No way for this love

Амии това не е точно фик защото не отговаря на някой от изискванията, но е по-скоро моя история, в която съм вавлякла герои от Наруто
Надявам се да Ви хареса и много благодаря на моя редактор tsunade87, тази глава е за нея





Париж-10: 04: 2010


На площада пред Айфеловата кула, в едно от множеството кафенета стояха 2 момчета: eдното бе русо, със светли и живи сини очи, показващи, че е весел и дружелюбен, а другoто- с гарваново черна коса, катранено черни, като нощта очи, издаващи мрачната му и пуста душа, но с един елегантен блясък, подсказващ, че може би е човек, а не машина. И двамата бяха високи, стегнати и красиви. Облечени в небрежни дрехи и с разрошени средно дълги коси.
Името на русият бе- Наруто Узумаки. Дете от средната класа, израствало без лишения от нещата, който родителите му мислели за разумни. Винаги привличал момичетата още от детската пързалка, но за жалост бе и магнит за неприятности.
Чернокосият се наричаше- Саске Учиха. Дете на богато семейство, изгубил майка си, със строг баща и неразумен по-голям брат. Той не бе разглезен, не искаше играчки, не искаше нищо. Всички момичета припадаха от видът му, но на него не му пукаше.
В един момент мобилните телефони и на двете момчета прозвъняха със сигнала за съобщение, погледнаха дисплеите си и казаха едновременно:
- Съжалявам, трябва да тръгвам, работа.- засмяха се леко и излязоха светкавично от заведението.
- Ей, сметката ви!!- крещеше сервитьорът.Горкият, всички, освен бегълците, го чуха.
Саске изтича навън, зави в една тясна уличка и се качи върху паркираният си там мотор БМВ. Гумите присвистяха и моторът с мръсна газ полетя през средата на площада, като тотално пренебрегна знаци и ограничения и остави дълги дири прах след себе си във въздуха над павирания площад.
След известно време моторът спря пред голяма, напълно остъклена, частна фирмена сграда, без надписи, оказания или портиер. движението по тази улица бе отцепено с огромни метални автоматични шипове, свалени веднага щом моторът бе приближил до тях.
Момчето слезе, бе карал без каска, от което черната му коса бе заприличала на непокорно растение, но с едно движение той я върна в полурошава-полуподредена прическа, неустоима за момичетата. Закрачи бавно към двете стъклени врати и те се отвориха пред него.
С няколко големи стъпки бе при кварцовата рецепция. Фоайето бе голямо празно пространство, приличащо повече на стерилна среда, отколкото на приемна за посетителите. Черен под, бели стени, бял таван и множество лампички тип “лунички” по тавана.
-С какво да ви помогна??- запита кавявокосото момиче на рецепцията със жизнена усмивка.
- Идвам по заповед А56 – изсъска раздразнено момчето.
-Ден?- продължаваше да дружолюбничи момичето.
-От днес.- едва ли не изкрещя той.
Жената започна да се рови из компютъра и след десетина секунди промълви:
-Зона 3, ниво 17, там ще Ви чака посрещач.
Без да каже и дума красавецът се качи в асансьор с надпис “№3”, но вместо да започне да се издига нагоре, асансьорът се заспуска надолу.
Минута след това пред очите на единственият пътник в асансьор "№3" се откри бял, елиптичен коридор с множество врати. Осветлението бе бяло- неоново.
По средата стоеше мъж на средна възраст, със бяла коса и маска на лицето. Това бе Какаши Хатаке, директор на Агенцията за Защита на ООН- (АЗО). Преживял много и заслужил много човек. Той отговаряше за Европейската част на АЗО, което си бе доста голяма чест и предизвикателство.
-Ела тук Учиха.- чу се гърления му шептящ глас.
-Какво искаш от мен? Днес ми е почивен ден!!- изсъска му изнервено момчето.
-Успокой се!- изкрещя нервно белокосия, покрай Учихата той не можеше да сдържа нервите си.- От няколко месеца АЗО разработва нов проект.– гласът му утихна и придоби дипломатическа нотка.- Знаеш, че от няколко месеца се опитваме да създадем изкуствено тяло с човешка душа, чувства, мисли и разсъдък…
-До колкото ми е известно неуспешно.- заяде се младежът.
-Ах ти..- Какаши бе на път пaк да избухне. За щастие се стърпя.- Е ти си избран да си постът при този опит.
Черноокият нищо не разбираше ” Какъв ли пост има с предвид, а и какво е пост!?!"
Директорът отвори вратата за сигурност със своята карта.
Помещението в което влязоха бе просторно, съд стерилни бели стени, множество електронни уреди и разпилени записки навсякъде по мраморните сини плочки.
-Агент!-обърна се Хатаке към Саске -Това е доктор Узумаки.- и с жест посочи русия, синеок мъж в средата на стаята, на не повече от 24 години.
Докторът вдигна глава от лаптопа си и остана изумен. По лицата и на двамата се изписваше удивление, паника и радост.
Саске Учиха и Наруто Узумаки се познаваха от 14 годишни и бяха станали нечовешки добри приятели. Запознали се при приемането им в елитна гимназия в Ню Йорк, прекарвали всяка свободна минута заедно, не признаващи никого и нищо, те бяха най-големите playboy в училище.
Пътищата им се разделиха преди 6 години, когато постъпиха в университети на различни континенти.
Учихата бе в “Тайният Английски университет”, мястото, където се подготвяха всички тайни агенти на АЗО, техните тела, умове и психика. Сега той заемаше поста на най-добрия агент в Европа и в Топ 10 в светът, като опонентите му имаха поне +10 опит.
Наруто бе заминал за Австралия, където с много и упорство бе постигнал за пет години три висше степени. Експерт в генетиката, физиката, ноетиката, анатомията и всевъзможни други науки свързани с човешкото тяло, ум, съзнание и възможности, както и компютърен гений.
Двамата бяха поддържали връзка, но по задължение не бяха споменали нищо за това, че работят за АЗО. Преди около три месеца бяха изгубили контакт и днешната им случайна среща до Айфеловата кула бе просто иронична. Там се знаеше, че се събират влюбените разделили се преди време, а в гимназията ги бяха оприличили един път на гей двойка и съответно, този които го каза доста дълго се храни със сламка.
С объркан въпрос Какаши разби тишината и водопадът от спомени, които бяха нахлули в стаята и съзнанията на момчетата.
-Да не би да се познавате?
-И повече.- още в шок и не осъзнаващ що за двусмислица е изговорил, му отвърна русият.
-Супер!! Още двама гея.- измънка недоволно Какаши.
-НЕ СЪМ ГЕЙ!!!!!- беше гръмогласния отговор на момчетата.
-Тогава няма проблем… Сега важното е разработката на докторът. Моля обяснете го и на Учиха, а аз се връщам към задълженията си.
-Ти работиш да ОЗА!?!- попита шокирано Наруто след напускането на директорът.
-Май не само аз…
-Нямаше как да ти кажа…- подхвана да обяснява синеокият, но бе прекъснат.
-Успокой се, перфектно ти влизам в положението. Та, какъв е проекта?
-Една тотално нова технология. Андроит. Собствено мислене, емоции, разум, психика и знаещ всичко.
-И къде съм АЗ в картинката?- попита черноокият безхаберно.
-При предишните опити установихме, че при стартирането му е като новородено..
-ИСКАТЕ ДА СЪМ ДЕТЕГЛЕДАЧКА!?!?!?

1 Много много чного благодарности на моята редакторка, благодарение на която започвам да усазнавам грешките си и тъй като тя ми е много близка ще се старая от днес нататък да не правя тези грешки за да и е по лесно на нея (редактора ми е tsunade87)
2 Сигорна съм, на тази глава щеше да има дооооста критики ако не бе редактирана и за това съм решила, че целия фик ще е посветен на my nii-chan (да ви информирам nii-chan e кака, а nii-san- батко!)
3 дано Ви хареса фик-а


Саске Учиха от край време знаеше, че няма да може да откаже нещо подобно на приятелят си.
Сега Наруто го водеше към дъното на белият коридор. Когато стигнаха края на пътя им, имаше черна метална врата. С поставянето на картата си за достъп, въвеждането на кода си за сигурност, сканиране на пръстите на ръката и зениците на очите, синеокия леко побутна вратата и тя с плъзгане се отвори.
Чернокосия се изненада искрено, заради прекомерните мерки за сигурност, но след един дълъг миг си спомни, че се намира в АЗО, където никога мерките за сигурност не бяха прекалени или ненужни. Осъзна, че зад тази врата явно наистина има нещо, което е повече от секретно. Призрачното помещения бе плашещо. Синя примижена неонова светлина, стерилно бели стени, а по средата огромна, напомняща зловещо за операционна маса. На стената, противоположна на тази с вратата, имаше три плексигласови капсули, в който влизаха, като че ли, животопотдържащи системи.
-Какво мислиш? - запита въодушевено русокосия.
-Само ми дай това, за което ще трябва да се грижа и обясни как.- смутолеви сърдито черноокия.
Блондинът навлезе в стерилната зала и даде знак на чернокосия да го последва. Пристъпваха бавно и уверено, като накрая спряха пред третата капсула отляво- надясно.
-Саске, запознай се със Сакура.- и с жест показа капсулата, допреди миг скривана от тялото му.
В синята капсула стоеше полу-голо, изпънато, красиво и слабо женско тяло. Дълга до раменете розова коса и придаваше не естествен вид доказващ, че не е нормален човек. Върху устните и имаше маска, от която влизаше и излизаше тръбичка, явно за кислород. По тялото й имаше бели лепенки, следящи жизнените й показатели, изписващи се на екран, точно над капсулата. Покрай таза и бе отвито бяло парче коприна, прикриващо част от тялото й.
Учихата хареса външния й вид. И нищо чудно, все пак бе мъж. Имаше чувството, че са му създали момичето мечта, перфектна, дори повече от мечтите му. Перфектно гърди, добре оформено задниче, перфектна бяла кожа, прекрасни меки черти и никакви телесни мазнини. Тя бе идеална за него, за жалост бързо се опомни, че не е истинска.
- Еееее??? - запита въодушевено русият.
- И това ще ми се налага да го отгледам?- преструваше се на раздразнен Саске.
- Но… тя не ти ли харесва?- започна да се разстройва Наруто.
- Сега вземи пък да заплачеш.- жлъчно се заяде чернокосия.
- Е добре щом не я искаш ще я дадем на друг.- с надежда да промени мнението му, се закани блондинът.
- Ах, хубаво, ще я взема, но не обещавам, че ще се справя !!
- Спокойно не е като да гледаш златна рибка.- със задоволство от това, че е повлиял на приятеля си, го успокои Наруто.
- И сега какво, ще си я водя в този саркофаг вкъщи, ли?
- Неее, сега ще я извадим.- подсмихна се нагло русият.- Стой си на мястото, че да не се обърка нещо.
С бързо движение измъкна изпод масата лаптоп с прикрепен адаптер, който изпращаше сигнали- явно до машините в стаята. С бързи натискания на клавишите, Узумаки зададе команди и прибра лаптопа. От стените започна да се чува леко жужене и капсулата, в която беше момичето, се изтегли назад в кухата стена и започна да се обръща на 90 градуса. Когато беше напълно във вертикално положение, се придърпа напред и две метални “ръце” я поставиха в легнало положение на масата. Синеокият натисна малък бутон отстрани на капсулата и синята течност започна да изтича по прозрачни тръби назад към кухата стена. Когато бе напълно изпразнена капсулата със свистене се отвори и Наруто побърза да постави върху момичето друго парче копринен плат.
Агентът на АЗО се удивляваше от начина и найвече спокойствието, което проявява приятелят му, докато прави тази процедура.
След десетина секунди тялото се размърда леко, очите на синеокия светнаха и той прошепна:
- Ела тук! Трябва първо да чуе твоя глас и да види твоето лице, за да ти има доверие. Моля те говори бавно и спокойно.
Отзовавайки се на молбата, той заобиколи масата и се надвеси над красивото й лице. След няколко мига тя стисна силно очи и ги отвори рязко. Примигна няколко пъти и се вгледа в очите на мъжът наведен над нея. Лицето и бе изплашено, а ярко зелените и светли очи- напълнени със сълзи.
- Спокойно, не плачи.- подхвана чернокосия и сам не позна нежния, мек и тих глас, излязъл през устните му.
Тя все така продължаваше да изглежда изплашена. Саске по инстинкт и помогна да седне, а след това я взе на ръце и погледна към Наруто, който пророни усмихнато.
- Здравей, Сакура ! Аз съм Наруто Узумаки.
Получи объркан поглед и от двамата и даде знак на Саске да го последва. Спря пред една от стаите и каза засмяно:
- Влез с нея и я облечи!
- Моля !?!
- Хайде, хайде не ми се моли а й помогни.- побутна го вътре.
В стаята Саске завари обикновено легло с бели завивки, бели стени, един дървен стол точно до леглото и прилежно сгънати дрехи. Постави я на леглото, но с досада установи, че не може да стой изправена сама. Подпря я с едната си рака, а с другата издърпа от върхът на купчинката чифт дамски боксерки. Леко се притесни, но някак си успя да я закрепи с едната си рака, а с другата й облече долната част на бельото. С изненада установи, че докато се опитва да й сложи сутиена, тя се е научила да седи сама. Останалите дрехи бяха черни дънки и синя тениска с бял надпис ”Rokc’n Roll”, черно кожено яке и сини кецове с малка верижка от едната страна на десният кец. Отново я взе на ръце и се отправи към Наруто, който стоеше в средата на коридора и инструктираше мъж, възрастен с кафеникава коса, набито малко по- ниско от тялото на русокосия. Когато приключи се обърна към тях и се усмихна.
- Този приятел ще достави дрехите и всички подобни неща, който ще са й нужни в твоя дом.
- Прав беше, доста бързо учи.
- На какво я научи?- любопитства Наруто.
- Да седи седнала.
-Доста добре. До няколко дни ще се научи и да ходи, а до седмица ще може да говори. След две седмици елате пак.
- Добре. Ще дойдеш ли с мен до отвън?
- Защо?
- За да я държиш, докато се кача на мотора, а после да я оставиш зад мен.
- Разбира се.- и ги озари с огромна усмивка.
Когато излязоха от подземието във фоайето, рецепционистката ги погледна невярващо. Наруто долепи пръст до устните си и те продължиха напред, докато не излязоха от сградата. Черноокият прехвърли момичето в ръцете на приятелят си, а тя го изгледа изплашено и за да я успокои, той прошепна в ухото й:
- Съвсем за малко, обещавам.
Ритна стъпенката на мотора и се качи отгоре, като бутна задните стъпенки. Русия постави момичето зад Саске и сложи краката й на местата определени за тях. Пожела им довиждане и се прибра. Чернокосия постави ръцете на момичето около кръста си и тя усети стегнатия му корем през бялата риза и черното яке.
Гумите пропищяха и тя изплашено се вкопчи с все сили в него. За отрицателно време просвистяха през тесните парижки улици, от чиито тротоари ги гледаха неодобрително родители и туристи, най- вероятно заради прекомерно превишената скорост и рискът от някой инцидент. Саске спря мотора пред луксозна на външен вид жилищна сграда с тераси и множество прозорци. Самият той слезе и докато се уверяваше, че стъпенката на мотора е стабилна, Сакура , все още неразбираща нищо и несъзнаваща действията си, в опит да повтори действието на Саске, опита да преметне кракът си от грешната, разбира се, страна на мотора, но слабите й мускули върху, който все още нямаше контрол, я подведоха и тя се изгори на все още нажежения ауспух. Тя изскимтя и черноокия с жал установи грешката си, че не я беше наблюдавал непрекъснато и в резултат тя бе изгорила съвсем леко нежната си кожа, за щастие бе предпазена, до една степен, от дънките.
- Ммм!!! - чуваше се жално скимтене от апартамента на последния етаж.
Там, приклекнал на земята, в просторния, слабо обзаведен само с ъглов диван, картина, огромна плазма и малка стъклена масичка, хол на апартамента си чернокосият правеше все по- неуспешни опити да постави мехлем върху леко изгорената кожа на Сакура.
- Ще застанеш ли най- накрая мирно!! - кресна с изпънати до краен предел нерви той.
Получи само един жален, мил и невинен поглед, който след засичането си с неговите свирепи и побеснели очи, се превърна в пълен със сълзи и мъка, и естествено бе последван от звучен плач.

