Рими 2011

И тука аз ще да отвърна,
и 1 шамар ще ти обърна.
Сериала бързо ти качи
и никак не ми се бави.
Защото с точилка взела съм те намушка
и ще фрасна твойта чушка! (носа де, не друго )

Бийте се за сериали без почивки
и счупете всичките тичилки,
а аз от склада ще продавам
и с оръжия ще ви снабдявам.

Тази рима неповторима
учуди нашата родина.
Кръшен бой се тук задава,
а дъжда вали и не спрестава.
Битката е тук епична,
баба ми се прави на комична
Кокошка нейде се обажда,
баба Меца се наяжда,
а Кумчо Вълчо гей проклет
лапа мръсен пистолет

( Хах, Зори, уби ме!! )

Тази вечер,
аз ще спя като пън
и ще сънувам маймуни в моят сън,
но звънне ли будилникът на сутринта
ще го потопя в море, от ла*на. хД

Пишете вий без капка чест ,
без смисъл - бедна вест ,
че живота ви вий приемате комично ,
не бих ви съдил - всеки мисли тъй различно .
И ето , събира се една мисъл ,
за бога , къде ли е - ето че съм ви я изписал ,
според нея , а според и мене ,
човекът носи тежко бреме .

Прокуден ти от майчиния дом - изправи се ,
завърни се , пък , поправи се .
Върни се мъж и такъв бъди ,
но своя син ти не съди -
вече , щом знаеш що е злополука ,
вземи си ти поука ,
нима искаш той да страда ,
като див звяр беззащитния да напада .
Поучи се , помъдрей !
Само пази се - не глупей !
Дори най-мъдрия човек - глупав става ,
но не бой се - трябва ти само вяра .
Вяра в мен , вяра и в самия теб ,
вяра , че ще бъдеш един ден - цивилизован човек .
Дори несполука да те сполети ,
не смей да се отказваш - напротив , напреде полети ,
и нека вятърът духа в твоята посока ,
нека той те яхне и ти служи за насока .
Един път се живее , приятелю мой ,
но не - не се бой !
Ще има време и за празник , за игри ,
ти просто не го мисли .
Заспивай - бавно слънцето се скри ,
заспивай - събуди се назори ,
че щом слънце изгрей отново ,
спомни си това тържествено слово ,
и нека всичко туй да се повтори ,
че времето не знае що са те - окови .

Хах...проклета муза...идва когато най-малко ти трябва :D

Днеска скачах аз три минути,
с последна сила нагоре-надолу,
а бяха накрая краката издути
като голям стомах на голо хД

Гледам римите проклети,
а те смеят се напети.
Пъна се и мисля тука
как да изпъдя тая скука.
Кой каквото иска да говори,
но вратата се отвори
и любопитсвото проклето
зачовърка ми нослето.
Подавам глава и гледам аз
дядка се наблъсква с праз.
Бабата стои отсреща
и доволно сърба леща.
Внучето лежи на канапето
и захапало си е чушлето.
Котката до печката си мърка,
а мишката от дупката си църка.
В тая идилична картинка
липсва само някоя машинка.
Опа, ето я и нея,
не видяхте ли я? Ето, ей я!
Пред прозореца пред вас
е паркиран черен Заз (клик).
Но настъпи ли ноща
пак запалваме пещта!
И с тези думички така,
аз ви казвам: "Лека нощ, деца"!



Лол, това стана като приказка

Сега пред компа си седя
и мисля си поредната тъпня.
За рими мъча малкото си мозъче,
ако може да направи гънки повече.
Но това е трудно постижимо,
с моят потенциал, неоспоримо.
За това ще наблюдавам
и когато мога ще добавям.