ми.- той говореше и викаше побесняло. Джирая го поуспокои и Наруто седна на стола си, но все още беше бесен.
- Наруто бъди въздържан и ме изслушай. Ако продължаваш да ме прекъсваш така, до утре сутринта няма да мога да ти кажа защо точно се върнах.- Джирая малко се беше изнервил.
- Добре няма да правя повече така. Продължавай.- нацупи се Наруто и започна внимателно да слуша.
- Така. Целта на тази организация е залавянето на опашатите демони. Но поради каква причина никой още незнае. Разбрах от Тсунаде, че вече знаеш, че в тебе е запечатана деветоопашатата лисица. Тя е най-
силния демон от останалите. Така че те ще те преследват за да заловят Кюби. Както вече казах те са много силни. Затова Тсунаде ме помоли да зарежа писането си поне за момента и да се захвана с обучението ти.- той малко замлъкна, като спогледа Наруто, за да види каква ще е реакцията му. Но на лицето на момчето нямаше нищо. Просто една безразличност и нищо повече. Тогава Джирая заговори пак.
- Наруто няма да си единствения който ще тренира и научава нови техники.- при тези думи Наруто се опули.- Да Наруто. В същото време Саске и Неджи също ще тренират. Ще тренират много и упорито. Те ще станат силни. А ти какво искаш да си останеш все същото дете и слабак, ли? Искаш да те надминат и ти никога да не станеш Хокаге. Да не можеш да защитаваш Хината. Това ли искаш?- Джирая започна да си
повишава тона, защото виждаше че Наруто все повече се разпалваше.- Е ти решаваш. Ако искаш си остани слабак и хората никога няма да те признаят също и съществуването ти.
- Стига.....- Наруто заби юмруците си в масата и я буквално я потроши. погледна към Джирая и започна да говори.- Майната им на Акатски. Не ми пука за тях. Ако щат да се пукат от сила аз ще ги победя. Няма да
им се дам толкова лесно. Няма да загубя от приятелите си. Няма да съм загубеняк и всички ще ме уважават. Всички ще ме признаят и аз няма да спра да съществувам. Няма никога да разочаровам Хината и винаги ще я пазя, дори това да значи да си дам живота за нея.- в очите му блестяха искри на решителност.- Така че каквото искате правете с мен. На каквито искате мъчения и тренировки ме подложете. Аз няма да се предам и един ден ще стана Хокаге. Докато това не се случи аз отказвам да умра.- захили се широко русокоското. Джирая стана от масата и се усмихна също и само си каза на ум.- 'Да ти наистина приличаш на Минато. Колко много ми липсва той, но ти, неговият син, като си тук, аз ще дам всичко от себе си за да станеш най-великият Хокаге на света.'- Джирая викна сервитьорката и я попита колко й дължи за поръчките и за счупената от Наруто маса. Тя му даде сметката и той я плати. Когато момичето се отдалечи от тях те излязоха от ресторанта и Джирая се обърна към Наруто.
- Значи се разбрахме Наруто.- момчето само кимна глава в одобрение.- Ще се видим утре сутрин към 7 часа на моста. Чакай ме там и когато дойда почваме с тренировките.- усмихна се белокосия и добави.-
Препоръчвам ти да се прибереш и да се наспиш хубаво, защото утре много работа ни чака.- каза това и тръгна с бавна крачка да си ходи. Тогава Наруто се затича и го хвана за ръката. Джирая се спря и се
обърна към Наруто. В очите на момчето той виждаше решителност, сила, доверие и непоколебимост.
- Какво има Наруто.- зачуди се мъжът.
- Исках само да те питам кой ще тренира Саске и Неджи.- попита го той и зачака.
- А да, забражих да ти кажа. Саске ще бъде трениран от Хатаке Какаши. А Неджи от Майто Гай.- усмихнато отговори Джирая и се обърна към пътя и си тръгна. Наруто постоя замалко на улицата и си тръгна. Прибра се, изкъпа се и си легна. След около час той заспа. Небето беше спокойно и светло от луната, която осветяваше навсякаде. Нямаше нито един облак, който да вещтаеше мрачност, злоба, отчаяние и безсилие. От утрешния ден за младото поколение всичко щеше да се промени. Те нямаха да бъдат вече онези безгрижни и безсилни деца, който бяха досега. Щяха да бъдат по-силни, по-решителни, по-своенравни, по-неколебими, а може би и жестоки.

супер ощеее :love:

Заповядай

Глава 19.
Небето беше спокойно и на него нямаше нито един облак. Птици се рееха на ята и пееха свойте песни. Слънцето токущо беше изгряло и цветовете по небето бяха прекрасни, като все едно малко детенце се
смееше. По небесата бяха се изрисували червено-лилави цветове от изгряващото слънце. Лъчите докосваха нежно цветята, подканвайки ги да се отворят и да покажат прелестните си багри. Дърветата си отваряха короните, за да може слънцето да ги докосне и стопли, да стопли зелените им листа, свили се от студа през нощта. Слънцето засвети и освети прозорците на къщите. През прозореца влезе един лъч и се озова на лицето на Наруто. Както винаги момчето не беше дръпнал завесите. Наруто се събуди от блясъка на слънцето върху очите му и се обърна на другата страна. Затвори си очите и се унесе. В това време часовника върху нощното му шкафче звънна, Наруто се стресна и падна на земята. Той изпсува и се потърка по главата. Стана и изключи алармата. Прозя се и си оправи косата. Когато се опомни влезе в банята и се окъпа. След това излезе, потърси си дрехите и когато ги намери се облече. Слезе по стълбите и отиде право в кухнята.
Взема си обичайното от хладилника- рамен и кутия с прясно мляко и седна на масата. Когато изяде рамена смачка консервата, взема кутията с млякото и я остави в хладилника, а консервата изхвърли в кошчето.
Когато стигна в коридора си извади обувките и се обу. Отвори вратата и излезе. След като заключи се запъти към моста, където трябваше да се срещне с Джирая. Когато стигна се огледа, но там нямаше никой.
Русокоското погледна на долу към сянката си и заключи, че е минало доста време от идването му на ореченото място, но беше единствено той. Това направо го вбеси.
- Не го ли е срам този перверзен дъртак, да ме кара да го чакам толкова много време и той да не идва.- изнервничи той и продължи.- Ако не дойде скоро ще види той. Ще измисля някой гаден номер някой път и ще му го върна. А пък само да стана силен така ще го натупам, чак да се чуди от каде му е дошло. Ама той за какъв се мисли че.....- изречението му беше прекъснато от един не много силен удар по главата. При това той падна на замята и започна да хленчи.
- Ама какво?... Защо направи това?.... Проклет да си?... Сега сигурно цял ден ще ме боли задника... За какво беше това?...- непреставаше да се оплаква русокоското. Момчето си вдигна главата нагоре и видя, че
на парапета седеше Джирая. Белокосия се хилеше силно на падналото момче.
- Т-ти, хахахаха, си егати, хаха, слабака....- продължаваше да се смее той.- Не мога да повярвам, че толкова лесно падна. Дали пък сбърках като се върнах да те тренирам.- все така се смееше. Наруто леко се
надигна с нацупена физиономия и каза.
- Ще ти го върна, тъй да знаеш.- изсъска през зъби Наруто и продължи.- Знам че много ти е забавно, но е време да започнеш с тренировката ми.- застана сериозно и зачака реакцията на белокосия. Джирая се закашля и каза.
- Да-да, прав си.- мъжът се поуспокои.- Ще започнем с твоя контрол над чакрата ти. Ще те науча да ходиш по дървета.- Джирая слезе от парапета и отиде до момчето. Наруто започна да се смее.
- Хахахахаха, той щял да ме учи да ходя по дърветата.- смееше се той.- Че аз единствено мога да се катеря по тях, а не да ходя. Това е невъзможно.- все още се смееше. Джирая го погледна въпросително и си скръсти ръцете.
- Ти лъжец ли ме изкарваш, а-а?- ядоса се Джирая.- Ще ти покажа, че не е невъзможно и ти ще го можеш с усилени тренировки.- мъжът си отпусна ръцете да паднат надолу. Наруто се опули с недоверие.
- Да Наруто не ме гледай така.- изнервничи Джирая.- Ще видиш сам. Хайде да тръгваме, че времето найстина накъся от приказки.- каза Джирая и отиде до момчето. Наруто кимна само с глава и се приготви. Всяко хлапе на неговата възраст, което почне да учи в академията му се даваше лента, на която имаше знака на селото (банда). Наруто си оправи бандата и дрехите. Джирая тръгна напред и Наруто го последва. Когато излязоха от селото, те отидоха в гората. Джирая най-после се спря и се обърна към Наруто.
- И сега Наруто ще те научя да ходиш по дървета. Гледай.- каза това и отиде до едно дърво. Приближи си ръцете и се концентрира. Под ходилата му се появи синя светлина. Джирая се приближи до дървото и си сложи единият крак на него. След това и другия и се задържа на дървото. Наруто си ококори очите от недоумение. Русокоското просто не вярваше на очите си. Джирая започна да ходи по дървото, докато не стигна върха му и седна на един клон. Наруто все още гледаше с недоумение и незнаеше какво става.
- С-страхотно-о.- извика Наруто и заподскача от вълнение. Джирая се усмихна и слезе от дървото. Отиде до Наруто и му каза.
- Сега Наруто ти си наред. Да видим какво можеш.- подсмихна се отново белокосия, защото знаеше че момчето въобще незнае какво точно да направи. Наруто го погледна и в погледа му имаше объркване.
- А-ама, аз незнам какво да правя.- почна да заича русокоското. Джирая се усмихна още повече и каза.
- Добре тогава. Аз ще ти кажа какво да направиш. Първо си сложи ръцете една до друга и направи знака, ето така.- Джирая си доближи отново ръцете и показа на Наруто, какво точно трябва да направи.- После се съсредоточи.- НАруто си направи знака и си затвори очите и се опита да се съсредоточи. Но ммомчето си спомни за някаква си забавна случка, която се беше случила на него и на приятелите му и се разхили. Джирая малко се намръщи и извика.
- Концентрация Наруто, концентрация. Не мисли за нищо друго освен за тренировката.- каза Джирая, но всъщност знаеше че това няма да помогне много и затова отново заговори, но с по-нисък тон.- Нали искаше да станеш силен и да можеш да защитаваш любимите си хора. Но като не се стараеш няма как да стане. Това ли искаш?... Ако не, тогава се концентрирай.- Наруто малко се стегна и съвсем малко се концентрира. Джирая видя това и отново се помъчи да го мотивира.- Не забравяй мечтата си Наруто. НАли мечтата ти беше да станеш един ден Хокаге и всички хора да те уважават. Мисли за мечтата си Наруто.- при тези думи Наруто наистина се мотивира и чакрата буквално потече изпод краката му. Наруто я почувства и извика стреснато.
- Това ли е? Това ли е то Чакрата.- попита изненадано момчето.
- Да Наруто, това е чакрата на един шиноби. Браво на тебе.- извика радотно Джирая и добави.- Сега се помъчи да се качиш на дървото и да тръгнеш да ходиш по него. Докъдето стигнеш го отбележи с куная си и се стреми всеки път да стигнеш по-нависоко.- Джирая се обърна към момчето и му заговори. И един съвет от мен. Запомни какво е чувството, за да можеш да го използваш занапред.- усмихна се мъжът и извика.-
Тръгвай Наруто. Защо още се бавиш.- при тези думи Наруто си сложи единият крак на дървото и за негова изненада кракът му не помрудна от кората на дървото. Тогава Наруто си отвори очите и си сложи и другия крак на кората. Събра смелост и направи първата крачка на горе по дървото. Като видя, че успява се посмихна и започна да прави крачка по крачка нагоре. Но на четвъртата направена крачка от русокоското, той си спомни за Хината и се разконцентрира. Изгуби развновесие и преди да падне от дървото маркира мястото докъдето беше стигнал с една черта. За около секунда седя на дървото и падна на земята.
- О-ох, това много заболя.- заоплаква се той.
- Еми като боли другият път направи така че да не паднеш.- разхили се Джирая.- Пробвай пак.- подкани го Джирая. Наруто пробва пак, но резултата беше като първия. И така през целия ден Наруто се опражняваше върху катеренето, но постигаше единствено падане върху земята. Минаха още два дни в тренировка, но Наруто нищо не постигаше. Качваше се на дървото и стигаше до чертата, която беше оставил първият ден. Наруто почваше да се съмнява, че въобще някога ще се научи. Джирая също не разбираше, защо не се получаваше. Наруто тренираше много и изморително. Той стигаше до пълно изстощаване, дори и понякой път припадаше. Нямаше сили и той губеше за малко време съзнание. Наруто реши да си съблече дрехите, зашото
те тъй и тъй бяха изцапани и неискаше да ги скъса. Тогава Джирая се загледа в него и си спомни.
- ' Сигурно чакрата на Кюби не му позволява да си използва неговата. Но как е възможно това. Нали печата на Четвъртия Хокаге е непокътнат. Сега ще разбера.'- мислеше си белокосия и стана. Когато стигна до Наруто клекна и застана на едно разстояние с неговия стомах. Той се загледа и се зачуди. Концентрира се и на стомаха на момчето се появи печата, с който беше запечатан демона в него. След около 10 секунди се появи още един печат, който беше около първият печат. Джирая се замисли отново.
- Това е печата, който Йондаиме е използвал за запечатването на Кюби, но.- той се зачуди, като видя другия печат и отново си каза.- Но този другия печат. Той позволява на чакрата на Кюби да се смеси с
чакрата му. Това е сложен печат. Може би Третия го е сложил, за да може той да му доставя повече от неговата чакра, за да може да я използва. Но това означава, че той може така да счупи печата. Ще трябва да счупя втория печат и да освободя чакрата му от тази на демона. Но това ознчава, че ще трябва да го
науча как да контролира тази чудовищна сила.'- Джирая се узмихна и зад гърба си направи някаква техника и на петте му пръста се появиха някакви си букви.
- Наруто, я си вдигни ръцете.- момчето се зачуди.- Да, да ето така.- каза Джирая и си вдигана едната ръка. Наруто си вдигна двете ръце и тогава Джирая си залепи ръката, която стоеше зад гърба му и извика.
- Счупване на пет странния печат.- тогава русокоското изхвърча на около десет метра от мястото си и падна на земята, като се хвана за стомаха.
- Защо беше това кръстник.- запита момчето с недоумение.- Защо го направи, заболя ме.- той продължаваше да се държи за стомаха.
- Е недей така де. Какво лошо съм направил. Просто успокоих едни точки, който не позволяваха на чакрата ти да се концентрира.- заоправда се Джирая.- Сега опитай пак да се покатериш.- засмя се Джирая. Наруто стана и се отръска от прахта, която беше полепнала по тялото му. Тръгна и стигна до дървото. направи знаците и се концентрира. качи се на дървото и започна да ходи по него. Като видя че върви по кората, но не пада се захили и се затича нагоре. Когато стигна на върха на дървото се спря и се разхили още повече.
- Не съм ли велик.- хилеше се той и се радваше. Джирая също се усмихна и каза.
- Да ти си най-великият на света.- Джирая се разхили с ритъма на Наруто. ТОй много се гордееше с него и също така много го обичаше. Джирая си дигна главата нагоре, където седеше Наруто и се провикна.
- Хайде Наруто слизай, че още много неща трябва да научиш.- Джирая си отмести главата към вече слизащият Наруто и след минутка я сведе надолу, където Нарутп седеше с нетърпение за нови успехи.
- Да-да, хайде научи ме веднага.- припкаше Наруто около Джирая и изгаряше с нетърпение.
- Добре но тази техника я знаят само опитните и силните нинджи. Ще трябва да много да се помъчиш за да я научиш.- каза мъжът и си подпря ръцете една до друга и каза.
- Клонинг джучу.- и тогава се появиха около 20 човека, досущ като Джирая. Наруто просто побесня от щастие. Джирая накара Наруто да повтори техниката. Наруто се поупражнява и за доста кратко време се
научи да прави свои клонинги. Джирая се усмихна отново и заговори.
- Хайде Наруто. Ще продължим с тренировката утре и без възражения. Пък не искаш да пропуснеш вечеря при Ичираку, нали...?- засмя се Джирая и погали главата на наруто. Той винаги знаеше как да накара
русокоското да се сагласи с него.
- Супер-р-р-р.- извика доволно Наруто и двамата тръгнаха да се прибират в селото.

Тази глава е наистина дълга, но и много интерестна.

Глава 20.
А междувременно Саске и Неджи също тренираха със своите учители. Учител на Саске беше Хатаке Какаши. Той имаше пепеляво бяла коса и едното му око беше закрито от маската му, която покриваше и устата му. Той беше много опитен шиноби и изключително силен. Но на Саске тренировките му се виждаха не твърде трудни, а можеха и да бъдат лесни, но само защото не влагаше никакви усилия. Нямаше никакъв стимул. Научи се на чакра контрола много бързо, точно колкото и Наруто. Но той беше отегчен от всичко това и въобще не му се занимаваше с нищо. Може би ако имаше някакъв стимул за тренировки и да стане силен, може би тогава щеше да взема тренировките по-насериозно. И това щеше да бъде съвсем скоро.
Учителят на Неджи беше МАйто Гай. Той беше висок със зелени очи. Той беше много странен тип, и също много странно се държеше. Той беше с много смешни вежди и винаги се обличаше със смотани и смешни дрехи. Неджи също много усилено тренираше и също така лесно и бързо научи контрола над чакрата си. Той учеше много бързо и това го правеше щастлив. Гай започна да му казва, че от толкова много време се появява дете, което да се учи толкова бързо. Също му казваше, че е гении. В сравнение с двамата си приятели Неджи научи чакра контрола си за два дни, а на Наруто и Саске им беше отнело цели три дена. Тримата се събираха винаги вечерта и си разправяха, какво бяха постигнали през деня, смееха се на грешките си. Наруто и Саске искаха съвети от Неджи, за да неможе да повтарят техните отново. Седяха до късно и след като се умаряха си казваха довиждане и си тръгваха. Всичко това се повтаряше всяка божа вечер, защото те неможеха един без друг. Те никога не се караха или разделяха, винаги бяха заедно. Със тях бяха и две момичета, две прелестни и красиви момичета. Преди да отиде на срещата си с приятелите си, Саске винаги минаваше първо да вземе Сакура и след това двамата отиваха при свойте приятели. Наруто пък отиваше в дома на Хюга и от там тръгваха русокоското и Хината хванати под ръка и Неджи. Винаги когато тримата излизаха, Неджи беше малко нацупен. Може би, защото ревнуваше сестра си или пък защото Наруто искаше ХИната да бъде винаги там, където е и той, и тримата приятели нямаха и минута спокойствие за да направят някоя беля. Не Неджи не беше нацупен заради нито едно от изброените. На него му беше мачно и гадно, че неговото момиче го няма; беше му мъчно, че е сам и без момиче; беше му тъжно, че всички който обича са щастливи с половинките си а само той е наполовина.
По-рано през деня:---------------------------------------------------------------------------------
Алармата на часовника на Хината звънна и тя протегна едната си ръка и я изключи. Прозя се и стана от леглото си. Както винаги Хината отиде до банята, окъпа сe, направи си прическа, гримира се и излезе от банята.Облече се и отиде до кухнята и закуси. След това се обу и тръгна към Академията.
Когато стигна и отвори вратата се чуха гласовете на учениците, който учеха там. Едни си говореха, други се смееха, трети си шушукаха и така всеки беше зает с нещо и не забеязаха кога Хината беше влязла и вече ходеше ведро и гордо по коридора. Тя беше спокойна и уверена. Тя видя двете си приятелки и се запъти към тях. спря се и жиснерадостно заговори.
- Сакура, Ино. Здравейте.- поздрави ги чернокосото момиче.- Как сте днес. Много ли изпуснах от материала в академията.- почеса се по румената бузка и се засмя. Двете момичета се обърнаха и се хвърлиха на врата на Хината. Те я запрегръщаха и се смееха, а в очите им блестяха малки сълзички. Хината отначало беше малко объркана, но после разбра за какво беше всичко това и се усмихна още повече.
- Хината как си? Добре ли се чувстваш.- заговори Сакура, като пусна приятелката си и застана пред нея.
- Да, добре ли си? Много време те нямаше. Липсваше ни.- добави и русокоската, като също се отдалечи малко от ХИната.- Е, разправяй.- усмихна се Ино и се засмя малко лукаво. Хината малко се смути и се изчерви.
- Д-да разправям ли?- обърка се тя.- За какво да разправям? Не разбрах.- оше повече се смути и бузите и станаха червени като домат.
- Е-е, стига де как така за какво, за теб и Наруто. За какво друго може да те питам. Как върви с него. Трябва някой път да ме вземете със себе си.- русокосото момиче малко се натъжи.- Вие винаги излизате петимата, а мен не ме вземате.- тя си захапа долната устна, за да не заплаче.
- Ами-и.- позаекна Хината.- Еми-и, как да сме добре. Тази вечер сигурно ще излизаме петимата, искаш ли и ти да дойдеш с нас Ино.- Хината погледна русокоската в очите и зачака отговора й. Ино плесна с руце радостно и възкликна.
- Разбира се че искам! Към колко ще излизате?- попита русокосото момиче, а в погледа й имаше искри от радост.
- Еми незнаем кога точно ще свършат момчетата с тренировките си.- каза замислено Сакура и добави.- Ако искаш ще ти се обадя допълнително да се разберем, след като Саске ми се обади.- Сакура погледна към двете си приятелки и им се усмихна.
- Еми да!- радостно подскочи Хината и след това се умисли.
- Какво ти е Хината.- попита със загрижен глас Сакура.
- Еми нищо, ама си мислех на мен защо ще ми се обаждаш, като ще бъда с Наруто и брат ми?- обърка се малко тя. Розовокоската поклати глава и каза.
- Хината, естествено, че на теб няма да ти се обаждам. Както каза ти ще бъдеш с Наруто и Неджи, а пък те ще са се разбрали със Саске. За това не бери грижа.- разхили се момичето.
- Няма.- каза Хината и трите вече се смееха. Звънеца зазвъня и предупреди учениците, че скоро часовете щяха да започнат. Хината спогледа приятелките си и те й кимнаха с глава. Трите тръгнаха по коридора и стигнаха до класната им стая. Вътре бяха само Конохамару и още две момчета. Влязоха и Ино се отдели от двете, за да си седне на място- на масата седяща отдясно на тяхната. Сакура и Хината седяха една до друга на един чин, откакто бяха седем годишни. Те никога не се разделяха, дори и не даваха на някой друг да седне до някоя от тях.
Сакура и Хината се запътиха към чина си когато Хината се спря, а Сакура малко след нея. Хината просто не помръдваше, все едно беше препарирана. Сакура се зачуди на тази нейна реакция когато чу противния глас на съученика си Конохамару.
- Ей, ти.- каза троснато Конохамару.- Хюгата, много грозна си станала. Последният път беше по-готина и беше облечена секси. Какво стана да не би старата смотана и задръстена Хината да се е върнала. Ще ти го върна тъпкано за онзи път дето ме удари и ме унижи пред всички. НЯма да ти се размине тоя път и няма да ти го простя, че злепостави авторитета ми.- засмя се той и пак заговори.- Ама че си мърла с тези дрехи приличаш на някоя клошарка.- продължаваше да се смее.
- К-Конохамару-кун, какво искаш от мен. Защо се закачаш с мен и винаги ме обиждаш така.- Хината малко се натъжи.
- Конохамару престани вече с твойте заяждания и обиди иначе ще си имаш проблеми с мен.- Извика се ядосано Сакура.
- Да-да и С мен.- Ино се провикна от другата страна на стаята.
- Хахахаха. Не ме е страх от вас дрипли.- изсмя се по-високо Конохамару.- Че какво може да ми направят две безполезни момичета със задържани ръце.- той каза така и смигна на някого. За секунди две момчета държаха ръцете на Сакура и Ино и ги стискаха силно. Изглеждаше, че Конохамару много се забавлява, докато сърцето на Хината направо щеше да изкочи от напрежението и страхът, който изпълваше цялата стая. Тя беше старата Хината, тази която беше мила и добра; тази която с никой не се заяждаше. Няколкото дена, който беше прекарала с Наруто напълно я бяха променили. Той й помогна да открие добрата и милата Хината и да изхвърли от нея Новата и грубата Хината. Конохамару се приближаваше с по една крачка напред към Хината, а Сакура и Ино се противяха и се опитваха да се освободят и да помогнат на приятелката им. Но захватката на момчетата беше много силна и те неуспяваха. Хината пък отстъпваше назад а погледа й беше все така изплашен. След няколко крачки назад Чернокосото момиче стигна до един чин и се подпря на него. Тя усети че няма къде да отиде, защото приближаващото се момче й затваряше всички пътища. Конохамару усети страхът й и се захили мазно. Той спря на няколко крачки от нея и започна да я зяпа нахално и да я оглежда от горе, до долу. Хината се изчерви и много се засрами. Конохамару се обърна към едното момче, а после и към другото смигна им и заговори.
- Момчета, имаме около седем минути.- Той се обърна към Хината и пак заговори.- Предостатъчни са, за да може аз да си й го върна, а пък вие трябва да сте ми благодарни, че държите едни от най-красивите и най-известните момичета в академията.- той се усмихна лукаво и тръгна към Хината. Сакура се ядоса и започна да вика, така за да може момчетата да я чуят.
- Ах вие-е-е, извратеняци такива. Ще си имате ужасни проблеми, само ни пуснете и ще видите.- каза тя и усети как момчето, което й държеше ръцете да се притиска към нея и езика му да докосва гушата й. Тя си сви рамото за да може да направи преграда между рамото й и лицето на момчето и завика.
- Ух-х-х, отврат.- момичето ужасено от докосването.- Може да правите с нас каквото искате, но помнете само да ни пуснете, света ще ви се види тесен. Няма къде да се скриете от Саске. Той направо ще ви убие, запомнете това.- застана мирно Сакура и си махна рамото. Момчето почна пак да докосва шията й и да я целува. Сакура само правеше гримаси на отвращение и не помръдваше. При Ино ситуацията не беше по-различна. Момчето което я държеше последва примера на приятеля си. Обърна момичето към себе си и започна да я целува по устата. Ино се дърпаше, но просто неможеше да избегне това, което щеше да се случи. От своя страна пък Конохамару хвана ръката на Хината и я блъсна към ъгъла, който беше до тях и й вдигна двете ръце. Хвана ги с едната си ръка и плъзна другата по лицето на момичето.
- А-а-а.- изстена момчето.- Какво меко лице имаш, мирише много приятно.- Конохамару просто се забавляваше с нея. Хината пък се беше свила в ъгъла и трепереше. Питаше се, защо ли го прави. Беше много изплашена. Тогава по радиото се чу гласът на директора на академията.
- Добро утро ученици, искам да предам на тези който са дошли по-рано на училище, че първият час на всеки клас няма да се проведе. Искаренно съжалявам, че сте дошли за първия час напразно.- каза директора и радиото замлъкна. Хината, Сакура и Ино просто замръзнаха, а момчетата се разхилиха.
- Е-е-е, ние пък не съжаляваме.- захили се още по-високо Конохамару. Тогава започна да плъзга ръката си по устните на Хината. Тя малко ги стисна, но ръката която досега се плъзгаше хвана отдвете страни бузите й и ги стисна. ХИната измънка изплашено и си отпусна устните. Тогава момчето си приближи устните до нейните и каза.
- Колко хубаво ухаят устните ти. Разбирам, какво им харесва Наруто. Те са толкова меки и нежни.- той пак изстена от удоволствие и целуна момичето. Когато Хината чу името на Наруто се стегна и захапа долната устна на момчето. той извика и удари момичето по корема. Хината веднага го пусна и започна да се свлича към земята, но Конохамару я задържа и вдигна, за да може тя да стане. Той започна да спуска ръката си по гръдния кош на Хината и спря на гърдите й. Хината се разплака и се помъчи да се отскубни от ръката му, но не успя. При ужасната гледка Сакура си затвори очите и се опита да си събере всичките сили. Когато ги отвори тя се напъна и се освободи от хватката на момчето и го блъсна на земята. Тогава тя се затича със всички сили по коридора.

много е хубаво и аз да можех да пиша толкова дълги глави

Ето още няколко километра

Глава 21
Конохамару се обърна и изпсува. След това се обърна към момчето, което седеше на земята и троснато се извика.
- Удон, некадърник такъв. Защо я остави да се изплъзне.- викаше момчето.
Удон беше не много високо момче, със зелени очи и бяло лице. Той и Хаяте бяха най-близки с Конохамару и те тримата бяха най-слините от бандата, тормозеща учениците в академията. Хаяте беше най-високия от тримата, имаше светло кафеви очи и очарователно лице. https://servimg.com/view/14764436/15 (това е Хаяте). Той беше много хубав, но защо се водеше с конохамару и Удон, никой незнаеше. Хаяте беше много добро и мило момче, но откакто живота му се промени тотално и се запозна и влезе в бандата на Конохамару, той много се промени. Стана арогантен и невъзпитан. Обиждаше всички и въобще не му пукаше дали ги унижава или не. Лицето му беше бяло и добре изваяно, а косата му беше зелена. Тялото му беше мускулесто и мускулите му добре изпъкваха. Ино се опита да се измъкне и тя, но уви, не успя. Конохамару направи знак на Удон да отиде при Хаяте и да му помогне.
Удон стана и си изтръска дрехите от прахта, отиде при Хаяте и хвана ръцете на Ино. Хаяте я пусна и застана пред нея. Погледна я и се ухили заядливо.
- Я гледай, какво сладко лициче си имаме тука.- заяди се той с Ино.- Е, ще ми бъде приятно да се позабляваме, хубавице.- ухили се мазни той и си приближи лицето до нейното. Русокоската се смути и си извъртя главата на другата страна, като се нацупи.
- Радвай се докато можеш, че после ще те спукат от бой.- заядливо му исъска тя и с учудване изстена. Какво й направи той, че толкова й хареса, но тя не поиска да си го признае. Ино си прехапа устните и заговори.
- Сакура ще се върне, когато намери някаква помощ и молете се да не ви хванат Хюга Неджи и приятелите му, че тогава лошо ви се пише.- тя пак се заяде. Хаяте се подсмихна леко и целуна Ино. Той се опита да си вкара езика в устата й, но в първия момент тя не му позволи. Той скръсти ръце около кръстта й и я притисна към себе си. Тя изстена и отключи захватката на устните си и езика му проникна в устата й. Тя почувства някакво странно чувство, което тя самата неразбираше откъде се бе появило. Дали й харесваше този грубиян да я целува, дали ръцето му, който я докосваха я изкарваха извън релси. През тези 30 секунди в главата й минаха хиляди въпроси, на който и тя самата неможеше да си отговори. Тя се отпусна и пусна езика си да влезе в неговата уста и да се преплете с неговия. Тази целувка се изпълни с желание, но странното беше, че това желание беше взаимно изпитано.
Тогава Хаяте изведнъж скочи назад и се загледа в изплашеното момиче. Той също беше много изплашен от чувството, което беше изпитал с нея.
- 'Какво ли става с мен. Какво е това, което изпитах с нея. Но тя не е нищо особено, имал съм по-красиви от нея. Тя...'- обуркано си мислеше той. Гледаше все така в очите й и неразчиташе мислите й. Но можеше да види само едно- объркването в нейните очи.
В същото време Конохамару опипваше в областта на гръдния кош изплашеното момиче и страшно се забавляваше. Хината само си стискаше устните и сълзи се стичаха по лицето й.
- Моля те недей, Конохамару, спри...- изплака Хината и започна да се дърпа. Но хватката на момчето беше много силна и когато видя, че няма смисъл да се дърпа, се оспокои и се отпусна. Момчето се зарадва на постъпката й и започна да я унижава.
- Ле-ле-ле-ле, Наруто си има невярна женичка. Колко бързо ми се даде.- Конохамару се разхили и стаята заехтя от неговия смях. Хината само покорно си наведе главата и прошепна.
- Наруто обичам те.- и сълзите й тръгнаха да капят по земята, все едно дъжд валеше.
Конохамару си спусна ръката по бедрото и тя се разплака още повече. А Конохамару все така се хилеше и я унижаваше. Той продължи по бедрото й и започна да гали вътрешната част на кракът й. Тя започна да се моли.
- Моля те Конохамару, спри. Какво искаш от мен. Моля те не го прави, причиняваш ми болка.- хлипаше тя, като млако дете.
- Искам да ти отмъстя задето ме удари пред другите и ме унижи. А всъщност искам да си отмъстя на тъпият ти брат и на смотаният ти приятел, затова че всеки път ме правят на глупак и ме побеждават. Ти си същата като тях и трябва да си понесеш последствията. Затова ти ще си моя, тук и сега. И ако си послушна Ино няма да пострада. Какво избираш? Ще оставиш ли приятелката ти да страда вместо теб, а-а-а...?- говореше наперено той. Хината се обърна към Ино и се разплака. Спомни си колко беше ги нагрубила преди две седмици и се натъжи; спомни си също, как те двете със Сакура бяха винаги до нея и как само те двете бяха приятелки с нея, когато всички я отбягваха и страняха от нея. Тя пак се разплака и едва промълви.
- Прави каквото искаш с мен, но нея пусни.- каза чернокоската, плачейки. Ино чу казаното от приятелката си, насълзи се и извика.
- Хината. Не.- Ино се опита да се освободи и извика отново.- Само да си посмяла да се жертваш заради мен. Все някой ще доиде да ни спаси, и незабравяй, че Сакура никога не би ни оставила. Ако ти си в беда значи и аз съм в беда.- тя си изтри сълзите и застана сериозно към Удон и Хаяте и каза.
- Давайте боклуци такива. Вие нямате чест, нямате достоинство, вие сте нищо друго освен отрепки.- При тези думи Удон се разгневи и събори Ино на земята и погледна към Хаяте.
- Е Хаяте, ти ли ще си първи или аз?- усмихна се победоносно и зачака отговора. Хаяте се замисли. Дали може да го направи точно на нея, дали може да й го причини, или да остави приятелят си да се гаври с нея. Дали наистина нямаха чест? Нямаха ли и достойнство. Дали да нямаш чест и достоинство означаваше да си отрепка, да си отритнат от обществото, да си презиран от близките си, както беше и той. Той се вцепени от ужас, искаше да закрачи към тях, но тялото му не го слушаше. То беше сковано и си игареше с него. Удон го погледна въпросително и изсъска.
- Добре, щом ти не искаш аз ще съм първи.- мазно се захили той и започна да целува устните и щията на Ино, и междувременно да я опипва. Същото правеше и Конохамару на Хината. Хината се молеше още повече, а Ино беше ужасена при мисълта че това чудовище ще вземе най-ценното което има.
В това време Сакура тичаше по коридорите на академията, но не срещна и жив човек. Тя тръгна към стаята на директора, но когато влетя в кабинета му, там нямаше никой. Директора отдавна си беше тръгнал и щеше да се върне чак след един час. Тя се окори и се замисли какво да прави.
-' Ох-х, какво да правя. Оставих Хината и Ино в лапите на тези чудовища. Трябва да направя нещо, но какво. Ако отида да тръся Саске ще ми отнеме сигурно часове, защото незнам къде тренира. Същото се отнася и за Наруто и Неджи.- мислеше си тя и се задъхваше от дългото и силно бягане.- 'Ще изтичам на вън и ако намеря някого ще го заведа там.'- каза си тя и излезе от директорската стая тичешком. Излезе и се затича по пътя. Обурна се назад и се замисли, в същият момент тя се блъсна в някого и се изръси на земята. Потърка си малко задника и погледна нагоре. Когато видя, че се е блъснала в Хатаке Какаши се усмихна леко. Какаши беше много любопитен, защо пък точно сакура тичаше. И не трябваше ли тя да е на училище, да не би тя да бягаше именно от там. Че защо й беше на Сакура да бяга от училище, тя беше една от най-добрите ученички там. КАкаши си подаде ръката и когато сакура я хвана, той я вдигна и попита.
- Сакура какво има?- вдигна си въпросително едната вежда.- За къде си се забързала така?- зачака отговора й.
- Ами бързам, защото.....- тя заекна от това, че устата й бяха пресъхнали от бягането и неможа да си продължи изречението.
- Да-да бързаш заради Саске, нали така?- той се почеса по главата и прибави.- Той си е вкъщи, приключихме с тренировките за днес, така че може да го видиш.- усмихна й се той и понечи да направи стъпка напред, но се спря. Той погледна към ръката си, и се учуди. Сакура беше хванала ръката му и я стискаше силно. Той погледна в очите й и видя сълзите, който падаха по лицето й.
- Сакура, какво има?- запита изумен от реакцията и вида й.- Какво се е случило.-подкани я той.
- Ами-и...- заекна тя, като се разплака още повече.- Моля ви помогмете ми. Имам огромна нужда от вас.- едва се чуваше от плачът й.
- Хайде Сакура успокой се и ми кажи какво е станало.- започна да я успокоява той.
- Моля ви, учителю Какаши на мен ми няма нищо, но елате с мен. Хюга Хината и Яманака Ино са в беда.- започна бързо да говори тя.
- Кои?- запита Какаши, като не разбра нито една от думите й..
- Хината и Ино. Конохамару и двамата му тъпоумни приятели са ги заклещили в стаята и не ги пускат, пък и незнам какво ще им направят. Конохамару е бесен на Хината, а и има зъб на брат й, Наруто и на Саске, затова си мисли, че така ще си отмъсти на всички.- тя пусна ръката на белокосия и го погледна в очите. Той се изправи и каза.
- Хайде да тръгваме да спасим две момичета и да натупам няколко келеша.- усмихна се той и двамата тръгнаха към стаята.

