любов или омраза-историята на лорд и лейди учиха

най-новия ми фик който очаква вашите коментари и мнения

Глава 1 Неочакваната новина

1632г. Вирджиния,двореца Учиха 21:30 вечерта

-Защо не си ме питал,татко?! -Саске вървеше напред-назад из библиотеката.Беше нервен,ядосан на решението на баща си.Как си е позволи да направи подобно нещо без първо да го попипита?
-Живота си е мой,татко! Не можеш да решаваш вместо мен!- Гнева на младия лорд дотстигаше чак до небесата.Той винаги е правел каквото си иска и не можеше да приеме такова нещо.Саске седна изморен на един от столовете.Това му дойде в повече.Очите му бяха присвити,краката бяха кръстосани -обмисляше случващото се.Той винаги е имал много точна преценка,която неведнъж му е помагала,но сега...това обещание...
-Саске,не може така! Аз съм стар вече и искам да ми се роди внук,наследник.Искам да съм спокоен,че рода Учиха ще бъде продължен! - Каза баща му след кратко мълчание.Взе една цигара,запали я и седна на другия стол- наблюдаваше сина си.Саске беше в пълното си право да откаже,но това щеше да погъделичка гордостта му.За бога,та той не е обещавал на никого нищо,а баща му!
-Е,какво реши?Приемаш ли?
Саске отвори очи.Бог,да му е напомощ,защото в този момент не знаеше какво прави! Изправи се,отиде до прозореца и погледна навън.Погледът му се плъзна по собственото му отражение в стъклото.Загледа се в очите си,въздъхна тихо и бавно се обърна към баща си.Стария го погледна очакващо.Тонът,с който младия лорд започна да говори бе тих и спокоен.
-Мисли му,татко.Мисли му,ако това се окаже най-голямата грешка в живота ми!
Баща му с широка усмовка на лице го прегърна развеселен.И все пак,той знаеше,че Саске нямаше да откаже.За разлика от брат си,той бе отговорен.
-Кога ще се срещна с нея?
-Много скоро.-Това беше единствения отговор на единствения въпрос,който Саске зададе за бъдещата си съпруга.

чидесен е! Абе ти правиш страхотни фикове бе!

радвам се,че ти харесва :kisss: обичам да пиша

Всеки твой фик го чета с голям интерес видя ли че автора си ти няма съмнение че фика е невероятен. Искам още.

w0w Това със сигурност ще е интересно кога ще пускаш нова глава

Много е хубаво Надявам се пак да е СасуСаку? Очаквам новата глава.

нямам думи пусни следващата главапо-бързо :arrow:

не се притеснявай,sweet_temari фика отново е за СасуСаку просто ми е по-лесно да пиша за тях нова глава може да има още тази вечер,но интернета ми прави проблеми но предполагам,че до довечера ще кача и другата

