1 chapter

ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН ФИК...ПОНЕ ЗА МЕН

Име: Реалност

Жанр: мистерия, трилър, романтика , комедия, драма

Главен герой: Харуно Сакура

Резюме: Последваха още много, в началото беше бавен кротък ритъм, дори не го и усещах. После за миг всичко се промени. Какво ставаше със света който познавах? Какво всъщност представлява реалността? Част от това което виждаш, разбираш? Или това което броди без сянка, без звук, промъква се през пукнатините и те поглъща преди да разбереш. А, може би и двете.

chapter 1:

Чуствам се като идиот , голям идиот.Откъде ми се бръкна тъпата идея да мина оттук?!По-добре да бях минала през циганската мъхала!Имах друг избор ,но нееее , аз трябваше да мина точно по тези проклети затънтени учлички , дето и хле*арки няма пък да не говорим за жив човек!Можех да приема някой да ме закра до нас или да ме придружи , ”Не , разхожда ми се , сама...”.Да му се невиди!Трябва да се гордея със себе си!Остава поне още два три километра тъмни улички и стигам до проклетия си блок.Два или три километра!Ахахаха трябва да се шегуваш!Добре , може да си въобразявям.Погледнах отново назад , като ключовата дума тук е ОТНОВО.

Ох боже , защо ме мразиш толкова много?Онзи тип е все още зад мен!С това черно кожено палто което му стига до глезените.Мале съшински Дракула!Хелоуин беше преди седмица , за бога!Тогава чух мотора на кола зад мен.О да!Спасена съм!Хей , чакай малко!Ами ако вътре в колата има някой сериен убиец?Цялата улица блесна от фаровете.Реших да се дръпна малко от пътя , все пак не искам да ме згази...ама като се замисля , ако имах избор бих предпочела згазена от кола , а не убита от психопат.Ама кой ме пита?Спрях се и долепих гръб на някаква паркирана кола , чакайки движещата да пмине.Погледнах към типът който ме следеше.Залагам си колекцията „Hello Batty” , че очите ми се уголемиха в аниме стил.Да аниме фен съм , проблем ли имаш?Преследвача ми беше най-якото момче което съм виждала!Беше обут с черни кубинки точно като тези на Спайк от „Бъфи убиийцата на вампири” , черни дънки по кракът му , черна тениска с бял надпис „I bite”.Имаше обица на долната си устна , черна коса , но за съжеление не можех да видя цветът на очите му.Същински “Prince Of Darkness”!

Може да е вампир!Откакто се помня съм луда по прокълнатите и мечтая да бъда една от тях!Но!Едно голямо тлъсто „Но” , това е реалния живот.Колкото и да ми се иска да вярвам че те са истински , дълбоко в душата си знам че не са.Това ще да е някой готик , който може въобще да не ме преследва просто да е в тази посока.Да изпитаме тази теория.Колата ме подмина и тъмнината превзе проклетата уличка.Обърнах се и почнах да вървя.Въпсросът ми е:Да завия ли сега в дясно и да се отклоня от пътя към вкъщи , зада видя дали ще е още зад мен?Ама де да знам пък дали той не е в тази посока?Ох мамка му , какво да правя?

Без да се замислям завих в дясно и намалих крачка.Тътенът на кубинките му все още ме преследваше!Ах , чудесно!Много мразя безмислините ми постъпки.Добре , нова идея , ще завия три пъти в дясно и пак ще се върна на уличката към нас , ако е още зад мен , знаете отговора.Сутринта беше валяло и сега асвалта е мокър.Подминах малкия фризьорски салон „Красен Стил” , хората които имат мозък в главата не влизат там.Улицата свърши и завих на дясно , ускорявайки крачката си.Новата ивица асвалт бе по-малка и след минутка се сбогувах с нея.Минах следващата още по-бързо , и най-накрая се оказах на тази водеща към вкъщи.Забавих ход и се обърнах назад.Издишах триумфално.Готик парчето не бе зад мен.Обърнах се и продължих с умерена крачка.Бръкнах в джоба си и изкарах моята любима емпетройка.Сложих си слушалките.

I feel irrational
So confrontational
To tell the truth I am
Getting away with murder
It isn't possible
To never tell the truth
But the reality is I'm getting away with murder
(Getting away, Getting away, Getting away)

….това някакъв намек ли беше? Можеби ще е по-добре да сменя песента , нали?Ахх , подяволите ставам параноична.

Getting away with murder
It isn't possible
To never tell the truth
Getting away with murder
It isn't possible
To never tell the truth
But the reality is I'm getting away with murder
(Getting away, Getting away, Getting away, Getting away, Getting away, Getting away, Getting away, Getting away, Getting away with murder)

Не съм параноичка .... не съм .... не....

Getting away with murder

Добре , мамка му!Извадих чудото от джоба си и смених песента , тогава с периферното си зрение видях сянка , точно до мен.Сянка отразяващя се на мокрия асвалт.Веднага се обърнах.Сърцето ми биеше толкова силно , направо щеше да излезе и да стигне до Морската Градина за секунди.Нямаше никой , само празната улица претрупана с коли по тротоарите , като в дядовата ръкавичка.Отне ми секунди да осъзная ,че това е било моята сянка , кривата улична лампа се падаше зад мен.Възпроизведох една ГОЛЯМА въздишка.Ама че съм параноична ...Продължих да вървя.Свърши следващата песен музиката спря.Бръкнах в джоба си з ада видя защо , и тогава чух тътенът на кубинки върху мокрия асвалт.Сърцето ми препусна до Япония.



* * *



Виждам аз че негово величество на ужаса е все още зад мен.Какво да направя?
а) Обърни се напред спокойно ,хоп тапите в ушите и живей радостно преди да умреш ..насилствена смърт от психопат.
б)Крещи.Крещи колкото ти сърце дава!Може някой пък от блоковете да ти хвърли кухненски нож или пък точилка с думите „ Майка ти да е*а , млъкни ве!”Хем те напсуват, хем ти дават оръжие да се защитаваш от психото (разбира се , освен ако точилката не те прасне в главата ....или пък по лошо – ножа)
в)Бягай!Бягай като вятъра!Бягай като онова конче от детското филмче което гледа по Бтв миналото лято!Бягай като никога досега!

Ех , че избор нали?Ади ве мамка му в тестовете по принцип има по четери възможни отговора , ама онзи там дет си прави кефа на небето е гадняр!

Дишам ... добре спокойна съм.
Не знам за вас , ама на мен ми се живее ... затова избирам в)!(винаги съм имала късмет на тестовете .... късметче с мен ли си?)
Рязко се обръщам и тръгвам да бягам.С благословията на онзи там дет си прави кефа на небето , усещам как левият ми кец е готов да фръкне ...букавлно.
Всички сте гледали филми , където главната героиня е гонена от лошите – тя се спъва и пада , нали?Винаги съм го мислила за хипер банално и тъпо.Да го видиш първи път –добре , втори- ай случва се , ама вече стрети прекаляват,ама то да бяха само три!Същата работа като крадене на профили – копи и пейст.Копии после пейййст!Много е лесно нали?Та да не се отклоняваме от темата.

Аз , моя мислот , се препъвам и падам хубавичко по коремче.Ама ей така ,много приятно , падам на китките си върху шибание асвалт!Чувам само едно тряс и лекия заглушен звук от мп3-ката ми спира , само че не беше само едно тряс.Имаше и едно бам.Телефонът ми се пльосна с цялата си грациозност на трвърдата мокра повърхност и разбире се – батерията му хвръкна!Стана тихо.Но не за дълго – листата на дърветата зашумяха , чу се леко почукване върху старите керемиди на блоковете.Малка капчица падна точно на батерията на не повече на метър от мен.Последваха още много капки , в началото беше леко тап-тап , после ритъмът се усили и всички ламарини по улицата зашумяха – колите , надвесите , рекламаните табла.Дъжд?Дъжд.

Стоях така , просната на асвалта – китките ми щипеха , косата ми вече мокра.Малки струйки дъждовна вода се сетичаха по лицето ми , като една от тях погали окото ми.Почуствах леко парене и ги затворих.Тогава чух заглушено от песента на дъжда – туп , туп , туп.Веднага погледнах напред.Виждах само изтъркани кубинки.После ръка с черни нокти взе мп3-ката ми и ми я подаде.Веднага се надигнах и грбнах телефонът заедно с батерията.Вече изправена погледнах в очите на странникът.Черни.Две черни езерца.Психо преследвачът ми има черни красиви очи.Отново той ми подаде устроийството за слушане на музика.Стоях така замръзнала.Какво по дяволите става?Мозъкът напълно блокира.”Complete ShutDown”.Секунда , две , три.Тик-так.Стоях така като пълен идиот взирайки се в ръката му.Колко бледа кожа.Тогава нещо ми щракна.Тръгнах да бягам.Просто тръгнах да бягам със всичка сила към вкъщи.Не мислих за абсолютно нищо.Беше просто като инстинкт.С всяка стъпка която поемах , с вски дъх , с всеки замах на ръцете.Все едно че не бях аз.Все едно самото ми тяло се движеше , ей така – по свеому.

Гледах право надолу , виждах само подгизналите ми кецове и дънки.Въобще незнаех накъде отивам , просто бягах ей така – направо.Ако даскалката ми по ФВС беше тук , да ме види как препускам като бял еднорог , сигорна съм че щях да стопля сърцето й.Вдигнах поглед.Познатото изоставено училище бе пред мен , завих надясно.Никога не съм си представяла ,че така ще се зарадвам на гледката на стъклената врата , водеща към входа на блока , блока в който аз живея.

* * *

Черната сянка пристъпи към момичето паднало на земята.Тя се опита да стане , но напразно.Шкафът с книги бе твърде тежък , не по силите й.Писък след писък , крясък след крясък.Черната мъглавина се наведе над нея и-
-Ох , това петно-

- Оу ай стига ве!Ебах ви рекламите аз! – изкрещя в ухото ми нещото,което други би го нарекли- моята най-добра приятелка.- Да ги бяха пуснали след като кучката умре!

- Мисля че оглушах – прошепнах аз търкайки ушите.Анко по силно от това не може да изкрещи , главата си залагам.

- Хах!

Поредния Понеделник прекаран в гледане на филми. Винаги съм мразила този ден.Пълна скука на н-та степен!Навсякъде е толкова умряло , даже и през ваканцията!

- Де не си посмяла! – да не посмея ли?Ама не го ли видяхате?!?

- Мммффх.... – дръж се!Хайде момиче!Можеш!Ама беше толкова – Пфммфх ....

Отново го погледнах , което беше груба грешка.

- ПфффХАХАХхахах – ууупс - ХХАхХаАхаА!А-а-ама , ти хаххахах , как пфахаххахахахах , хохохохх-хахахахаххах-

- Да аз! Не е смешно да-

- ПХааааааааахаххахаххахахахахахахаха.Тва за рекордите! Ахахаххха, мале! Хахахахахаххахахаххаха! – опитах се да не се смея ....Е поне опитах!

- Свърши ли?

- Пхахха , пфу да.

- Добре , пак ще се опитам са-

-АхХАхХАххххХАХхаххахахахаха..... – уупс

- Ох подяволите , Сак!Ако ти беше паднала нямаше да се смееш така!Няма да мога да седна на задника си седмици наред!

-Хахахаххахахахахахах! – прближих се до най-добрия ми приятел , със сдрържана умивка.

Той само ме погледна подозрително.Опитах да се усмихна състрадателно.Изглежда успях , защото ми отвърна.Хах , хвана се.Със всичка сила му зашливих задника.

-АААААААААААААААААААААААААУ! – гласът му процепи тишината на запустелите улички.Дойде и ехото , звуковите вълни си поправяха път между кофи с боклук , стари стени с обелени мазилки напоени с влага.Мокри листа , отразяващи мекото лунно сияние , затанцуваха красивия си танц с лекия вятър.Малки капчици започнаха да си поправят път към напоените с вода , мръсни асвалтирани улици.

- Ама ти наистина си пострадал.

- А , не ве!Хич не боли да се изтърсиш от шибания втори етаж!

-Погледни от добрата страна! – казах аз весело.

-Няма такава!

- Поне гребена ти е все още там!ХАхахах.

След продължителни около час опити да вземем кеца му от козерката на блока , и няколко охлузвания и наранявания , успяхме да го свалим.Как се озова там , ще попитате?Ами да кажем че му пораснаха крилца.Наруто навря калния си чорап в горката обувка.

-Ще хванеш гъбички ...

- Сериозно?Ще мога да си готвя пиле с гъби!Ха!

Поклатих глава.

- Ти наистина си безнадежден случай...

Час по късно аз вече крачех към вкъщи.Мъгла се бе завъдила и ставаше все по гъста и гъста.Вместо мръсно жълтиникавата светлина , която хвърляха старите улични лампи , бе останало само замъглени сияния.Всичко що бе влажно , ставаше мокро.Чуваше се лек заглушен шум от минаващи коли , най-вероятно от главната улица няколко пресечки надясно от мен.Чувах също така и лек шум , като бъзнене , който ставаше все по силен с всяка крачка която поемах.Вече не виждах какво има дори на метър пред мен.Подминах бъзненето.Най-вероятно да е бил някой трансформатор.Голям , стар и пропукан , както всички останали в квартала.От опит знам , че когато не виждаш нищо е добре да протегнеш ръка напред.Да посрещнеш стена с глава или длан?(реторичен въпрос).

Гледах да вървя в права линия и по спомен да завивам където трябва за да стигна до нас.Не вървях бавно , но не и с обикновенната ми скорост , която е доста бърза.

------------------------------------------ТРЯС---------------------------------------------

Подскочих от неочаквания шум , който се чу встрани от мен.На не повече от два-три метра.

-К-кой е там?

Тишината за отговор не ме задоволи.Направих няколко крачки и-

--------------------------------------------------Тряс-Бум-----------------------------------------

Докато разбера какво става , се озовах в кална локва , кракът ми в грълото на празен метален кош за боклук.Усещах как дрехите ми се напояват с мръсната вода.Опитах се да стана с цялата прицизност която притежавам , само за да пльосна отново в шибаната локва.

- По дяволите! – изкрещях гневно.

Ритнах шибаната кофа и станах.Косата ми , черния ми панталон и аноракът ми бяха напълно мокри и мръсни.Чудесно!

- Ох страхотно!Много ти благодаря! – промърморих гледайки към небето.

Пъхнах ръце в подгизналите джобове и продължих сляпо напред.Поне не мога да стана още по мокра , нали?Тогава настъпах нещо хлъзгаво и мазно.

--------------------------------------------Туп-----------------------------------------

С цялата си прелест лежах по гръб в локва.Главата ми пулсираше от контакта който направи с трвърдия асвалт.Тогава и гърбът ми се обади , нещо ми обиваше.Повдигнах се – прекалено бързо.Силна болка прониза черепа ми и зрението ми се замъгли.Отново се порснах на земята.Усещах си пулса в главата придружен от силна болка и леко щипене.Този път бавно пипнах главата си.Болка.Отърках същата си ръка в белия ми анурак.Останаха тъмно-червено-кафеви следи.Ох страхотно.Точно сега ли трябваше да си пукна главата?Така и така не бях усетила че сълзи се стичат по страните на лицето ми.На мен ли ми се струваше или ставаше се по тъмно?Извадих телефона ми от джоба на панталона и набрах.
-А-ало , мам-о-о?- и тогава черното и тишината изпълниха всичко около мен.


Туп...туп.. туп-п-п-п....ту-у-уп...
- Ехо?
Ту-у-уп....туп-туп...
Стъпки?Тътенът на стъпки...?
Мрак.Студ.Болка.
Малко момче с черна коса
стъпващо бавно , трева , сутринна роса?
Черни очи , болка скрита
Кръв , пурпурна течност – отдавна изтрита?
Мрак.Студ.Болка.
Какво си ти?Къде съм?Как...?
Бяла точка ... не , не точка , а лъч?Светлина пронизва тъмнотата.
Светлина.Топлина.Радост.

-Ъммм...

-Сакура?Сакура!Ти се събуди!

* * *
След като цялото китайско население разбра че съм се събудила и всичко е наред , стана най-накрая тихо.Да , смятам мляскането на Наруто и сърбането му на супа , за тишина .... сравнение с всичките ми познати насабрани в една стая 5 на 5 метра.Седях на болнично легло и една гадна затъпена болка в главата.Секси доктора каза че съм си пукнала главата , но няма нищо сериозно , така че утре си обирам партакешите ( не че има такива ...).Чу се едно голямо „мляс-сръб” и после блондинката се закашля.Тъй като седеше на леглото до мен , ми беше лесно да му изиграя един в гърба.Гадното беше че се изплю на завивката ми... , още по гнусното е че сигорно не е единсвения.Ах , със сигорност не е.Та това е болница!

-Сак , трябва да тръгвам.Ако ти стане скучно ... ъм т.е. ако ти стане ПО-скучно , музиката е изхода.Чао!

- Да , окей.До утре. – и бялата врата се затвори след него.

Винаги съм мразила болниците.Гадни , смърдливи , депресираши сгради , носещи усещането на тъга и смърт.На гробищата е много по забавно!
Протегнах се и взех тапите и пуснах музиката.Тогава нещо ми чатна.Мп3-ката ми остана в готика!Как по дяволите се е бръкнала тук!? Как? Взех мобилния и набрах.

-Толкова много ли ти лиспвам?

- Наруто , съсредоточи се!Кой донесе мп3-ката ми в стаята?

- Ъммм ...

- Мисли!

-Аха!

- Сети ли се?

- Не настъпах няква гадост ... иууу , лайно!A!Беше един пич , готик.

- Ъм , и после какво ? Тръгна си?Не го ли пита кой е?

- Мислех , че ти е няой авер , пък и бях зает.Не обърнах голямо внимание.

Затворих.Какво по дяволите ...?Ъм .. ха .пффф . кво?Напълно блокирах.Май секси доктора пак ше трябва да ме прегледа , не че имам нещо против...

Ооо да!Да!Да!Отивам на концерт , не е ли супер?И то на не който и да е , ами на Sum 41!Хахахаха!Повярвайте минах през Ада и после обратно за да накарам майка да ме пусне.Но важното е че успях.Не съм ли гений?Утре рано хващам автобуса за долината.Кофтака е че ще съм сама.Хах на кой му пука?Важното е че отивам!Супер нали?

* * *
Лек студен вятър си играеше с косата ми.До старата пластмаса , която ограждаше спирката ,празен метален кош лежеше на земята.Табла натрупани с плакати леко потръпваха.Нямаше никой.Тихо и спокойно.Погледнах облачното небе и се уверих че днес градът няма да усети топлите лъчи на слънцето.Знам че беше рано.Наистина рано – седем сутринта в Неделя , но за хубаво място на концерта си струваше.Автобусът трябваше да дойде всеки момент.Тогава усетих нещо.Това чуство , все едно не виждате но знаете че не сте сами?Леки стъпки последвани от шумолене на яке.Да туко-що някой седна на пейката , точно зад мен.Погледнах си кецовете , и това което хванах с периферното си зрение ме накар да настръхна.Черни изтъркани кубинки.
Защо ме мразиш толкова много?Какво толкова съм ти направила , хъх?Хъх?!Вярно че не ходя често на църква ... , а не чакай аз НЕ ходя на църква , но това не е причина да ме мразиш нали?Е?А да бе вярно ти не говориш.Пф!От гаден правиш живота ми още по гаден!Като госпожата ми по география , цитирам: „Знаете ли кое е моето хоби?Да ви е гадно!Хахахаха*грух*ха*грух**грух**грух*. Вие да не сте роднини , бе?!....Иууу!

Дори и да знаех че някой седи на пейката зад мен , чуството за пустост не ме напусна.По асвалта имаше полепнали, мокри, кални постери за концерта.Липсваше шумолевицата , която колите създаваха.Облаците все така синьо-сиви , миришеше на дъжд.Поех дълбоко дъх и го изпуснах.Точно тогава , двигател прониза плътната тишина.Беше автобуса – избеляла боя покрита с мръсотия , запрашени прозорци , напълно празен.

Кажи че няма да се качи!Момчето зад мен се изправи( о да , благодаря!) и застана на не повече от 1м от мен.Беше висок , наистина висок.Нивото на очите ми бе дори по ниско от рамото му!Прехапах устни.Тялото му беше страхотно!Всеки момент ще ми потекат лигите , вярно че е странен .... но секси странно!Тогава мозъкът ми започна да мисли.
1-во : Знае коя си.
2-ро : преследваше те
3-то: някак си е разбрал че си била в болницата
4-то : знае каква музика слушаш
Мхмм , да.Скоро ще се намеря някъде мъртва!Автобусът спря, чу се голямото „пуфф” и вратите се отвориха.*преглът*.Секси готика се качи по старите изтъркани стълби.Можех само да го гледам.Мозъкът ми направи „щтрак” и се сетих , че и аз трябва да вляза.Тръгнах на бегом и влязох точно когато вратите пуфнаха и се затвориха.Но разбира се , аз съм родена без късмет – шибаните врати затиснаха чантата ми.Автобуса потегли.

Дръпнах презрамката с цялата си сила и мощ ... нищо не стана.

-Ей!Ай да отвориш врата! – извиках на шофьора.

- Съжелявам но немога.В движение сме , изчакай следващата спирка.

Следващата спирка?!Та тя е на 30 мин оттук!Тоз е*ава ли се с мен?!

- Можеш и още как!Хайде отваряй!!!

- Съжелявам , госпожице , но не.

- Аз ще ти кажа изв.. – дръпнах отново и този път се получи.Брех я виж ти!

Застанах в средата на коридора и забелязах . че готика е седнал на външната седалка в средата .Аз винаги седя най-отзад.Няма заради някакъв си страшен , хипер секси , странен , психо готик да си изнверявам на навиците!Тръгнах към последните седалки.Точно тогава , ама точно в този прелестен момент , шибания автобус мина през проклета дупка!Вследствие аз залитнах и се проснах по корем на земята.Едно голяма „ТУП” , последвано от много нецензурирани думи излизащи от моята уста.(повечето насочени към шофьора и дупката).

-Пфмхахаха!

Погледнах напред така като съм си на земята.Виждах кубинкиии!Готика ми се изсмя?!?Мале какъв прелестен глас има!Ъх , това беше аут ъф топик.

- Ъх , не е смешно!

-Не е ли смешно всеки път когато те видя , ти да се пребиваш?

Погленах го странно докато се изправях.Какво по дяволите?Преди да изстрелям въпроса си , той сложи слушалките си и затвори очи.

-Хмпф!

Тъй като не исках да се пребивам отново , седнах на седалката зад неговата и погледнах часовника си.Хах 4 часа път.Изкарах списание „Рок енд Роул”от чантата и се зачетох.Но преди това ритнах с всичка сила седалката му.Омъщението е толкова сладко!

* * *
Аз никога не скучая.Мхм никога.Все ще измисля какво да правя.Ъммм , нямаше ли нещо като „Никога не казвай никога!” ....?Май имаше.Пфффф.Дамн ит!

Та , след като си прочетох списанието , лакирах ноктите си , пресметнах че не 4 часа път ами 6 и 14 мин ще се необходими за да достигна до Долината , гледах през прозореца , изчистих кецовете с мокри кърпички , направих няколко теста , ми стана скучно.Порових малко в чантата си - напипах гланц , портмоне , грим , четка за коса , спрей против психопати (ха я виж ти), парфюм , дъвки , ъъъ разсипани семки (една от тях ми влезе под нокътя... гадно!) и някаква опаковка.Извадих я колкото се може по прицизно.Разбира се разсипах няколко неща на земята , толкова за прицизността ми.Оказа се пакет пуканки.Мммм пуканки.

Отворих пакета и започнах да хрупам.Не знам защо се надвесох над главата на готика да го питам дали иска ,но се спрях защото направих откритието на века!Беше заспал!Главата му наведена назад , облегната на скъсаната тапецерия на седалката.Устните му бяха леко разтворени и дишаше бавно , дълбоко .... спокойно.Истински ангел на нощта.Изгубих представа за времето.Просто седях така и го зяпах.Защо нещо толкова красиво и перфектно иска да ме убие?Хмм , може да ми завижда!

-Пфмх – веднагически сложих ръка на устата си.

Опитах се да не се изсмея.След като се поуспокоих отново се надвесих над спящата красавица.Тогава ми хрумна неше гениално.Пейбак тайм!

Взех една пуканка и застанах на колене на моята седалка.Усмихнах се зловещо.Задържах дишането си и бавно постваих пуканката в косата му.После взех още една и я натроших над якето му.Хаххахахахаха ай ем со ийвъл!Дойде ред на кулуминацията.Лекичко поставих още една на устата , само че се изтърколи на земята.Взех друга и пак я поствих там , като леко разтворих устните му с нея.Едвам сдържах смеха си.Точно когато пуканката стигна да предните му зъби , замръзнах.

Черни студени очи се взираха.в моите.Не можех да мърдам .Страх?И в точно този перфектен момент , гумите се запознаха с мистър голяма шибана дупква с проклетия асвалт!Автобуса се друсна едно хубаво , а аз рабира се залитнах напред.Благодаря ти Боже!!!Е поне този път паднах на меко и топло.... хъх и секси.

* * *

ПОВТАРЯМ ЗА НАКОИ ХОРА...ФИКА НЕ Е МОЙ!!!

По принцип съм известна с това че винаги намирам начин по който да прецакам нещата. Направо мис Непохватен Идиот.Пуснете ме да вървя по напълно прав гладък път и ще намеря начин да се претрпя.Попадала съм в много кофти ситуации , ама толкоз изродски и невъзможни , такива които не се случват на нормалните хора.Явно кефещия се на небето е забравил да ми нашляпа задника с пръчката на късмета.Пффт и после всички сме били равни пред него.Даа бе!Аз съм си живо доказателство.

Та да се върнем на думата.От всички гадости които са ми се случвали това цепи рекордите ми отвсякъде , просто ги разбива на трохички , като мелачката на кости в месарския магазин.Не просто някой да ме застреля тук и сега и да ме спаси от мъките ми! С цялата си грация бях сплескала нос в чатала му , там между краката , където се намира гордоста на мъжката раса.Ще повторя – лицето ми бе завряно в оная му работа!А това че носи тънки прилепнали по него черни панталони изобщо , ама изобщо не помагаше!Поне миришеше хубаво , на прано.

О, ако си помислихте че свърши , брутално се лъжете.Задникът ми с цялата си прелест стърчеше във въздуха точно под брадичката му , краката ми разперени.Немога да ви опиша как се чуствах.Можеби трябваше да се гордея с новата секс поза, която изобретих.Мхм , много съм горда!И в този прелестен момент , на блаженство и възторг усетих силна болка над ухото си и отворих очи.

Подскочих само за да си ударя крака в предната седалка.Списанието в едната ми ръка се пльосна на земята а пакета пукани се разсипа.Сън.....? Сън.Явно от скука и можеби ранното ставане съм заспала.Господин гума се запознал с госпожица дупка , водещо до моето тяло падащо на една страна , водещо до страстната целувка на главата ми с стъклото.О да.Незнаех дали да си ударя задника в тавана от радост или да се прегледам затова че сънувах Мистър таен мистериозен секси готик + психопатни наклоности , или пък да отида в лудница затова че подсъзнанието ми измисли секс поза включваща него и мен. О по дяволите защо само три възможности отново!Къде по дяволите се навря четвъртата?!

Мислите ми бяха прексънати от голямо *пуф*.Погледнах през прозореца.Хъх , времето минава бързо когато спиш. Станах веднага грабвайки списанието.Избутах пуканките под седалката и отпраших към вратата.Първотото нещо което забелязох като излазох навън , бе студа и гъмжелицата от мои хора..Важното бе че мисията ми е изпълнена.Долина на мъртвите ето ме и мен!

Можеби сега е момента да поясня какво представлява Долината На Мървите.Представете си една голяма нива с трева до коляното , виждали сте нали?Ако не значи сте бахти ограничените.Гледали сте по филми как движищите циркове наемат такива места и поставят преместими магазинчета с всякакви неща.Е мястото е нещо подобно.Мрежа от черни пътища претрупани с лафки , тук там някоя каравана.Стари газови улични лампи , които не светят.Светлина доставят шарените празнични лампички закачени от стълб на стълб и прожектори.По средата им се намира голяма свободна сцена с място край нея.Сега идва въпроса защо „На Мъртвите”?
1-во защото в навремето тук се е водила някаква война и доста войничета загинали
2-ро има огромно гробище на не повече на километър от сцената
3-то тук се събират неприетите от обществото – пънкове , метали , готици , рокери , емота.

Във въздуха се носеше приятната миризма на пуканки и захарни памуци.Стомахът ми тогава съобщи ,че е празен.Погледнах часовника си на „ CreepShow” , стрелките показваха 13:45. Доста време до концерта.С усмивка се навлязох в мрежата от пътчета , дистинация – „Вкусотийките на Госпожа Ловет” .

Една
дума – Рай.Все едно в рая , седейки на пластмасова масичка тъпчейки се с
шоколадовия пай на г-жа Ловет.Заобиколена от хора изритани от обществото като
мен.Всички ми се усмихват и ми махат , дори и да не ме познават ,а не както в
града да ме гледат като някоя откачалка или пренебрижително.Декорите тотално
цепиха мрака , всичко бе свързано на тема „Свободен Дух” , „Аз съм това което
искам” и любовта на готиците „ Кой е там!?” .Ммм ,да – Рай.

След
като храната беше на безопасно място , станах и се разходих малко.Часовника ми
показаше 16:23 , т.е. скоро ще започне да се стъмнява , оу йес.Това което ми
направи впечатление бе , че лафките бяха разпределени по музикални жанрове ,
събрани в група и сложени на едно място , което до някоя степен е кофти ,
защото така народа се дели на групички – „Divided we fight , together we fall “. В момента бях в метъл
участъка.От всички жанрове на Рок енд Рола , този ми е последен в списъка ,
затова забързах крачка и тогава погледа ми падна върху много шарена машина за
шейкове.О не! Моята слабост!Спрях се и тръгнах към машината , май усещам да ми
текат лиги – ха!

Сега идва дилемата – какъв вкус?!
а) шоколадов
б) бананов
в) горски плодове
г) ягодов

Ох , най-трудния избор в живота ми!Шоколада отпада , все пак с този пай ще
получа шоко-шок!Бананов , хм любимият на една приятелка , би убила човек за да
се добере до бананов шейк! Горски плодове или ягодов?А!Ще си взема и
двата!Хахаха ай ем а джиниъс!Оп , дупка в идеята.Няма да пропусна нито една
песен , заради това че ми се ходи до кенефа през 5 мин.!Ем , остава
онче-бонче-счупено-пиронче.И победителя в свтовно по шейкове е – Горски
плодове!

Бръкнах в чантата си и след около хм , цяла вечност напипах портмонето.Бях чела
някъде , че е доказано че средно на една жена и трябва околко три минути и нещо
, за да намери каквото търси.Пуснах две левчета на монети , натиснах
бутончето.Нищо.Какво по дяволите?!What the fuck?!Was die fucken?!Искам си шейка!

Изнервих се и ритнах шибаната машина.Пак нищо!Тогава като от никъде някои ритна
доста силно машината и тя почна да прави шейка ми.Обърнах се назад само за да
видя г-н Метъл с мазна коса.

- Ако не беше ритника ти , щях да убия някой.

Г-н Метъл с мазна коса се усмихна.Честно казано това само ме изплаши.

- Пак заповядай , захарче.

Oh my Goth! Трябва да отида на
лекар , май не чух правилно – захарче ли
ме нарече?!Ся като му изиграя един между краката , ще му дам аз едно захарче.Тъкмо
щях да му го кажа , но машината ме прекъсна с едно *пйу* - шейка ми!Грабнах
райската напитка , очите ми светнаха!

-Откъде си?

Ох ,да забравих за него.

- Сорка , ама трябва да бягам , аверите ме чакат! – и почнах да вървя с умерена
крачка и после забързах малко ... добре де забързах доста.

Когато бях сигруна че съм на безопасно разтояние , започнах да си пия шейка.Бях в секцията на готиците.Огледах се – нявсякъде имаше изкуствена кръв , вампирски зъбки , пак кръв , вампири.Направо тръпки ме побиха.Един постер ми хвана погледа.Бе залепен на магазинче за музика и акосесоари.Аха , инфо за концерта.Преди като четох в интеренет , незнаех че ще има подгряващи групи – повечето за които не бях чувала.Е , няма лошо.

И както се чудех се тряснах в стена.И естествено паднах на задните си части.Кой по дяволите ще сложи стена по средата на шибания път?!

Първото което видях когато отворих очи бе черни гуменки с лилави черепчета.Стената има крака?

- Оу , добре ли си?Мале как се изтряска хаха.

О.Оо!Стената говори?!Както бях забила поглед в гуменките и им се възхищавах , ръка с кожени гривни на плочки ми скри гледката.Стената има ръце?!Погледнах нагоре.

- Пфт , да не си удари главата?Много неорентирана изглеждаш!

Момче с емо причекса + лилав кичур , светли очи ми се усмихваше.Къде отиде стената?Хванах ръката му , станах и се изтупах.

- Джей – пак тази ръка.

О , трябва да кажа как се казвам?О не!Мразя родители те си заради откаченото име което са ми дали.Ъъ , как да му кажа че се казвам?

- Aм , Сакура.

Оказа се че Джей Джей е много свястно момче на 17 .След като си говрихме за музика и стилове , си купихме пуканки.Тъкмо щях да хапна още една шепа, когато нещо леко ме удари по главата.Обърнах се само да видя Джей с голяма усмивка.

-Това война ли е?

За отговор получих пуканка в косата.О да.Почнах да го целя и той мен , с цели шепи.Пуканки летяха навсякъде,Даже и хората покрай нас пострадаха.Наведох се за да пропусна цяла вълна , скочих на една страна , презаредих и стрелях.

-Ох , окото ми! – изкрещя Джей

Опа.Отидох до него питайки дале е наред само за да ми изсипе цялата кутия под анурака и тениската ми.Усещането бе – ужасно!

-Джей!Идиот такъв!

-Усети силата на пуканките!Хахахах!

След като оставих отпечатък на подметка върху заадника му продължихме да се разхождаме.Къде по дяволите се изгуби това момче?

-Джеей! – извиках , само за да спечеля вниманието на няколко емота.

Вдигнах ръмене , обърнах се и се насочих към сцената , все пак групите няма да ме чакат.


Последната нотка прозвуча в Долината на мъртвите последвана от угасянето на прожекторите , естестествено не и преди Дерик да разбие китарата си!Чуваха се всякакви крясъци и с това концерта официялно завърши.Цяла тумба се бе струпала на мястото където парченца от китарата паднаха.Повечето хора струпали се около сцената започнаха да се разотиват – някои към лафките за храна и пиене , други към паркираните си коли , трети за автографи.Така и така не успях да намеря Джей Джей.

* * *
Краката ме боляха поради две причини – дългото стоене права и повдигане на пръсти и че всеки втори ме настъпваше по време на концерта.Краката ми не бяха единствения ми проблем.Вече ще знам да не крещя толкова много , бях прегракнала и едно свястно тонче не можех да изкарам от гърлото си.Е всичко си струваше , защото това бе най-великото нещо случвало се в живота ми досега.

След като се усетх че седя като идиот пред празната сцена , се обърнах и започнах да търся нещо за пиене.Вода или портокалов сок ще ми дойдат много добре.Но преди това се обадих на майка да й кажа че всичко е наред и че ще си хвана автобуса към вкъщи , който ще е налице накъде към 6 или 7.

Двайсет минути по-късно лежах на тревата с кутия сок в ръце и се наслаждавах на перфектното открито небе.Явно облаците са се разкарали когато се е стъмнило , не че имам нещо против.Понеже живея в град , рядко ми се е случвало да видя повече от 4/5 зведи.Наоколо нямаше големи източници на светлина и виждах милиарди малки светещи точки , всяка една от тях ме впечатляваше с уникалноста си.Нощното небе е толкова по-красиво от дневното.

Протегнах ръка към Луната , която хвърляше своето нежно и бледо сияние върху Долината.Толкова ... красиво ...Клепачите ми започнаха да натежават.Ще ги затворя , само ... за ... малко ...


- О , я виж какво имаме тук! – стресна ме някой

Веднага застнах в седнала позиция.Сърцето ми биеше в много бърз ритъм и усещах нещо тежко на гърдите си , макар и да нямаше нищо там.Обърнах се към мястото откъдето дойде гласът.Кръвта ми замръзна.Мазния метъл и групичката му бяха зад мен.О , да.Чудесно!

-Какво правиш тук захарче?Съвсем самичка? – прошепна мазнотията с гадна и первезна усмивка.

Добре , няма да се паникьосвам.Всичко е наред ... нали?Дишам и мисля рационално.Дишам.Хайде де не съм такава бъзла!Та нали аз спънах по стълбите „гъзаря” на даскалото?

- Ч-чакам приятелите си.Отидоха д-да вземат х-храна.. – гласът ми хич не прозвуча както исках , и две-годишно лапе няма да ми повярва!

- О , да останем да ти правим компания докато ги няма? – фък!

-Амм , не мерси.Без това туко-що ставах да ги потърся , хъх. – станах и се изтупах.

-Не , не ела с мен. – каза той пристъпвайки към мен – Да си поиграем малко!

-Махай се! – изкрещях и тръгнах да бягам , посока неизвестна.

О да , колко рационално!Изобщо не си чуствах краката , но чувах стъпките им зад мен , което ме караше да бягам още по-бързо.Минавах през всякакви храсти и камъни , поне така мисля , защото в мрака виждах само силуети.Луната се бе скрила.Най-лошото беше ,че се отдаличавах от сцената и отивах право към гробищата.Молех се да се оплашат и да се откажат.Не крещях , защото знаех че натоварвах тялото си хипер много , което означаваше че трябва да влиза много кислород в организма ми , крещенето нямаше да ми помогне.Важното бе да продължавам да дишам.

Вдигнах поглед от земята и погледнах напред.Виждаше се силует на метална ограда , висока метална ограда.Чувах стъпките зад себе си , чувах тежкото им дишане , чувах виковете им.Надеждата започна да ме напуска.Няма как да успея да се покатеря преди някой да ме хване , не и след като с всеки дъх който поемах белите ми дробове горяха , след с всяка стъпка която поемах умората ме застигаше , не и след като сълзи замъгляваха картината пред мен.

Ръцете ми се удариха в решетките.Започнах да се катеря.Оградата бе по висока от два метра!На няколко пъти кръка ми се изхлузи , но продължавах.Няма да се предам толкова лесно.Когато успях да прехвърля левия си крак от дугата страна , някой успя да ми хване за десния оставащ от външната страна.

-Хванах ли те сега! – изкрещя един от преследвачите ми.

-Пусни ме!!! – изкрещях опитвайки се да се измъкна от хватката му.

Вложих всичката си сила , наклоних се наляво и дръпнах.Успях да се отскубна , но последва моето залитане.Опитах се да се задържа на оградaта но не успях.Изгубих равновесие и паднах долу на земята.Силна болка промуши лявата ми китка и не успях да задържа вика от болка , не успях да задържа сълзите , които свободно се спуснаха по бузите ми.Изправих се и започнах да навлизам навътре в гробищата.На няколко пъти ритнах надгробни плочи , но продължавах , защото все още ги чувах зад себе си.Вървях сляпо , но важното бе да не спирам.

Вече гласовете им не бяха зад мен , по-лошо бяха навсякъде около мен , затъпени като ехо.Спънах се на нещо и паднах на земята по корем , в лявата част на лицето ми се впиваха трънчета и пръчки.Болката само стана по-силна.Чух стъпки на метър от мен.Силата ме напусна , заедно с адреналина.Изтощението и умората заеха тяхното място.Оставаше ми само да се моля че няма да ме види.

Явно молитвите ми не бяха чути , защото стъпките спряха точно пред мен и две силни ръце се обвиха краи кръстта ми.Какво му остава на едно момиче да прави?Не сдържах хлиповете си.

-Н-не!Не!М-м-моляте .... недей!Помощ....Помощ! – думите ми бяха накъсани защото плачех , изреченията тихи.

-Шшшт!Недей да говориш.Нищо няма да ти направя.Опитвам се да ти помогна – прошепна той в ухото ми.

Ръцете му ме вдигнаха в изправено положение , но краката ми неиздържаха.Колената ми се свиха и добре че беше той да ме хване.Усетих как ме намества да се облегна на гърба му.Спасителят ми се наведе и ме вдигна на конче , докато аз обвивах ръце край вратът му, внимавайки с лявата.Зарових лицето си в мясото, където рамото му и шията се срещат.Миришеше много хубаво.Усетих го как почна да върви , изобщо без никакви усилия .. все едно изобщо не тежах.Повдигнах главата си и погледнах лицето му.В началото не можех да фокусирам пък и беше тъмно , но лунната светлина си проби път между клоните на дърветата и погали главата му.Бледа кожа , черни очи , черна коса , обица на устната.

-Т-ти ... – прошепнах преди да изгубя съзнание.

Вземайки чашата си пълна със студено кафе се наместих на диванчето , малко но удобно и розово.Взех дневника си от стъклената масичка.Белите листи се разсипаха една след друга , докато най-накрая решиха да спрат.О , да,тези 24 часа от живота си със сигурност си ги спомням.Плъзнах очите си по редовете изпълнени с кривия ми почерк.

Да , нарича се емоционален срив ... или криза ,ох откъде да знам?Не, сериозно не ме бива в тези наклонности.Както и да е...все пак досега не ми се бе случвало е има си първи път за всичко , нали?

Имах странното чуство че летя или по скоро се нося.След това започнах да чуствам.Лекия вятър , декемврийското време , нещо кълбовато ,но твърдо ми обиваше на гърба , кофти , усещах и леко гаделичкане на дясната ми буза ... какво по дяволите?И тогава всички спомени преди да препадна се върнаха с цялата си мощ , като силна струя вода удряща те в лицето.

Не исках да поглеждам.Не исках да помръдвам.Не исках да зная къде съм.Не исках да зная какво ме очаква. Но никой не ме пита, нали?

Бавно отворих очите си , но не ме заслепи никаква светлина , напротив.Виждах света наклонен на дясно – голямо чисто небе неозарено от слънчеви лъчи , висока трева , стари сухи клони извиващи се като светлина пречупена от многобройни кристали.Всичко това се регистрира само за секунда в главата ми.

Другото което осъзнах е че лежа на тревата , но не изцяло.Отне ми две секунди да осъзная и пет да осмисля.Главата ми удобно си седеше върху нечие бедро , убиващото нещо се оказа коляно, гъделичкаше ме черен абаносен кичур.Взирах се в черни красиви очи.

- Е?Да не би да имам нещо на лицето?

Глътнах си езика , граматиката , ума и всичко останало.Гласът му бе толкова ... няма думи които могат да го опишат.

-Ее ... да не си си ударила главата?Приличаш на ритнато псе.

-Б-благодаря ти .... – прошепнах , гърлото наистина ме болеше и бях сериозно прегракнала.

- Това не беше комплимент.

- Н-не , имах предвид ъм ... гробищата.Ти ме измъкна оттам. – ох трябва ми Тантумверде!

- Хм , да.

Опитах се да стана , но голяма ръка ме спря.

- Имаш пукната китка , изкълчен глезен и най-вероятно мускулна треска.Стой.

"Е не , мразя да ми нареждат."

- Защо ми помагаш?Та ние дори не се познаваме. – казах поглеждайки го в очите.

Готика вдигна едната си вежда.

- Предпочиташ да те бях оставил?

- Нямах това предвид – промърморих тихо , но мисля че ме чу. – Как се казваш?

- Саске.

Саске ... е не съм едниствената с шибано име-помислих си и се успокоих.

- Сакура.На колко си? – попита отново

- Осемнайсет?

- Шестнайсет. Имаш ли пръчка навряна в задника си?За която изобщо да не подозираш? – получих само поглед , мисля че го развеселих.

- Не.След малко тръгваме е към спирката,Автобуса до половин час ще е там.

-Аха , да. – казах и тръгнах да ставам.Стигнах до коленичене , след това се изправих напълно.Очаквах света ми да се завърти ли нещо подобно както по филмите , но не.

Пътя към спирката беше тих .... като изключим ахкането оукането и псуването.Е , всеки си има свои моменти.Господин спасител на деня , ъм тоест нощта изобщо не си направи труда да ми помогне.Ха! ... задник..,но трябва да призная - секси задник.

Всеки път когато се опитвах да завържа разговор получавах отговор максимум две думи , пък да не говорим като задавах директни въпроси – или лош поглед който ясно ти казва не-питай-или-страдай или другия поглед не-е-твоя-работа.Много съм щастлива!(за бавните-това е сарказъм)

-Автобуса ....

И да , прекрасния ми почерк спира до там.Защо ли не се учудвам?Не съм от постоянните и със сигурсност съм от мързеливите.Доколкото си спомням , Саске изобщо не говореше в автобуса макар и да седнах до него и макар и да го олях с вода(нарочно) – псуването не се брои , нали?

Това което ме разкърти бе като се прибрах вкъщи , как се обеснява на родител защо си в състояние върнах-се-от-война? .... трудно.Усмихнах се като си спомних.Все пак това беше толкова отдавна –преди 2 години.Не съм виждала моя принц в черни брони от тогава , направо все едно изчезна с някое джутсу.

Прекъсна ме шибания звънец на вратата.Поставих отворен дневника си на диванчето и се насочих към вратата с не много дружелюбна физиономия.Мразя да ми прекъсват моментите!Отворих вратата с гръм и трясък.

- Какво? – почти изкрещях.

Пред мен седеше униформен , дъвчеш дъвка с отворена уста.А зад него , охохохох зад него с цялата си прелест лежаха много кашони , с олимпийски размери.

- Подпиши тук. – подхвърли униформения.

Подписах и после моля ти се тоз взе че си тръгна и ме остави сама да си натикам работите в шибаната стая в шибаното общежитие в шибания нов град в шибаната нова страна.Хм изцяло , суденстски живот!

Подпрях вратата със закачалката и излязох в коридора.Огледах се трагично.

- Искаш ли помощ? – този глас , този глас толкова познат и в същото време толкова непознат.

Обърнах се.Момче с черна коса , с един огромен лилав кичур , а да не пропусна заслепяваща усмивка.

-Джей Джей?! О , боже Джееееей! – меко казано изкрещях и му се хвърлих в мечешка прегръдка на която той отговори с чупеща кости прегъдка.

След хиляди въпроси какво,що,как , хората от стаите ни напомниха че кашоните трябва да се разкарат иначе се причинявало околосветско задръстване.Е , разбира се че впрегнах Джей.Дааа, студенстки живот , добре дошъл!

"Е , това заболя.Не ме помни?Как може да не помниш човека чийто живот си спасил?Доколкото си спомянм не беше друсан."

-Концерта в Долината на смъртта преди две години , да ти говори нещо?

Саске толкова силно стисна юмрука си , че картоненото меню в ръцете му така се смачка..заприлича на дъвчена и после изплюта дъвка,гадно.

-Не. – отговори той през зъби без да ме поглежда.

"Сега пък какво направих?Няма никакво право да ми е ядосан.Ха , аз трябва да съм тази която трябва да е ядосана!"

-Кхъм – прочисти гърлото си русокосия –Да , както и да е,Дейдара.

Джей хвана ръката му.

- Джеймс.А това е Сакура.

Дейдара се усмихна.Ох , мисля че ще ми потече кръв от носа,всеки момент.

-Мм , здравей Дей.- усмихнах се.

-Йо , Сак.- пак тази усмивка. -Това е Дрю – и посочи към червенокосия – А , този с намусената физиономия е Саске.

-Приятно ми е. – казахме с Джей в един глас.

Дрю кимна и изтръгна намачканото меню от пръстите на г-н Завряна Пръчка в Задника.Тогава изведнъж Саске стана , металните крака на стола се плъзнаха по плочките с едно голямо *скръц* , което накара половината от хората в кафенето да настръхнат.Дей се намуси , а Дрю погледна чернокосия си приятел неудобрително.Не знам дали имам проблеми със слуха си, но мисля че Саске изръмжа.

-Тръгваме – каза тихо.

Дрю въздъхна , завъртя очи и стана.Дей издаде звук на недоволство , но и той последва примера на приятеля си.

-Ъъъ , хаха – почеса се невинно – трябва да ... ъъъ да си оправим ... багажа , да багажа.Доскоро Сак , Джеймс.

Дрю се усмихна и тримата излязоха от кафе/бара като Саске бе най-отпред.Честно казано не можех да си откъсна погледа от задниците им.Ами каквоСигурна съм че всяко момиче в кафе/бара ги зяпаше.

-Сакура , не ме карай да ти бърша лигите.

Обърнах се към Джей.Опа , забравих че е там.

-Е , това беше ... с транно.-казах. – Ти , виждал ли си ги досега?

"Кой не би ги забелязал?Все пак Джей учи тук от една година."

-Там кой беше ...русокоското?-попита ме лилавокосият ми приятел.

-Дейдара.

-Да , Дейдара не съм го виждал досега , сигурно е нов.Дрю и Саске са една година по големи от мен.

-Аха.

-Сак , честно казано тези тримата не ми харесват. – погледнах го странно.

-Защо?

-Начина по който се държат...-Джей млъкна и докато търсеше подходящата дума аз намерих начин да сменя темата.

"Седяхме около час в кафето.Фръц-сервитьорката така и не се завърна.Ха , така и се пада.Все пак дойде друго момиче, което бе тихичко и доста срамежливо.Къде къде по-добре от фръцлата!"

След това с Джей се насочихме към общежитието.Сградата беше много голяма , в същия стил като Университета.Имаше три етажа , като на първия етаж номерата на стаите са от 100 до 160 , като едната страна са четни а от другата нечетни.На всеки десет стаи има бани с тоалетни за момчета и момичета(отделни разбира се).По същия начин са и горните етажи.Моята стая е номер 332 ,а на Джей – 245.Разделихме се на стълбището.

Вървях по коридора..паракет с пурпурно червен килим послан отгоре.Стените бяха от много красива дърворезба , като през няколко метра имаше положени в рамки същия стил картини.Осветлението бе осигурено от грамадни висящи полилеи.

Когато свалих погледа си от тавана , забелязах,че вратата ми е отворена и няколко кашона седяха разпръснати край нея.Повдигнах едната си вежда.Приближих се , прескочих две картонени кутии и надникнах през вратата.Момиче с руса коса вързана на четири опашки с гелосани краища се бе навела над един кашон и мърмореше нещо.

-Уау – излезе от гърлото ми.

Русокоската се изправи и бавно се обърна.След няколко секунди мълчание , достатъчни да видя тъмно наситените й очи ,ми даде една широка усмивка.

- Здравей съквартиранке!Нямаш си на представа колко се радвам че не си някоя лигла.

-Ха , аз също.Аз съм Сакура. – очите й светнаха.

-Темари!Хайде влизай!

Това и направих.След като се запознахме (Тем , е бунтовник със страст към големи платна и мастни бои ,а и също така обича да кара фешъните да страдат) , започнахме да подреждаме просторната стая.До прозорците избутахме леглата , като до всяко легло имаше по една нощна масичка и рафтове за книги прикачени на стената.След това от всяка страна бутнахме бюрата.Канапето и масичката - до противоположната стена на леглата , встрани от вратата.След това се разбрахме , как да декорираме.

Честно казано благодарих на кефещия се за съквартиранката ми.Стана време за спане(кофтиии) и колкото и да се опивах не можех да разкарам Саске и приятелите му от мислите си.
* * *

Усещаш как те гледат.Две черни очи.Опитваш да погледнеш встрани , ала не можеш.Искаш да крещиш , но нямаш глас.Те се приближават.Не можеш да им избягаш.Смърт.Знаеш , не , усещаш че това е краят ти.Колкото и да се опитваш , каквото и да правиш дълбоко в себе си знаеш , че нямаш шанс.Той се движи.Не , не го виждаш , а усещаш как нещо се приближава с бавни крачки към теб.Плачеш , крещиш.Плачеш , крещиш.Знаеш че никой няма да те чуе , но продължаваш да крещиш.Усещаш две ръце да притискат ушите ти.После разбираш че това са собствените ти ръце.Коленичила си на земята , ръце омотани в косата ти , дърпайки , опитвайки се да накараш болката да спре.Крещиш , крещиш с всички сили , задавяш се над собствените си хлипове , бавно давейки се в собствената си кръв.

Отворих очи и осъзнах че съм се изправила в седнало положение на леглото.Сърцето ми биеше като лудо , дишах бързо.Цялата бях потна.О, да страхотно!Стоях така и се опитвах да се успокоя.Кошмарът преплува пред очите ми отново и здраво стиснах зъби и юмруци.Чуствах се ужасно – плачеше ми се.Поклатих глава няколко пъти. , опитвайки се да разкарам всичко от ума си.Не подейства , затова станах възможно най-тихо за да не събудя Тем , грабнах една хавлия и излязох от стаята.

Посрещна ме хладния коридор ,a аз в моите мъжки боксерки и избледняло и умаляло с времето потниче затраках със зъби и цялата настръхнах.На пръсти се запътих към душовете.

Стигнах вратата и я отворих рязко за да не изскърца като в баналните ужаси.Промъкнах се вътре и затворих зад мен.Влязох по-навътре и си оставих зелената хавлийка на една от закачалките встрани мивките.След това се обърнах и се затутках към душ кабинките.Както си стъпвах бавно и напръсти , изведнъж усетих нещо мокро и разбира се бе прекалено късно когато изхвръкнах във въздуха с краката напред и се преземих много болезнено на задните ми части.Освен , че се въздържах от псувня и викане от болка , се въздържах и от погнусен писък , заради това че боксерките ми станаха напълно мокри, защото някоя кучка разляла съпунена вода по плочките.О,да задника ми е мокър , голямо смешно!

Станах бавно и прецизно ...... само за да се подхлъзна пак и да се пльосна по корем!

-ПО ДЯВОЛИТЕ!!!!- изкрещях и едно голямо ехо ми го върна.

Този път реших да пълзя до шибаната кабинка.Когато бях на безопасно място вътре съблякох вече мократа ми пижама и я метнах в една от мивките.Взех си един хладен успокояваш душ.

След около 10 песни които си тананиках под душа , реших че съм готова.Излязох и обиколих хлъзгавото място.Взех хавлията си и се увих с нея.Обичкам си я защото е ментово зелена , пухкава , не пуска мъх и ми стига чак до средата на бедрата.Какво повече би искал човек от една хавлия?Грабнах дрехите си от мивката и на пръсти излязох в коридора , забравяйки да затворя врата , която на свое място изкърца високичко и раждивичко.Запътих се към стаята си опитвайки да не мисля колко .... неща .... полепват по босите ми ходила.(гадно)

Вече бях почти стигнала до ъгъла след който следва стаята ми , когато чух някакво мърморене.Внезапно се спрях.Затворих очи , молейки се да не е някой от пазачите или там които и да оглеждат коридорите за нарушаващи новите правила.Мисълта веднага ме напусна когато успях да разбера какво говорят...накакви момчета.

-Саске , не ме занимавай с това.Казах ти тук съм просто за да си живея шибания живот!

-Идиот.Как ще го живееш като знаеш какво са намислили?!

-Откъде си сигурен че изобщо са намислили нещо?Това не ме засяга , по дяволите!

Не можех да разпозная гласа на единия , но със сигурност знаех кой е другият – Саске.Момчето което ми спаси живота преди две години , което знаеше коя съм и в същия момент се правеше че не ме познава.

-Ха!Знам че усещащ миризмата им.Те са наоколо и чакат подходящ момент , ще се слеят с тълпата и изобщо няма да ги усетиш. как-

Изведнъж Саске спря да говори.Преглътнах.

-Там има някой – прошепна непознатия глас.

Тихите им стъпки започнаха да се приближават към мен.След това изведнъж спряха.И понеже мозъкът ми бе наплълно мъртъв се наведох напред , за да мога да видя другия коридор.Нямаше никой.Тогава изведнъж ръка болезнено хвана рамото ми и рязко ме обърна , след това втора обви пръстите си край гърлото ми и ме заби в стената.Стана за по малко от част на секундата.Дори и нямах време да изкрещя.Ръката ме притисна силно и усетих как гръкляна ми отиде на една страна ,трахеята ми се огъна и спря дишането ми , а пръстите му притискаха сънните ми артерии.Очите ми се насълзиха ,колко да се опитвах да го отблсъна все повече стягаше хватката си.

-Рио , пусни я.Веднага.

Ръцете веднага ме пуснаха и аз се стрполих на земята , кашляйки опитвайки да си поема въздух , игнорирайки болката в гърлото ми.

-Изчезвай. – нареди Саске.

Изправих се в седнала позиция и вдигнах насълзения си поглед към чернокосия готик.Рио бе изчезнал.Саске ме погледна право в очите и приклекна пред мен , като едното му коляно бе на земята.Черните му очи бяха на ниво с моите.

-Съжалявам за това. – прошепна , но не в същия тон с който говереше на Риу.

Продължавах да се взирам в очите му , без да отговарям.Тогава усетих какво правя и веднага преместих погледа си към земята , прехапвайки долната си устна.Чуствах се толкова объркана.Какво по дяволите стана преди малко?Снежно бяла ръка с контрастиращо черни нокти намери място на брадичката ми и нежно повдигна главата ми , само за да срещна красивите му черни очи , които в момента бяха толкова спокойни , нежни.

-Сакура , обещай ми че ще забравиш всичко което се случи преди малко.

-Д-дори и да исках .... не съм сигорна че бих могла – прошепнах , защото болеше твърде много.

Саске затвори очи и дълбоко въздъхна.

-Защо ... защо се държиш ... така.Объркваш ме , Саске.

- Повярвай ми , по-добре е така....

Всичко се размаза , очите ми натежаха и последното което усетих бе силните му ръце да ме обгръщат преди да падна на земята.

-Млъкниииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииии ...ъъъъ.

MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE

- По дяволите спри гооооооо!

Не чувам.Нищо не чувам.Само...спя....

MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!

Отворих отново очи.Темари се бе захлупила с възглавницата си и мърмореше ... нещо.Протегнах сe към шкафчето до леглото си и строполих ръка върху шибания часовник.С моя късмет , ох дарен ми от кефещия се , часовника се струполи на паркета и-

MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!

-и продължи да звънии.
MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!

Мързеше ме да стана (по-скоро да се протегна) за да го изключа.

MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!

- Ааа!Сак побърква ме изключи гооо!

-Ти го изключи!

-По близко е до теб!

- Ииии?

- Гррр! – чух я да мърда.

-Ха победата е моя.МОЯ!!!

И тогава нещо голямо ме цапна по главата.Изобщо не го очаквах и подскочих като заек по време на ловен сезон.Разбира се, че се строполих( краката ми все още на леглото , гъза ми с цялата си прелест стърчащ във въздуха , главата ми на земята и ръцете ми разперени като на самолет готов да литне) на НЕмекия , НЕтоплия и със сигорност НЕудобния паркет.Възглавницата на Тем падна секунда след мен.

MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!MOVE!

Часовника на сантиметри от лицето ми отново запя.Набързо го изключих.

-Сак , не знаех че си толкова срамежлива!

- Хъъъ?Т'ва па откъде го изкопчи? – попитах опитвайки се да се изправя без да си счупя нещо.

- Ами , по хвалия си??

Спрях опитите си да се изправя.Погледнах се.Любимата ми ментово зелена хавлия бе увита около мен.Почовърках си мозъка , опитвайки да се сетя КАК съм се озовала по хавлия.Тогава спомените от снощи загърмяха като грамотевеци в главата ми.Кошмара , душовете , Саске.

- Да не би да не можеш да станеш?Чакай ще ти помогна!

Думите й ме върнаха обратно в реалността.

-Ъм...хах...Тем по хавлия съм...ъъ...защото..ми казаха че баните сутрин били препълнени и исках да отида по рано ...ии...затова....хехе? – изцепих се докато ми помагаше да стана.

Тем повдигна вежда и очаквах да ми каже „ да и прасетата летят”.

-Знаеш ли , това е страхотна идея!!!

Е.... и по зле можеше да е!След като Тем беше готова , отпрашихме към душовете.

Час по късно и двете вървяхме към кафенето.Блондинката говереше нещо за братята си , но така й не я слушах напълно.В главата ми беше само Саске.Всичко свързано с него е толкова странно и объркано!Сякаш си го въобразявам!

-Сак , защо се спря?Ако не побързаме няма да има места.

Тогава осъзнах че съм се спряла.Разклатих глава и се усмихнах на Тем.

-Сори , стори ми се че видях монета! – изсмях се

-Ха!Продължавай да мечтаеш!

Настигнах я.Блондинката започна ми разказва за живота й преди да дойде тук.Наистина се опитах да я слушам , но черноокото момче отново изплува в главата ми.Ами ако наистина съм си въобразила всичко?Първия път когато го видях , той просто да е бил в същата посока.Направил ми е впечатление.После взех че си пукнах главата.Ами ако имам някаква травма , която секси доктора е пропуснал и всичко това се е случило само в главата ми?Всички тези моменти когато сме само двамата да не са реални?Вчера в кафенето , той не ме познаваше.На концерта преди две години да съм паднала(изобщо няма да се учудя ако е така) и оттам да са контузиите , отново да съм си въобразила че той ме е спасил.Положих длан на челото си.Снощи само да съм си взела душ , била съм уморена и направо съм си легнала.Ако останалото е било сън?Плъзнах ръката към врата си и стиснах.Болка.Стиснах пак , по-силно.Отново болка.Опитах са да си прочистя гърлото.Болка.Усмихнах се.Нямам травма.Не съм психично болна.Истина е.Но , защо това ме плаши?

Когато започнах да обръщам внимание вече бяхме пред кафето.Напъхахме се вътре.Огледах се за празни маси , но така и не ми се наложи да ползвам такава защото Джей размаха ръце като ненормален викайки „Сак, насам идиотче!”.Когато погледнах Тем видях че тя се насочва към друга маса , пълна с най-вероятно приятелките й.Въздъхнах и се затътрих към Джей и .... ченето ми отиде на гости на харема на дявола.Дрю седеше с лилавия ми приятел и обясняваше нещо (щом Джей кима като идиот , значи се опитва да разбере нещо).Е ,уат дъ хел? Приблих се и седнах до верния ми ДжейДжей-лилавокосия.Дрю ме погледна и се усмихна.

-Йоу , Сак!

-Хей , Дрю.’Какво става?

Дрю разбърка шейка си със червената сламка.

- Ъм , нищо особено.Чакам момчетата да дойдат , че ще направим още една тренировка преди шоуто.

- Шоу? – попитах.

- Да , тази вечер някои от бандите на даскалото ще се събират в клуб „Jagger`s Kiss” – обясни Джей.

- Страхотно – казах по-високо от обикновенното – Значи си в банда?Супер!

Дрю ми намигна.

- Затова ти и Джей идвате тази вечер. – каза той и извади два билета.

Изкопчих билетите от ръката му.Бяха напълно черни с кървави букви.Тъкмо когато започнах да чета какво пише, някой ги измъкна от пръстите ми.Погледнах Джей злобно.

-Даааай ми ги!

-Няма да стане,ще ги изгубиш!

-Ха!Виж кой го казва! - Дежй само ми се изплези.

Обърнах се към Дрю.Изгарях от желание да науча повече за бандата му.

-Дрю , кои са в бандата ти?

-Хаха , „бандата” не е моя.Ако ще е на някой то ще е на Саске. – засмя се като ми видя финзиономията – Аз съм на баса , Саске е вокалист и китара , и още две момчета за барабаните и ефектите.

- Очаквах да чуя името на Дей. – казах аз след като погълнах новата информация за Саске.

-Дейдара е със скулпториране, графика и още нещо там.

- Оу , може да се падне да имаме лекция заедно тогава.

- И като говорим за дявола.Виж. – Джей посочи към входа на кафето.

Там стояха с цялата си черна прелест – Дей , Саске и още две момчета които и идея си нямах кои са.Нещото което ми направи впечатление е че момента в който чернокосия готик вдигна погледа си от дръжката на вратата черните му очи срещнаха моите.Времето сякаш спря.Седях и не мърдах , не че исках ,но съм сигурна че и да исках нямаше да мога.Изведнъж Дрю се изправи и се събудих от транса в който бях попаднала , мигайки.

- Ето ги и тях.Ще се видим преди концерта нали?

Джей вдигна палци.

- Естествено!

Дрю ме погледна и помаха.Помахах му и аз.Гледах го как се отдалечава.Когато стигна приятелите си погледа ми се премести върху Саске.Не можех да чуя какво каза , но движението на устните му бяха достатъчни.

„Какво по дяволите си мислиш че правиш?!”

Дрю само се усмихна и излезе навън , последван от останалите.Последен бе черноокия готик , който ми хвърли един последен поглед преди да тръшне врата зад себе си.

Остатъка от дена ми мина бързо като мъгла.Прекарах сутринта си с Джей , после отидох на първата си лекция по графично рисуване.Г-жата ,чието име забравих веднага щом го чух , ме изкефи на н-та степен!Пълна гордост за хипитата , с по смешен акцент и от моя , тя ни въведе във вихъра на изкуството.За първи път през живота си рисувах на класическа музика , и произведението ми бе огромна каменна тераса погалена от лунната светлина , момче с черна коса се бе облегнало на металния парапет и се наслаждаваше на градината пред него отрупана с черни рози.След лекцията се поразходих из унверситета (хипер-мега-супер-дупер огромен!) и преди да се усетя бях в стаята си пред огледалото пробвайки различни комбинации от дрехите си , опитвайки се да преценя какво да облека за вечерта , която ще прекарам в „Jagger`s Kiss”.

Понеже клубът ОЧЕвадно е готик стил , изключих всичките си дрехи които съдържат ярко зелено , розово и жълто(с други думи всичко ярко и весело) , което пък ме остави почти без дрехи.Толкова за големия избор.След като прерових всичко черно , лилаво , червено и синьо , постигнах ултималния готически стил.Като започним с черни ботушо-кубинки на огромна платформа със сребърни метални капси , черен накъсан , на големи квадратчета чорапогащник , къса черна плесирана поличка с контраситиращи лилави надписи , придружена с тънък лилав колан , черно потниче с лилав надпис „Bring it ON!”(доста бунтарско но нямам друго!) и завършваме с черни кожени ръкавици без пръсти стигащи до китката.Погледнах се отново в огледалото.

-Мязвам на пънк изпаднал в депресия! – изкимтях.

Поех дълбоко въздух и издишах.Взех гримовете си и реших да си остана както по принцип – черен молив , спирала и гланц за устни.Погледнах часовника – 17:45 , което ще рече че ми остава малко време да си лакирам ноктите с черен лак.

В 18:00 вече бях пред общежитието , където с Джей ще тръгнем заедно за клуба.Тринайсет секунди чакане и Джей се появи.Огледаме от глава до пети и повдигна вежда.

- Нали знаеш че можеш да ми казваш всичко?

- Мдаа?

- Защо си в депресия?

- НЕ съм в депресия , задник такъв!Това е готик стил! – намусих се.

- Хубу де.Пфу!Аз си се предържам към рок стила , – усмихна се ДжейДжей и се завъртя като модел от 80-те.

-Виждам. – изсмях се.

Продължихме по-малката пътечка , която би трябвало да ни изведе извън земите на университета , после завихме и си хванахме такси за да стигнем по-бързо.О, пропуснах да кажа че през цялото време се смяхме на глупосите , които Джей така грандиозно пускаше.В кръвта му е да те накара да паднеш на земята превивайки се от смях.И преди да осъзная седяхме пред клуб (по скоро свърталище) „Jagger`s Kiss”.

Пред входа се бяха струпали безброй готици.На това му се вика „Gothic Mayhem”.Някои ни изгледаха странно пък други изобщо не ни забелязаха.Започнахме да си поправяме път към входа.Настъпаха ме два пъти , бутнаха ме пет , обараха ме три.Е , и по-зле можеше да е!На входа стояха едни ОГРОМНИ батковци , целите във вериги големи колко ония които забраняват на колите да спират на тротоара(сякаш вършат някаква работа) , с голи глави , облечени в татуировки(букавално).Джей подаде билетите и единия пич ги скъса и после ни би печатите(черен прилеп) на китките , а другия пич отвори вратата и влязохме вътре.

Помещението бе огромно.Стените бяха покрити в черно тук-там бе разплискана червена боя , добиваща ефекта на пръсната кръв.Осветлението бе оскъдно , работата на червени неонови светлини , които правеха изкуствената мъгла , стигаща до коленете ми , като море от кръв.По средата се намираше черната сцена , все още празна , в лявата й страна имаше огромен бар , столовете и масите , които бяха в средновекон готически стил , бяха разпръснати по краищата.Имаше и втори етаж , нещо като тераса над входа гледащата към сцената, но вместо да има столове имаше черни канапета.От високия таван висяха прилепи и паяжина.

- Стига си се оглеждала така , Сак!Приличаш на дете в магазаин за шоко изделия! – изсмя се Джей докато си поправяхме път към някоя от масите.

След като си избрахме маса(избора беше между две, единствените свободни) , отидох до бара да взема нещо за пиене.Наистина ми беше трудно да избере между “Vampire special” и “Bloody Touch” , но накрая взех и двете.Едното за Джей , другото за мен!Настаних се на стола срещу него и избутах напитката пред него.Изведнъж червената светлина огасна и стана наистина тъмно.Чуваше се лудо крещене , все едно на някой му изкарваха органите през гъза.Ауч!Пищенето беше придружено от истеричен смях , чак на мен ми стана смешно(разбира се това просто идва от тонколоните , специални ефекти ха!).Тогава започнаха да премигват лилави и сини светлини , и всичко се движеше нацепено.

Както си седях на стола ,някой се изсмя в ухото ми.Веднагически разпознах гласа.

-Джееей!

- Хайде на дансинга готик маце!Групите ще излязат всеки момент! – изкрещя в ухото ми.

Приятелят ми ме замъкна точно пред сцената , къде си беше доста нагъчкано.Изведнъж започна да излиза бял дим от земята , големи бели светлини осветиха мястото , където беше застанала първата група за тази нощ.Прожектори започнаха да се въртят край тях , и момчетата започнаха да свирят.Абсолютно всички , включително и мен , започнаха да крещят.Обърнах се към Джей и му хванах ръцете , за да го накарам да се движи заедно с мен , с ритъм с музиката.Разсмях се когато видях финзиономията му , да не говорим какви жалки умения на танцуване показа.

Всяка група свиреше по една или две песни.Забавлявах се много.Не знаех че имах толкова стамина , да издържа на ритъма.Към нас се присъединиха две момичета и едно момче , и правихме всякакви щуротии под ритъма на музиката.Крещяхме и скачахме когато нови групи бяха представени на публиката от явно шефа на клуба.

Поредната банда завърши песента си и използвах малката почивка за да се промъкна до тоалетната.След бутане и няколко настпъвания стигнах до дистинацията и се заврях вътре.По чудо имаше много малко ходещи мъртъвци , кхъм , т.е. хора...момичета!Застанах пред голямото огледало ,от мешката си изкарах четката за коса и се сресах , после си оправих грима.Усмихнах се на огледалото и розовокосо момиче с зелени очи ми се усмихна обратно.Напъхах си нещата обратно и се запътих към Джей , който горкичкия оставих с новите другарчета(на които и имената не знам).

В момента който излязох от кенефа , забелязах колко тихо е всъщност.След малко лутане намерих моя верен приятел.

- Защо е толкова тихо? – поради някаква причина прошепнах.

- Познай кои ще се следващите. – усмихна се Джей

- Саске и Дрю!

- Не думай , Шерлок!

- Ох , копеле , моля те. – казах с акцент на изпаднал рапър.

Погледнах към сцената.Шефа се появи , откачи микрофона от стойката му и се усмихна.Я!Вампирски зъби!

- И сега причината за която всички сте дошли! Нека да разтърсим сградата заедно с „Avengers Curse”!!!

Всички се разпищяха , осветлението изгасна и моменти след това се включи само за да видя хипер-мега-кинг-конг-супер- Саске!Готика на мечтите ми(йооо!чакай!на мечтите ми ли??!?) бе застанал по средата , с черна китара в ръце пред него микрофона на стойката си.Бе облечен във лъщящ черен панталон по краката му , който отсрани имаше капси и кожени нишки ,а вериги закачени на едини му крак се спускаха надолу и се закрепяха на другия.Май пропуснах да кажа че смекси панталона му бе с хипер ниска талията.Нагоре беше с прилепнал черен кожен потник, и му се отличаваха плочките(фенгърлски вик) , а страхотните му умерено мускулести ръце бяха до лактите с разни кожени гривни на шипове и тук-там някоя верига.Лицето му беше както винаги бледо с черен молив на очите но този път имаше и черни сенки.Не знам дали беше заради прожекторите но косата му на някои места леко синееше.Дрю ( който също беше смекси , но чак толкова) , седеше отляво и също държеше китара в ръцете си и имаше микрофон пред себе си.Зад тях двамата бяха барабаните , а отдясно специалните ефекти на нещо като йоника , само че с повече джаджи по нея.Погледа ми отново се върна към Саске , който този път гледаше точно към мен.Черните му очи срещнаха моите.Чернокосия готик се усмихна и намигна с едно око.Усетих пеперуди в стомаха си.

Момчето на барабаните вдигна палките си и ги удари три пъти и Avengers Curse започнаха първото си парче за тази нощ.

https://www.youtube.com/watch?v=0cBq6R03FAs


Саске беше невероятен.Движенията му просто не бяха реални.

Очите му се спряха на мен.

Устните му бяха толкова близо до микрофона , а ръцете му продължаваха да дънят с китарата.

Когато не свиреше на китарата си, обгръщаше с ръце микрофона.Всякаш влагаше всичките си чуства в музиката.

Отново ме погледна докато устните му изричаха поредните три стиха.

Парчето завърши.Този път всички пищяха много силно , а аз единствена бях замръзнала на място.Очите ми вплетени в тези на Саске.

- Хаха!Само толкова ли можете? – прозвуча гласа на Дрю.

Чак тогава успях да отвъртя погледа си към него.Червенокосия готик се усмихна много странно.

- Поздрави на тези които ме виждат!

Не разбрах какво се опита да каже с това, но нямах време и да мисля , защото започна следващата песен.

https://www.youtube.com/watch?v=gi3whjQXMLk

Oчите ни отново се срещнаха.

Песента свърши и светлините отново изгаснаха.Седях и се опитвах да игнорирам писъците на удоволствия.Какво по дяволите се опитва да ми каже?Тогава усетих някой да ме дърпа.Погледнах Джей.

- С тези билети можем да отидем във ВИП зоната , Дрю и останалите ще са там.Какво ще кажеш?

-Ъм ... добре?Къде е ВИП зоната?

Джей се усмихна и направи движения с главата си, което ме накра да погледна нагоре.Голямата тераса с кожените дивани?Джей се усмихна.

- Хайде и Виктор ще е там.- каза той и ме задърпа към стълбите.

- Кой е тоз?

- А , не ти ли казах?Съквартиранта ми , още от миналата година.

Кимнах , но едва ли ме видя.Сетих се че и Саске ще е там и отново усетих пеперуди.Какво щях да му кажа не знаех , но със сигурност знаех че нещо странно става и на всяка цена трябваше да разбера какво.

Всички се разпищяха , осветлението изгасна и моменти след това се включи само за да видя хипер-мега-кинг-конг-супер- Саске!Готика на мечтите ми(йооо!чакай!на мечтите ми ли??!?) бе застанал по средата , с черна китара в ръце пред него микрофона на стойката си.Бе облечен във лъщящ черен панталон по краката му , който отсрани имаше капси и кожени нишки ,а вериги закачени на едини му крак се спускаха надолу и се закрепяха на другия.Май пропуснах да кажа че смекси панталона му бе с хипер ниска талията.Нагоре беше с прилепнал черен кожен потник, и му се отличаваха плочките(фенгърлски вик) , а страхотните му умерено мускулести ръце бяха до лактите с разни кожени гривни на шипове и тук-там някоя верига.Лицето му беше както винаги бледо с черен молив на очите но този път имаше и черни сенки.Не знам дали беше заради прожекторите но косата му на някои места леко синееше.Дрю ( който също беше смекси , но чак толкова) , седеше отляво и също държеше китара в ръцете си и имаше микрофон пред себе си.Зад тях двамата бяха барабаните , а отдясно специалните ефекти на нещо като йоника , само че с повече джаджи по нея.Погледа ми отново се върна към Саске , който този път гледаше точно към мен.Черните му очи срещнаха моите.Чернокосия готик се усмихна и намигна с едно око.Усетих пеперуди в стомаха си.

Момчето на барабаните вдигна палките си и ги удари три пъти и Avengers Curse започнаха първото си парче за тази нощ.

https://www.youtube.com/watch?v=0cBq6R03FAs


Саске беше невероятен.Движенията му просто не бяха реални.

Очите му се спряха на мен.

Устните му бяха толкова близо до микрофона , а ръцете му продължаваха да дънят с китарата.

Когато не свиреше на китарата си, обгръщаше с ръце микрофона.Всякаш влагаше всичките си чуства в музиката.

Отново ме погледна докато устните му изричаха поредните три стиха.

Парчето завърши.Този път всички пищяха много силно , а аз единствена бях замръзнала на място.Очите ми вплетени в тези на Саске.

- Хаха!Само толкова ли можете? – прозвуча гласа на Дрю.

Чак тогава успях да отвъртя погледа си към него.Червенокосия готик се усмихна много странно.

- Поздрави на тези които ме виждат!

Не разбрах какво се опита да каже с това, но нямах време и да мисля , защото започна следващата песен.

https://www.youtube.com/watch?v=gi3whjQXMLk

Oчите ни отново се срещнаха.

Песента свърши и светлините отново изгаснаха.Седях и се опитвах да игнорирам писъците на удоволствия.Какво по дяволите се опитва да ми каже?Тогава усетих някой да ме дърпа.Погледнах Джей.

- С тези билети можем да отидем във ВИП зоната , Дрю и останалите ще са там.Какво ще кажеш?

-Ъм ... добре?Къде е ВИП зоната?

Джей се усмихна и направи движения с главата си, което ме накра да погледна нагоре.Голямата тераса с кожените дивани?Джей се усмихна.

- Хайде и Виктор ще е там.- каза той и ме задърпа към стълбите.

- Кой е тоз?

- А , не ти ли казах?Съквартиранта ми , още от миналата година.

Кимнах , но едва ли ме видя.Сетих се че и Саске ще е там и отново усетих пеперуди.Какво щях да му кажа не знаех , но със сигурност знаех че нещо странно става и на всяка цена трябваше да разбера какво.

Сори..постнала съм едно и също нещо два пъти

След като се препънах в една от шибаните стълби , ударих си носа в задника на Джей , бутнах един мъртъв *кхъм* пич , който пък се заля с напитката си , от което следваше малка разправия, се добрахме живи и здрави(като изключим най-вероятно пукнатото кокалче на юмрука на ДжейДжей) до мястото където група „Avengers Curse” седяха.Погледа ми бе заврян в земята, честно и аз самата незнаех защо.Преди да разбера, Джей ме дръпна и се наместих на удобен диван , между лилавокосия ми идиот и ....ъъъ , момчето което бе на барабаните – кестенява коса и светли очи , но заради оскъдното осветление не можех да съм сигурна.

- Еее , Сак!Ще мълчиш така и няма да ми кажеш че съм най-добрия , секси изпълнител на проклетата планета??? – чух гласа на Дрю.

Отделих си погледа си, който бе застинал на стъклената маса , и го насочих към Дрю , който ми се усмихваше с огромна самодоволна усмивка.Усетих как мускулие край усните ми се свиват водейки до моята усмивка.

-Хммм, не съм сигурна за това Дрю!

- Ох , не ми казвай че си Саске-обсебен-фрийк!- намуси се червенокоското.

- Мисля че ревнуваш , Дрю! – засмя се Джей.

- О , ха-ха!Кой го казва само.

Засмях се и огледах хората на масата.От момчето със специалните ефекти, Дрю , красиво момиче с руса коса и бледа кожа , празно място , Джей , аз ,до барабаниста.
Преди да се усетя какво правя , думите ми изкочиха от устата.

- Къде е Саске?

- Нааа- и устата на Дрю бе запушена от ръката на русото момиче.

- На терасата е. – каза тя нежно и ми намигна.- И , ох , може ли да те помоля да ми донесеш нещо за пиене от бара на този етаж , че си по от външната страна?

- Ъмм , да? – станах и се разминах с кафявокосия.

Тогава се сетих че и идея нямам къде е се намира този бар.Обърнах се и повдигнах вежда в посока на блондинката.Тя се засмя и с пръст ми посочи на ляво.Кимнах и се затутках към бара.Можех да се заклея че чух Дрю да казва „ Чакай бе , не е ли надясно?” и после едно „ Ауч!”.

Продължих да вървя докато не срещнах стена и врата.Повдигнах рамене.Е , ?Бутнах я и се озовах .... на вън?Продължих напред и излязох от сянката в която бях.Мека лунна свтлина озари мястото, и се оказа че съм на огромна каменна тераса , а на също така каменния парапет имаше някаква фигура.Луната напълно изплува от купищата облаци.Светлината погали нежно фигурата – черна гарванова коса странно стърчаща отзад.Саске седеше на парапета, с гръб към мен, ръка поставена на свитото му коляно, а другия му крак просто си висеше.

Започнах леко и бавно да вървя към него , докато тялото ми не докосна камъка.Виждах профила на лицето му едната част погалена от лунното сияние, другата не.Очите му, гледащи право напред, бяха спокойни, безгрижни, нефокусирани, напълно в хармония с пейзажа.

Не исках да нарушавам тишината с гласа си , затова се повдигнах на ръце и седнах на парапета , краката ми висяха ,а дланите ги поставих на камъка.След като бях сигурна че нямаше да падна , отново насочих поглед към лицето му.

Прокарах дясната си длан по студения грапав камък и докоснах нежно пръстите на ръката му, която използваше за упора.Дори и не потръпна.Плъзнах пръстите си по нагоре –китка, лакът, бицепс, рамо , врат.Усетих го да поема дълбоко дъх.Бавно погалих пръсти по силната челюст, после по гладката кожа зад ухото докато не ги вплетох в гарвано-черните, изключително меки кичури.

Саске бавно завъртя глава към мен и ме погледна, очите му показвайки болка, тъга, съжаление.Изглеждаше толкова невинен и безпомощен и едва не се сдържах да го прегърна и да му кажа че всичко ще бъде наред.Зелените ми очи бяха вплетени в неговите и преди да усетя, Саске постави ръката си върху рамото ми, плъзвайки я малко надолу.Другата намери място на талията ми, придърпайки ме леко към него.На свое място обвих свободната ми ръка край врата му, без да нарушавам очния контакт.Лицата ни бяха толкова наблизо едно от друго и усетих леко и бавно как и двамата се навеждахме напред, стремейки се да стопим разстоянието.Затворих очи.Върха на носът ми докосна лицето му, устните ни ги делеше милиметър, топлия му дъх се смесваше с моя.Саске си пое дълбоко дъх и точно когато бях сигурна че устните ни щяха да се слеят в сладка целувка, той се отдръпна толкова рязко, че ако не ме държеше сигурно щях да стана храна за червеите.

- По дяволите!- измърмори и прокара ръка през косата си.

Слезе от каменния парапет и се запъти към вратата.Последното което направи преди врата да се тръшне бе да ме погледне и да промъмори една единствена дума,

-Съжелявам.

Стоях на камъка без да помръдвам със странна тежест на гърдите.Не знам колко седях там ,без да мисля , когато машинално станах и с бавни крачки се насочих към масата, където знаех че Джей ме чака.Как стигнах до там не се записа в паметта ми.

- Тъкмо щях да се обадя в полицията! – каза с усмивка Джей, който колкто и странно да бе седеше сам на масата с русата красавица.

- Хайде да тръгваме. – прошепнах.

Джей ме погледна въпросително, но после поклати глава.Стана, изтупа въображаемия прах от панталона си.Не си спомням после как стигнахме до портите на университета.След дългото вървене по малката пътечка обградена с дървета, храсти и всичко останало, което има в една гора, и мъртвата тишина, стигнахме до една от сградите на общежитията.Странното беше че изобщо не беше тихо.Странно беше че целия университет се бе струпал в кръг край нещо.Любопитството надделя и затичах към тълпата, Джей плътно зад петите ми.Пробутвах си път измежду навалицата и тъкмо когато бях близо до епицентъра, някой ме хвана край талията и ме дръпна на обратно.Беше Саске.

Но колкото и да е искал, не успя да скрие гледката пред очите ми.Не успя да скрие момичето, което лежеше на земята с широко отворени кафеви очи нефукосирани, безжизнени.Не успя да скрие всичката кръв край нея.Не успя да скрие разкъсаното й гърло.

А, аз от своя страна не можех да задържа виковете които напуснаха дробовете ми, сълзите които се стекоха по бузите ми.

Щом попаднах в прегръдката на готика всичко се размаза.Шума затихна, картината се превърна в голямо размазно петно.

- Дишай дълбоко ,– промърмори Саске в ухото ми, топлия му дъх ме караше да потръпна– дишай.

Поех дълбоко въздух, но все още сърцето ми биеше в ушите.Едвам седях права, краката ми внезапно пръвърнали се в желе.Затворих очи.Усетих стомаха ми да се преобръща и веднага се опитах да се отделя от чернокосия за да не го оцветя със стомашните си сокове.Ала той не ме пусна заради което се наложи да преглътна.Силно.

- Сак!Сак!Добре ли си?Какво ти има?- чух гласа на Джей.

- Прилоша й.

- Ох, и сега какво да правя?Ключовете не са в мен и- Джей се паникьосваше.

- Прибирай се аз ще я заведа при сестрата.

Вълната премина.Още малко време и щях да се оправя.

- Да дойда с теб?Смисъл не мога да я-

- Едва ли би искала да и висиш на главата докато е в такова състояние.-отряза го.

-Ъ…ъ, о’кей.

Усетих едната ръка на Саске да се плъзга под колената ,а другата под раменете ми.Докато осъзная какво става, вече бях във въздуха.Той започна да върви съсвсем леко и спокойно, сякаш нямаше цял човек в ръцете си.(фитнес?)

Вълната се завърна по мощно от преди и сложих ръка върху устата си.Наистина не исках да се излагам така пред Саске.

След известно време посмях да отворя очи.Намирах се насред гора(явно някоя от градинките в земите на университета).Но ме изгаряше въпроса ‘защо?’.Защо след като бяхме точно пред площадката на общежитието?

- Ммх Саске? – измърморих.

- Шшш. – прошепна меко той.

Сякаш някоя пиявица ми беше изсмукала енергията.Мързеше ме дори да си увия ръцете край врата му като по филмите.Мързеше ме и да споря.Тогава изведнъж Саске се спря облегна се на едно дърво и се свлече по него докато на седна на зелената тревичка.

Сега мисля че е време да използвам всичко което мизерния ми речник може да предостави, за да опиша картинката.Поемам дъх(не защото ми е лошо!)

Чернокосо красиво момче се бе облегнало на високо иглолисно дърво,погледа вдигнат към ясно нощно небе ,опсипано с малки блещукащи точици, към които протегнеш ли ръка ще се изсипят в дланта ти.Краката му лениво отпуснати ,а между тях седеше розовокосо момиче, което бе отпуснало глава на гърдите на чернокосия.В уморените й зелени очи се отразяваше като че ли целия свят.А секунда по-късно в неговите черни се отразяваше само едно нещо.

- Сакура?- прошепна той.

Усетих гласа му, силния бас.Най-доброто нещо което е достогало до ушите ми.

- Хмм?- промърморих и наместих главата си.

Ръката му се плъзна от рамото ми надолу.

- Мина ли ти?

- Зависи.Ако кажа да и ти се запътиш към стаята си , тогава не.Много ми е лошо.

Оооох.Смеха му.Толкова е .... ами няма думи които могат да го опишат.

- Хм, какво да направя за да ти мине?- гласът му просто преливаше от сарказъм –Някаква идея?

- Може ... – о какво по дяволите риск ит ор люуз ит – да ме прегърнеш?

Силните му ръце се обвиха около мен и ме притиснаха към него.

- Сега по-добре ли си?- прошепна Саске в ухото ми.

- Мхммм...- затворих очи и се отпунах още повече(ако беше възможно).

И тогава в съзнанието ми изплува онзи план.Планът да разгадая мистерията около Саске.

- Саске?

- Сакура.

- Може ли да те попитам нещо?

- Вече ме пита.

- Саскеее!

- Слушам те.

- Кой ...-

- АААААА!Какви сте сладкиии! – момичешки глас ме прекъсна.

Стреснах се и се изправих , грешка – опитах се да се изправя, ръцете на Саске ме спряха, за да се огледам.Русото момиче от клуба стоеше пред нас с чиби финзиономийка.Толкова е сладка!

- Лил, какво правиш тук? - измъмори възглавницата ми :] .

- Търся теб, разбира се!

Не мен ли ми се стори или наистина сърцето ми някак се сви.

- За какво става въпрос?

”Лилл” се приближи към нас и седна до мен, като десния крак на Саске седеше между нас като преграда.

- Дрю. – изпъшка безпомощно.

Забелязахте ли как гласа й е преповдигнат, като на някои кучки от аниметата?Както и да е.Възглавницата ми се размърда(че как няма да го усетя?!АХХАХХАХХАХХАХХАХХХАХАХХАХАХАХХА!!?!).

- Ъхх.Какво направил пак?

- Амии, нали го знаеш какъв е!

- За нещастие, да.

И двамата млъкнаха.О!Ооооо!!Трябва да стана.По дяволите!Докато се изтупам Саске вече бе на крака, точно пред мен вплитайки пръсти в косата си.Уааа колко невинно изглежда така!

-Ъммм ... – промърмори поглед забит в краката си.

- Хееей Сакура? – усмихна се Лилл.

Погледнах я с усмивка.Истинска усмивка.Не знам просто изглежда толкова ... незнам – невинна? Сладка?

- Да?

- Утре вечер свободна ли си?

- Амии ... – помислих – предполагам?

- Ооо супер!Саске също е свободен!- чернокосия рязко си вдигна главата и я погледна страшно – Ама какво съвпадение , а?Значи всичко е уредено!В пет и половина пред общежитието! – голяма зловеща усмивка.

- Хах ами ...- мале, ами мозъка ми зацепи!

- Да тръгваме Учиха! – извика русокосото момиче дърпайки объркания Саске за ръката.

- Ъмм, чао! – промърморих и се насочих към общежитието, което по някаква странна причина е в обратната посока.

Вървях из гората(мале как звучи само) без всъщност да мсиля, ей така машинално.Докато една мисъл се регистрира в главата ми.

....

ИМАМ СРЕЩА С УЧИХА САСКЕ!!!

Онзи странния психо-секси-впити-панталони-с-черна-коса-и-очи-бледа-кожа-РОКЗВЕЗДА-готик!!!!

О, боже мой!Защо се радвам толкова много?И какви са тези пърхащи неща в стомаха ми?!О,не.Не ми казвай!

...

Падам си по Саске?!
....

Оу, фък!

-Чук- -Чук- -Чук-

*Без отговор*

-ЧУК- -ЧУК- -ЧУК-

*Нъ-ъ, без отговор*

- Темариииии!Отвори вратата!

Сериозно, това момиче и ураган не може да я събуди.

-БАМ- -БАМ- -БАМ-

- По дяволите, Тем!!! – изсъсках за пореден път.

Идеалното време да си загубя ключовете.Да имаше някой да ме види сега.На колене, ляво ухо залепено за вратата...

- Сак?Това ти ли си? – благодаря ти кефещ се!

Погледнах зад себе си.Русо и синеоко.Да, ама не това русо и синеоко, което случайно търся, нали ме разбираш.

- Дей? – прошепнах.

- Хаха, какво правиш тук.

Дадох му „погледЪТ”.

- Ъъъ,не човек, трябва да се видиш само.- изсмя се.

- Страхотинско. – обичам да използвам сарказъм.

- Определено.Та, нямаш ключ ииииии съквартиранката ти не чува?

- Ти как мислиш? – споменах ли че обичам да използвам сарказъм?

- Добре де.Тц.Не си го изкарвай на мен.Някаква идея?

- Смятам да съборя стената да влязя и да си отключа.После ще си легна.- споменах?е, няма лошо.

- Устройва ме.Между другото Темари е все още долу.Мисля че те търсеше...?

- И ми го каваш чак сега, защото...?

- Хахахаха, хайде де трябваше ми нещо, което да ми оправи настроението, след това което се случи...

Това ми хвана вниманието.

- Какво се е случило?

- Ъъъ, не забеляза ли голямата тълпа пред входа? – повдигна руса вежда.

Голяма тълпа ли?Вперих поглед в вратата.

- Не, минах отзад.Ще ми кажеш ли какво става?

- Убийство.

Очите ми се стрелнаха към неговите.

- Убийство?

Дейдара се облегна на стената и се свлече докато не седна на килима до мен, въздишвайки.

- Да.Някакво момиче е било убито.Цялото й гърло е разпорено.

Настръхнах, представяйки си гледаката.

- Ужас.Полицията откри ли убиеца? – попитах с надеждата да получа за отговор „да”.

- Не.Още го издирват.Но по лицата им мога да кажа че й представа си нямат откъде да започнат.-погледна часовника си – Хайде мога да ти помогна да намериш Темари.- въздъхна изправяйки се.

Подаде ми ръка, която не се поколе*ах да взема.Двамата тръгнахме към края на коридора, после взехме стълбите надолу към фоаето.

Убийство.Дано не е някой, когото познавам.Но да се случи точно сега в началото на учебната година?И то пред общежитието!Външно лице много трудно би успяло да влезе в земите на университета.Двата входа са охранявани денонощно, пък и цялата площ е оградена от огромна стена.Ами, ако е вътрешно лице?Някой от студентите?Тогава си спомних ръцете на онзи върху гърлото ми и неосъзнателно положих ръка на врата си.Но, онзи тип не беше сам.Саске беше с него.Саске...Неее, глупости не е възможно!Като изневиделица си спомних онзи кошмар – черните очи.Колко човека със черни очи познавам?Един.Един единствен.Но не е възможно да е той.Саске е ... , просто е невъзможно.Ако беше така, досега да бях три метра под земята... или да гния в някоя канавка, зависи.

Тъкмо като вървяхме към главната врата, някой извика името ми.Обърнах се за да видя Темари да бяга към нас.

- Е мисията изпълнена.Ще изляза да потърся приятелите си.До скоро!- и с усмивка Дей тръгна към вратата.

Щях да извикам „довиждане”, но бях напдната от мечешка прегръдка.

- О, Сак!Раздвам се чи си добре!Знаеш ли, наистина ме изплаши. – каза докато ме стискаше, като малко дете стискащо плюшеното си мече, защото го е страх.

-Тем!Не...мога...да...дишам...! – успях да прошепна.

- Оу, съжелявам!Хах. – извини се пускайки ме.

Аааа.Въздух.

- Ъ, Темари, за какво говориш?

Тъмно сините й очи се ококориха.

- Как така за какво говоря?!Очакваш да видя как ти прилошава, как онзи те носи към кой знае къде?Разбирам те, да видиш такова ужасяващо убийство и да не ти стане лошо е невъзможно, разбира се, освен ако не работиш в полицията и не-

- Тем!Какви ги говориш?Сигурно преди пет минути ми казаха за това!

- Ъ?Ама ...чакай, чакай.Какво прави през последния час?

- Ами след клуба – което ми припомни за „почти целувката” със Саске – прибрах с Джей и после срещнах Саске и се заговорихме и понеже не бях яла ми стана много лошо – което всъщност е странно защото не ми става толкова лошо, когато съм гладна – иии отидохме със Саске на чист въздух – което пак с странно, защото би трябвало да отидем да ям нещо – само двамата, защото Джей каза че ще се прибира.Прекарах известно време със Саске – обичам да казвам името му – и после се прибрах от задния вход, качих се горе, срещнах Дей.Той ми каза че ме търсиш, слязохме долу и така.

Тем всъщност изглежда странно с устата й така отворена и очите и така опулени.Не, сериозно.

- Ъъъ или ти не си наред или аз съм се препознала.

- Мисля че е второто. – усмихнах се потупвайки я по рамото.- Виждала ли си Джей?

- Лилавото емо?

Погледнах я лошо.

Мразя да му викат емо, защото не е.Толкова е весел и забавен.

- Амиии.Хм.- постави показалеца на брадичката, поглед забучен в тавана – А!Да, беше с онова момче.Ъъъ съквартиранта му.Ох какво му беше името...А!Виктор.Да!Мисля че отиваха към стаята си.

Е, Джей е окей.Лол, има рима!

Преметнахме ръце през рамена и се запътхиме към стаята.Нагоре, нагоре по стълбите вървим.

- Между другото, изгубих си ключовете.

- Моля?!?!?
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Скулптуриране.Като започнем от готините хора до сладурските метални структури по които ще работим.Понеже съм отворена за нови запознванства избрах средната редица, четвъртия чин от пред назад.Седнах и огледах стята.Голяма, чиста, празна- така е като дойдох толкова рано, преобладаващи цветове синьо и сиво.Огромни панорамни прозорци с големи бели офисни щори.В края на стаята имаше още една врата, която най-вероятно беше склад за глина, стойки и метални пръчици.

...

Стана ми скучно, затова реших да обърна малко внимание на чина.Бял и единичен, с доста голям повдигащ се плот.Въздъхнах.Повече няма да идвам толкова рано!Взех дебелия и тежък учебник от пощальонската си чанта и започнах да разглеждам картинки.Какво-о-о?Обичам картинки!

Чух вратата да се отваря и отделих поглед от сладурската глинена птичка.Две момичета и едно момче.Тримата си говореха и седнаха на първите чинове, без да ми обръщат внимание.Добре де , като изключим че русата ми се усмихна.Въздъхнах.Малее днеска много въдишки много нещо!Наведох се напред легнах на чина, като ръцете ми служиха за възглавница.Затворих очи и се оптах да изолирам говоренето на онези тримата.Въздъхнах ... отново.

И да не повярвате в ума ми изплуваха черни като нощно небе очи, снежно бяло лице, черна гарванова коса, плътни устни, сладурско малко но със сигурност мъжко носле, високи скули.Ох, за Бога!Саске, какво правиш в ума ми?Въздъхнах(не сериозно трябва да почна да броя по-колко пъти въздъхвам за 20 мин).

Мислите ми преплуваха към миналата нощ, когато бях сама със чернокосия готик в гората, облегнала се на гърдите му.Колко топло се чуствах, някак си в безопастност…

Вървиш с него по зелена пътека, обсипана с малки бели цветчета.Но те не ти правят впечатление.Не.Не?Защото имаш очи само за него.Перфектните му черти, глас, характер,Походката, ръката , която е безгрижно положена на раменете ти.Устните му се движат.Какво се опитва а каже?Защо не го чуваш?И тогава странно чувство.

Искаш да го удариш.Да му се развикаш.Да го нараниш.Да го накраш да страда.Да отнемеш живота му.

Откъде идва това?Защо?Не може ти да изпитваш към това към него.Не. Не!

Картината внезапно се промени.Стоиш сама на улица, а хора край теб бягат и крещят в паника.Какво става?Защо?Озърташ се и очите ти попадат в центъра на улицата.Там той е завързан за дървен кол, под него късове дърво.Какво става?Защо?Той повдига главата си и очите му срещат твоите.Това чувство отново е там.Омраза?Отмъщение?Но как?Как след като ти го обичаш?Искаш да го предпазиш.Искаш да го прегърнеш, да му кажеш че всичко ще бъде наред?Искаш той завинаги да е с теб.

Не по своя воля, тръгваш към него.Бавно гледайки го в очите, които ясно показват болка, страдание, умоление.Заставаш на не повече от метър два и бръкваш в джоба си.Не.Не!Защо?Изваждаш малка сребриста запалка.Защо го правиш след като не искаш?Усмихваш се жестоко и хвърляш горящата запалка в краката му.Не!НЕ!

За част от секундата пламъците поглъщат дърветата, а вече и самия него.Огнените езици се заиграха с краката му.Защо?Искаш да му помогнеш.Да го измъкнеш.Дори ти да си на негово място!Но не помръдваш.Усещаш само самодоволна усмивка.

Тогава крясъците му пронизват ушите ти.Стенания.Искаш да крещиш, искаш да плачеш, ала не можеш.Започваш да усещаш ужасната миризма от горящ плат, а малко по-късно доминираща бе миризмата на горяща плът.Красъците му започнаха да звучат по друг начин.По истерични, всякаш нещо му бъркаше навътре в гърлото.

Защо стоиш така за Бога?Защо не му помагаш?Защо не крещиш с него?Къде са сълзите ти?Искаш, наистина искаш, повече от всичко на света, но ,не, не можеш.Не можеш.

Крясъците спряха, ала пламъка все още го ближеше.Въжетата поддадоха и това което бе останало от него се свлече във все още горящите дървета.Миризмата стана непосилна, но ти стоеше там съвсем сама, а красивите ти зелени очи продължаваха да се наслаждават на гледката.

Не.Не.Не.Не.Не.Не.Не.Не!Нененененене!НЕ!Саске! САСКЕ!НЕ!

- Сакура! – изведнъж усетих нещо да ме бута по раменете.

Внезапно се изправих и се огледах, погледа ми някакси размазан, а сърцето ми биеше като лудо.Бях в стаята по скулптуриране.Все още празна, като изключим онези тримата които ме гледат странно и като изключим Дейдара, който бе застанал до мен със странна финзиономия на лицето.Тогава усетих че бузите ми са някакси, не знам, мокри?Пипнах ги.Да наистина са мокри.Защо по дяволите плача?

- Добре ли си?Тъкмо влизам в стята си и ти изкрещя изведнъж „Саске!Не!”.Сънува си кошмар и Саске е беше там?

Кошмар.Саске.Тогава си спомних.Всичко толкова подробно.Усетих нова вълна от сълзи да се стичат по бузите ми.

- Щ-ще отида до тоалетната. – изтрепери ми гласа.

* * *

- Твърде розово.

-шупур-шупур-шупур-

- Потника има петно ей там.

-шупур-шупур-шупур-

- Така ще ти е студено.

-шупур-шупур-шупур-

- Това констратира с косата ти прекалено много.

-шупур-шупур-шупур-

- Тези кецове са прекалено изтъркани.

-шупур-шупур-шупур-

- Определено не.

-шупур-шупур-шупур-

- ...

-шупур-шупур-шупур-

- Перфектно!

- Наистина ли?

- Не.

-шупур-шупур-шупур-

- О, боже, Сак!Колко дрехи имаш в този гардероб?!

- Млъкни и кажи така как съм. Тази горница ми прави раменете прекалено широки, нали?

- ...

- Джееей!

- ...

- Обеща да ми помогнеш с избирането на дрехи за довечера!

- Ама нали ми каза да млъкна?

- Граааагх!

- Грах? Къде?!

- РАРРРР.

- АУЧ!

Джей получи „прекалено изтъркан” кец в главата.

- Изобщо не ми помагаш.

- А, ти знаеш ли колко мозъчни клетки загубих преди малко??

- Че ти имаш ли такива?

*ЛОШИЯ-ДЖЕЙСКИ-ПОГЛЕД*

- Джей, просто си признай че не искаш да излизам с него и се съгласи да ми помогнеш само за да ме спреш.

- Признавам си, Сак. – каза поглеждайки лъскавия изкуствен паркет.

- А уж си ми приятел! – прошепнах намирайки някак си този паркет интересен за гледане.

- Правя това, което всеки истински приятел би направил! – Джей извика ставайки от леглото ми.

- Но ти не го познаваш толкова колкото аз! Нямаш право да го съдиш така!

- ...трябва да тръгвам. – прошепна Джей ставайки от леглото ми.

- Джей, моля те. – разтрепери се гласът ми.

- И аз те моля. – каза твърдо обръщайки се към мен.

Очите му бяха натъжени ,а челюстта му стегната.

- ... – не знаех какво да кажа.

Наистина не знаех, затова предпочетох да си замълча. Джей прилепи устни, погледна стената за няколко секунди и после сините му очи срещнаха моите.

- Така си и мислех. – студения му глас процепи тишината.

Погледнах надолу прехапвайки устна, подскачайки когато врата се блъсна зад него.

- Истинските приятели не те карат да избираш. – прошепнах на себе си.

Седнах на земята облягайки се на леглото си.

- Уфффф. – изпъшках.

Погледнах тавана. Не. Няма да позволявам на Джей да съсипе срещата ми със Саске. Точно така. Когато разбере че греши ще се извини и отново ще сме си приятели. Да.


Изправих се и застанах пред гардероба , очите ми изгарящи от решителност. Прерових отново за дрехи, които да са ми удобни и да ми седят добре в същото време. Понеже навън е късна есен се спрях на дълги черни дънки тип цигара, декорирани(разбира се от мен) с безопасни игли, значки и сребърна верига. Взех кожения колан с метални плочки и заедно с панталоните ги метнах на леглото си. Погледа ми се премести в секция „горници”.Спрях се на черна риза без ръкави. След това отворих чекмеджето за аксесоари и избрах обикновена черна кожена гривна и сребърно кръсче на черна кожена верижка. Облякох си избраните дрехи и се погледнах в огледалото. Удобно и мой стил.

- Сега останаха само кецове... – прошепнах си вървейки към вратата.

Погледа ми веднага се спря на обикновенните черно-бели гуменки. Идеално! Набързо сложих бели чорапи и ги обух. Вчесах косата си, грабнах ключовете и заключих зад себе си. Стигнах до стаята на Джей и се спрях пред нея. Зяпах я тъпо известно време, докато не се усмелих да почукам. Обичам Джей и ме боли когато той ми е разтроен. Той наистина е най-добрия и свестен приятел, който съм имала.Просто се притеснява за мен и го разбирам. Поне се опитвам.

Врата се отвори.Там стоеше едно лилавокосо момче облечено в дрехи за вкъщи – бяла износена тениска и лилави боксерки.Веднага щом го видях скочих и го прегърнах, увивайки ръцете си около врата му със всичка сила.

- Обичам те! – прошепнах в ухото му преди да може да реагира.

И също толкова бъзро го пуснах и избягах надолу по коридора, оставяйки един стъписан и объркан Джей зад себе си.

Стигнах стълбите и започнах да слизам със голяма скорост. Направо летях! Само дето хората ме гледаха странно. Е, да гледат. Аз, Харуно Сакура , имам среща с Учиха Саске! Стигнах фоаето и излязох от сградата на чистия горски въздух. Тишина, освен птичките. И хоп изведнъж тишината беше пронизана от мотор! И само секунди по-късно черен мотор спря пред мен. Suzuki B-King със сигурност!!!Моториста махна черната си каска – черна скоклива коса, светла кожа, черни очи, перфектна усмивка, обица на устната ... нужно ли е да продължавам. Не? И аз така си мислех.

Може би тук е момента да спомена, че си падам по мотори. Ама изключително много! Ако не бях толкова непохватна щях в момента да съм на писта и да печеля световното.

- Мотор ... Саске ... караш? – какво по дяволите беше това?!

Прозвучах като пълен идиот!

- Хн. Няма ли да се качваш? – каза готино повдигайки префектна черна вежда.

- Ама ти сериозно ли???

- Хайде скачай! – усмихна се.

Приближих се и вдигнах крака си, обаче нещо си изгубих центъра на тежестта и залитнах като пълния непохватен идиот който съм. Саске се опита да ме хване, но просто нямаше как. И моя милост се изтряска на земята. Мда. Вече свикнах да се пребивам.

- Хахаха – изсмя се той, ставайки от мотора подавайки ми ръка да се изправя – няма да си ти ако не паднеш.

- Хмм, да! – исмях се докато си изтупвах дупето.

Саске хвана леко ръката ми(ама какви яки кожени ръкавици без пръсти има!!!) и се почуствах странно. О да. Предусещам още едно падане.

- Хайде ще ти помогна – каза нежно и ме заведе до седалката. – Хвани се за рамената ми. – послушах го и бавно ги поствих там, гледайки краката си, защото си умирах от ... и аз не знам от какво– Ъмм, хвани се здраво, няма да танцуваме блус!


Стиснах коженото му яке, чуствайки се като пълен идиот. А, не чакай! Аз СЪМ пълен идиот.

- Ъмм... – Саске въздържаше смеха си.

Защо ли? Ами споменах ли, че е глава и нещо по-висок от мен? Това с раменете сто процента няма да проработи.Затова спуснах ръцете си надолу и спрях малко над лактите.

- Така мисля че е по-добре. – прошепнах колебливо.

- Хн.Сега се опитай да се качиш. – опитах се, но хипер бавно, защото Саске толкова близко ииии да... нали знаете – Няма страшно държа те.

Най-накрая прескочих и седнах на меката черна седалка.

- Аз съм върхът! – извиках вдигайки ръцете си във въздуха.

- Продължавай да си го повтаряш. – изсмя се чернокосия качавайки се с пълна лекота на черното чудовище.

- Лош си! – казах удряйки го леко по рамото.

- Хн, нямаш си на представа! – усмихна се навеждайки се за да вземе две черни каски. – Това се слага на главата – каза шеговито подавайки ми едната.

- Знам къде се слага. – изплезих му се и пробвах да си я сложа.

Ключовата дума е ПРОБВАХ.Саске наистина се разсмя.

- Ти си безнадежден случей. – поклати глава помагайки да си сложа проклетото нещо.

Вече готова, Саске нахлупи и своята и запали мотора.Звука беше страхотен.Усетих как сърцето ми започна да бие с вълнение. Адреналина бавно навлизайки в кръвта ми.

- Дръж се здраво! – извика момчето пред мен.

Тъкмо в момента в който го прегърнах за кръста, мотора скочи напред и разви за няколко секунди ужасно бърза скорост !Прегърнах Саске още по-силно и усетих как се смее.Мотора се стрелна напред и преди да се усетя, чернокосия готик вдигна предна гума!Дори и не разбрах че съм започнала да крещя. Но крещенето беше от кеф, не от страх. Излязохме от земите на Унивеситета и тогава наистина стана екстремно.

Саске увеличи още повече скоростта, а аз не спирах да се кефя. Искаше ми се да махна каската и да усетя вятъра, да полетя. Сцената острани беше размазана и леко ме заболя главата затова стиснах очи.

Влязохме в града и се наложи да намали, но все още беше хипер яко, когато правеше рязки завои.

Улучихме първия червен светофар вече на центъра.Преди ни вървеше само на зелено.Погледнах секундите, имаше достатъчно време да си махна каската.Това и напрвих.