мн е якооооооооо :bravo: искам ощее

Ето и следващата глава

Глава 22
В класната стая------------------------------------------------------------------------------------
Конохамару целуваше Хината а тя не мръдваше. Тя беше до такава степен отвратена и ужасена че едва дишаше и плачеше.
Удон правеше същото на Ино и се наслаждаваше на веселбата. Хаяте седеше и гледаше втрещено към момичето и Удон. Ино се превиваше и се бореше, но без успех. Ино почна да вика от болка, омраза, отвръщение и неприязън.
- Хината не се предавай. Чуваш ли ме. Не го прави.- тя викаше и в същото време се бореше да се измъкни.- Бори се заради мен и Сакура. Бори се заради брат си и най-вече заради Наруто.- тя продължаваше да вика и да се съпротивлява. Когато хината чу името на Наруто трепна и започна инстиктивно да се съпротивлява. Конохамару се ядоса и извика.
- Накарай тази кучка да млъкне. Разваля ми веселбата.- изхили се Конохамару. Удон се изправи и удари един юмрук на Ино и й разкървави носът. При това действие Хаяте направо побесня и нервите му избухнаха. Затича се и повали Удон с един замах. Удон се изправи и двамата се сбиха. Конохамару си извъртя главата, за да види какво става с двамата, тогава Хината го удари между краката и той я пусна. Тя изтича и се помъчи да вдигне приятелката си. Но в този момент Конохамару хвана ръката на Хината и я извъртя. Хаяте и Удон продължаваха да се бият. Но Хаяте беше най-силният от тримата и с последният си силен удар Удон беше повален на земята и кървеше от много места. Хаяте се обърна към Конохамару и го загледа със зверски поглед.
- Стига вече.- изсъска през зъби момчето и тръгна Към Хината и досегашният си водач. Конохамару знаеше на какво е способен той и пусна ръцете на момичето. Отаделечи се и тогава усети два вида чакра. Едната му беше доста позната и той веднага разпозна Сакура. Но другата беше по-силна, по-мощна. Конохамару се обърна към Хаяте и заговори.
- Какво ти става бе, защо се държиш така със своите братя.- започна да вика ядосано.
- Вие не сте ми братя, щом се държите така с едно момиче.- извика също ядосано Хаяте. Хината вдигна Ино и постави главата й на краката си, за да неможе кръвта да тече. Конохамару вдигна Удон и пак извика.
- Значи така, а-а..? Да се разчувстваш заради една малка дрисла. Ти 'мъж' ли си или 'лайно'?- заяди се водача.
- Да се наричаш 'мъж' не означава да унижаваш така едно момиче? Ако представата ти за 'мъж' е да се държиш така с жените, значи искам да си остана лайно. И плюя на мъжеството ти.- каза разярено Хаяте и си стисна юмрука. Конохамару разбра на къде бие Хаяте и каза.
- Да не дойдеш след време да ми се молиш и да ми ревеш да те прибера в бандата. Ще се разкайваш, предател.- каза това и Конохамару вдигна Удон.
- НЯма не се бой, не ти искам шибаната банда. Това даже не е нормална банда. А сега изчезвайте преди да съм ви сритал задниците.- извика Хаяте и се втърна към двете момчета.
Конохамару и Удон се изплашиха и избягаха веднага. Хаяте се спря и се успокои. В стаята настана едно минутна тишина. Когато Хаяте се успокои се приближи към Хината и се развесели от реакцията й. Хината си беше вдигнала едната ръка свита в юмрук и защитаваше нея и приятелката й. Хаяте се усмихна, наведе се и седна до момичето.
- Не се бой от мен, няма да направя нищо, с което да те нараня.- Заговори дружолюбно хубавеца.- Бях приятел на брат ти и учехме заедно до 10 клас, но трябваше да се преместя и изгубихме връзка. Преместих се отново преди около година и се сближих с Конохамару. Съжалявам за това което ви направиха. Ако знаех намеренията му по-рано нямаше да се стигне до тук.- натъжи се малко той и погледна към русокосото момиче.- Аз ще я заведа в болницата, не мисля че е нещо сериозно, но все пак, аз като виновник трябва да се погрижа за нея.
Ще се видим пак довечера, ще дойда у вас. Предупреди брат си, че сме се запознали и му разкажи какво е станало. Искам да говоря с него и за много важни неща. Ще дойда към 6 часа вечерта.- ХАяте вдигна Ино и я постави на ръцете си. - Е хайде аз ще тръгвам. Чао за сега.- усмихна й се той и изчезна.
През това време Сакура и Какаши пристигнаха и видяха само Хината да седи на пода. Розовокоската се затича и отиде до седналото момиче. Подаде си ръката, вдигна я и я прегърна силно. Момичето веднага се разплака. Сълзи тръгнаха и от очите на Сакура и хлипайки проговори.
- Съжалявам, че толкова много се забавих.- оше повече се разплака тя и продължи.- Защо трябваше да се случва точно на теб това. Съжалявам също че ви оставих двете, но трябваше да направя нещо, за да ви помогнма.- изхлипа тя. Хината си вдигна главата и погледна в очите на приятелката й, а сълзите неспираха да капят по лицето й.
- Не си виновна за нищо Сакура. Няма защо да се извиняваш, ти постъпи както намери за добре.- Хината пак си зарови главата в косите на Сакура. Сакура обходи цялата стая, за да види другата си приятелка, но не я намери и се смути.
- Хината къде е Ино?- Сакура побърза да попита.- Защо я няма? Нали бяхте двете?- Сакура погледна към Хината и зачака. Хината си вдигна главата и я погледна объркано.
- Ами-и.- заекна тя и незнаеше как да й обясни за случилото се в нейно отсъствие.- Тя е в болницата, но не е ранена тежко. Занесоха я за всеки случай.- Малко се поуспокои тя и видя обърканото изражение на
розовокоската.
- Как така в болницата?- попита с недоумение момичето.- Нали нямаше никой в академията?
- Нямаше освен нас.- отговори Хината още по-объркана от въпросите на Сакура.
- Еми как тогава? Кой я е завел в болницата?- Сакура се отдръпна от чернокосото момиче и я погледна недоверчиво.
- Сакура тук нещата много се промениха, когато ти избяга.- Хината се смути от реакцията на приятелката си.
- Как така са се променили. Хината все още не те разбирам, говориш ми с недомлъвки. Бъди по-конкретна.- изнерви се малко момичето и си скръсти ръцете. Хината се изчерви и заговори.
- Еми.... Сакура когато ти избяга, за да потърсиш помощ едно от момчетата се обърна на наша страна и ни защити от Конохамару и Удон.- Сакура прекъсна разказа на момичето.
- Как така ви е защитил? Какво подяволите се е случило тук докато ме нямаше?- извика гневно тя и продължи.- Как един злодей, като тях ще си промени толкова лесно мнението и ще застане на ваша страна. Не.....Това не го вярвам.- продължаваше да вика тя.- Какво са ти направили? Заплашиха ли те, за да кажеш това? Кажи ми моля те, къде е Ино.- Сакура вече беснееше.
- Сакура защо ми крещиш така.- смути се Хината и се насълзи.- Лъжкиня ли ме изкарваш. Не сами направили нищо, но аз ти казвам истината. Момчето, което държеше ино изведнъж си промени държанието и се обърна на наша страна, даже се сби с Удон и заплаши Конохамару. Каза че се отказва от тяхната банда и след това
предложи да заведе Ино в болницата, защото Удон я удари и тя почна да кърви.- разказа тя. КАкаши само седеше умислен. След около 5 минути разговора между двете момичета беше прекъснат от белокосия.
- Хината, а каза ли ти името си това момче?- запита умислено той. Хината се обърна към него и го загледа. Тя видя замисленият му вид и побърза да отговори.
- Да учителю Какаши. Каза че се Казва Хаяте, но фамилията си не каза. Също така каза, че познава Неджи и са били заедно до 10 клас. Били са приятели, но му се е наложило да се премести и преди около година се е върнал. Запознал се е с Конохамару и е влязъл в бандата му. Но днес, когато чул името на брат ми и разбрал че съм сестрата на Хюга Неджи започна да се държи различно и тогава ни защити от двамата си дотогавашни приятели. Даже ми се извини, че се е държал така с нас.- каза малко весело Хината. Сакура се ококори и пак с недоверие каза.
- Ами ако те е излъгал нарочно, за да му повярваш и да е отвлякъл ИНо, а-а?- Сакура малко се поуспокои и спогледа Хината. Какаши се обърна към Сакура и заговори.
- Не, немисля че е направил това. Каза че се казва Хаяте, нали Хината...?- запита я спокойно. Хината поклати главата си в отговор на съгласие и Какаши се замисли пак и заговори.
- Единственият Хаяте, когото познавах от Коноха е Сенджу Хаяте.- Сакура се ококори.
- Сенджу Хаяте ли? Кой е той?- запита любопитно Хината.
- Хината явно не сте чували за клана Сенджу, нали...?- запита Какаши и си скръсти ръцете.- Естествено, че не сте. Няма откъде да сте чували за тях. Но те са много силен и известен клан. Членове на този клан са
били Първият и Вторият Хокаге.- при тези думи момичетата зяпнаха от неочакваните думи.
- Найстина ли...?- тя заекна.,- З-значи Хаяте е роднина на Първия и Втория Хокаге, така ли?- запита този път спокойно и любопитно розовокоската. Какаши се усмихна и каза.
- Да Сакура. Хаяте е правнук на Сенджу Тобирама по-известен с титлата Втория Хокаге.- двете момичета просто не вярваха на казаното от Какаши. Сакура се усмихна и се обърна към Хината и заговори.
- Е, Хината щом няма какво да правим да отидем до кафето, че време не остана. След по-малко от половин час ще почнат часовете.- тя се усмихна на чернокосото момиче и застана до нея. Какаши се изкашля и каза.
- Какво говорите?- зачуди се той.- Ама вие си тръгвате. Не може да останете в академията, заради това което стана. Приберете се и си починете. Елате когато се почувствате по-добре, аз ще кажа на Тсунаде какво точно е станало и тя ще ви извини.- Какаши се усмихна и им смигна. Момичетата се зарадваха и се засмяха.
- Както кажете учителю.- извика радостно Сакура.
- Благодаря ви много.- добави и Хината. Какаши се засмя и добави.
- Не се тревожете за уроците, няма да изпуснете нищо. Не мисля да преподавам нещо ново през тези дни, така че си починете добре.- Каза той и излезе от стаята. Двете момичета се спогледаха и изприпкаха на вън. Те тръгнаха по улицата и когато стигнаха разклонението се спряха, казаха си'Довиждане' и се разделиха.

Това е поредната ми километрична глава

Глава 23
Хината се прибра и се качи веднага в стаята си. Заключи вратата, за да не може никой да я безпокои. Майка й видя натъженото й изражение и се разтревожи. Качи се по стълбите и почука на вратата. Хината отговори и й каза да я остави, че иска да е сама. Майка й още повече се разтревожи, но уважи желанието на дещъря си и отиде в кухнята. В стаята Хината остана сам-самичка и погледна към прозореца. Навън по улицата мина една двойка-момче и момиче, които се държаха за ръката и се смееха. Хината се натъжи и си извъртя главата отново. Погледна към тавана и се замисли. Спомни си за днешната случка и се разплака.
- Боже господи, защо ме наказваш така.- изплака тя и сълзите й започнаха да се стичат по лицето й.- Какво ли щеше да стане днес, ако това момче не се беше намесило? Какво ли щеше да стане ако някое друго момче беше на неговото място?- тя се изчерви и още сълзи излязоха от очите й.- Ами ако бях унижена? Какво щеше да стане ако Конохамру го беше направил? Боже.- възкликна тя с отвръщение.- Наруто сигурно нямаше да ме иска, ако се беше случило.... Отвратително.... Момчетата искат честни момичета. А аз нямаше да съм такава.- Хината продължаваше да плаче, когато от сълзите и мъката й се упсокои и заспа. Почукване по вратата разбуди Хината и тя се обърна на другата страна. когато си отвори очите видя, че навън и в стаята й беше тъмно. Изправи се и седна на леглото си, а отвън се чу гласът на брат й. той почукваше настоятелно и подвикваше.
- Хей Хината.... Хината, събуди се де.- малко се беше ядосал от мълчанието й.- Хината.... отвори ми де.- продължаваше да вика той. Хината се раздразни от шумният му глас и от викането. Загледа се към белия таван, отново се натъжи и извика.
- Неджи, моля те остави ме намира. Искам да съм сама.- тя си прегърна коленете и заплака. Неджи чу плача на сестра си и започна пак да чука и да вика.
- Хината, защо плачеш? Какво е станало? Моля те отвори ми, за да съм до теб и да не страдаш. Бях ти обещал, че няма да те оставя сама, нали...? Затова ми отвори или ще разбия вратата и пак ще вляза.- той се вбесяваше и настояваше. Минаха две минути откакто в стаята й нищо не се чуваше и Неджи се разгневи още повече.
- хината ако не отвориш до три ще разбия вратата и ще вляза, разбра ли...?- той се отдръпна от вратата и събра сили.- Едно.......- нямаше нито отговор нито някакъв шум.- Две... Хината, сериозен съм....- Неджи
отстъпи още една-две крачки назад и се засили. Тогава от вътрешната страна на стаята се чу отключването на вратата. Неджи се успокои, че няма да чупи вратата и се запъти към дръжката. хвана я и я завъртя. Открехна вратата и видя сестра си да лежи на леглото обвила краката си и да плаче. Той малко се натъжи, че виждаше сестра си да плаче и се приближи до леглото. Седна до нея и й хвана нежно ръката. Нямаше никаква реакция от нейна страна и неджи се обезпокои за състоянието й.
- Хината, какво е станало? Защо плачеш? Не забравяш ли, че скоро излезе от болница и не трябва да се разтройваш или да плачеш. Това може да ти навреди и състоянието ти да се влуши.- каза Неджи и се натъжи при думите, който той сам беше казал. Хината си стисна още повече коленете и сълзите й продължаваха да текат от очите й. Неджи се смути, защото за първи път незнаеше какво да направи.
- Милата ми сестричка.- каза той нежно и топло и продължи.- Кажи ми какво е станало и защо плачеш? Моля те, така като не ми казваш нищо ме измъчваш. Обещах ти, че няма да страдаш, а ти точно това правиш.- той се натъжи и сложи другата си ръка на неговата и нейната. Хината си вдигна главата и погледна в очите на брат си. Той направо беше поразен при вида й. В очите и се виждаше отчаяние и болка. Сълзите й се стичаха по бузите й и падаха на неговите ръце, той направо пребледня. Просто неможеше да каже нищо. Стоеше като препариран. Много го заболя, че вижда сестра си да плаче и да страда. Тя видя страхът и отчаянието в очите му и отново си захлюпи главата на коленете. Той се смути и си махна ръцете от нейната.
-' Боже, защо е толкова тъжна и уплашена? Какво ли е станало докато ме нямаше. Пък и майка каза че се е прибрала много рано от училище и нищо не е казала. Не е ли била на училище.'- мислеше си той. Той седна по-нагоре на леглото и я прегърна. Хината се разплака с глас. Плачът й направо го пронижваше в сърцето, сякаш сто ножа се забиваха в него. Той вдигна главата й и заговори с топъл глас.
- Сестричке, кажи ми какво е станало? Моля те. Боли ме да те гледам така разплакана.- Хината се загледа в него, а една сълза се плъзна по бузата й, после по устната и накрая падна на възглавницата й. В това време се звънна на звънеца и Неджи се подразни от прекъсването. Анко отвори вратата и на прага седеше много красиво ммомче.
- Добър вечер, младежо, какво ще обичаш?- запита изненадана Анко. А пред нея седеше младежът и се усмихваше любезно.
- Добър вечер, госпожо, бих желал да се видя с Хюга Неджи.- каза той и зачака. хината разпозна гласът на Хаяте и се извърна към брат си и едва му каза.
- Търсят теб.- Тя му каза и си отпусна колената. Момичето се изкопчи от прегръдката му и стана от леглото. Той седеше смутен от действията й. Първо тя плачеше, непомръдваше и не казваше нищо, а сега тя ставаше. Какво ли беше замислила? хината отиде до банята и се облече. Излезе от банята и се запъти към вратата. Неджи беше много объркан и стана от леглото. Хината си изтри сълзите, обърна се към брат си и му каза.
- Батко, нека слезем и да посрещнем госта.- Неджи само кимна и двамата излязоха от стаята и слязоха по стълбите. Хината избърса сълзите си и застана до майка си. Загледа момчето замислено и с наведена глава му каза.
- Здравей, заповядай. Влез.- тя хвана вратата и я отвори широко. Неджи се спря на парапета, който стоеше на стълбите и зачака да види неканеният гост. Хаяте се качи по стълбите, влезе в къщата и се събу. Хината взе якото му и го закачи на закачалката. Неджи седеше на парапета и безразлично се провикна.
- Хината, кой е този натрапник.- Хината се смути от думите на брат си и си вдигна главата. Хаяте я видя- лицето й беше бяло, като платно; очите й бяха зачервени и подути; лицето й беше мрачно и тъжно, а устните й бяха наранени, където тя си беше захапвала устните. Той си наведе главата виновно и си захапа устната.
- Батко, искам да ти представя това момче.- каза Хината и Хаяте си вдигна главата и срещна погледа на Неджи. Хаяте се засмя, а Неджи се подразни на тази негова постъпка.
- Кой си ти пък?- въпросително попита Неджи и си вдигна едната вежда, след това се обърна към сестра си и й заговори вбесено.- Хината.... Кой е този? Нали ходиш с Наруто? Не мислиш ли, че е прекалено да водиш чужди момчета вкъщи, а-а....?- Анко затвори вратата и отиде в кухнята. Хината се ококори от думите на брат си и се смути.
- Разбира се, че го обичам и то много го обичам. Какво е това отношение към мен.- Хината се вбеси и започна да се държи за главата. Тя започна да плаче и да вика. Викът й огласи цялата къща и тя се строполи на земята, започна да се гърчи и да плаче по-силно. При това неджи настръхна, отстъпи една крачка назад и се изплаши. Беше ужасен от гледката. Хаяте отиде до Хината и клекна. Хвана я за кръстта и я задържа. След това започна да й говори със спокоен и нежен глас.
- Хината, успокой се, свърши се вече, няма кой да те нарани.- той продължаваше да й говори, докато Неджи и Анко седяха втрещени и изплашени от случващото се.
- Моля те, Хината, опомни се. Вкъщи си, аз и Неджи ще те пазим от тях. В безопасност си.- момичето чу думите на Хаяте и започна да се успокоява. Гурченето лека-полека започна да отминава и тогава напълно спря да се гърчи. Хината се успокои и се изправи от земята. Неджи все още седеше на мястото си и дори и непомръдваше. Хаяте се обърна към него и му заговори.
- Неджи, не ме ли помниш?- запита го и отново се захили. Неджи се стрестна, загледа се в момчето и се замисли. След около минутка се опомни и изкрещя.
- Боже, ти ли си?- радостно подскочи Неджи и прегърна момчето.- отколко време не сме се виждали. На мен ми се сториха векове, а всъщност са четири години.- неджи се усмихваше и говореше.- Хаяте, колко много ми липсваше. Как си? Защо си се върнал?- той не спираше да задава въпроси и да стиска намереният си приятел. Анко се отърси от случката, която се беше разиграла и също се усмихна. Тя познаваше родителите на Хаяте и него също. Тя винаги много уважаваше приятлите на сина и дъшеря си. Тя ги приемаше като нейни и винаги ги
посрещаше с нежна и топла усмивка. Неджи най-накрая пусна момчето и се замисли. Хаяте видя това и заговори.
- Да вярно е че мина доста време, откакто се видяхме за последен път.- Хаяте се усмихна и продължи.- Еми общо взето съм добре и преди около година се върнах в селото. Имах много проблеми, но се справих и сега съм тук...- каза той и се усмихна широко.- Как са Наруто и Саске? Наруто все още ли е толкова глупав, колкото преди.- Хината се смути от думите му и се изчерви. Неджи се засмя.
- Аха.- каза Неджи и се разхили.- А Саске си е съшият надут пуяк, както преди.- той пак се засмя и Хаяте също. Хината само седеше на стъпалата и се беше замислила. След около минутка тя се опита да се изправи, но залитна. В същият момент Хаяте я видя и я хвана за ръката, за да не падне. Тя си обърна главата към него и го погледна. В очите си имаше червени линиики и те се насълзиха. Хаяте й се усмихна и й заговори.
- По-полека Хината, не се насилвай.- Хаяте леко я хвана за кръста и тя се подпря на него.
- Хаяте, ти откъде познаваш сестра ми?- намръщи се Неджи. Хаяте се обърна към момчето и му заговори.
- Нали я познавам отпреди.- засмя се отново той. Неджи се замисли.
- А ти Хината, откъде знаеше че е той, когато се звънна на вратата?- Хината погледна към брат си и заекна. Хаяте я прекъсна и заговори вместо нея.
- Преди я познавах много добре, но това беше преди четири години. Сега доста се е променила. Станала е много красиво и умно момиче.- той се обърна към нея и я погали по бузата. Тя се смути и изчерви, а Неджи се нацупи. Тогава Хаяте се обърна отново към Неджи и си продължи изречението.- Първо като я видях неможах да я позная, но чух името й, чух и че е гадже на Наруто и много се зарадвах, че е имала щастливия късмет да е с него. Той е много свестен и съм сигурен че няма да я нарани и винаги ще я защитава.- той малко си снижи
тона и продължи.- Да.... Наруто е добър приятел, не е като мен.- при тези думи той се натъжи, а тя се смути още повече. Тя разбра, че скоро ще настъпи момента НЕджи да разбере, какво се беше случило по-рано през деня. Хаяте си извърна главата към Хината.
- Хина, искаш ли да отидем в кухнята и да те сложим да седнеш и после да си поговорим с брат ти? Искаш нали?- той й смигна и се усмихна. Тя разбра намека му и поклати само глава. Той тръгна с бавни крачки, а тя
го следваше. Когато стигнаха в кухнята той я постави да седне на един стол до масата и си махна ръката от нея. След това седна на друг стол до нея. Неджи се учуди на това и също седна на мястото си. Анко разбра, че те искат да останат сами, излезе и се запъти към най-добрата си приятелка, която беше майката на Ино. Когато тримата останаха сами в стаята се чуваше само тикатакането на стрелките на стенния часовник. Хината беше натъжена, така както беше през целия ден, Хаяте седеше мълчаливо и с наведена глава. Неджи малко се
изнерви от обстановката и се заигра с пръстите си. Той предусещаше, че нещо е станало или предстоеше да стане, но какво беше то. Момчето незнаеше и това много го дразнеше.

айдееее пускай другата главааа

Глава 24
Повече от десет минути стаята се изпълваше с мълчание и напрежение. Неджи вътрешно се гневеше и сърцето му биеше очестено. Тази тишина го побъркваше. Мислите му бяха объркани. В тях имаше смесени чувства: радост, гняв, раздразнение, съжаление, смях от моментите прекарани с приятелят му преди той да си тръгне, учудване и неразбиране. след около минута той се отплесна от сегашните си спомени и едно изречение му се заби в мислите и неискаше да се махне от там.
- "Хината, успокой се, свърши се вече, няма кой да те нарани."- 'Какво ли означаваше това.'- той си спомни за момента, в който сестра му падна на земята и започна да крещи. След това друго изречение, което е казал Хаяте се заклещи в мислите му.
- "Моля те, Хината, опомни се. Вкъщи си, аз и Неджи ще те пазим от тях. В безопасност си."- 'Кой са те'- този път Неджи се обърка, погледна първо към сестра си и после извърна поглед към Хаяте. погледна ги още веднъж и когато си спря погледа на Хаяте го запита с объркване.
- Хаяте, искам да ми обясниш нещо.- в погледа му се изписа неразбиране. Хаяте си вдигна главата и погледна в очите на приятеля си. Той може би разбра, какво искаше да научи приятелт му и си отмести погледа и го спря върху Хината. Хината седеше зашеметена на масата и гледаше в една точка. Тя беше зашеметена от случката, от стреса, от нервите и от плачът. Хаяте си прехапа устните и отново си извърна погледа към Неджи.
- Кажи. Какво искаш да знаеш?- попита спокойно Хаяте. Неджи беше видял реакцията му, когато го беше заговрил, също така и беше проследил погледа му, движенията и разбра, че нещо лошо ставаше.
- Хаяте искам да ми обясниш, защо преди малко, когато сестра ми изпадна в ужас и започна да крещи ти й каза че всичко е свършило. Също й каза че няма кой да я нарани, че аз и ти ще я пазим от тях и че е в безопасност. Искам да ми обясниш, какво имаше в предвид под "Тях".- неджи малко се изнерви.- Обясни ми какво е станало и защо сестра ми е в такова състояние.- от челото на Хаяте се спуснаха две капки под и паднаха на панталона му. Хаяте се замисли малко и после заговори.
- Неджи ще ти отговоря на всичките ти въпроси, но първо искам да ми кажеш нещо.- при думите на Хаяте, че ще каже всичко което иска да узнае Неджи, тя изтръпна и се залюла. Хаяте беше седнал до нея и веднага я хвана и я постави изправена. После зеленокосото момче погледна към приятелят си.
- Неджи, кажи ми Хината правила ли е някога така, както преди малко в коридора?- запита го загрижено момчето. Неджи поклати глава в отговор на отрицание и Хаяте се замисли. След това веднага зададе следващият си въпрос.
- А имала ли е някакви наранявания по главата или нещо такова?- Хината моментално замръзна. Неджи си наведе главата и му разказа за инцидента, който беше станал между нея и Наруто. Разказа му също че беше в болницата и имаше наранявания на мозъка и че може би сега можеше да не е жива. Хаяте си наведе главата и се замисли.
- 'Хината, колко много си страдала, а пък аз глупака, да оставя Конохамару да прави с теб каквото си иска.'- той се обърна към Хината, погали я отново по бузата и й заговори с топъл глас.
- Хината, даваш ли да разкажа на Неджи, какво се случи днес.- Хината замръзна и се окори. Брат й щеше да разбере, какво беше направил с нея Конохамару, щеше да разбере каква е нейната болка. Защо тя тъй плачеше. Щеше да разбере, че още чувства мръстните ръце на чудовището, унижил я толкова много. Дали щеше да бъде съкрушен, дали пък нямаше да направи някоя глупост, като разбере. Какво ли щеше да направи Наруто като научи. Всички тези сцени се появиха пред очите й и я ожасиха. Тя се разплака и си сложи главата на масата. Хаяте леко я прегърна и започна да я успокоява.
- Хината, той трябва да знае. Та Неджи ти е брат и трябва да знае. Да бъде до теб, да те защити от всички онези отрепки, откоито бях и аз. Моля те позвули ми да му разкажа.- гласът му беше умоляващ. Хината се замисли и кимна само с главата. Тя не се помръдна и остана с глава на масата, плачейки. Неджи беше много объркан и незнаеше какво става. Той погледна с недоумение Хаяте.
- Какво е станало? Какви са тези отрепки, за които говориш.- изнервено попита Неджи. Хаяте си отмести главата и ръцете от момичето и започна да говори.
- Първо искам да ти кажа.... Аз мисля че сестра ти има страхова невроза. Тя си представя че някой ще я нарани и е много зле. Тази болест кара хората да си мислят че ще полудеят или умрат. При тази болест хората си представят какви ли не неща. Може би днешната случка и тази преди две седмици са помогнали за сегашното състояние на сестра ти.- Неджи се облегна назад и си вдигна веждите невярващ на чутото. Хаяте продължи.- Сега ще ти разкажа какво стана днес и как се запознахме със сестра ти.- Каза той и започна разказа си от там, където Конохамару, Удон и той чакаха момичетата да влязат в стаята. Как Конохамару им беше заповядал да хванат Сакура и Ино за ръцете, а Хината той щял да се оправя с нея. Как я бил притиснал до стената, как й хванал ръцете и почнал да я опипва. Как Конохамару я целувал против нейната воля, как я притиснал и я накарал да избира между това да бъде негова или Ино да пострада. Как Хината проявила смелостта и избрала да бъде унижена и насилена пред това приятелката й да бъде тормозена по същия начин. Как се е борела и как не е искала да се даде, заради това че страшно много обича Наруто. Макар и да била безпомощна, унижена, ужасена дори е имала достойнство и чест. Разказа му също как Удон се гаврел и целувал Сакура. Как Сакура избягала, за да може да намери помощ. Как самия той се държал с Ино, но в този момент той се опомнил, че с момиче не се държи по този начин. Също така му разказа за целувката му с Ино и за чувството което изпитал. Чувство което непозволявало тя да пострада, което не давало тя да страда и да бъде наранена. Хаяте си беше навел главата и разказваше. Неджи просто седеше ужасен от разказа и просто нищо друго неправеше. Сърцето му бушуваше, гънките на нервите му се гънеха още повече. Той си стискаше здраво юмруците и по изражението му, човек можеше да познае, че ако Конохамару беше наблизо щеше да стане много лошо... за него. Когато Хаяте свърши разказа си вдигна главата и погледна към момчето, което седеше и само мълчеше. После се обърна към Хината и си сложи ръката на нейната.
- Хината добре ли си?- попита я той. Хината само мълчеше и хлипаше. Неджи побесня и трябваше да си изкара нервите на някого. Стана и се развика.
- Махни се от нея. Чуваш ли какво ти казвам. Това ли е за теб приятелството,а-а?- викаше като обезумял той.- Предател. Махай се от къщата ни иначе ще те спукам от бой. Как може да позволиш такова нещо, как си могъл да направиш такава гадост.- Неджи се разплака. Хината си дигна главата и видя сълзите на брат си и тя също заплака.
- Батко...- едва продумваше тя.- Недей да плачеш моля те. Обичам те, неискам да те виждам тъжен и да страдаш заради мен.- тя говореше и плачеше. Неджи малко се въздържа и си изтри сълзите. Хаяте се изправи.
- Неджи недей да показваш емоции пред нея, може пак да получи криза, а може и да припадне.- Неджи направо побесня от съвета му. Той си стисна юмрука и се спусна към него. Хаяте се опита да отбягне удара му, но не успя. Неджи удари момчето, той изхвърча и се заби в стената. Неджи започна да се приближава към Хаяте и си стисна пак юмрука. Хаяте лежеше на земята, изтри си кръвта от устната си и се усмихна.
- Станал си много силен Неджи. В пълното право си да си ми ядосан. Знам че не постъпих никак добре и че това ще ми тежи на съвестта. Но аз никога не съм преставал да ти бъда приятел, още помня клетвата ни за вечно приятелство и затова точно защитих Хината и другите момичета. Приключих с това и искам сега да ви помогна да си отмъстите на Конохамару. Искам да му го върна за това което е причинил на всички тези безпомощни, които е наранил.- Неджи се спря и се замисли. След това пак си стисна юмрука и тръгна към Хаяте.
- Това не е оправдание. А защо си се държал така с Ино, а-а.- ядосано извика Неджи и си изпъна юмрука. Хаяте стана сериозен и каза.
- Да знам че това не ме оправдава. Когато заведох Ино в болницата й поисках прошка. Казах й какво изпитах, когато я целунах и че с никоя не съм усещал това, което усетих с нея. Тя ми каза че и с нея е станало същото и ми прости. Може би няма да ми простиш никога, и ако е така ще го приема. Ако искаш удряй ме колкото си пожелае, ако така ще ти мине и ще ти улекне аз съм готов, няма да се съпротивлявам.- Хаяте беше спокоен и въобще не покозваше с нищо, че наистина ще се съпротивлява.

тази глава беше уникална усетих какво чувства хаяте,това което той усеща когато разказва случилото се направо ми се сви сърцето :cvir: :cvir: :cvir: :bravo: :obi4amte: :kisss:

Това беше страхотно Наистина ми стана мъчно Кога ще има нова глава?

Много се радвам, че ви харесва фика ето ви и още една глава. От тук нататък ще разберете, колко много интерестно става.

Глава 25
Неджи стигна до Хаяте и замахна да го удари, в това време се чу писък и Неджи побърза да се обърне.
Хаяте веднага изкокна и се изправи. Когато го направи се вцепени от ужас, когато видя че Хината се гърчи на земята, плаче и вика ужасено. Тя викаше несвързани неща.
- Не, не го удряй.... Махни се...Моля те остави ме... Не го прави... Той не е виновен за нищо.... Прави с мен каквото искаш.... Но нея пусни... ЗАщо го правиш.... Причиняваш ми болка така....- Хината се гърчеше в
агония. Неджи просто не помръдваше. Каква беше тази ужасяваща сцена пред него, все едно беше във филм на ужасите. Но това си беше реалността. Хаяте веднага отиде до нея и извика на Неджи.
- Неджи ела тук и започни да й говориш. Успокоявай я.- Хаяте и вдигна главата, за да неможе да се задави и да умре. Неджи клекна до гърчещото се тяло на сестра си и започна да говори.
- Мила сестричке, аз съм тук и много те обичам. Знаеш че и наруто те обича, нали...- при изказването на името на Наруто, Хината малко се успокои и гърчовете й започнаха да намаляват. Хаяте забеляза това и каза на неджи да говори само за Наруто. НЕджи започна да говори за Наруто и Хината се успокои напълно. Тогава тя падна във ръцете на Хаяте и си затвори очите. Неджи замръзна на място и се ужаси.
- Х-хаяте, какво стана? Какво й стана? Кажи ми.- Неджи започна да се паникьосва. Хаяте вдигна Хината и каза.
- Шшшшт. Ще я събудиш.- заповяда му момчето.- Ще я заведа да спи, а после ако искаш ме убии от бой.- каза той и я занеси до леглото. Сложи я на него и я зави със одеалцето й. Целуна я по челото и каза.- Съжалявам за това Хината. Обещавам ти, че ще те защитавам и ще дам хубав урок на Конохамару. Сега спи спокойно.- каза това и се обърна към вратата. Там седеше Неджи и той беше спокоен. Хаяте излезе от стаята и затвори вратата зад себе си и застана пред приятелят си. Двамата се гледаха в очите и не трепваха дори.
- Неджи знам че ти е мъчно за нея. На мен самия ми адски кофти затова което стана днес. Дори и не мисля че ще мога да си простя за болката на Хината, която можех да предотвратя, но не го направих.- Хаяте каза с натъжен глас и си наведе главата. Неджи също се натъжи.
- Знам Хаяте. Ти не си виновен за нищо. Просто не си знаел, а пък и ти си моя приятел. Бил си и винаги ще си останеш такъв.- Неджи прегърна Хаяте и сълзи излязоха от очите му. Хаяте си отпусна главата на рамото на приятелят си и заговори.
- Неджи, били ми позволил да пазя и да защитавам сестра ти. обещавам ти че няма никой да посмее да се доближи до нея. Позволи ми да бъда приятел както на теб, така и на сестра ти. Сигурен съм, че Наруто няма
да има нищо против.- Неджи кимна с глава и двамата слязоха в кухнята. В това време се звънна по телефона в дома на Неджи. Неджи вдигна слушалката и чу гласа на Сакура.
- Ало. Сакура, здравей. Как си? Добре ли си от днес?- отсреща се замълча. Сакура си беше спомнила какъв ужасен ден беше и се натъжи. Сакура се разсея от мислите си и заговори.
- Да аз съм добре. Хината как е? тя добре ли е?- запита момичето. Неджи се натъжи и заговори.
- Не. Не е Сакура. Много е зле. Знам какво е станало и май сестра ми има страхова невроза. Много се е изплашила днес. Не се знае още де, първо трябва тсунаде да я види.- Отсреща гласът на Сакура помръкна.
- Как така страхова невроза?- изплаши се момичето.- На нея днес и нямаше нищо. Как е възможно това?- запита притеснено.
- Еми незнам дали е това, но не е никак добре.- гласът на Неджи беше нисък и натъжен.- Каза ли на Саске?- попита момчето, а отсрешният глас пак замлъкна. Сакура едва промълви.
- Не съм.- една сълза се свлече по бузата й.
- Недей, все още недей.- каза по високо този път Неджи.- Ела вкъщи, а аз ще се обадя на Саске. Ще потърся и Наруто. Ще се съберем в нас и всички ще разберат. Ако искаш кажи на майка си, че ще спиш в нас, а аз ще се обадя на майка да остане в семейство Яманака. Става нали....?- попита Неджи и отговора на Сакура не закъсня. Тя се съгласи с него и двамата затвориха телефоните. Неджи побърза да се обади на Саске. Позвъня се няколко пъти и Саске най-накрая вдигна телефона.
- Ало, кой е на телефона, кого търсите?- чу се противният глас на Саске. Явно бяха прекъснали заниманието му. Отсреща Саске чу гласа на приятелят си и си смекчи ядосания си тон.
- Саске, аз съм Неджи. Какво правиш?- попита малко замислено той.
- Еми нищо, какво да правя. Таман се обличах и щях да тръгвам към Сакура. Вие кога ще излизате?- попита Учихата, като се опитваше едновременно да говори по телефона и да си облече дънките.
- Ами-и.- заекна Неджи.- Ние няма да излизаме тази вечер. Както Сакура и ти.- Саске се намръщи на думите му и изсъска.
- Как така няма да излизате. И защо аз и Сакура да не излезем? Противен си Неджи.- измрънка Саске и седна на леглото си.
- Не, Саске не ме разбра правилно. Имах предвид че Сакура ще дойде вкъщи и ще спи тук.- Изречението на Неджи беше прекъснато от Саске.
- ЕЕЕЕЕееее. Браво на вас. А аз какво да правя сега, а-а-а?- нацупи се той. Неджи замлъкна замалко и започна пак да говори.
- Саске ти също ще бъдеш в нас, не го ли разбра.- Неджи вече започна да се ядосва.- Сакура ще дойде в нас, както и ти. Ще спиш в нас. Разбрахме се нали.?- каза Хюгата и зачака одобение. Саске се нацупи още повече и каза с безразличен глас.
-Да бе. Как ли пък не, да спя у вас. Няма начин. Сигурно и Наруто ще е там. Не-не.... Няма да дойда.... Щом Сакура иска да идва така да е... Утре ще се видим с нея.- каза така и започна да си събува дънките. Неджи направо се вбеси и започна да вика по телефона.
- Слушай надута свиня такава ако не дойдеш, значи не те е грижа за приятелите ти и за Сакура. Имаме нужда от теб. Стой си вкъщи и повече не ни търси тогава, никога повече.- Неджи викаше и удряше по шкафчето.(горкото шкафче :D). Когато Саске чу това се ококори и заговори веднага.
- Неджи какво е станало, защо си толкова ядосан?- побърза да разбере Учихата.
- Няма време за обяснение. Ти тръгни и всички ще се срещнем в нас. Чао и до после.- каза Неджи и затвори телефона. Саске беше много притеснен, защото много рядко човек може да види Неджи да се вбесява, а сега то беше много бесен. Саске се облече обади се на баба си и тръгна към къщата на Хюга. През това време Неджи се обади на майка си и каза че иска да се съберат с приятелите си в тях и покани и Ино. Тя разбира се прие, тя щеше да е защитата на Хаяте. И така всички бяха предупредени освен Наруто. Както винаги никой не знаеше къде е той. Неджи се сети че Наруто винаги преди да излязат се отбива в ресторанта на Ичираку и вечеря там. Неджи предупреди Хаяте, когато се звънне на вратата да покани който е отвън и да го изчакат докато се върне. Хаяте се усмихна и подкани Неджи да тръгва, за да намери колкото се може по-бързо Наруто и да се връща. Неджи кимна с глава и буквално изхвърча от къщата. Той се затича и заподскача по къщите със всичка сила. Най-накрая след половин часово подскачане Неджи стигна до ресторанта на Ичираку. Спря се и влезе вътре. Там видя приятелят си да седи на една маса с джирая. Въздъхна и се запъти към масата и застана зад гърба на Наруто. Наруто се усмихна и каза.
- Здравей Неджи, защо си дошъл? Има много време докато дойде време за срещата ни. Да не би да ти е писнало да си седиш вкъщи.- захили се Наруто и се обърна. Но на лицето на Неджи нямаше усмивка, а точно обратното. Лицето му беше пребледняло и посърнало, очите му бяха малко зачервени и тъжни. Наруто го погледна изненадано и побърза да го попита.
- Неджи какво е станало? Защо си така умърлушен.- Неджи седна до него и Джирая разбра веднага че нещо лошо е станало. Неджи сложи ръката си на рамото на русокоското и заговори.
- Наруто... Хината е зле. Тя...- Наруто веднага прекъсна Неджи.
- Хината ли? Какво й има? Кажи ми веднага.- Наруто се разтревожи много.
- Няма време да ти обяснявам трябва незабавно да тръгнем и да отидем вкъщи. Там са Сакура, ино и чакаме Само Саске да пристигне. Наруто...- Неджи млъкна и се насълзи.- Имаме голям проблем. Трябва да се съберем и да решим, как ще постъпим.- Неджи си изтри сълзите и се обърна към Джирая. Джирая вече беше прочел мислите на Неджи и само кимна с глава в одобрение. Неджи знаеше за тези негови способности и също кимна. Джирая се обърна към Наруто и му каза.
- Наруто, приятелите ти имат много голям проблем и имат нужда от теб, а ти си седиш тука с един старец.- Джирая се усмихна и му смигна.- Не се притеснявай за мен, тръгвай.- Наруто веднага скокна от пейката и
каза.
- Кръстник не прави глупости, става ли?- захили се Наруто и тръгна с приятелят си. Джирая се нацупи и каза.
- Хм, хлапака ще ме поучава, Точно мене ли?- след това се разсмя.
Тъкмо стигнаха къщата на Неджи и се срещнаха със Саске. Те се здрависаха и Неджи ги подкани да побързат и
да влязат. Тримата влязоха и така всички се бяха събрали. Беше тъмно навън и вятър се появи. Той беше студен и зловещ. Люшкаше клоните на дърветата и тези които бяха слаби се чупеха и падаха на земята. Вятъра блъскаше по стъклата на прозорците и звука от търкането беще страшно и зловещо. Звука създаваше призрачна картина, в която никога няма щастлив край.