следваща глава

Глвава 2 Лейди Сакура Харуно

А по това време,в най-аристократичното място на тогавашните времена,където се намираше и двореца на Лорд Тио Харуно,се провеждаха разговори на същата тема.Или по-точно спорове.Новината,която той съобщи на дъщеря си по време на вечеря едва не й докара инфаркт.Тя очакваше всичко друго от него,но не и това.Когато се поуспокои младата лейди се изправи и заговори:
-Но татко,аз дори не познавам този човек!-Нервно и притеснено тя вървеше из трапезарията.Лейди Сакура Харуно беше от типа хора,които сами управляваха живота си.Беше умна и начетена.Говореше латински и беше запозната изключително добре с литературата и историята,обичаше животните и винаги,когато имаше свободно време помагаше на прислужниците в двореца.Баща й не беше съгласен на това.Все пак дъщеря му бе лейди- не можеше да върши работата на слугите.Ала каквото и да правеше все не успяваше да я убеди в обратното.Сакура бе с розова коса,цвят доста странен за тогавашните времена.Никой не разбра как се е получило така,но това й придаваше загадъчност и мистерия.Очите й бяха изомрудено зелени и винаги блестяха.Когато тя се ядосаше обаче придобиваха тъмно зелен цвят.Това бе нейния чар.Всички се възхищаваха на странния цвят на косата й и прекрасните й изкрящи очи.
Друго важно нещо за младата лейди Харуно бе,че не обичаше да бъде командвана,а в този момент бе поставена в едно много деликатно положение.Баща й се изправи,въздъхна тежко и проговори:
-Какво те притеснява в него?Нали не мислиш,че съм избрал някой неподходящ за теб?
-Не татко.Та той е на 26! Имаме голяма разлика във възрастта!-Сакура ядосано му отговори.В момента й се идеше да се изпари от този свят,но много добре знаеше,че такива неща несъществуват.Те принадлежаха на едно определено измерение наречено приказка.Някога и тя си мислеше,че живота й ще бъде красиво написана вълшебна приказка.До тази вечер това беше най-съкровеното й желание,но вече погледа й се отправи в друга посока.Детските мечтания трябваше да бъдат забравени.Но как? Как,като тя все още беше дете?
-Но ти в събота ще навършиш 16.-Баща й за кой ли път се опита да я разубеди,макар и да знаеше,че тя щеше да приеме.
-Това не променя нищо!-Сакура тропна с крак.Не можеше собствения й баща да й причини подобно нещо.Не можеше да я поставя в полжение без изход.
-Не искам,не искам...-Тихо каза тя.Пое си дълбоко въздух и три пъти се помоли на ум това да не е най-голямата грешка в живота й.
-Но ще го направя.

превъзходно пусни следващата :arrow: само ако може да кажеш и кога ще я пуснеш?!

Страхотна глава Очаквам новата с нетърпение

Мнооо е яка главата! Супер! Искам още!

Фика не е лош... Кога ще пуснеш новата глава? Надявам се да е скоро :cvir: :cvir:

новата глава е в процес на писане така че може и още тази вечер да я пусна

Съперр пускай по-бързо моля страхотно е

Глвава 3 Рожденият ден ( част първа)

Баща й беше на върха на щастието.Той можеше да я принуди да се омъжи за лорд Учиха,но знаеше,че тя ще приеме.Най-трудното вече отмина.Поне така си мислеше Тио Харуно,ала жестоко се залъгваше.Най-лошото тепърва предстоеше.Само ако знаеше какво я очакваше,нямаше да й позволява да стъпва в брак.
-Кога ще се срещна с него?-Попита Сакура.
-На рождения си ден.-Отвърна весело баща й,след което напусна трапезарията.
Младата лейди беше застанала срещу огромния прозорец и гледаше навън.Всъщност погледа й само създаваше впечатлението,че се взира някъде далече през стъклената преграда.В този момент обаче тя правеше друго.Умът й бе превзет от мисли.Мисли за бъдещето.Какво ще е то?Щеше ли да страда,щяха ли детските й мечти да се сбъднат?Но каквото й да правеше едно бяло петно винаги се изпречваше на пътя й и замъгляваше представите й за бъдещето.Едно бяло петно наречено неизвестност.Това я побъркваше! Една мислъл премина като стрела през съзнанието й.Мисъл,която я накара да настръхне цялата.Беше нещо като усещане,предчувствие и не вещаеше нищо добро.
Сакура измъчено затвори очи.Преглътна тихо и този път очите й заиграха по отражението й в стъклото.Умът й не го побираше.От сега нататък тя щеше да принадлежи на друг човек,а дори не го познаваше.Той щеше да я притежава изцяло.Мислите й,тялото й,чувствата й....Всичко щеше да бъде негово.В този момен обаче лейди Харуно се сети за нещо друго,което си беше само нейно.Нещо,което щеше да остане нейна собственост завинаги.Нещо,което никога нямаше да позволи бъдещият й съпруг да притежава.Да й го открадне.Не,това не! Душата й си беше нейна.
-Сакура! Разбрах какво се случи! –Русо момиче със сини очи отиде до нея и я хвана за рамената.Името й беше Ино.Тя бе най-добрата приятелка на младата лейди.Запознаха се като деца,когато родителите им имаха да обсъдят нещо важно.От тогава са заедно и си помагат.И двете бяха на една възраст,но ги различаваше само ината на Сакура и непреклонната й воля.
-Боже Сакура! Наистина ли ще се омъжваш? Толкова е неочаквано!
-Ино! Спри! Не ми се говори затова.-Лейди Харуно се отскубна от нея и се запъти към вратата.Преди да излезе обаче русокоста й приятелка я попита:
-Поне знаеш ли кой е годеникът ти?
Сакура се обърна към нея и отговори:
-Не.-След което напусна трапезарията.Ино остана сама.Струваше й се малко странно това положение на неизвестното,но пък беше толкова романтично.Колко ли дълго обаче щеше да запази тази розова представа за случващото се?

оох, става все по-интересно..

искам ощееееееееееееееееееееееееееееееееее

Нямам търпение да разбера какво ще стане когато се срещтнат продължавай :kisss:

Охо става много интересно Искам ощееее

продължениетооо

Глвава 3 Рожденият ден (част втора)

Дните долитаха и отлитаха.Времето минаваше,идваше големия ден.Прислужниците,готвачите и икономите още преди седмици се бяха заели да подготвят всичко необходимо.Из целия дворец Харуно цареше еуфория.
В балната зала се подреждаха от лявата страна дълги маси,покрити с големи бели покривки.Върху тях бяха наредени кристални чаши за вино и снежнобели маки кошнички с червени и бели рози.Златните пердета от дясната страна бяха спретнато вързани с жълти панделки.Керамичният под блестеше от чистита,а от кухнята се носеха ухания от най-различни ястия.Всичко трябваше да бъде перфектно,планирано до най-малката подробност.
Някъде из двореца обаче само един човек не го интересуваше всичко това.За този човек невидимите вериги на брака се затягаха малко по малко.Лейди Сакура нямаше избор.Тя трябваше да се омъжи за него.Поне да знаеше как изглежда..! Ами ако е някой грозник с глямо его? Неее...А какво ще стане ако е така?
-Утре е голямият ден...-Каза си с въздишка младата лейди.После се напъха на топло под завивките и заспа.
За разлика от нея обаче,Саске бе буден цял нощ.Вървеше из коридорите,бродеше из стаите и понякога плашеше някоя от прислужничките,която също като него не можеше да заспи.Новият му живот не го притесняваше толкова,а бъдещата му съпруга.Струваше му се странно,че момиче на нейната възраст ще сключва брак.Но това не променяше нещата.Той щеше да разбере защо така изведнъж баща му се бе забързл толкова и иска да го ожени за съвсем непозната.Тук нещо не му харесваше.Утре щеше да изясни всичко,за да бъде поне малко спокоен.Затвори за кратко очи и се качи в стаята си.Стана ясно,че щеше да посрещне изгрева.Бавно отиде до прозореца и се загледа навън.Той и жена му нямаше да живеят тук,а в новия дворец,някъде наблизо.От сега нататък щеше да споделя живота си с някой друг.Това го караше да се чувства странно,но не и неприятно.В мислите му постоянно беше тя.Представяше си я по най-различни начини.Ниска,висока,слаба,дебела...Но щеше да се изненада,когато я види.Въпреки всичките му представи за нея,тя щеше да го зашемети.
-Сакура!-Гласът на Ино прозвуча из стаята.Сакура се прозина и седна на леглото,като сънено подметна:
-Ино,осем часът сутринта е!
Руоскосата й приятелка отиде до прозореца и дръпна пердетата.Слънцето веднага си проправи път през стъклата и огря стаята.
-Точно така! Трябва да се приготвяш!-Възкликна Ино и отиде да й донесе бледорозовата рокля.Сакура само въздъхна раздразнено,но не каза нищо.
По това време в двореца Учиха,Саске вече беше готов.Докато слизаше по стълбите някой се провикна от долу:
-Не може да бъде!-Младия лорд завъртя отегчено очи.Той моментално позна този глас.

много як0!!!

ИСКАМ ОЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ :arrow:

И аз и аз искам още.

Супер еееее Искам още Кога ще пуснеш нова глава? :cvir: :cvir: