Вход
Намерете ни във facebook
Top posting users this week
No user

Go down
BeautifulQueenStyle
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен
Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 25
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

red InXHirani [One Shot By Meh ^_^]]

Нед Ное 21, 2010 8:32 pm
Хих надявам се да се е получило добре ^^


Единственото, което можех да направя е да
бягам от него.Можех да го забравя, но не можех да се скрия от него.
Тичах по тъмните улици.Опитвайки се да избягам от него.
Щях да бягам докато краката ми не откажат, докато опитат да спърат, но и тогава нямаше да спра.Щях да продължавам, колкото и да болеше.
-Спри,Ин!!-чувах ангелският му глас, който викаше името ми.
Това ме накара да забавя малко темпото, но после продължих да тичам с колкото сила мога.Силен вятър започна да си играе с черната ми коса, това ми даде малко сила, да продължа.Малки проливни капки дъжд започнаха да капят върхо главата ми, дрехите ми, лицето ми.Но, аз не спирах продължавах.Дъждът стана по силен и тялото ми още повече се мокреше.От черната ми коса капеха безброй капки.Краката ми трепераха от умората и не издържах вече.В главата ми изплуваха
думите му, който ме нараниха толкова много.
___________________________________________
Спомен

-Хирани..аз..аз те обичам-едвам промълвих аз
-Съжалявам Ин, но не изпитвам нищо към теб и никога
няма да изпитам.Чуствата ти не ме интересуват, може
единствено да сме приятели!!!-каза и леко се усмихна.
Край на спомена
___________________________________________
Какво? Само приятели? Ако не бях аз, досега щеше да е
отрепката преди 1 година.АЗ му помагах за всичко.АЗ бях
до него, когато родителите му загинаха при ужасна катастрофа!!
Единствено АЗ го подкрепях!!!Когато всички бяха го намразили, само АЗ бях с него и накрая да ми каже 'Може единствено да сме приятели' това е все едно да ти забият нож в сърцето.Небето започна да пресвятква, черните облаци се блъскаха един в друг и това
предизвикваше ужасни грамотевици. Емоцийте ми не издържаха
вече и не ги спрях, сълзи започнаха да се търкалят по
чарвените ми бузи, зрението ми се замъгляваше от умората и
болката, която бях понесла.Но аз продължавах да тичам, но все още
чувах стъпките му и отново крещеше името ми.
-Иинн, моля те спри! Съжалявам моля те,спри-крещеше той, но
едно 'Съжалявам' няма да оправи нещата!!
Спрях се и се обърнах към него, той също спря и ме погледна леко учудено.
-КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ЕДНО СЪЖАЛЯВАМ ЩЕ ОПРАВИ НЕЩАТА А?..Не Хирани няма! Защо вобще ти казах? Как може
да съм такава глупачка, ако не ти бях казала нямаше да съм в това
състояние-изкрещях и сълзите започнаха да се стичат по-бързо.
Хирани направи една крачка и нищо не казваше само се усмихваше!
-ТОЛКОВА ЛИ ТИ Е ВЕСИЛО?-изкрещях и гняв замени болката.Как може да се усмихва? Ако беше на мое място, нямаше хич да му е весело.
-Ин...извинявай, но аз никога няма да мога да те обикна, разбери го!
Не знам какво е това любовта и никога няма да я изпитам, моля те разбери ме!-отвърна той и направи още една крачка към мен. Това, което щях да му кажа заседна като голяма буца в гърлото ми. В този момент имах чуството, че времето е спряло и че всичко няма смисъл вече.
-Можеш да я почустваш и да я споделиш, само като ми позволиш
да ти я покажа-казах и избърсах сълзите си
-Не! Не искам да те боли, защото ако ти позволя да ми я покажеш
единственото, което щях да виждам всеки ден са сълзите ти.А когато плачеш това те прави грозна, не искам да те виждам тъжна затова е
по-добре така!-отвърна той
-По-добре за кого? За теб? За МЕН? Определено за МЕН, няма да е по-добре-изкрещях отново-дори да ме караш да се чуствам тъжна, аз
никога няма да спра да те обичам, разбери го!-той леко се усмихна и поклати главата си
-Може и да си права, но като си тъжна ме боли, а като си смен това значи, че и двамата ще сме тъжни!Има много по-подходящи момчета за теб, ти си красива, мила, чуствителна и много упорита, аз не съм за теб.-той погали бузата ми и избърса едната ми сълза
-Не. . . моля те позволи ми поне да ти покажа, моля те! Обичам те..
никога няма да обикна друго момче!-погалих бялата му буза и приближих устните си до неговите
-Ин..-устните ни бяха на сантиметри аз бях решена да му покажа, какво е това 'любовта' независимо какво ще стане! Стиснах леко бузата му и впих устните си в неговите. Затворих очите си и се наслъдждавах на този вълшебен момент, той ови ръцете си около кръста ми и ме придърпа към тялото му, а аз го прегърнах през врата и бузите ми започваха да се зачарвяват.След няколко секунди Хинари се отдръпна от мен и отново погали бузата ми.Наведе се и ме целуна по бузата.Отново думата 'Съжалявам' излезе от устата му и ми обърна гръб.Не можех да го пусна затова се затичах към него и силно го прегърнах.
-НЯМА ДА ТЕ ПУСНА..БАКА!-изкрещях аз
Чу се лек сладък смях, той се обърна към мен и силно ме прегърна..
-Добре, покажими какво е това 'любов'-каза той и ме целуна по челото.Огромна усмивка се появи на лицето ми, а след това лека слънчева светлина се появи из облаците.

The End ^__^
InXHirani [One Shot By Meh ^_^]]      787605 Е, надявам се да съм се справила добре.
Върнете се в началото
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите