SasuSaku (Neу age)

Минаха пет години откакто войната приключи и Саске отново замина...
Дори не дочака Цунаде-сама да свърши с протезата от клетките на Хаширама ,замина за пореден път ,въпреки ,че сбогуването ни този път беше далеч по-приятно...
Слънцето грееше ярко и единственото ,което можеше да чуе човек бе детски смях и закачки ,хората живееха спокойно .Вече го нямаше онова разделение на хората ,нямаше го онова "Аз съм от Суна ." ,"Аз съм от Коноха." отдавна беше спряло да ни пука от кое село сме ,важното сега бе мира и неговото поддържане.
След оттеглянето на Цунаде от поста на Хокаге тя обяви Какаши за следващият такъв понеже Наруто беше твърде млад ,но това далеч не значеше да го изолират ...всъщност направиха точно обратното.Какаши назначи мен и Наруто като негови съветници с идеята да въведе Наруто във света ,който го очаква ,а мен да ме подготви за ролята на ръководител разшифровъчен щаб.
Все още имаше един свободен пост ,който Какаши не искаше да дава на никого ,мисля ,че го пазеше за Саске ,но докога щяхме да го чакаме....
За пореден път се прибрах посреднощ ,какъв е този мир щом не мога да си тръгна от работа като нормалните хора ,а трябваше да обсъждаме важни теми и да преглеждаме документации....
Щом прекрачих прага с тежка въздишка захвърлих дрехите си някъде из пространството ...не ми дремеше щях да подредя ...утре или другиден сега единственото ,което ми се въртеше из главата беше приятният спомен за това колко добре се чувствах под душа, наслажавайки се на сблсъка между натежалите водни капки и кожата ми. Затичах се като малко дете към банята и пуснах водата.Цялото ми същество потъна в екстаз ,когато водата докосна тялото ми ...от цялото това седене започвах да се схващам ,по цялото ми тяло преминаваха сладки тръпки на удоволствие карайки всяко едно мускулче в тялото ми да се отпусне.За жалост банята ми щеше да се окаже далеч по-бърза отколкото ми се искаше ,беше 03:30 трябваше да лягам ако исках утре да мога да стана ...
Изсумтях недоволно и дръпнах грубо кърпата обгръщайки тялото си с нея и излязох ...
-Прекъсвам ти банята?
Обърнах се светкавично към прозореца не вярвайки на гласът ,който туко що прониза ушите ми ...Седеше си там съвсем спокоен както винаги ,облегнал се леко на перваза и естествено със самодоволна усмивка.Трябва да си призная годините го бяха направили още по-привлекателен и сърцето ми отново издаваше чувствата ми биейки лудо ,но за разлика от сърцето ми по лицето ми единственото ,което можеше да се види беше любопитство.
Мълчах ,оглеждах го ...гърдите му ,широкият гръб....колко по-висок бе станал и колко по-различен бе погледа му...не беше студен ,беше променен .
Да си призная наслаждавах се на гледката ,изучавах го и той го забеляза...стоеше неподвижен позволявайки ми да го разгледам..ако пред мен седеше по-младият Саске до сега щеше да е казал да престана и ,че съм досадна ,но ето ,че пет години по-късно той проявяваше търпение ...или е това или и той като мен се наслаждаваше на гледката .Кърпата едвам ме покриваше ,нямаше да се очудя ако в този момент вдигнех поглед и видя как той ме гледа ...
-Не ...
Най -после изръсих така трудно откъсващата се от мен сричка и тръгнах към гардероба скривайки се зад вратата в опит да се преоблека.
-Това няма да ти помогне да се скриеш ако искам да те видя.
От тук усещах усмивката му ,която все още ме влудяваше ,но ако си мислеше ,че само той се е променил жестоко се лъжеше.Посегнах към рафта в гардероба и си взех дрехите ,след което просто го затворих оставяйки Учиха да гледа колкото си иска ...Капките вода все още не бяха изсъхнали ,търкалящи се по кожата ми ,създаваха илюзията ,че са бисери.Тялото ми също се беше променило доста за последните пет години...бях станала по висока ,имах по-женствени и съблазнителни извивки ,лицето ми беше с по-изразени черти ,а косата ми ..е тя все още беше къса ,но прическата беше различна...
Не седях дълго гола ,всъщност доста бързо се облякох ,след което светнах лампата ...Явно гледката не му беше безразлична ,естествено това не можеше да го разбереш по лицето му ,но очите му винаги бяха водовъртеж от емоции и чувства ,поне когато аз гледах в тях...
-Кога пристигна?
-Преди един час ,Наруто се е преместил ,Какаши не си беше в тях ,само теб намерих.
-Да Наруто се изнесе купи си къща...Нещо не е наред ли Саске?
В погледа му виждах тревога ,необичайно за него ,но щом я имаше значи беше основателна.
-Е?Какво има ?
Мразех някой да мълчи пред мен щом ясно се виждаше ,че има проблем....
-Трябва да говорим с Наруто и Хината първо.
Признавам отговора му ме издразни ,но факта ,че каза "ние" ме изненада.Бегла усмивка пропълзя по устните ми,но не бях сигурна от какво беше породена.Чувствах се объркана ,чувствата ми бяха объркани...Гледах го как върви пред мен ,решителен ,излъчващ сила и мощ ,не чувствах промяна ,но я виждах .На моменти спираше и чакаше да се изравним за да ходим заедно нещо ,което малкият Саске никога не правеше .Той и Наруто винаги гледаха да са напред ,но рядко до мен...Естествено нещата се бяха променили даже преди войната и сега бях едно от 5-те най-силни кунойчита ,бях призната от цял свят ,бях уважавана,но бях и мразена...
Беше ми трудно да свикна и да се науча кой ме иска за помощ и кой за да ме убие ,но се свиква...
Докато се усетя за малко щяхме да пропуснем къщата на Наруто и рязко набих спирачки дъпаики Саске за ръкава .. обърна се и то до такава степен ,че падна върху мен.Усещах дъха му и миризмата му ,но побързах да го разкарам беше станал огромен и неговите 90 килограма лесно можеха да смажат моите 50 и въпреки ,че Саске се беше подпрял на ръцете си и не беше отпуснал тежестта си ,само мисълта за това ме караше да потръпна от страх.
-Научи се да говориш ,а не да набиваш спирачки и да събаряш хората...
-Извинявай!извиках с половин уста и отново хващайки го за ядно харесалият ми ръкав го завлачих към вратата...
Звъняхме ,тропахме ...изнервихме се ,особено аз и докато се усетя вече крещях с пълно гърло.
-Наруто ако не си довлечеш миризливият задник до три ще ти се наложи да си взимаш нова врата за втори път този месец!
Саске явно мислеше ,че се шегувам след като явно се приготви да почака още дълго сядайки на стълбите ,но не е познал...
-Три!!!шумен трясък се разнесе по тихите улици и хората изпонасветкаха лампите си ,грабнах Саске и го завлачих вътре.
Прахоляка се разнесе и започнахме да се оглеждаме за блондина ,но когато го открихме дори и Саске не можа да здържи смеха си...
горкичкият седеше вдлъбнат в стената с дръжката на вратата в дясната си ръка полугол ,а Хината надничаше през стълбите по халат...
-По дяволите Сакура па....Теме !!!!О Теме !изписка Наруто и се хвърли върху Саске..ето това вече щеше да е равностойна борба имайки предвит ,че и двамата бяха мутанти...Веселбата обаче бързо приключи и Саске веднага избута Наруто придобивайки сериозна физиономия,която бързо се появи и на лицето на Наруто. Блондина доста се беше променил изминалите години ,бързо зацепваше когато някой имаше проблем и беше по отговорен,силен ...Времето прекарано от него с Какаши го беше накарало да съзрее бързо.
-Какво има?погледа му излъчваше тревога и това се вижда ще от километри.
-Викни Хината ...беше простата "молба" на Саске ,който също не беше кой знае колко спокоен.
-Тук съм Саске ,какво има?
-Става дума за Ханаби...
Хината за сeкунди пребледня ,търсейки опора в дланта на Наруто стискайки я силно...
....................................................................................
-Какви ги приказваш Теме ние лично изпратихме Ханаби до тях преди 3 часа!?
-Аз се върнах преди 1 час и мога да ти кажа ,че я бяха отвлекли...
-Наруто-кън...
-Сакура отиди със Саске до Шикамару нека той събере отбор ,ние с Хината отиваме при Хиаши ,а после при Какаши среща на портите след час.
-Добре...
........................................................................................................................................
-Боже Сакура луда ли си!?Погледни часът !4:32!Какво искаш...?
-Стига си мрънкал Нара.
-Учиха!?
За секунди вкиснатата му физиономия се превърна в строга и ни покани вътре .Шикамару се издигна доста последните няколко години ,живееше с Темари и даже плануваха сватба,но въпреки новите му отговорности си оставаше все същото мрънкало поне до стeпeнтa когато "ножа опре до кокал" като сегашната .
-Така значи...?Ще ви събера отбор ,но не обещавам ,че ще сме много.Половината са по мисии.
-Ще е хубаво да вземеш Киба ще е от полза.
Можеше и да е мрънкало ,но можеше да разчиташ на него в екстремни ситулации ...
Изчакахме го да си оправи багажа и тръгнахме кой от къде е .Незнаех дали е добра идея да тръгнеме след час имайки предвид колко изморена се чувствах ,сигурно и при Наруто беше така ,но той би дал и живота си за Хината ,а колкото до Саске трудно бе да разбереш в какво състояние е .
Влязохме вкъщи и започнах да си стягам багажа докато Учиха нагло се излегна на леглото ми вперил поглед в тавана.
-Не ти ли е неудобно поне малко?
Явно си умирах за главоболие щом се захващах със заяждане точно с него.Очаквах отговора му да е от сорта на "Не." или любимата му многозначителното "Хн" ,но останах изненадана..за пореден път.
-Мога да направя закуска?
Погледа ми се стрелна директно в неговият в опит да разбере що за човек седеше пред мен и какво беше направил с коравосърдечното копеле Учиха ,но видя само повдигната вежда и нервно потропване с крак ,а за допълнение и скраътени ръце.
Не можах да се стърпя и се изхилих почти в лицето му ,та той приличаше на някоя сърдита ,стара лелка в тази поза.
-Какво ти е толкова смешно?
-Н-нещо ,няма значение...Може ако няма да ни тровиш. отвърнах аз със усмивка и станах отивайки до гардероба.
-Имаш смелостта да се съмняваш в готварските ми умения!?
-О Саске имам смелостта да се съмнявам в каквото си поискам.
За какъв се мислеше той ,че да ме питам дали имам смелост !?За това не се изискваше смелост ,а силно развит инстинк за самосъхранение.Обърнах се отново към гардероба и с леко движение го изместих откривайки "скритата ми стая" или още известна като моята лаборатория.За малко щях да падна ,когато почувствах главата на Саске надвесена над рамото ми ,оглеждаща стаята.
-А имаш съмнения аз да те отровя?Какво всъщност правиш тук?
Започна да разпитва чернокоското разлиствайки една от многото книги на малкото бюро.
-Нинджа хапове,лекарства, с това се изхранвам ,а като заговорихме за храна в хладилника има Рамен ходи го сгрей.
-Ти сериозно ли?
Отново смях се наддигна в гърлото ми щом видях сбръчканата физиономия на Саске ,но бях сигурна ,че щом го пробваше щеше да си изяде пръстите все пак аз го бях правила ,а Наруо ми беше казал ,че надминавам дори Ичираку ,което си беше доста от неговата уста.
-Домашен е гарго ходи го сгрей ,че след 20 минути трябва да тръгваме!
-О гарга така ли !?Ще го запомня Харуно!
Отвърна с престорено раздразнение той и излезна грабвайки една от книгите.
-Е с едно нещо да ме запомниш!Какво правиш ,върни се ,за какво ти е тази книга!?
-Образовам се....
Да му имам и образоването , с какво щеше да се образова от тази книга?Как се лекува базплодие?Може би е това ,все пак в цялата книга се пишеше за това ,беше пълна с различни техники за лечение и тъи подобни.
След още 10 минути туткане от страна на негово величество най-после закусихме и се отправихме към портите ,където вече за моя изненада всички чакаха нас...
Не бяхме закъснели даже бяхме подранили ...Погледнах стреснато към Саске ,но ккто винаги лицето му беше като изсечено от камък .Как по дяволите го правеше до преди десетина минути имах чувството ,че бяхме като приятели,а сега дори не ме удостояваше с поглед...Явно лимитът му на промяна е само когато е насаме с някого .Отидохме при останалите и изготвихме план.Похитителите на Ханаби бяха забелязани на 20 километра Североизточно от тук ,явно се пробваха да отидат към Суна,но за да го направят трябваше да минат по планинска верига ,което усложняваше работата ни предвид колко много пещери имаше там, затова трябваше да побързаме .
Не спирахме през целият път за да наваксаме и това определено не ни се отразяваше добре ,особено на мен ,Наруто и Саске ,но знаех ,че нито един от трима ни щеше да си го признае ,което от части беше тъпо ,но всичко опираше до великата ни ГОРДОСТ .
-Спрете!!!докато се усетя за малко щях да се блъсна в Наруто ,умората ми си казваше думата и рефлексите ми се забавяха.Скръстих ръце пред гърдите ми и излязох напред...Нима вече бяхме пристигнали!?Вече беше залез !?Каква защитна формация сме били щом половината заспивахме!?Погледнах ядосано към Шикамару и го подканих.
-Спряхме ,вече от 1 минута....
-Изпий си чая Сакура ,много си раздразнителна когато не си спала...
Кой би предполагал ,че Нара имал такъв остър език ,но беше прав трябваше ми нещо разсънващо или поне нещо ,което можеше да измести нуждата ми от сън .
-Не ми се занимава сега с теб...
Отвърнах намусено и бръкнах в чантата си изваждайки хаповете от там ,но естествено бях спряна от мис мозък Ино ,обичах я беше ми като сестра ,но мразех когато си вреше носа в чуждите работи.
-Не си взела много...По-добре да ги използваме в по-наложащи ситулации...
Умен съвет ,но нима не беше наложаща ситулация това ,че до такава степен се зомбирах ,че дори не забелязах до къде сме стигнали и дори колко е часът ...
Изведнъж погледа ми попадна на Хината ,сърцето ми се сви щом видях състоянието и ...Очите и бяха зачервени от опитите да спре сълзите си нещо ,което ми беше до болка познато ,а ръцете и трепереха като есенни листа...
-Не искам да ви притеснявам ,но наближава буря...
Той сериозно ли !?Та на небето нямаше и едно облаче ,а слънцето макар и да се скриваше грееше ярко ...Киба винаги си беше странен ,но с това би всичките си рекорди,че от къде на къде ще...
И ето ,че аз и голямата ми уста отново сгрешихме ,докато се усетя едра капка се стовари върху главата ми ,а след нея още една и още една .Събрахме си багажа и влязохме в една от пещерите с идеята да се спасим ,но вътре ставаше по-хладно и от вън.
-Как по дяволите разбра ,че ще завали!?изпревари ме Ино зъзнеики в пригръдките на Сай.
-Надушва се Ино!
-Да го беше надушил по-рано!!!
-Боже колко сте проблемни...да бях си останал при Темари тя поне ме храни след като ми надуе главата...
Шикамару имаше право бяхме доста шумна компания и ако продължавахме така яко ще и милион пещери да имаше все някой щеше да ни чуе.
Огледах пещерата не беше кой знае колко голяма даже претъпкана със Саске седяхме все още прави..нямахме място да запалим огън ,на всичко отгоре имахме малко одеяла..Защото за какво са им на Инузука ,Учиха и Узумаки одеяла та те бяха големи мъже!Големи зъзнещи мъже...Наруто беше по-добре беше се облегнал на станата гушкайки Хината,а тя беше завила и двама им ..В крайна сметка и Киба се уреди явно Акамару служеше и за печка освен за всичко останало и след всичките ми наблюдения отново стигнах до Саске ,които още също като мен търсеше някое свободно местенце и в неговият случай по възможност -топло местенце.
И двамата гледахме едно такова закътано изглеждаше даже и уютно ,но нямаше как да се съберем освен ако не вземем пример от Наруто и Хината,но това не ми се блазнеше на този етап..Та той туко що се беше върнал ,позволих му да ме види гола и да стой в дома ми !О Учиха не си познал ако се мислиш и ,че ще спим заедно толкова...близко един до друг...Все още го обичах ,явно..но не исках да го задушавам както ,когато бяхме малки исках той да направи крачка първи за да не му досаждам пък ако ли не щях да си седя отстрани както направих и сега тръгвайки към изхода...
-Къде отиваш?
-Все някой трябва да седи на пост...Имам одеяло в чантата вземи го.
-Не се прави на герой Сакура ,ще замръзнеш!изсъска той и последното ,което усетих е силният му захват около китката ми дърпайки ме навътре...
Вече седях между краката му ,отпуснала гръб върху гърдите му и глава на рамото му мъчейки се да асимилирам защо го направи...От време навреме отмествах поглед нагоре ,но виждах само брадичката му...беше топъл като печка ...
-Сакура заспивай...
Гласът му ме стресна ,а факта ,че ме придърпа по-близо още повече и след всички тези години хвалби колко съм умна и дрън дрън той все още ме оставяше без лирика.
-Защо...попитах през прозявка аз и започнах да се отпускам бавно,но славно въпреки,че отговора му наистина ме разведри и бегла усмивка пробяга по лицето ми.
-Защото цял живот се грижиш за всички ,но забравяш себе си ,, най-лошото е ,че не даваш и да ти се помогне...
След поредната прозявка явно още имах сили за да остане последната дума моя..отново.
-Не съм срещнала човека ,който ще се погрижи човек ,като не броим Наруто...
Топлината за пореден път ме привлече и се сгуших още повече към явно още не угасналата ми любов...

Много е хубаво и интересно. Продължавай! На мен лично много ми хареса!