Naruto high school

Пет Фев 13, 2009 1:58 pm

ПРОЛОГ

Наруто тичаше, за да не закъснее. Ядосваше се, че не си беше навил будилника и сега, от бързане, нямаше време да яде.
След няколко минути той стигна площада пред офиса на Хокагето. Там вече се беше насъбрал бая народ. Наруто започна да си проправя път през тълпата. Видя Сакура да си говори с Тен Тен и Ино и ѝ махна,а тя му се усмихна в отговор. Момчето подмина Киба, Шино и Рок Лий, преди да сигне до стените на сградата. Вдигна очи към огромната тераса. Там се бяха събрали всички джоунини и оживено обсъждаха нещо. След минута млъкнаха и се строиха.
Покрай тях гордо мина петия Хогаге следван от Шизуне и прасето Тон Тон. Жената стигна до парапета прокашля се и рече:
- Днес събрах цяла Коноха, по–точно младото поколение, защото трябва да съобщя важна новина.. – усмихна се Тсунаде.
Всички се спогледаха недоумяващо.
- Както някои от вас са забелязали тук има и хора от други села. Старейшините от Коноха, както и тези от другите села, решиха, че е време да получите нормално образование. Без нинджа техники и без битки. Всъщност и те ще присъстват но само в определени часове.
Наруто зяпна. Да не би старата да се опитва да каже...
-...С други думи, ще ходите на училище. – довърши Тсунаде
От всякъде се чуваха неодобрителни възгласи.
- Искам да отбележа, че това образование ще е по желание
- Хаха! Че то тогава никой няма да дойде. – отбеляза Наруто
Петия хокаге се ядоса:
- Така ли!?! Тогава става задължително за всички нинджи до 19 години и по желание за по – големите.
- НАРУТО!!! – Извикаха заплашително доста хора.
Тсунаде продължи речта си вече по спокойна :
- Ще имаме честа Казекаге – сама също да учи в нашето училище. Ще получите писмо, в което ще е посочено местоположението на училището, вида на униформите и учебниците, от които ще имате нужда, а когато дойдете ще разберете кои ще са преподавателите. Всички, които изявяват желание да учат и са над 19 да се запишат в този списък до края на седмицата, за да знаем на кого трябва да изпратим писмо. - Хокагето завърши речта си и се оттегли.
Наруто беше отишъл при Гаара :
- Ужас! Как така ще ни карат да ходим на училище - възмущаваше се русокоското.
- Ти си си виновен, пък и идеята не е чак толкова лоша. Предлагам ти да оставиш приказките за после и да побързаш да се прибереш –каза Казекагето като посочи разярената тълпа, която идваше към тях.
- Да май си прав – извика Наруто тичайки към вкъщи.
Тълпата побеснели тийнейджъри гонеше Наруто чак до квартала му.Момчето реши,че е крайно време да им покаже какво става , когато някой гони великия Наруто Узумаки.Направи няколко знака и извика:
-Тажуу-Каге-Буншин-но-джутсу!-от всякъде се появиха русокоси хлапета,които се разпръснаха навсякъде и викаха:
-Хайде сега ни хванете,де!
Номерът подейства.Тълпата се раздели на малки групички да преследва клонингите.В суматохата Наруто успя да се скрие незабелязано у дома си.Дишайки тежко,той се просна на леглото уморен и заспа на секундата.

Пет Фев 13, 2009 1:58 pm

ГЛАВА 1

Мина седмица. Сутринта на деня, определен за първия учебен ден, се оказа слънчева и топла. Наруто се събуди и отиде до хладилника. От там изкара купичка рамен и я стопли набързо. Взе си пръчки и седна на масата.
-Итадакимасу! - Наруто раздели пръчиците на две и опита рамена. Вкусен както винаги, рамена на Ичираку е най-добрия в града (това се явява серия рамен за вкъщи). След като се наяде,отиде до календара да види кой ден е днес.
-Така да видим днес е неделя, не понеделник..какво съм писал тук?..о,не..не,не,не.. Днес е първият учебен ден,а аз съм ЗАКЪСНЯЛ!!
Наруто бързо отвори гардероба, за да си вземе униформата си, когато се усети, че...нямаше! Отиде бързо до леглото и бръкна под възглавницата. Оттам изкара писмото от Петата. Зачете се:

...Униформите си можете да си купите от магазина за униформи на нинжи на главния площад. Изискват се бяла риза, вратовръзка, червено-черен панталон за момчетата, червено-черна пола за момичетата, черни обувки, червени чорапи. За зимата червено-черно яке, а за лятото риза с къс ръкав. Вземете си химикали ,тетрадки, чертожни инструменти и всичко останало. Учебниците ви ще се раздават в училището..

..Униформа.. Всеки ден Наруто отлагаше покупките за следващия, но сега...какво щеше да прави? Русокоското въздъхна и седна върху един от столовете.
След минутка чу някакво почукване на прозореца. Той вдигна очи и погледна. На перваза имаше кафява птица носеща тежък на вид пакет. Наруто й отвори и я пусна вътре. Взе пакета и го развърза. От Гаара беше, а вътре имаше... униформа и всичко останало. Наруто благодари наум на пресметливостта на Гаара и се зае да разопакова. Погледна часовника - имаше точно час да се оправи и да стигне, за да е навреме.Смъкна си нощницата и се преоблече. Имаше само мъничък проблем-не знаеше как да завърже вратовръзката. Точно тогава се звънна на вратата. Момчето отиде и отвори. На прага стоеше цяла тълпа хора-Сакура, Киба, Рок Лий, Неджи, Тен Тен, Ино, Шикамару, Чоджи, Хината, Шино ..всичките му приятели.
- Наруто, идиот такъв, забрави ли че всички се разбрахме да се чакаме на портата точно в 9 часа? Ох, Дай да ти помогна-рече Сакура виждайки, че Наруто се опитва да върже вратовръзката си. Наруто й благодари, след това се върна в стаята си, взе си раницата и натъпка вътре училищните пособия. След това всички тръгнаха към главната порта. Там ги чакаха Гаара, Канкуро и Темари.
-Ами къде са.. - попита Русият шиноби.
-Ще дойдат. Тсунаде им прати писмо, май - прекъсна го Казекагето.
-Май? - Наруто се смръщи - Само това липсваше - да не дойдат.
Цялата група се запъти скачайки към мястото, където се намираше училището.
Когато стигнаха, ахнаха.Сградата беше цял огромен замък с закрити басейни, ботанически градини, няколко малки къщи..
Отпред ги чакаше Хокаге-сама.
- Хайде побързайте, всички са вече тук, в главната зала.
Групата я последва. Влязоха в най-голямата сграда. Там се бяха събрали всички. Тсунаде се качи по стълбите и се облегна на парапета на втория етаж.
- Здравейте всички и честит първи учебен ден!Разделени сте на класове според възрастта.В писмото ви е написана програмата и учителите, но ще припомня че аз съм по химия и тайджутсу,джирая е по анатомия,анко е по изкуствата,какаши е литература,ямато е по ботаника,орочимару е по зоология..
Чуха се няколко ахкания.
- Да това е..хм..изненада,да кажем-орочимару и неговите нинджи ще идват тук. Акатски също.
Наруто я погледна неодобрително
- Тук всички сте равни и сте дошли за да учите, ясно ли е?- Тсунаде погледна русокоското: - Другата изненада е това че ще спите тук. Страничните сгради са именно затова построени.Повечето неща ще държите в шкафчетата си, останалото-по стаите. В стая ще са по три момичета или три момчета, без смесени. Целия правилник на училището е закачен на стената –Петата показа огромен свитък, висящ от едната страна на вратата-Аз съм директор, зам. директор е Джирая...Ако има нещо което съм пропуснала,Шизуне,..
- Тсунаде се обърна към помощничката си, която поклати глава :
-Е това е значи...Свободни сте! - С това тя се качи по стълбите към офиса си.
Учениците започнаха да търсят кабинетите. Наруто вдигна своето писмо - първи час имаше химия при.. Тсунаде. Супер начало,няма що. Явно и Гаара имаше същия час, затова двамата тръгнаха заедно.
След 10 минути лутане най - накрая намериха стаята.Влязоха и седнаха един до друг на третия ред. Другите ученици вече бяха тук, имаше само три празни места. Тсунаде влезна и затвори вратата. Раздаде им учебниците и тетрадките по химия, като през това време разказваше какво ще взимат през годината. Когато всички вече получиха нужните пособия, Хокагето (което от тук насетне ще наричаме директорка) започна да пише плана на дъската и да разказва.
Чу се скърцане. Вратата се отвори. Влязоха три момичета, закъснели явно.
-Крайно време беше да се присъедините, госпожици - Рече учителката като ги изгледа искосо.

Пет Фев 13, 2009 1:59 pm

ГЛАВА 2

Момичето, което бе влязло първо бе с дълга, сребриста, свободно пусната коса, очите и бяха лилави. Беше си обула черни ботуши с висока подметка, които стигаха до над коляното. В ръката си тя държеше вуду кукличка.В устата си имаше близалка. Носеше сребърен кръст на врата. Момичето стоящо по средата между другите две също имаше дълга и пусната коса, но синя на цвят. Беше с черни кецове. Носеше зелена раничка на едно рамо. Последното момиче беше с вързана на висока опашка черна коса, като два от кичурите и бяха пуснати пред лицето ѝ и бяха бяха в розово. Тя беше с черни ботуши с тъмно розови връзки и тънки, високи токчета. В едната си ръка носеше малка чантичка,черна на цвят,с розови сърчица. В другата си ръка момичето държеше огледало, гланц за устни и сенки и се гримираше. Първото момиче заговори:
- Съжалявам,че закъсняхме бабо Тсунаде, ама не беше много мило
да ни изпратите писмото чак вчера.
Всички наоколо зяпнаха от учудване – как това момиче си позволяваше да говори така на Тсунаде. Петата обаче изобщо не обърна внимание само каза :
- Момичето със сребърната коса е Али, до нея е Кану, а най- открая е Шин. Момичета седнете на свободните места.
Али и Кану огледаха свободните места имаше две точно зад Наруто и Гаара и още едно до някакав привлекателен непознат. Али погледна Кану и тя ѝ се усмихна. Побутнаха Шин да спре да се гримира и докато тя се усети те вече бяха заели местата двете места, които бяха едно до друго и тя нямаше друг избор освен да седне до непознатия.
„Какво пък той не изглежда никак зле” - помисли си момичето.
Тсунаде им даде нужните пособия и продължи да преподава урока си. Шин слуша няколко минути за какво говори учителката, а после се заблея през прозореца и се отнесе на някъде. Преподавателката забеляза това и реши, че ако ѝ зададе въпрос ще успее да привличе вниманието :
- Шин би ли повторила какво казах последно?
Никаква реакция от страна на момичето.
- Шин пак те питам би ли повторила какво казах последно?
Момичето си стоеше все така загледано през прозореца и замислено.
- Хей Шин слез на земята и ни обърни малко внимание! – Тсунаде бе почнала да се ядосва, а момичето както че ли все още не забелязваше нищо въпреки че целия клас се беше извърнал към нея и я гледаше недуомяващо.
- Може да е глуха. – предположи някой от класа.
- Че не е глуха,не е глуха, ама е много отнесена. – каза Кану
Момчето, което стоеше до Шин я блъсна, за да я накара де слезе на земята, обаче изглежда я беше бутнал малко по силно от колкото трябва и момичето падна от стола :
- АБЕ ТИ НАРЕД ЛИ СИ !!! ЗА КАВО ПО ДЯВОЛИТЕ МЕ БЛЪСНА!!! АХ ТИ НЕ ЗНАЕШ .... – момчето бе погледнало отегчено Шин и погледите им се бяха срещнали и сега през главата на момичето прехвърчаха мисли „Ах тези очи... толкова много приличат... на... ”.
- Викат те ! – каза момчето и посочи към Тсунаде
Шин се обърна към ядосаната учителката:
- Аз... такова... ами...
Продължителен звънец бе прекъснал оправданията на момичето.
- Ах,късметлийка такава следващия път ще видиш! – закани се Тсунаде, а момичето се изнесе по най – бързия начин от класната стая.
Междучасието мина без произшествия.
Вторият час Наруто имаше зоология при Орочимару. Тръгна с Али, която имаше същия час. Влязоха в стаята и седнаха един до друг .Звънецът би. Орочимару влезна.Наруто пошушна нещо на Али, а тя се задави от смях. Учителя си беше сложил очила и гнусно кафяв костюм. Изобщо не приличаше на Санина, заклел се да отмъсти на Коноха. Орочимару си свали очилата, за да избегне още такива погледи и шушукания.
- И така ученици, вие ще изучавате тази година една много интересна наука - зоологията..
- Грешка номер едно - остави ни да седим един до друг - шепнеше Наруто
- Грешка номер две-свали си очилата - Али намигна на Наруто, който я изгледа неразбиращо.
Лек бриз повя и взе очилата. Учителя разказващ урока, не забеляза. Вятърът „пусна” очилата в ръката на Али. Тя извади една дъвка от джоба си, лапна я, раздъвка я и я залепи по рамките на очилата. След това ги върна, със същото вятърно джутсу.
След като разказа урока Орочимару тръгна да пише плана по дъската. Сложи си очилата за да вижда по-добре. Когато се обърна към учиниците, смях разтърси стаята. Учителят се беше опитал да свали очилата и сега беше оцапан с дъвка. Наруто даде гепи на Али.
-Нищо работа - Отвърна му тя.
Ала Орочимару ги видя.
-Али - на дъската.
Тя въздъхна и стана. Отиде до дъската взе маркер и започна да пише диктуваното от учителя. За щастие нямаше грешки и той с неохота я пусна да се върне на мястото си.
Звънецът би.
-Свободни сте - Орочимару си седна на стола. Миг по късно беше скочил от него и викаше от болка На стола имаше огромни остри габърчета.
Али се хилеше тихичко. Наруто я дръпна да излязат от класната стая преди учителя да се усети.
Третия час Али имаше Изкуства. Учителката Анко ги разпредели по групи от четерима. Сивокоскатабеше в група с Гаара, Ино и Дейдара.
Трябваше да направят фигури от глина, пясък, хартия, пластелин-от каквото можеха.
Изминаха първите 15 минути от часа. Анко тръгна да види какво са направили учениците.
-Моя е по-голям!
-Не моя е по-голям!
Анко замръзна на място.Обърна се и видя Гаара и Дейдара да се карат докато гледаха нещо обърнати..
-Дейдара твоя е по-малък.
-Не е вярно. Аз те бия по сантиметри.
Да не би тези момчета да мереха..
-Ами Гаара надареничък си ама.. Дейдара те бие- реши спора им Али
-Кавко става тук ?! – Анко реши, че е крайно време да се намеси.
Дръпна момчетата и ахна. Всяко едно от тях държеше по един малък кон, статуетки, на Гаара от пясък, на Дейдара от глина. Творението на червенокоското наистина беше красиво, но това на Дейдара беше по-голямо. Анко въздъхна. Притеснила се беше за нищо. Обърна се и се върна към проверката.
Чу се смях, силен смях. Анко се обърна. Али се хилеше, не можеше да спре. Учителката разбра, че това е било шега..
-Не одобрявам такова поведение независимо че сте принцеса. В ДИРЕКТОРСКАТА ! - Извика Анко
Али сърдито тръгна и трясна вратата след себе си. Тази учителка нямаше грам чувство за хумор.
Когато стигна до директорския кабинет, Момичето завари Наруто.
-Ти защо си тук? - попита го тя.
-Имах час по музика и госпожата ме помоли да пусна един диск, който ми подаде. Е аз пуснах музика, но не от този диск. Пуснах пародията на онази песен –Witch backstreet boy is gay, само че witch AKATSUKI boy is gay. Жалко че дейдара не беше в часа - щеше да я оцени - Наруто се запревива от смях.
- Ами колко Акатсуки имаше там ?
- Всички останали.
- Всички ?
- Да.
Двамата изпаднаха в истеричен смях. Поне докато Тсунаде не ги покани вътре в кабинета ѝ.
-Не се търпите. От първия ден с номерата почвате! Този път ще ви пусна, защото имам работа и не мога да се занимавам с наказания, но следващия..
Би звънец
-Добре,мерси,много сме ви благодарни - Прекъсна я Али,стана, поклони се и се затича навън.
Беше голямото междучасие. С Кану и Шин се бяха разбрали да се чакат пред стаята им за да си оставят багажа.

Пет Фев 13, 2009 2:00 pm

ГЛАВА 3

Аля настигна сестрите си точно когато влизаха в стаята. Те влачеха след себе си по два огромни куфар на колелца.
- Защо не дойде да ни помогнеш с багажа - попита я Кану
- Бях при директорката.
- Значи вече успя да подлудиш учителите – засмя се Шин – Какво направи че успя да ги ядосаш?
Али им разказа случилото се, докато момичетата разглеждаха стаята. Помещението беше доста голямо. Вътре имаше три легла, едно голямо бюро, малка тоалетка с огледало, гардероб, три нощни шкавчета до всяко от леглата, диван, хладилник и мини библиотечка. Към стаята естествено имаше баня и тераса. В банята имаше огромна вана, а от терасата се откриваше страхотна гледка.
На вратата се почука. Бяха Гаара, Канкуро и Наруто
- Какво правите тук – попита Али, която им беше отворила
- Разглеждаме. Вие знаете ли, че от ученическите стаи само вашата и нашата са толкова големи. – обяви Гаара
- Ами то така би трябвало да бъде. Все пак ти си казекаге, а ние сме принцеси.-Засмя се Кану
Междувременно Шин беше отишла на терасата и пак се беше замислила за нещо.
- Шин за какво толкова мислиш?
- Аа! ... ами за това как ще пребия онзи идиот дето ме блъсна в час по химия. Между другото някой от вас знае ли как се казва?
- Хах! Стига си говорила глупости! Не можеш да пребиеш Итачи, първо е Учиха, а после е и от Акатски. – Опита се да я вразуми Али.
- Не ме подценявай! – озъби й се Шин – не ми пука кой е ще го пребия.
- Стига сте се карали момичета ще закъснеем за следващия час.-скастри ги Кану.
Четвърти час. Всеки имаше различен затова тръгнаха в различни посоки. Кану имаше ботаника – любимия й час. Откакто се помнеше обичаше растенията - с тях се и биеше. Учител по ботаника беше Ямато. Задачата им беше да отгледат растения. Този час трябваше само да се запознаят с особеностите им и да ги нахранят. Лесна работа-поне за Кану. Синекоската взе торбата с тор, за да засади растението. Сети се за нещо. Бръкна в джоба си и изкара някакво шише. Сипа капка от него в тора. След като натори растението, го поля с вода.
Ямато разглеждаше как се справят всички. Задачата беше лесна. Само Зетсу се беше оплескал тъй като беше изял тора и сега нямаше с какво да натори растението.
Чу се силен писък и трясък.
Няколко момичета се разбягаха и уплашени се скриха зад гопсодина.
- Какво има? - попита ги той.
- Сенсей, Кану-сан ... Тя … тя … нейното растение … СЕ ОПИТА ДА НИ ИЗЯДЕЕ - момичето което обясняваше се разплака от страх.
- Нани? (Какво? на японски ^^) - Ямато отиде в другия край. Ала на средата на пътя си се спря. Гигандско растение хищник се люлееше страховито на 2 метра над земята. При по близък поглед обаче се виждаше как цветето се галеше в Кану.
- Госпожице какво направихте?
- Аз ли? - Кану го погледна невинно - Нищо, дадох му само тор...
- Само??
- Добре де добавих специална съставка за да порасне по бързо.
- Това нещо може да ви изяде .Махнете се от там!
- Неее, това цвете е възпитано, никого няма да нападне спокойно.
Целия разговор беше апсурден. До края на часа Ямато я увещаваше да остави цветето. Той беше запознат със силите на Кану и не можеше да рискува. Когато звънеца би, а децата излязоха от час... Ямато уби гигантското цвете.
-С това момиче трябва да се внимава - учителя поклати глава.
Кану обаче беше щастлива. Тя разбираше цветята. Радваше се, че помогна на растението. Отиде в петия си час - литература. Там бяха и Шин и Али и останалите. Десет минути след като звънеца би учителя Какаши още го нямаше.
Тсунаде влезна през вратата.
- За съжаление учителя в и го няма...
- Както винаги закъснява - пошушна Сакура на Ино.
- ...Затова сега ще имате свободен час,през който..
Тряс. Вратата се отвори и удари в стената. Влезна едно момиче, което направи крачка, спъна се и падна. Направи балонче с уста и попита:
- О ама вие сте почнали?
Ттсунаде въздъхна. Най - надеждните й ученички се излагаха като малки деца.
- Да, Киноми ... Ученици това е Киноми. Моля дръжте се добре с нея и не ваде те предварителни изводи, повярвайте ми ще ви е по лесно.
Момичето седна до Али.
- А сега е време да ви обясня какво ще правите свободния час...
Една птица влезна през прозореца и кацна на ръката на Тсунаде. Директорката отвърза писмото и го прочете.
- Е явно не мога да остана тук имам работа. Затова моля бъдете тихи - с това излезна от стаята.
-Хей ти сивокоската - Номи рече на Али - онова момче ей там - посочи Гаара - знеш ли дали е свободно?
- Смисъл? - Али повдигна вежда
- Дали си има гадже глупаче!
- Ааа. Не. Защо?
- Аз си имам но той ми харесва. Пък и на котките им е простено да бъдат с двама едновременно. - направи балонче с уста.
Али само я изгледа странно. Тая беше дошла и вече си хареса Гаара. Това не й се понрави. Али реши да й покаже кой командва тук.
Вдигна ръка и с пръста си пукна балончето й. Улучи десятката. Номи стана хвана дръжката на близалка на Али, издеърпа я от устата ѝ и я счупи с крак.
- Бой ли искаш? - Али се исправи заплашително.
- Нямам нишо против но ще те заболи много.
- Не ставай смешна - какво можеш да ми направиш - ще ме одраскаш ли?
- Оо очаква те много повече ...
Звънеца прекъсна расправията им. Али й хвърли презрителен поглед и се отправи към последния си час - тайджутсу. Щеше да й доиде добре да ступа някой.
Явно всички имаха един и същи час затова тръгнаха заедно към плошадката. Загряха предварително, защото знеха, че Тсунаде нямаше да им остави време за почивки.
Директорката забързано мина покраи всички. Махна им да седнат.
- И така първа е ... Аля.
- Някой да убие майка ми че ми е дала име започващо с първата буква от азбуката - Кану и Шин я погледнаха - Да, вярно тя вече е мъртва .. Бях забравила ...
-Али ти ще си срешу ... хм ... Някой от твоя калибър (или твоята артилерия нз xD) ... Киноми чернокосо момиче с ушички и опашка стана от тълпата.
- Прекрасно - рече на себе си Али - точно тя ми трябваше.
- Добре момичета мисля че е просто - само тайджутсу. Без оръжия без генжутсу...
- Да да бабо Тсунаде зная ... - Припряно я прекъсна Али. – Само - вдигна ръка - Тайджутсу!
Али удари земята с такава сила че цялата площадка се счупи на огромни парчета земя. Номи падна между тях.
Съучениците й ахнаха.
- Такава сила ...
- ... без ръкавици ...
- Та тя надминава Сакура - чан! - каза Ино
Самата Сакура беше удивена. Това момиче беше тренирало има няма половин година при Тсунаде, а беше научила повече отколкото розовокоската за три години!
- Силна си... -Рече Номи изправяйки се - но котките разчитат на бързината и ловкостта, а не на силата.
Казвайки това тя се засили. Наистина беше бърза. Али се стресна-дори не можеше да я види. Едвам избягваше ударите.
-Бива си те... - рече Номи някъде от въздуха
Али се огледа. Нямаше я. Отпред ... Отзад ... Отляво ... Отдясно ...
-При Саске може да минава този номер но не и при мен - Извика Аля и замахна да удари земята - хъх?
Земята беше счупена и нямаше как Номи да се е скрила там..
- Над тебе! - Извика зеленоочката удряйки я с невероятна сила в земятта.
-Не можеш да избягаш от тежката ми лапа ... хаха ... -усмихна се Номи гледайки проснатата по гръб Али - ъ? - Вдигна ръката си. В нея държеше сребърния й кръст ... - Какво по ... Аля?
Али я нямаше на земята.
- Зад тебе. - Номи се обърна
Видя Али, но не бешше същата Али. Беше по висока, очите й бяха червени а погледа й беше дързък. Не приличаше на малкото Али -чан - Изглеждаше като една пораснала Али.
Последвалия ритник заби Номи право в оградата.
- ти ... ти ... не си онази ... онази предната Аля ...
- хм ... да не съм ... да кажем че съм ...лошата ѝ половина - Али се умсихна. - името ми е Алимонд.
Последния удар беше изтощил много Киноми и тя не можеше да помръдне. А и сегашната Али беше прекалено силна в тайджутсуто, за да се мери с нея.
- Аз съм вампир и като такъв - Али вдигна Киноми - МРАЗЯ ДА МЕ ПОДЦЕНЯВАТ!
Жесток юмрук удари Киноми в корема. Котеподобното изплю кръв и се свлече - припадна.
Тсунаде скочи и отиде до зеленооката. Започна да я лекува
- Не беше нужно да я удряш така силно - Петата погледна Алимонд с един странен поглед
- Тя си го изпроси - заяде се с добрата ми половина (xD)
- не беше нужно.
Тсунаде подаде на сребристокоската кръста й. Али го закачи и падна в ръцете на Хокагето.
- - - - -
Следобед. Болницата.
Имаше само две заети легла – в едното беше Али, която щеше да остане докато се посъвземе, и в другото Киноми, която щеше да остане няколко дни.
Болничната сестра влезе и попита:
- Ще искате ли нещо за ядене?
- Шоколад! - двете извикаха едновременно.
погледнаха се.
- - - - -
Шин и Кану отидоха да видят сестра си. Когато влязоха, не повярваха на очите си - Али си бъбреше приятно с Номи сякаш са първи приятелки.
- Леле това не се вижда всеки ден ... - възкликна Шин - Аля да говори с „Врага си”?
- Ами да не сте ли скарани? - попита и Кану.
- Скарани? Неее - отсече Али – просто ... ъъъ малко спречкване ...
- Малко?
- Така де, просто имаме много общо, пък и тя си научи урока нали? -лилавоочката погледна въпросително Киноми.
- Неее... Да да - промени си мнението чернокоската след като усети пронизващия поглед на Али върху себе си.
- Е тръгваме ли?
-Закъде?
- Как закъде - за шопинг!Имаме нужда от дрехи,забрави ли ?
- Ъ?
- Оооо да, вие не бяхте там. Тсунаде каза че ще има Бал с маски по случаи началото на училището.
Казвайки това Шин хвана Али и я издърпа от леглото.
- Искаш ли нещо?- Али попита Киноми докато се обуваше.
- Нее, няма нужда, аз ... имам нещо наум.
- Добре чао.
- Чао.
На излизане момичетата се разминаха с момче със сива коса.
- Здрасти Хоокин - махна му Али.
- А да здравей - Той явно бързаше.
- Ти познаваш момче което аз не познавам! - Шин я изгледа учудено.
- Не ти и трябва да се запознаваш с него.-смигна й Али
Трите момичета напуснаха сградата и се отправиха към близкия град.

Пет Фев 13, 2009 2:00 pm

ГЛАВА 4

-- В един магазин --

Али и Шин разглеждаха дрехите,докато Кану мереше една зелена рокля. След малко тя излезе от пробната. Роклята беше официална и стигаше малко над коленете. Цветовете ѝ преливаха в най – различни оттентъци на зеленото. Ленти плат пресвиваха роклята в кръста, а презрамките й се преплитаха отзад.
- Уау !!! Стои ти страхотно. – възкликна Али.
- Да, изглеждаш зашеметяващо ! – допълни Шин.
- И на мен ми харесва как ми стои. Даже най – вероятно на бала ще съм с нея – усмихна се Кану – Аз ще си я купя и ще се прибирам, знаете, че не си падам много по обикалянето на магазините. Пък и вече си взех три панталона, пет блузи, две жилетки, три рокли с тази и едно яке. Мисля че това е достатъчно.
- Щом мислиш,че е достатъчно,можеш да се прибираш-казаха Али и Шин, които носеха два пъти повече торби от нея, а далеч не бяха свършили с пазаруването.
Кану плати роклята и се запъти към училишето оставяйки сестрите си да пробват купища дрехи.

-- В болницата --

До леглото на Номи беше Хоокин заедно с едно русокосо момиче.
Момичето, което също беше полу-котка, заговори:
- Сигурна ли си че си добре. Това момиче...
- Хана,това момиче вече ми е приятелка и си има име - Али – чан. И не се притеснявай за мен аз вече съм много по - добре. – каза Номи
- След като ти е приятелка защо те преби така? А? Нямам доверие на това момиче. – отбеляза Хоокин
- Слушайте и двамата,Али – чан и сестрите й са много мили и забавни. Ако ги опознаете,съм сигурна, че ще ги харесате. А за това днес,това беше просто недоразумение. Аз вече се сприятелих с Али и сестрите ѝ - Кану и Шин и не искам да чувам от вас нищо лошо по техен адрес. – обясни им не много спокойно Киноми.
В този момент в болницата влезе Кану:
- Здравейте! Надявам се да не ви преча? Просто ми стана скучно в стаята и дойдох да видя как си и да се извиня от името на сестра ми. Понякога тя е доста избухлива. – каза Кану и се усмихна дружолюбно.
- Приемаме извинението – каза Киноми – Запознайте се. Кану това са Хоокин и Хана. Хукин, Хана това е Кану. Тя е сестра на Аля. Между другото къде са Шин и Али ?
- Оставих ги да пазаруват сами, защото не си падам по шопинга, а пък и вече бях похарчила бая пари.
- Момиче което не си пада по шопинга? Не може да бъде! – отбеляза Хоокин.
Всички се разсмяха.
- Е не всички момичета са лоши като мен и си мъкнат гаджетата по магазините – обади се Киноми
Отново последва неспирен смях.
- Е не всички ама Али и Шин помъкнаха Гаара и Канкуро да им мъкнат багажа.
- Ето защо Али се ядоса толкова като казах че Гаара ми допада. Ама аз не знаех, като я питах тя каза, че той бил свободен. – сви рамене Киноми
- Е те не се пишат гаджета. Истината е Али го харесва,но не иска да си го признае. То и аз бях същата, но нещата с Наруто потръгнаха. В това отношение признавам смелоста на Шин тя тръгна с Канкуро без изобщо да се притеснява, но не съм сигурна дали наистина има чувства към него, всъщност около нея има доста неизвестни неща на няколко пъти се бяхме опитвали да я разпитаме за миналото ѝ, но тя все избягваше темата ...
- За миналото ѝ ? Мислех, че сте израстнали заедно.
- Не,бяхме разделени и се събрахме преди около година, но това е дълга история, а аз трябва да тръгвам, защото те скоро ще се върнат, а ключовете за стаята са в мен. Чао. До обяд! Нали ще дойидете за обяд?
- Ние сигурно, но Номи едва ли ще може да дойиде? – отговориха Хана и Хоокин. – Всъщност кога е обяда?
- След един час – каза Кану и излезе от болницата.

-- В стаята на Кану, Али и Шин--

Кану си беше легнала на леглото и си разглеждаше учебниците когато на вратата се почука. Бяха Али и Шин, а след тях дойдоха Гаара и Канкуро и стовариха на най – близкото легло товара си.
- Само тово ли си взехте? Обикновенно, когато отидете на шопинг, се връщате с доста повече покупки – попита ги озадачено Кану
- Само това ? Ти шегуваш ли се,разбира се,че има още покупки – засмя се Али – само погледни през прозореца.
Пред сградата беше спряла кола отрупана с покупки, а мъж в костюм разтоварваше багажа.
- От последния магазин, в който пазарувахме и от който купихме най - много неща,бяха много любезни и ни предложиха превоз - обясни Шин.
След около 15 минути багажа най - сетне беше разтурен.
- Добре ние отиваме да си починем,ще се видим след малко на обяда нали? – каза Гаара и повлече Канкуро към тяхната стая.
- Хей, Кану искам да видиш роклята,с която ще съм на бала,и да си кажеш мнението. – каза Шин. Тя взе една от торбите и влезе в банята да се преоблече. Момичето най – сетне излезе от банята. Роклята се състоеше от черен корсет с розови връзки, който стигаше до началото на краката ѝ, а надолу продължаваше с розови волани, които стигаха до над коляното. Шин си беше обула и ботушите, с които беше на училище днес. Беше си сложила и черно домино с розови кантове. Тя започна да се оглежда в огледалото. Кану се обади:
- Хмм ... не мислиш ли, че е малко...
- Да знам, ама много ми харесва пък и така никой няма да ме познае. Нали целта е маскарад? А ?
- Шин извинявай, но само ти от момичетата си способна да облечеш нещо подобно. – обади се Аля
Момичето обаче не я слушаше, а усърдно ровеше за нещо в куфара си. След малко извади едно черно наметало с закопчалка – розово сърчице и огърлица която прилепваше плъно по врата, също черна с розово камъче във формата на сърце. Сложи си ги и каза:
- Знаех си че неща липсва, но сега всичко е просто перфектно.
- Ти, че няма да се вразумиш - няма, ами хайде преобличай се и да отиваме на обяд. – обади се Кану.
След малко момичетата бяха готови и тръгнаха за обяда.
- Знаете ли аз не сам гладна,така че ще си остана тук – каза Шин
- Добре – казаха Али и Кану.
Момичето изчака сестрите и да се отдалечат, отново отвори куфара си и извади от там снимка писмо и кутийка за подарък. Седна на леглото си, загледа се в снимката и по бузите ѝ се застичаха сълзи. На снимката тя беше прегърнала някакво момче. През главата ѝ препускаха разни мисли:
” Той и без друго ми липсва толкова много, а сега и очите на онова момче толкова напомнят неговите ... така ми се иска да споделя с някой за него, но от друга страна не искам никой да разбира кое е слабото ми място ... чудя се дали някога ще обикна друг така както обичах него ... той не трябваше да умира ... толкова ми липсва ... а сега ... сега ... трябва да се крия под маската на повърхностно безгрижно момиче, което не се интересува от нищо друго освен гримове, дрехи и момчета ... просто не искам никой да разбере за болката ми” момичето остави снимката и погледна към писмото и подаръка ” кога ли ще събера смелост, за да го отворя ... та той ми го даде преди повече от година и половина ... трябваше да ми го подари за рождения ден, но ... трябва да се взема в ръце ...” . На вратата се почука, момичето набързо сложи нещата под възглавницата си, избърса сълзите си и отвори вратата. Али и Кану се връщаха от обяда.
- Изпуснах ли нещо интересно? – попита момичето и се усмихна опитвайки се да не дава воля на чувствата си.
- Не само си говорихме,нищо интересно. Освен че се другите се запознаха с Хана – сестрата на Номи и Хоокин – приятеля ѝ. – каза Аля
- Добре аз предлагам сега да подредим дрехите и багажа после да поучим и ако ни остане време преди вечеря да си починем – каза Кану и започна да вади дрехите от торбите и да ги нарежда в гардероба.
-- След шест часа --

Момичетата точно бяха свършили с подреждането и ученето и се бяха проснали на леглата,капнали от умора, когато в стаята нахлуха Гаара, Канкуро и Наруто:
- Хайде!!! Ставайте!!! Ще закъснеем за вечеря!!! – казаха те и ги повлякаха след себе си към столовата.
След малко бяха седнали на масата при Хоокин и Хана
- Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Шин,сестра на Али и Кану – каза Шин и им подаде ръка.
- Аз съм Хана – каза русокоската и също й подаде ръка
- А аз съм Хоокин, а ти защо не дойде на обяда.
- Ами не бях гладна – каза Шин.
За вечеря имаше различни салати,предястия,ястия и торта за десерт. Шин се огледа и видя Итачи – момчето което я беше блъснало. Тя взе тортата и я запрати право към него и олучи.
- Казах ли ти, че мога ... –не довърши изречението, зощото също бе уцелена. Шин хвана една салата и пак я метна по чернокоското, но този път не улучи него, а някакво момче, което стоеше до него. Той не остана по назад и я замери с торта.
- БОЙ С ХРАНА!– изкряска някой. След малко всички бяха оклепани и се биеха с храна. Всички , освен Аля. Тя се изправи и извика:
- Не ви е срам да се биете с храна ... – изведнъж всички бяха спрели и се обърнаха към нея - ... без мен.
Момичето хвана едно парче торта и го запрати право към едно момче, което обаче се наведе,и тя олучи Тсунаде, която точно влизаше в залата. Директорката се ядоса и разкрещя :
- ВЕДНАГА СПРЕТЕ ... ВСИЧКИ СТЕ НАКАЗАНИ БЕЗ ВЕЧЕРЯ ... ВЕДНАГА ПО СТАИТЕ!
Тълпата оплескани до ушите ученици излезе от столовата и се запъти, хилейки се към стаите си.

Чет Фев 19, 2009 9:24 pm

Искам ОЩЕЕЕе ha-hi давай все така :cheers: :cheers: :cheers: :cheers: :cheers: много е интересно :drunken:

Чет Фев 19, 2009 9:32 pm

Сакура Харуно написа:Искам ОЩЕЕЕе ha-hi давай все така :cheers: :cheers: :cheers: :cheers: :cheers: много е интересно :drunken:

мхамм ммда давай!! :Р

Пон Фев 23, 2009 11:32 pm

Кога ще има нова глава? :?: :?: :?: :?: :?: Naruto high school 519416

Вто Фев 24, 2009 11:41 am

Кога ще е следващата глава??? star

Вто Мар 24, 2009 9:13 pm

ГЛАВА 5

И така дните минаваха дълги, еднообразни и изморителни. Дойде четвъртъка преди бала.
Първи час Шин и Али имаха математика. Те седяха заедно,а пред тях бяха Гаара и Наруто. Учителя си говореше нещо, но никой не го слушаше. Аля бе забила поглед в косата на шинобито пред нея, а Шин се побъркваше от скука :
- Кога ще свърщи този час най – сетне ... тук само се затъпява! – изстена тя и се загледа на някъде.
- Можеш да правиш нещо по – полезно ... – обади се сестра ѝ.
- Да,като например да зяпам някое момче ли !
- Защо не?
- Ама това не е полезно така само затъпявам още повече!
- Можеш да научиш много полезни неща,докато гледаш едно момче.
- Момчетата са идиоти ... от тях не можеш да научиш нищо умно !
- Напротив ... – Аля се наведе леко и помириса косата на стоящия пред нея Гаара – например можеш да разбереш кой е най – добрия шампоан за едно момче и да станеш специалист по това и всички да ти искат съвети.
Шин въздъхна :
- Това може и да ти е полезно, ама не е умно. Пък и говорим за гледане,не за мирисане ...
- Аз тука ти мисля начини да станеш известна, ти ... – Али удари сестра си.
- Оу!– изохка момичето.
Али поглед на към момчето на първия чин – Мадара, обаче видя че той се извръща към нея и отклони поглед.
„ТУП” – на чина падна бележка. Шин понече да я вземе, но и Аля я хвана
- ЗА МЕН Е! – извикаха в един глас момичетата.
„Дзъъън” – звънеца би
- Добре хайде виж я, ще разбереш че е за мен.
Двете момичета излязоха от стаята и Шин разгъна бележката. Прочете един – два реда и подаде бележката на сестра си :
- За теб е !
- Казах ли ти ! – Аля издърпа бележката от ръката на сестра си и се зачете. Със всеки прочетен ред веждите и се вдигаха все повече и повече. Когато прочете бележката тя я скъса на малки парченца и я хвърли в близкия кош за боклук.
- От кой е ? – попита Шин
- От онзи идиот Мадара – Али се намуси
- Не е ли ... – момичето не можа да довърши изречението, защото бе прекъснато от звънеца за следващия час.
И двете имаха музика. Понечиха да седнат заедно, но :
- А НЕ! Аля няма да стоиш с приятелки в моя час. Седни на мястото на Итачи, до Мадара, а ти Итачи седни до Шин. – заяви Анко.Шин запротестира :
- ГОСПОЖО НЕ МОЖЕТЕ ДА НИ ГО ПРИЧИНИТЕ !!! МОЛИМ ВИ СЛОЖЕТЕ НИ ДО НЯКОЙ ДРУГ САМО НЕ ДО ТЯХ !!! НЕ МОГА ДА СТОЯ ДА ТОЗИ ... ТОЗИ .... !!!
- Госпожо той ... той ... не мога да стоя с него. – каза Али сочейки Мадара.
- Хайде стига сте се превземали момичета. Те не са ви направили нищо. – опита се да ги вразуми учителката
- НАПРОТИВ! – продължи да протестира Али
- Какво толкова ти е направил, а Али ? – запита я Анко.
- Да, какво съм направил? – подсмихна се самодоволно Мадара.
Али само изпуфтя и си седна на мястото. Шин,която вече нямаше какво да каже направи същото. Добре че поне имаше устройството за бележки ( нещо като мини машинка, която работи като skype). Тя го извади и написа съобщение до Али :
„ Хайде да провалим часа”
„Бип – бип – бип” – Аля беше забравила да изключи звука
- Аля на дъската – извика учителката – изсвири тази мелодия.
Момичето само въздъхна, взе флейтата си и започна да свири. Разля се прекрасна мелодия. Шин тотално се беше отчаяла и се забля към прозореца, само че той беше от страната на Итачи и изглеждаше все едно зяпа него ( Итачи ). След около пет минути момчето започна да се притеснява от вперения в него поглед :
- Госпожо тава момиче почва да ме плаши – казвайки това той прекъсна изпълнението на Аля. Това я ядоса много, но в същия момент момичето видя с периферното си зрение,че Мадара взима чат устройството.Сребристокоската се чудеше кой идиот по-напред да убие,но видя,че Шин заплашително е тръгнала към по-малкия Учиха,затова реши да се заеме с Мадара.
”ДЗЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪР”!!Звънеца би.Едновременно с това се чу изтрел.Всички се обърнаха по посоката на звука.Аля държеше сребърен пистолет,който беше насочен към Мадара.Очевидно беше стреляла,но момчето беше невредимо.
-Хн..сребро..-констатира той докато разглеждаше куршума,който беше уловил с ръка.-Хайде свали този Блъди Роуз от лицето ми,не ти прилича.
-Нервиш ме от много време...-започна Аля,но Итачи я прекъсна:
-Стига си правила сценки,ако ще се карате,идете другаде.
-Това е добра идея-рече другия Учиха,като хвана момичето и изчезна сред облак дим.
-Аляя!-Шин и Кану извика в един глас подир сестра си.-Ах,ти идиот такъв,заради тебе сестра ни ще пострада.
-Но защо?-Намеси се и Наруто.-Тя е достатъчно силна поне да се защити.
Кану му хвърли отегчен поглед.Как е възможно паметта му да е колкото на златна рибка?(за интересуващите се е 3 секунди.)
-Е,аз сега кой да бия..скучно ми е-оплака се Шин,но после видя Итачи. –Май си намерих кой...
-Какво става тук?-Тсунаде влезна-очевидно данданията се е чула чак до другия край на училището.-Пак ли вие?Не мога само да се разправям с вас!Марш в следвашия час!-Кану,Наруто,Шин,Итачи и останалите се заизнизаха покрай Директорката.
--------------------------------------------
Али се огледа.Намираше се на висока скала,обградена от бушуващо море,а Мадара се приближаваше към нея.”Лелее,какво ще правя?”момичето безпомощно се огледа-нямаше шанс срещу Учиха.
-Бягай!-чу се женски глас.Сребристокоската се заогледа.
-Бягай,глупачке!-Изведнъж Али осъзна,че гласът идва от кръста на врата й.-Бягай от него,сама не можеш да го победиш!Бягай!
-Мол-ля??-момичето объркано заотстъпва назад.Крачка,още една и още..
-АААААА!-извика тя докато падаше надолу.
--------------------------------------
През това време всички караха Литература.Наруто се чудеше кой да покани на бала с него..Сакура беше заета-Саске я покани,а друго момиче не можеше да си хареса..Хината беше поканена от Киба,Ино бе със Сай..И изведнъш му просветна:
-Псссст,Кану!-изсъска русокоското на момичето,седящо пред него.Тя се обърна:
-Какво?
-Искаш ли да дойдеш на бала с мене?-Момчето я попита.
-амиии..Да,добре,супер!-отвърна дългокоската.
-Ок,в 8 на стълбите ще те взема.
-Добре.-Усмихна му се мило Кану.
-----------------------------------
Момичето продължаваше да пада..Усети нещо да я хваща през кръста и миг по късно цопна в студената вода.Не беше си поела дъх и се задави.Почувства как силите й я напускат..
-----------------------------------
Шин гледаше часовника.Стрелката бавно отброяваше секундите...
ТРЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯС!Вратата се отвори и вътре влезна цял мокър Мадара носейки Аля,която бе изпаднала в безсъзнание.Без хич да й пука,че е в час,чернокоската скочи и извика:
-Идиот такъв,какво си направил на сестра ми?
-Нищо,освен че й спасих живота...
-Опитал си се да я убиеш!-продължи да креши Шин.
-Ох,боже..-въздъхна момчето,докато слагаше Аля на два чина. Учителя гледаше отстрани неразбиращо,отказвайки да се намеси.
Мадара се наведе да чуе сърцето на момичето,но Шин го изтълкува иначе:
-А бе я ми я остави на мене,первезник такъв!
-Кхъ-кхъ!-Аля стана сепната,едвам поемайки си дъх.Огледа се.-Какво правя тук?-погледна Мадара-Ти какво правиш тук?-погледна и Шин-Какво,по дяволите,става тук?
-Нищо,ела с мене да те заведем в болницата,трябва да те прегледат.
Двете момичета станаха и напуснаха часа.Итачи отиде до Мадара:
-Защо не спреш да правиш сцени,излагаш клана ни!
-Голям клан,три човека!-поклати глава-Но тя ми напомня на някой..-момчето се загледа в сребристата коса на Аля,която се полюшваше в такт с бързите стъпки на момичето.
---------------------------------------
Вечерта всичко бе тихо и спокойно.”Най-накрая” помисли си Шин „малко почивка!”излегна се на леглото,но не можа да заспи.Някъде към полунощ сянка се запромъква толкова тихо,че момичето едвам го усети.Съсредоточи се върху фигурата-висока,стройна,с опашка..Итачи!Шин тихичко се изправи-момчето се бе надвесило над Аля с кунай в ръка-очевидно е искал да навреди на чернокоската,но е объркал леглата.Без да му мисли,момичето скочи и избута Итачи през прозореца,но се закачи и падна с него.
Приземиха се на меката трева.На Шин й идеше да изпсува,но шеще да събуди цялото училище..Следователно не можеше и да го атакува..трябваше да измисли бърз и тих начин да се справи с Итачи,който тъкмо се съвзе от падането.И тогава..
Луната се показа иззад облаците.Един лъч освети лицето на Итачи. Шин го погледна .Тези очи....тези красиви черни очи...тези студени черни очи..
Лека токова вълна премина от ръцете на Шин,които стискаха Итачи,през тези на момчето.Чернокоското вдигна объркано поглед и се загледа в Шин.”О,не..не отново..”помисли си момичето.
---------------------------------
Топла миризма нахлу в стаята и погъделичка носа на спящата Али. Момичето стана,обу се и излезе от стаята.Погледна към пода.Там имаше малко шоколадово парченце,обвито в станиол.Тя го взе и го изяде.Видя още едно малко по-надалече.Вдигна поглед и видя цяла пътечка.
-Шоколад...-замечтано прошепна Сребристокоската,докато следваше пътечката и гълташе вкусните парченца.
След минути се спря пред стая.Дръпна вратите:
-Шо-ко-лад!-рече на пресекулки Али,при вида на огромната камара с най-различни видове шоколад-бонбони,черен,бял,аериран,с парченца бадеми и лешници,ягода и крем...
Момичето се втурна и се хвърли в огромната купчина.Взе първия попаднал пред очите й шоколад и го разопакова. Изведнъж стана рязко, вдигна огромен сребрист меч с едната си ръка и рече:
-Какво искаш?

Сря Апр 15, 2009 8:08 pm

Хаха добре си го измислил Naruto Hight School от кде пък ти дойде тва на глава :|-):

Сря Апр 15, 2009 8:34 pm

якичко е

Съб Май 23, 2009 9:42 am

Глава 6

Мечът опря в гърлото на момчето.
- Какво искаш от мене ? - повтори въпроса си Али.
- Нищо не искам от тебе ... - започна
Мадара - А от нея ! - Наведе
се и дръпна кръста от врата на смаяното момиче.
Цялата стая се изпълни с чудовищна аура. Алимонд вдигна
очи и погледна Учиха:
- Кой си ти и какво ... - Тя изтърва меча, когато осъзна кой стои пред нея.
----------------------------
Шин се отдръпна бързо. Това чувство й бе познато ... беше й се случвало и преди ... Момичето гледаше боязливо Итачи, чакаше го да реагира, да види
ефекта. Той само се изправи, поклати
леко глава и тръгна залитайки нанякъде.
Шин гледаше след него. Сълзи потекоха от очите й. Парещи сълзи от болка. Знаеше
какво бе сторила и се опасяваше от резултата. Момичето
стана и тръгна в посока, противоположна на неговата.
---------------------------
- Не ... - поклати
глава Алимонд и закри с ръка устата си - Невъзможно..Ти не си жив!
- А тогава как стоя пред тебе? - засмя се Мадара. Обичаше моментът на изненадата.
Сребристокоската беше загубила дар слово. Отстъпи няколко
крачки назад.
- Намерих те ... - усмихна се чернокоското. За пръв път откакто беше тук се усмихваше истински. - Намерих те, както ти обещах ...
- Млъкни! - момичето поклати глава. - Млъкни и ме остави намира! ... Намерил ме бил ... Как имаш смелост да ми го кажеш в
очите ? Как, след като ТИ беше този, който
избяга от мене ? Намерил ме бил ... Намерил и загубил ! - последното
Алимонд го изкрещя право в лицето на Мадара. След това взе кръста от ръката му
и меча от пода и напусна стаята тичешком, оставайки Мадара
вцепенен да гледа след нея.
-----------------------------
Туп - туп - туп. Стъпките бавно заглъхнаха. Момичето излезе в студената нощ. Погледна огромната жълта луна и въздъхна. Собственоръчно убит той се беше възродил преди 50
години ... и после я изостави ... отново ... отново... И сега ... дойде ... пак да я мъчи ... но няма ... този път няма да му позволи да я нарани отново ... не ... няма...
---------------------------
На следващия ден опасенията на Шин се бяха сбъднали. Саске безпомощно махаше пред лицето на брат си, но Итачи продължаваше да гледа замечтано момичето.
- Ъм, сестричке, какво е станало с Итачи? - попита притеснено Кану.
- Ами ... май го ударих с
онази ми способност ...
- Онази ли? Сигурна ли си? И кога?
- Ами ...
-Хей, вие двете, спрете да си
говорите или ще ви изпитам! - господина
им извика от дъската. Момичетата се обърнаха и той
продължи да разказва урока.
По време на закуска на една маса седнаха
Али, Кану, Ино и Шин. Те обсъждаха кой с кого ще ходи на бала.
- Али, не си проговорила цял час да не
си болна от тумор или нещо такова ? - попита Шин.
- Да, това е все едно да спреш да ядеш
шоколад, а всички знаем че любовта ти към Шоколада може да се
сравнява само с тази на Наруто към рамена. - съгласи се Кану
- Не знам, но според мене
има по лош - вариант – Какаши да подрани. - вече се шегуваше Чернокоската.
- О, определено! - засмя се сестра й.
- Вие двете да сте чували за дрешна криза ? - попита
Ино - Хайде, Али, ела, аз ще те
измъкна от тук. - Момичето дръпна сивокоската и я
завлече в стаята й.
- Сега ... какъв
точно е проблема?
- попита Ино, след като влязоха и седнаха на огромния диван.
- Ами… - започна
Али - Нямам какво да облека !
Русокоската отиде до гардероба й и започна да разглежда.
- Не, нямаш, само 537 рокли..
- Всъщност 538 ^^” ... - Ино
повдигна вежда - Добре де, имам какво да облека ... НО НЕ МОГА ДА ИЗБЕРААА !! - разплака
се Али.
- Хайде, хайде, не е толкова зле ... добре де, супер зле е, но ... - момичето започна да успокоява
приятелката си.
- Ами ти ... с кой ще ходиш на бала ?
- Аз ли ? Ще ходя
със Са …
- Сасори ??
- Нееее, той май няма да ходи …
- Саске ??
- Не, за съжаление ... - момичето въздъхна - Сай ме покани ...

- Аха ... - момичето бавно кимна. След минутка се ухили и я погледна - И откога така ?
- М-моля ?
- Откога излизате? Тайно ли сте
гаджета ? Ама ти нали харесваш Саске ? Какво те привлича в Сай ? Да не би да си решила да станеш
емо ? - От
устата на Али се изсипаха хиляди въпроси.
- Ъм … знаеш ли ... мисля че имаш нужда ... от усамотение ... да така е ... ЧАО ! - Ино избяга от стаята, за да не й се наложи да
отговаря на неудобните въпроси.
Али хвана разпилените от русокоската дрехи и ги метна в гардероба. Ядосано
изпсува и се хвърли на леглото си. Всичките й
приятелки - От бъбривата Ино през кокетната Шин и тихата Кану, до срамежливата Хината - всики имаха рокли, чанти и обувки
за бала, имаха и кавалер. Само тя нямаше нищо. Не й се
ходеше на бала. Отдавна бе намразила реверансите и клепанията с мигли. Не обичаше танците и обсъждането. Нямаше нищо, свързано с баловете, което да
беше добро за нея. Последния й бал беше тотално бедствие... Замалко да умре … буквално … Крясъци я
изкараха от унеса й. Али реши да слезе и да види какво
става.
-------
По пътя момичето се размина с бясната Кану. Почакайте... Бясна... Кану ? Какво е станало тук, че КАНУ
да е БЯСНА ?
- Какво... - започна Али, но усети гневен
поглед прикован в нея. Огледа се.
Видя Сакура да я гледа ядно. - Ъм... Саку-чан какво става ?
- И ти не си по-различна от сестра си нали ?
- Моля ?
- Защо никой не ми е казал, че Наруто е поканил Кану на бала ?
- Е аз откъде да знам, че
трябва да ти казвам
? Пък и ти не
харесваш ли Саске
? Не си ли с него
на бала ?
- Е да, ама..
- Ама ? Охо… ясно ! Не искаш
да загубиш единствения си фен така ли ? - Този
спор беше добавил последната капка и чашата бе преляла. Али беше изключително раздразнена и въобще не й
пукаше, че се кара с една от най - добрите си приятелки. - Не ти ли пука поне малко за Кану или Наруто ,затова че може да са щастливи заедно ? Или мислиш само за себе си ? Така или иначе ти го отхвърли !
- Не е твоя работа, надута принцесо… - рече ядосано Сакура.
- И, по дяволите, СПРЕТЕ ДА МЕ НАРИЧАТЕ ПРИНЦЕСА ! - Аля
мразеше тази титла.
” Принцеса..на
какво..на чудовища…
” - НЕ искам да ме наричате така !!
- Но защо, принцесо … ? - започна да я дразни розовокосото куноичи. - Нали сте такава ? - И така и
така беше почнала,
добави - И мисля, че е време да
захвърлите тази мърлява кукла !
В интерес на истината Али носеше навсякъде вуду кукличката си, ползваше я като
раница, дори понякога й говореше. Затова всички се чудеха защо принцеса ще играе с
опърпана кукла ?
- А, не не я намесвай! И не я пипай! - ядоса се Али, когато Сакура
се опита да я изтръгне от ръцете на момичето.
- Защо ? Какво
толкова намираш в нея ? Та тя е
само една …
- НЕ Е САМО ЕДНА КУКЛА ! - Изкрещя Сивокоската в лицето на
куноичито.
- И с какво е по - специална ? - Сакура
не можеше да повярва, че води този абсурден разговор. Дръпна силно и взе куклата от ръцете на бясната Али.
- Пусни мее! - звълниво гласче се чу от ръката й. Всички се огледаха.
- Ти… ти говориш ? - Стресна
се Сакура при вида на смръщилата се вуду кукличка.