Сез- Търси си редактор!

Много благодарности на Your Hime* за редакцията ии само да ви напомня търся си постоянен редактор защото това момиче ми е само временен



Тишината се разцепваше от болката и мъката строящи от силния и пелтечещ плач на зеленооката красавица.
Чернокосия се изплаши от тази й постъпка. Не бе очаквал чак толкова емоционална реакция само заради един злобен поглед. Мислите препускаха, като стадо диви коне, през ума му. Но тогава думите на приятеля му, казани в подземието на АЗО, преминаха кристално ясно през съзнанието му и главата му се изчисти изцяло. Сега започна да мисли ясно, последователно и логично. Всичко от това, че ще бъде като новородено, до веселото му настроение и думите докато ги изпращаше.
Друг спомен, много по-блед и стар, премина като на лента пред очите чу.

Намираше се в сивата зала където се изучаваше биология в университета.Учителят, около 53 годишен мъж с прошарена коса, очила и високо, но определено не атлетично тяло, изнасяше лекцията си и с блажено незнание не забелязваше, че няма ученик, който да го слуша. Урока се отнасяше за процесите по време и след бременността. Саске, дори да искаше, не можеше да се съсредоточи. Чак в края на урока започна да идва на себе си. Причината беше будуването му до 3.30 през нощта за да навакса материала, който бе пропуснал докато бе боледувал.
-До края на втория месец след раждането, новородените са лесно провокирани да използват плачът си. Все още младите и неразвити съзнания се стресират прекалено лесно. Научно доказано е, че ако детето бъде оставено само в тъмна стая, то ще се успокои, а някой от по-драстичните мерки са, например да бъдат завързани очите на бебето. - монотонно и приспивно обясняваше лекторът.
Този проблясък озари Учиха и му вдъхна поне малко надежда, че не я е счупил. С бързо движение вдигна все така плачещото момиче и я пренесе през дългия тъмен коридор.
По стени му имаше няколко картини, голямо огледало в самото начало и два големи черни шкафа с неясно съдържание. Стените бяха светло зелени на цвят, а от двете страни равномерно бяха разположени общо четири бели врати със сребърни дръжки. В края на коридора величествено се издигаше двойна черна врата със златни брави.
С ритник момчето отвори мрачната врата и в сумрачния коридор нахлу голяма струя ярка светлина. Той примижа срещу слънчевите лъчи и внесе розовокоската в помещението.
Златисти стени, черен таван, бял под, голямо двойно легло с бели чаршафи и черна завивка, явно неоправени още от сутринта, поставени от двете му страни черни нощни шкафчета, гардероб с две двойни големи врати и шест средно големи чекмеджета в долната част, прозорец от пет части, заемащ почти цялата източна стена. Свеж въздух нахлуваше през отворените прозорци, затопляйки стаята и придавайки и атмосфера като на слънчев летен ден. Така изглеждаше спалнята на агента на АЗО.
Без да губи време, внимателно я постави на леглото и започна да спуска щорите и да дърпа полу прозрачните черни пердета, с надеждата спомена да се е запазил правилно в паметта му и това наистина да подейства.
Тя го гледаше с все още влажни и зачервени очи. Неразвитото и съзнание не долавяше целта на действията му. Внезапен прилив на инстинкт заля като вълна тялото й. Чувството за самосъхранение и играеше лоша шега. Направи отчаян опит да се изправи и избяга, но тялото й я подведе. С тъп звук падна на пода.
Инстинктивно Саске се обърна към звука като бе поставил рефлексно рака на задната част на колана си, там където бе оръжието му. Гледката го изненада и инстинкта изпревари разсъдъка. С изваден заплашително напред пистолет той се затича към нея, когато разсъдъка взе контрол над тялото му заповяда да я вдигне на леглото отново.
Дори да не личеше отстрани умът на Сакура малко или много бе програмиран. Узумаки с добри намерение бе добавил в нея програма за защита активираща се само първите две седмици след стартирането й. С бързо и несъзнателно движение тя изрита пистолета от ръцете му още преди да я бе докоснал. След като го обезоръжи програмата се изключи и тялото отново не се подчиняваше на детското съзнание.
Бе изненадан от реакцията и прецизността на движението. Бе обеден, че това определено не го може всяко новородено. Побърза и прибра пистолета в кобура му, вдигна я отново на мястото й и спусна и останалите щори. Тялото и лежеше покорно върху чаршафите, покрито с черната завивка и с опряна на възглавница глава. Спокоен, че тя се е отпуснала излезе от стаята като остави малка част от вратата отворена, за да чуе ако се случи нещо.
На вратата пред апартамент А72 стоеше мъжът, който по нареждане на д-р Узумаки трябваше да достави доста внушително количество багаж в домът на един от агентите на АЗО. Неуверено и с трепереща ръка натисна звънеца до касата на бялата врата. Бе ужасен от това което следва, защото в повечето случаи агентите бяха груби, самовлюбени и надути пуяци, вярващи, че щом са част от агенцията са повече от тези, който работят за нея в по- долните етажи на социалната йерархия.
Със злокобно бавно движение вратата се отвори до половината. Пред нея застана високата фигура на Саске, изражението му бе някак отегчено, незаинтересувано и безчувствено. Черните очи лениво се вдигнаха към лицето на непознатия.
- Да, Ви, помогна с нещо? – гласът звучеше като че някъде отдалече.
- И…изпращат ме о..от Агенцията за сигурност на ООН- гласът на работника трепереше като листо насред туря.
- М? А да Вие трябва да носите багажа, нали?
- Д..да господине.
-Да дойда ли да ви помогна да го донесете? – изведнъж на лицето му се появи огромна, най- вероятно фалшива, усмивка и наклони глава на една страна.
-Няма нужда, но все пак благодаря- окуражен, че това не е поредния кретен, който ще го хока, възрастния мъж се запъти с бодра крачка към асансьора.

30 минути по късно:

“ Какво по дяволите е всичко това! ” Учиха стаеше в средата на дневната си а пред него бяха наредени на неправилна пирамида 15 куфара, 7 сака и поне дузина кутии от обувки. “ Добре чувал съм, че жените непрекъснато пазаруват, но това е абсурдно! Не… защо да е абсурдно? Най- вероятно Наруто е приготвял тази купчина. “ В един миг нещо проблесна върху един от черните куфари. Той бързо се приближи и видя голям жълт плик, запечатан със сребрист печат. Предпазливо го повдигна и с бързо движение го отвори. С тъмно сини букви бе написано:
“ Здрасти, Саске!
Как ти се струва, багажа й е малко а? А, не, не, не! Успокой се, ще получиш удар ако си дигаш кръвното. Та на въпроса. Това са дрехи, обувки и абсолютно всичко, което ще е нужно на Сакура. Ще се наложи да ти дам инструктажа по този начин, защото подозираме, че в агенцията има предател.
1. Сакура се храни като нормалните хора (ти не спадаш в тази категория. Ядеш само боклуци) за това ще се наложи да напазаруваш. За това в картата ти, издадена за да бъде зареждана от агенцията, са прехвърлени 25 000 евро. Това е малка част от това, което ще получиш ако се справиш със задачата.
2. При НИКАКВИ обстоятелства не позволявай на Сакура да излиза навън, независимо дали с теб или без теб. Дръж я на възможно най-мрачно място първите 3 дни.
3. През нощта не я оставяй сама, може да се задейства някой от защитните и механизми
4. Силно ти препоръчвам да НЕ вадиш оръжие пред нея първите 2 седмици, задейства се самосъхранителна система, опасна както за теб, а и за нея ако ситуацията е по- опасна. Задейства ли се този механизъм нейното съзнание автоматично преминава в нещо като готовност за бой и не различава приятел от враг.
5. НЕ я оставяй сама за повече от 6 часа,през първите 2 седмици, има голяма вероятност да приеме отсъствието ти за опасност и да се самоунищожи като се самоубие( напомням ти тя има тяло на човек) .


Искрено твой:
Наруто Узумаки
П. П. :
Не ме карай да идвам и да проверявам дали се грижиш за нея, защото ще ти се стъжни живота! “