Чудесно е Давай още

айде де,не ме мъчи давай другата глава,когато разбират какво се е случило иначе тая глава беше супер :bravo:

Глава 26
Когато Неджи, Саске и Наруто влязоха във всекидневната видяха, че Сакура и Ино се бяха погрижили за масата и за вечерята. Те влязоха и седнаха по местата си. Саске видя, че има непознат човек. Обърна се към Неджи и заговори тихичко, за да неможе да го чуят.
- Хей Неджи, кой е този непознатият. Защо е на събирането ни. Досаден е и постоянно ме зяпа. Това ме изнервя.- измрънка Саске и зачака отговора. Неджи само се обърна към него и му каза да замълчи.
Учихата малко се нацупи и започна да си яде порцията. На масата цареше пълна тишина. Никой не продумваше и само се хранеха. Най-после всички свършиха с яденето си, розовокоската и приятелката й станаха и оправиха масата. Занесоха чиниите в кухнята и ги измиха. След това се върнаха, Сакура седна до Саске, а Ино седна до
Хаяте. Саске през цялото време се цупеше все за нещо и гледаше сериозно новодошлото момче. Приличаше му на някого, но неможеше да си спомни на кого точно. Петимата седяха и незнаеха как да започне раговора им. Най-накрая Неджи се презстраши, стана от мястото си и започна да говори.
- Викнах ви всички вас и се събрахме тук поради една проста причина. Някои от нас вече я знаят, а други и идея си нямат какво точно се случва и какво ще се случи. По-точно никой още незнае какво ще се случи, но да се надяваме да е на добро за нас.- Саске малко се изнерви и започна да мрънка.
- Е-е-е, Неджи стига си се лигавил. АКо ще ни казваш нещо го казвай, а не само да си говориш празни приказки.- Хаяте се засмя и каза тихичко, но достатъчно Саске да го чуе.
- Все съшото мрънкало си.- Саске се ядоса.
- Ей ти, нещастник такъв, на кого се присмиваш, а-а?- изсъска Учихата и погледа му стана суров. Зеленокосия замо се усмихна и каза.
- А-а-а, каза ли нещо. Ако си казал не съм го чул, извинявай.- преди години единствено Хаяте знаеше как да затапи или как да ядоса до такава степен Саске, че той да излезе извън контрол. Саске още повече се нахъса и леко се изправи.
- Че как да ме чуеш, като ти трябва слухово апаратче, деденце.- изсмя се заядливо Саске. Хаяте въобще не се подразни, напротив остана спокоен. Разбира се, че не се беше засегнал от обидите на момчето, защото на него не му пукаше, пък и знаеше че Саске така още повече се ядосваше.
- А не, не ми е нужно, просто глъсчето ти е като на момиченце, нали Саске-ча-а-ан.- захили се още повече Хаяте. Саске просто побесня, никой не смееше да му казва така, е освен Наруто де. Камо ли някакво си момче, което той незнаеше защо беше дошло. Саске отдалечи Сакура от себе си и се напери.
- Добре тогава щом се правиш на много отворен, хайде да те видим какъв си мъж, отрепка такава.- Наруто малко се усмихна, защото за първи път виждаше великия Учиха да не издържа на нервите си и някакъв новодошъл да се държи спокойно на неговите заплахи. Това много му харесваше. Хаяте стана спокойно и каза.
- Ще ти кажа само едно фукльо, винаги ще мога да те победя и да те набия собственоръчно, но не затова сме тук, разбра ли?- Хаяте малко се подсмихна и Саске направо избухна от нерви. Засили се, но тогава Сакура застана отпреде му и го изгледа ядосано. Саске, както винаги се размекваше, когато видеше Сакура и веднага се успокои. Учиха седна на мястото си и розовокоската го последва. Хаяте се ухили мазно на Саске и той седна. Прав остана само Неджи и продължи с речта си.
- И така събрах ви защото има увиснала голяма опасност над нас. Бандата на Конохамару ни създава проблеми. Трябва да решим как да постъпим и какво да направим...- Саске стана и пекъсна Неджи.
- Че какви проблеми може да ни създава малоумник, като него. На мен лично не ми се е пречкал. На Наруто и на теб, Неджи също. Защо да се занимаваме с ненужни битки.- каза безразлично той. Тогава новото момче стана и се заяде с него.
- На вас може и да не са ви направили нищо, но има други на които вредят и ги унижават. Защо ли се учудвам, че Гордият Учиха ще се трогне от това. Ти си този който мисли само за себе си и за никой друг, а мен наричаш отрепка.- Хаяте се беше ядосал малко от думите на Саске. Учихата се намръщи и отново се заяде с него.
- Ха, не се и учудвам, че ти имаш проблеми с този плъх. Плъх от плъх страхували се....Смешна работа.- захили се Саске. Хаяте наистина вече не издържаше от присмеха му, но стисна зъби и се успокой.
- Не мърльо такъв, аз немога и да си имам проблеми с тях, те са лесни за мен. По-добре виж около себе си.- каза това Хаяте и си седна на мястото, като се успокои напълно. Саске се захили високо, като продължаваше да се заяжда с момчето.
- Да-да все едно пък ще ти повярвам, че можеш да ги победиш, пък и аз си пазя хората, така че недей да се криеш зад нас като изплашена мишка.- Хаяте въобще не се засегна, погледна Сакура и отново заговори с онзи спокоен глас.
- Не не ги пазиш и те си патят за това.- Саске се зачуди от казаното и пак му се озъби.
- Добре, тогава кои са тези хора. Я кажи като си толкова от......- Саске неможа да си продължи изречението, когато Сакура хвана ръката му и заговори.
- Мен, любов моя.- Сакура стана от стола и застана пред Саске и го погледна в очите. Той се шашна, но веднага се опомни. Тогава се приближи към Сакура и й хвана ръцете. Целуна ги и заговри.
- Какво каза слънчице? От какво не съм те опазил? Не те разбирам.- той целуна отново ръцете й и зачака нейният отговор. Тя си наведе главата и каза.
- Все още не си разбрал, нали? Не ме опази от конохамару. Това имах предвид. Днес много хора си изпатихме от него. Няма ли да го спреш, заради мен. Отговори ми.- загледа се тя в него.
- Чакай, чакай. Какво искаше да кажеш с това си 'изпатихме', какво е станало днес?- обърка се Саске. Наруто беше още отначало объркан, но кой ли забелязваше това, той по принцип не разбираше нищо. Сакура си отдръпна ръцете от неговите и погледна към Неджи. Неджи разбра, че не е в състояние да му разкаже и Хюгата се намеси.
- Добре значи аз ще разкажа какво е станало.- каза той, но Саске го прекъсна и погледна към Сакура.
- Млъкни Неджи.- тросна се той на приятелят си и добави.- Сакура, искам ти да ми го кажеш. Какво е станало днес между теб и онзи плъх.- ядосано й каза и зачака. Сакура се засрами и се изчерви. Саске настойчиво я подкани.- Сакура, чакам.- изрепчи й се той и закрачи напред-назад. Сакура все повече се изчервяваше. Хаяте видя неудобството й и се изправи.
- Сакура, ако не си в състояние да говориш, недей. Той неможе да те накара.- при тези думи Саске застана пред момчето и се загледа злобно в очите му.
- Кой си ти, че да й казваш да не говори. Тя е моя приятелка и искам тя да разкаже, няма да се месиш, чули. Иначе лошо ти се пише....- не беше довършил изречението си и Сакура извика.
- Искаш да ти кажа, че ме унижаваха, че ме целуваха, прегръщаха и опипваха насила, това ли искаш да знаеш.- тя се разплака и добави.- Доволен ли си от отговора на твоята рубиня.- Саске беше замръзнал на място от думите й. Хаяте се одръпна от Саске и му каза.
- Ето постигна каквото искаше. тя беше уннжена, мислиш ли че и е лесно да го каже. Че още не чувства ръцете на онези плъхове както ти ги наричаш. Къде беше ти, за да я защитиш? Ти си същият като тях, само убиждаш и гледаш себе си. Не ти стана жал за Сакура, като я накара да говори. Но тя не беше единствената. Нищо незнаете вие момчетата. Знаете само да обиждате и да си правите каквото искате и не се замисляте за другите.- Хаяте погледна към Наруто и му каза.- А ти изтрий тази самодоволна усмивка от лицето си, защото Хината също си изпати много от тях. И то най-вече заради теб и Неджи.- Неджи се обърна към момчето и го изгледа виновно.- Да Неджи той искаше да си отмъсти на теб и Наруто затова, че сте го побеждавали или каквото беше там.... Отвръщавате ме....- Хаяте се обърна към Сакура.- Спокойно Сакура, няма нищо. Няма от какво да се срамуваш, ти не си виновна или пък виновни бяха Хината и Ино. Просто мъжете са такива, правят каквото си искат и въобще не мислят, че ще унижат някого.- Хаяте вече беше бесен и започна да разказва. Наруто и Саске просто бяха замръзнали на местата си и се ужасяваха от историята. Хаяте разказа отначалото докрая.
- Учиха Саске, Узумаки Наруто, аз съм Хаяте Сенджу и съм бивш член на бандата на Конохамару. Бях там когато те се гавреха с тях. Аз постъпваха като тях, но тогава намерих истинската си любив и заради нея се отказах от досехгашния си живот. Съжалявам, че не можах да предотвратя по-рано тази отврътителна история, но не знаех. Просто незнаех. Сега се чувствам много зле. Неможах да спестя на Хината всичката тази болка, всичкото това унижение. Как ми се иска да върна времето назад и.....- каза Хаяте, когато Наруто го удари. Хаяте се удари на стената и падна.
- Узумаки Наруто, вие наистина сте порастнали и сте станали силни. Не сте онези малки дечица, който всички биеха.- той се усмихна и добави.- Преди аз ви закрилях, но май вече няма да е нужно.- Наруто беше бесен, едва се възпираше да не го удари отново.
- Щом като си бил там, зашо не ги спаси? Защо не им спести унижението, спомените за този отвартителен момент? Защо, подяволите, не го направи?- Наруто си стисна юмрука и се разплака. - Сигурно е било за тях ужасно да се справят с тях. Няма да ти простя, че си оставил Хината в ръцете на тези безсърдечни чудовища.- изхлипа Наруто. Хаяте едва стана от пода и заговри.
- Знам че направих грешка и сигурно никога няма да ми се прости за нея. Не искам от теб или от саске да ми прощавате. Но искам само едно да знаете, Че имате толкова невинни същества до себе си, които ви обичат. Незнаете колко са горди и колко се бореха с тях. Имаха гордост, достойнство и не напоследно място чест.- той се обърна към Наруто и го погледна.- Хината се бореше с всички сили с Конохамару. Не се даде дори за миг. Тя беше готова да се жертва, за да спаси приятелката си. Незнаеш колко смелост й костваше това. Да знае че той я докосва и унижава. Че ще загуби невинността си. Това беше най-ужасният момент за нея. Но тя щеше да го направи за да защити приятелките си, да защити теб и брат си. Щеше да защити най-скъпите за нея хора. Не я наказвай за това. Дори и ти би постъпил така, ако беше на нейно място.- После се обърна към Саске и му каза.- А Сакура, тя беше просто звяр. Тя се дърпаше, доколкото успяваше. Тя е толкова гордо момиче, никога не се предаде. Вярно е че и нея я унижиха, но тя направи всичко по силите си, за да избяга. Да се запази непокътната за теб, Саске. Направи всичко възможно да помогне на приятелките си. Трябва да се гордете с тях. Затова ви завиждам, защото никой досега не е правил такава жертва за мен, дори и когато бяхме заедно. Да дадеш най-скъпото си, за да защитиш приятел, това е най-смелото нещо, което човек би направил.- той се насълзи и тръгна към вратата. Неджи застана пред него.
- Хаяте, къде отиваш.- зачудено попита Неджи.
- Отивам си Неджи, аз не съм достоен да седя с вас. Откакто се разделихме моят живот много се промени и много грешки направих в него и затова си тръгвам, за да не нараня и вас. твърде сте ми скъпи, за да го допусна.- Хаяте се натъжи.
- Не може да си тръгнеш, нали обеща на Хината че ще си до нея и ще я пазиш. Не нарушавай обещанието си и се грижи за приятел.- Неджи се усмихна и си сложи ръката на рамото му. В същият момент се чу писък. Всички се стреснаха. Хаяте веднага се досети, че е Хината и изтича по стълбите към нейната стая. Навън валеше и гърмеше. Светкавиците разрязваха небето и се спускаха към земята. Никой не беше забелязъл, как се беше променило времето. Сякаш то се променяше от топло и ястно на студено и мрачно, също както техните съдби.

Абе, моме, това е жестоко! Чакам продължението!

супер е :bravo: :obi4amte: давай ощееее

Заповядайте , на да ви кажа тази глава мен лично ме покърти.

Глава 27
Когато стигна до стаята й, завъртя дръжката и влезе в нея. Той направо замръзна от гледката. Хината се мяташе в леглото си, гърчеше се и викаше силно. Той отиде до леглото и видя, че тя въобще не се беше
събудила и сигурно сънуваше кошмар.
- Моля те недей, боли ме....- викаше тя.- Ще направя каквото искаш, само го пусни.- Хаяте погледна към очите й и от тях се стекоха две сълзи. Той искаше да отиде до нея и да я успокои, но тялото му се беше сковало и не помрудваше.
- Наруто-о-о..... Бягай... Остави ме....- тя викаше несвързани неща.- Не-е-е.... БЯгай... Защо ми причиняваш това....- още сълзи започнаха да се стичат от очите й.- Боже-е-е.... Не го прави, моля те...- До вратата седеше Наруто и от очите му започнаха да капят сълзи. Той седеше безпомошен и не помръдваше. До него застанаха останалите и гледаха с ужас. Неджи също се разплака тихичко. Хаяте се помъчи да направи
крачка напред, но не можа. Беше твърде ужасен не само от гледката, а и от всичко което се случваше. Хината все така се мяткаше в леглото и викаше.
- Оставете ме.... Конохамару-у-у... Недей... Не-е-е...- тя си сложи едната ръка върху бедрото и продължи да вика.- Боли ме, не толкова силно.... Прости ми Наруто, заради тебе го правя.... Не ме мрази... Обичам те Наруто.... Не-е-е...- При тези думи Хаяте си удари един шамар по бузата и веднага се опомни. Той направи една крачка напред и видя, че е в реалността. Отиде до леглото, обърна се и каза.
- Наруто отиди до краката й и я хвани, когато кажа. Неджи ти върви и хвани ръцете й също когато аз кажа.- Наруто и Неджи кимнаха и застанаха на местата, които беше казал Хаяте. Хаяте се приближи още повече до леглото, така че да може да я хване за кръста. Приближи си ръцете и извика.
- Наруто, Неджи, сега.- Наруто и Неджи хванаха ръцете и краката й, а Хаяте веднага си преплете ръцете около кръста й. Тя започна да се съпротивлява и се помъчи да се освободи. Наруто и Неджи се стреснаха. Хаяте видя това и пак извика.
- Я се стегнете... Ще я изтървете и аз няма да мога сам да я удържа.- Започна да се притеснява той. Наруто и Неджи се опитаха да пренебрегнат тръшкането на Хината и се отпуснаха. Хванаха по-силно ръцете и краката й и се опитаха да успокоят тялото й. Но това така и неставаше. Хаяте се мъчеше да измисли някакъв начин да я събудят, но такъв не му идваше наум. Сакура се беше сгушила в Саске и плачеше. Ино се беше подпряла на вратата и също плачеше. Саске прегръщаше силно розовокоската и си помисли.
- 'Любов моя... На какво ли сте били подложени, че Хината да е толкова зле.'- той се насълзи и целуна Сакура по главата. Сакура беше все така изплашена и ужасена, от това което се случваше на приятелката й.
- 'Господи, защо се случва точно това на Хината? Не трябваше да ги оставям сами. Какво ли е преживяла? Ами ако Хаяте не се беше намесил, какво ли щеше да стане? Колко ли зле щеше да бъде сега?'- тя започна да се обвинява. Тримата седяха на място и чакаха тя да се успокой. Наруто, Неджи и Хаяте се мъчеха дя я удържат, но със всяка изминала минута силите им отслабваха.
Навън продължаваше да вали и грамотевиците гърмяха силно и високо, а светлината озаряваше зловещо стаята. Сякаш те бяха във филм на ужасите и се чудеха, как да излязат от него. Дори и времето се бунтуваше и плачеше за съдбата на момичето. Тъкмо, когато Хината беше щастлива и обичана, съдбата й започна да и поднася все лоши неща. Бяха минали вече около 10 минути, а Хината така и не се събуждаше и не се успокояваше. Изведнъж Хаяте се сети, че ако наруто застани до нея и започне да й говори, може би тогава тя
щеше да се успокои. Това беше помогнало преди, затова трябваха да опитат. Хаяте се обърна към Саске и му заговори.
- Саске върви при наруто и заеми неговата позиция.- Саске малко се учуди от казаното, но пусна Сакура и отиде до Наруто. Ино прегърна приятелката си, като и двете се разплакаха. Наруто си надигна главата и погледна неодобрително Хаяте.
- Не, не бива. Ако я пусна ще стане много лошо. Защо искаш Саске да я държи? А аз какво да правя, да седя и да гледам как се измъчва, така ли?- извика троснато Наруто.
- не Наруто ти ще отидеш до нея и ще почнеш да й говориш. Тогава може би тя ще се успокои.- каза Хаяте, като въобще не се разконцентрира. Неджи също си вдигна главата и каза.
- Ами ако и това не помогне? Какво ще правим?- Хаяте се ядоса и извика.
- Не се разконцентрирвайте....- и добави.- Ако не помогне, тогава Сакура и Ино ще отидат да извикат помощ. Нищо не ни струва да пробваме, нали...?- момчетата поклатиха глава, наведоха си главите и се концентрираха. След около минута Хаяте извика.
- Наруто пусни й краката, а ти Саске веднага ги хвани. Ако не ги хванеш веднага тя ще почне да рита и ще ни е много трудно да я усмирим.- Саске само кимна. Наруто си пое въздух и пусна краката й, тогава Саске много бързо ги хвана и се опита да стегне захвата си. Но Хината започна още повече да буйства и Саске изтърва единият й крак. Когато Хината усети, че й е свободен единият крак започна да рита по-силно и изрита Саске в стомаха. Чернокоското излетя и падна на земята. Сложи си ръцете на стомаха и каза.
- Ама тя ритала силно.- и се закашля. Сакура веднага се отскубна от Ино и отиде до Саске. Наруто пък беше вече клекнал до леглото и започна да говори.
- Хината тук съм. Моля те спри се.- една сълза излезе от окото му и се спусна по бузата му.- Няма от какво да се страхуваш. Аз съм тук и те пазя.- При тези думи Хината започна да се поуспокоява и гърченето й се намали. Тогава Хаяте извика.
- Саске стига си седял на земята, не бъди такова бебе. А ела и ни помогни.- Неджи и Хаяте вече бяха на предела на силите си, но не отпускаха захвата си. Саске само изръмжа нещо и стана. Отиде и хвана краката й. хаяте пак извика.
- Наруто продължавай да й говориш. Бъди по-убедителен.- Наруто се отпусна и пак заговори.
- обичам те много Хината... Спомняш ли си, когато преди два дена дойдох до вас и излязохме. срещнахме се със приятелите си, смяхме се, шегувахме се. Беше весело, нали..?- Наруто леко се усмихна и Хината още повече се успокои.- Виж, всички сме тук и сме с теб. Всички се тревожим за теб, затова моля те върни се при нас. Върни се при мен, защото немога да живея без теб. Обичам те много.- каза русокоското и се разплака. Хината напълно се успокои. От натиска, който й бяха оказали момчетата, тя изгуби съзнание и спря да се гърчи. Тя си отпусна тялото. Хаяте се увери, че тя няма да буйства, отхлаби захвата около кръста й и я пусна. Хината си свлече тялото на леглото и непомръдна повече. Той погледна към Неджи, а после към Саске и
каза.
- Неджи, Саске вече може да я пуснете.- в отговор те го погледнаха изумени, а той продължи.- Тя се успокои напълно. Няма защо да я държите повече, единственото което правите е, да спирате кръвта й.- Саске леко я пусна и краката и се стовариха на леглото. Неджи все още я държеше и неискаше да я пусне. След като беше свършило най-лошото, той беше изплашен и само гледаше надолу към тялото на сестра си. Очите му се насълзиха и сълзите му тръгнаха сами да капят от тях. Хаяте отиде до Неджи и си постави ръката на рамото му. Тогава
той заговори тихо.
- Знам че ти е мъчно, приятелю. Но може да я пуснеш вече. Тя е в бесъзнание и ще й е нужно доста време докато се оправи от стреса. Но, всички ние ще бъдем до нея и ще й помогнем да го превъзмогне, нали..?- каза той и Неджи пусна ръцете й. Те се отпуснаха до краищата на леглото. Все едно приличаше на труп, не помръдваше и немигаше. Нищо, абсолютно нищо. Хаяте прегърна брат й и му каза.
- Поплачи си братко, поплачи си. Излей си мъката. Така ще ти олекне.- Неджи се разплака, а Хаяте се насълзи и продължи.- Знам че е мъчително за тебе да я гледаш как страда по този начин, как се измъчва и не може да си прости, че е оставила да се гаврят с нея. Аз винаги съм ви бил приятел и сега няма да ви изоставя. Няма да изоставя и нея. Ще ви помогна да си отмъстите, заради това което й е сторено.- сега едва той се разплака. Никой до сега неможеше да види Сенджу Хаяте - най-силното хлапе в селото, правнукът на Втория
Хокаге да плаче. Той винаги се опитваше да прикрива чувствата си и да се ухилва, когато беше тъжен или имаше някакъв проблем. Неджи си дигна главата, избърса си сълзите и каза.
- Конохамару, ще си платиш за това което си сторил на сестра ми. Ще те накарам да й се извиняваш до края на мизерния си живот. Ако не го направиш, тогава ще те убия.- стисна си юмрука той и погледна към Наруто и Саске, които вече седяха на вратата с наведени глави и каза.
- Наруто, Саске и ти Хаяте- вие сте моите единствени приятели. Ще ми помогнете ли да си отмъстя.- Каза гордо Неджи и се усмихна, защото знаеше, че Наруто няма търпение да убие Конохамару. Саске също гореше отвътре да си отмъсти заради Сакура. Знаеше също, че Хаяте харесва Ино и би направил всичко възможно да я защити откогото и да било, дори това да му струва живота. Наруто избърза, надигна си главата и извика.
- Аз ще си отмъстя за теб Хината. Ще го убия този червей, ако трябва това ще е последното нещо което ще направя през живота си.- Наруто удари юмрука си в ръката и се усмихна. Саске също си беше вдигнал главата и каза.
- Аз съм с вас приятели и ще си отмъстим.- той също се усмихна и добави.- Добре дошъл обратно при нас Хаяте.- Хаяте малко се нацупи и подметна.
- Все същият надут пуяк си Саске. Въобще не си се променил през годините, които ме нямаше.- тогава той се усмихна и Саске изсъска през зъби.
- А ти пък си същия остроумен глупак, когото помня.- Саске също се усмихна. Хаяте се разхили и всички последваха неговия пример. След около минута смях всички се успокоиха и излязоха от стаята. Вътре остана само безпомошното тяло на Хината, останало без сили от гърченето. Дъждът беше спрял и нито една светкавица не се чуваше да гърми. Облаците започнаха да освобождават небесния свод и небето се разясни. Луната се появи, но беше наполовина закрита от облаците. Навън не се чуваха песните на птиците, по улицата никой невървеше, беше спокойно. Само вятърът беше останал и блъскаше зловещо по прозорците.

аууууу супер както винаги :kisss: