Sънищата ;))

Често сънищата парят и духовно ме събарят,
заради врати към щастието, които те отварят.
Очите се затварят и след няколко мига,
сънят ме настига, фантазията се надига.
Озовавам се на място пълно със високи палми
хората около мен изглеждат толкова реални.
Всички се усмихват и някак си знаят,
че това е моя подсъзнателен модел на раят.
Враговете ми със топла - прегръдка ме посрещат,
за лошите моменти без дори да се досещат.
Всички се хилят, беснеят. Пият и пеят.
Живеят без тревожни мисли и не спират да копнеят.
Паралелно измерение, някакво видение,
но аз ги докосвам и виждам всяко движение.
Не чувствам притеснение, макар че съм изгубен.
Това което усещам е: "Ах, че съм влюбен!"
Нима е възможно? Аз изпитах чувството,
което е основният двигател на изкуството.