Вход
Намерете ни във facebook
Top posting users this week
No user

Go down
Black Wings
Black Wings
Редовен
Редовен
Female
От : София
Рожден ден : 12.05.1995
Години : 28
Мнения : 659
Дата на рег. : 02.06.2010

red Безразлична ( Vampire Knight )

Сря Ное 03, 2010 7:06 pm
Това е нещо, което написах наскоро и реших да го пусна тук. Надявам се да ви хареса...
Благодаря много на lightning4 эа редакцията...

1 - глава Началото
- Моля те, Зеро! - възкликна умолително Юки, а той изръмжа раздразнено.
- Казах не. - отвърна той, а тя веднага посърна.
- Добре тогава. - тя се запъти към вратата, а той направи изморена физиономия.
- Но само замалкo. - продума накрая, а тя мигновено се обърна, хвърляйки се
развеселено на врата му.
- Благодаря ти! - възкликна и го целуна по бузата.
Зеро замръзна на място под топлия допир на устните й. За него тя бе много повече
от момичето, което до болка обичаше, и което му даваше от кръвта си. За него тя бе
и единсвеният човек, когото бе допуснал толкова близо до себе си. Тя бе и
единственият му приятел. Човекът, на когото винаги можеше да разчита и да се довери.
Юки бавно се отдръпна от него, прекъсвайки размислите му, и му се усмихна ослепително,
карайки го да забрави за всичките си тревоги.
- Хайде! - задърпа го към вратата на помещението, хилейки се глуповато.
Тя бе забелязала как я гледаше и се бе напрегнала до съвършенство, очаквайки
непридвидимите му действия, които така и не последваха.
Вече от около година Юки знаеше за чувствата му, но също така и, че е неспособна
да отговори на тях. Тя много обичаше Зеро, но не по начина, по който го правеше той,
но сега всичко бе различно.
Преди няколко дни тя бе решила да даде шанс, както на него, така и на себе си.
Бе решила да загърби срамежливото и недодялано малко момиченце, като остави на
негово място силна и знаеща какво иска женa.

8888888888
След около 15 минути вървене Юки и Зеро вече се намираха в най-отдалечената
част на гората, където можеха да поговорят или просто да се наслаждават на
заобикалящата ги природа.
- Е? - подкани я той, след като седнаха на една малка полянка.
- Ами аз исках да ти кажа, че... - изречението остана недовършено.
- Че? - продължи да настоява Зеро.
- Изведнъж сетивата му се изостриха и той рязко обърна глава надясно, откъдето бе
почувствал станно присъствие. Сетивата му ясно долавяха миризмата на чистокръвен
вампир, но някаква малка част от него нашепваше друго.
- Зеро? - извика го Юки, която бе забелязала невниманието му.
- Да? - прошепна объркано той, обръщайки се бавно към нея.
- Слушаш ли ме въобще? - извика гневливо тя, но точно преди да й отвърне също толкова
гневливо, вниманието му бе привлечено от чудноватото същество стъпило на поляната.
На няколко метра от него бе коленичило момиче, което бе заровило главата си в шепи,
и плачеше тихо. Дългата и до кръста черна коса бе разпиляна навсякъде около нея,
а впитите и сиви дънки бяха изцапани.
- Какво си мислиш, че пра...? - не можа да довърши Юки, защото непознатата
паникьосано вдигна глава, и сивите и като ураган очи блеснаха страховито.
Зеро Кирио стоеше напълно неподвижно, гледайки момичето пред себе си. Още от появата
и разбра, че това бе вампирът, когото бе усетил преди минути, но фактът, че тя
плачеше го обърка.
"Долни същества като чистокръвните никога не плачат. Или греша?" - този въпрос го
раздираше отвътре.
- Кой сте вие? - леденостудения глас на вампирката се извиси, напомняйки присъствието
си.
Зеро избистри ума си и още преди някой да мигне, Bloody Роуз бе опрян в главата й.
- Какво търсиш тук? - попита хладнокръвно той, наблюдавайки изненадата изписала се на
лицето й и уплахата върху лицето на Юки, но точно тогава стана нещо неочаквано.
Чистокръвната наведе глава, очаквайки смъртта си, а Кирио се стъписа. Никога до сега
не бе виждал чистокръвен да сведе глава дори пред някои като него.
- Давай! - прошепна тихо тя, а той направо изтръпна.
"Какво за бога прави тя? " - помисли си той, но нечия ръка върху оръжието привлече
вниманието му.
- Не си го и помисляй! - леден мъжки глас раздра настъпилата тишина и Зеро вдигна
глава към новодошлия, но гледката, която видя бе повече от изненадваща.
Пред него в цялото си величие стоеше друг чистокръвен. Кестенявата му коса, стигаща
почти до раменете му бе леко разрошена, а кафевите му безчувствени очи светеха
заплашително, но не това го изненада. Зеро бе виждал много чистокръвни вампири и бе
свикнал с величието, което показваха, но уплашеният поглед на момичето бе нещо ново
за него. Тя гледаше новодошлия с неприкрит страх, въпреки че той я бе спасил.
- Канаме? - прошепна тихо тя, свивайки се.
- Защо винаги се забъркваш в неприятности, скъпа? - изсъска срещу нея той, а Кирио
ококори очи.
"Скьпа" - това обръщение никак не му се харесваше, а съдейки по свитостта на момичето,
и на нея.
Shinin' My Life~
Shinin' My Life~
Учaщ се
Учaщ се
Female
От : I found my Place... the name is 'You'
Рожден ден : 18.06.1996
Години : 27
Мнения : 132
Дата на рег. : 11.10.2010

red Re: Безразлична ( Vampire Knight )

Сря Ное 03, 2010 8:12 pm

red Re: Безразлична ( Vampire Knight )

Сря Дек 01, 2010 7:09 pm
Ето я и новата глава... Наистина много съжалявам за закьснението, но имах малко проблемче с лаптопа си. Е, приятно четене...


2 глава:
- Не ме наричай скьпа, Канаме! - изкрещя вампирката и се обърна с намерението да побегне, но се спъна и полетя към Земята.
Тялото на Зеро реагира много преди ума му и точно когато тялото й бе на сантиметри от влажната пръст, той сложи рька на талията й, спасявайки я.
- Махни си гнусните ръце от нея, мелез! - в хладния му глас се прокрадваше закана.
Момичето паникьосано вдигна насълзените си очи към спасителя си и с изненада откри, че цялото негово внимание също бе насочено към нея.
- Ами ако не искам? - продума вампирът, но не отмести погледа си от непознатата.
- Ще съжаляваш за въпроса си! - секунди след това Канаме стоеше на няколко сантиметра от Зеро и ръката му бе вдигната към лицето му, но някой не
му позволяваше да я отпусне.
Зеро вдигна поглед и видя чистокръвната вампирка, която допреди минути бе в ръцете му, да държи ръката на арогантния вампир, който явно искаше да го удари, но точно преди да направи нещо, момичето проговори с пресипнал глас.
- Да си вървим и без това вече наранихме достатъчно хора! - примоли се тя. Канаме кимна и започна грубо да я блъска към гората, хвърляйки последен разярен поглед на Зеро и усмихнайки се приятелски на Юки.
След като новодошлите бяха достатъчно далеч от погледа на Кирио, той седна уморено на тревата, разтърквайки слепоочията си с ръце.
- Нека довърша. - започна плахо Юки, но той я прекъсна, изправяйки се рязко.
- Не сега, Юки! - каза с плътен глас и се запъти към академията.


В кабинета на директор Крос:
Зеро се настани на канапето срещу бюрото на човека, който го бе отгледал и му хвърли студен изпитателен поглед.
- Какво има, Зеро? - подкани го, вдигайки замисления си поглед от книгата.
- Канаме? - произнесе името хладно, намеквайки му, че няма да спре, докато не научи цялата нужна информация за него.
- Къде чу това име? - отговори на въпроса му с въпрос Крос, опитвайки се доста забележимо да избегне, какъвто и да е разговор на тази тема.
- Не увъртай! - той стана рязко от канапето и отиде до отворения прозорец.
- Днес този арогантен чистокръвен се навъртеше около академията заедно с млада вампирка. - обясни накратко Зеро, пропускайки сцената между него и чистокръвната.
Директорът стана от стола си и се запъти към близкото шкафче, от където извади жълта папка. Той започна да я разглежда със замислен поглед, прехвърляйки я от едната на другата си ръка.
Кирио наблюдаваше внимателно всяко негово движение с интерес, опитвайки се да го разчете. Вампирът с бавни и кьси крачки се приближи, а човекът срещу него му хвърли папката. Той улови хартииките и ги разгърна.
- Канаме Куран заедно със сестра си Леа Куран са чистокръвни вампири от рода Куран... - започна да чете той. - Когато Леа навършила шест години родителите и починали. Тя много тежко претърпяла загубата им, но по никакъв начин не показала слабостта си пред околните. Канаме като по-голям брат я взел под крилото си, но щом момичето навършило шестнадесет години той решил да... - Зеро спря рязко ококорвайки очи.
- Не може да бъде! - възкликна възмутено той, а директорът го погледна в очите.
- Явно може. - продума шепнешком той, а Кирио рязко вдигна глава.
- Къде са в момента? - право в целта. Зеро не обичаше да задава въпроси, но когато го правеше нямаше по-точни от неговите.
- Някъде из гората. Както разбираш събитието ще се проведе тук. - отвърна.
- Поради този факт трябва да я опазим жива дотогава, затова ще и назнача пазител
- Ха и кой глупак ще се съгласи да пази тази надута и арогантна чистокрьвна - присмя се той, но вътрешно силно се надяваше някой да го направи.
- Ти! - вьзкликна директорът. - Не е ли чудесно?
- Не! - извика той и излетя през прозореца на кабинета.

В началото на гората:
Зеро не знаеше какво се случва с него, но част от него му нашепваше, че трябва да зърне отново чистокръвната.
Изведнъж слуха му се изостри и той увеличи скоростта си.
- Започва да ти става навик, Леа - продума остро Зеро, гледайки момичето в ръцете си.
Black Wings
Black Wings
Редовен
Редовен
Female
От : София
Рожден ден : 12.05.1995
Години : 28
Мнения : 659
Дата на рег. : 02.06.2010

red Re: Безразлична ( Vampire Knight )

Нед Яну 16, 2011 2:46 pm
3 - та глава:
-Започва да ти става навик, Леа! - възкликна Зеро, гледайки към момичето в ръцете си.
-А, това си само ти! - отдъхна си тя и побърза да се отдалечи от него.
Зеро Кирио се подпря на едно от дърветата с ехидна усмивка на лице.
-Друг ли очакваш? - повдигна вежда внимателно, наблюдавайки лицето на момичето,
което пламна от липсата му на съобразителност.
-Как си позволяваш да говориш така с една чистокръвна принцеса? - развика се Леа
Куран и се приближи към него, след което започна да дупчи стегнатите му гърди с
показалеца си. Той хвана ръката й и я завъртя, принуждавайки гърба и да се опре в
плоския му корем.
-Кой си ти изобщо и какво търсиш тук? - изпъшка злобно девойката, осъзнавайки каква
бе позицията й.
-Името ми е Зеро Кирио, принцеске и не си мисли, че щом съм твой пазител ще търпя
капризите ти. - информира я той и тръгна в противоположна на нейната посока,
осъзнавайки, че задачата му никак няма да е лесна.
-Пазител? - повтори тихо тя и със забързани крачки тръгна след него.
-Трябва да те пазя от лудия ти брат, който е решил, че иска да продължи скапания си
вампирски род с твоята помощ. - изкрещя, обръщайки се към нея, но щом зърна лицето и
се сепна на мига. Кирио мислеше, че бе предвидил всякаква възможна реакция, но щом
зърна тази изтръпна. Вампирската принцеса бе спряла на мястото си, а солени сълзи се
стичаха по перфектните контури на лицето й.
-Аз... - още няколко сълзи се спуснаха по порозовелите й бузи.
-... Съжалявам! - довърши и побягна. Зеро успя да улови ръката й малко преди да го
задмине и я обърна към себе си.
-Съжаляваш, но за какво? - опита се да накара гласа си да звучи възможно най-мило,
поради факта, че не искаше да я разстройва повече.
-Съжалявам, че му повярвах преди години и сега съм длъжна да бъда негова... - не
можа да продължи тя, защото бе грубо издърпана от ръката му и запратена в близкото
дърво.
-Кой ти е позволил да говориш с него? - ледения глас на Канаме Куран я накара да
подскочи.
-Съжалявам, братко! - възкликна изплашено тя и наклони глава към краката си.
Кафявите очи на Канаме почервеняха и секунда след това студената му ръка стискаше
гърлото й.
-Колко пъти съм ти казвал да не ме наричаш така? - изсъска той.
Тъкмо когато Леа щеше да каже нещо, звукът от сваляне на предпазител огласи гората.
Кирио държеше Bloody Rouz насочен към черепа на Канаме Куран, а ядосаното му
изражение не вещаеше нищo добро. Зеро бе наблюдавал представлението на Куран
сдържано и тихо, но щом той си позволи да я наранява, душейки я бе длъжен да се
намеси.
-И сега какво? - грубият глас на принца се обади и прекъсна мислите на Kирио.
-Ако не си махнеш ръката от врата й, по-добре се сбогувай с нея! - студено отвърна
той.
-А ако кажа не? - попита, усмихвайки се, и затегна хватката си. Наблюдавайки ръката
на Канаме, очите на Зеро придобиха вампирски цвят и в следващия миг, юмрукът му се
стовари върху лицето на изумения вампир. Леа Куран не повярва на очите си, когато
видя лекото залитане на брат си. От малка бе свикнала да го вижда непобедим и
недосегаем за всички, но явно на това арогантно момче, което си позволяваше да се
държи така с един вампирски принц, не му пукаше за последствията от битката. В този
момент през ума на принцесата мина мисълта, че може би той бе най-добрия избор за
неин пазител.


Юки почука на вратата, водеща я към директора, надявайки се, че там ще научи
местонахождението на Зеро.
-Влез! - чу се тихият глас на баща й и тя внимателно пристъпи в кабинета му.
Директор Крос се бе облегнал на парапета на прозореца и наблюдаваше заобикалящата
природа.
-Дир... тате? - подшушна, когато стигна до него.
-Да, Юки? - престорено се усмихна, щом видя разтревоженото лице на дъщеря си.
-Какво е станало? - отново тихо продума, гледайки изкуствената усмивка, с която баща
и се опитваше да я заблуди, че всичко е наред.
-Къде е Зеро? - смени темата тя, разбирайки, че на директора не му се говореше за
това. Лицето му за миг потъмня, след което веднага върна усмивката си.
-Той има работа, миличка. - накара гласа си да прозвучи много мило с намерението да
подготви дъщеря си.
-Каква? - попита отново тя, но по-студено, явно забелязала, че отговорът на този
въпрос никак няма да й хареса.
-Възложих му да пази принцеса Куран! - възкликна и се подготви за бурята, която щеше
да премине през кабинета му.
-Защо си го пратил да пази тази лигла? - изкрещя Юки, удряйки с малкото си юмруче
бюрото му.
-Защото тя има нужда от защита за няколко дни, а Зеро е най-добрият и импулсивен
сред нас. - информира спокойно той.
-Не виждам никакъв проблем в това да я защитава. - довърши той.
-Аз пък виждам - сега ще има много по-малко време за мен. - едва не се разплака тя.
-Съжалявам мила, но не трябва да бъдеш егоист, приеми, че не само ти имаш нужда от
него.
-Напротив! - възкликна тя и погледна баща си сякаш бе казал най-лошото нещо на света.
-Зеро е само мой и няма да позволя на тази принцеска, която дойде туко-що да се
разпорежда или да прави каквото и да било с него. - изкрещя тя и го изгледа надменно.
-Но... - започна да успорва директорът, но тя го прекъсна.
-Зеро е само мой. Ще видиш! - зарече се тя и напусна кабинета, оставяйки смаяния си
баща, който от своя страна сложи ръце на главата си и започна да съжалява за
решението си.


Канаме изтри малкото кръв от устните си, причинена от удара и се усмихна студено.
-Знаеш ли кой съм аз, момче? - попита Куран, сочейки себе си комично.
-Чистокръвен задник, който има наглостта да удари жена пред очите ми. - отвърна също
студено той, а Леа от своя страна се засмя, спечелвайки си гневен поглед от брат си.
-А, знаеш ли кой си ти? - попита отново, опитвайки се чрез въпросите си, ясно да му
покаже мястото му.
-Аз съм този, който ще нарита арогантната ти особа още преди да си мигнал.
-отговори самодоволно той, но вече не гледаше лицето на опонента си. Цялото му
внимание бе привлечено от великолепната усмивка на Леа, която се появяваше при почти
всеки негов хаплив коментар.
-Леа? - повика я Канаме, а тя изтръпна, знаейки какво беше длъжна да направи сега.
-Не мога! - възкликна, опитвайки се да се отърве от дълга си.
-Веднага! - заповяда той.
Леа Куран застана пред Канаме и разпери ръце, разбирайки, че няма как да откаже.
-Какво? Нима ще я ползваш за щит? - засмя се Зеро, но щом видя каменното лице на
Канаме Куран, което ясно му показваше, че това не е шега усмивката му веднага се
изпари.
-Ти наистина ще я използваш за щит, копеле такова! - възкликна разярено Кирио.
-И не само. - отговори доволно Канаме.
В следващия момент в ръцете на Леа Куран пламнаха струи от огън, които след секунда
започнаха да се оформят в два прекрасни меча, които насочи към Зеро.
-Съжалявам! - прошепна виновна тя и се затича към него.

Следва продължение...
Black Wings
Black Wings
Редовен
Редовен
Female
От : София
Рожден ден : 12.05.1995
Години : 28
Мнения : 659
Дата на рег. : 02.06.2010

red Re: Безразлична ( Vampire Knight )

Нед Яну 16, 2011 2:50 pm

red Re: Безразлична ( Vampire Knight )

Нед Фев 06, 2011 10:42 pm
Глава 4
част 1:

Зеро отскочи встрани малко преди Леа буквално да отреже главата му, но върхът на меча й успя да закачи бузата му, където веднага се образува тънка червена лентичка, от която шурна кръв.
Ръката на Кирио се стрелна към раната му и той се подсмихна.
- Значи ще се бием, а? - попита, но целта му не бе да чуе отговора, а да опита да спечели време, докато намери начин да измъкне и двама им от битката, наранявайки възможно най-малко момичето и сритвайки задника на наглия чистокръвен, който си позволяваше такива волности с неговото момичe.
Чакай? От кога тя бе неговото момиче? От кога, изобщо бе започнал да мисли така за нея? Нима тя беше нещо повече от неговата Юки? Нима тя можеше да му въздейства като нея?
Зеро се ядоса на себе си, че изобщо мислеше за това и след като напълно избистри ума си, сложи длан на пистолета си.
Леа Куран не обърна никакво внимание на въпроса му и дори не забеляза движението, което извърши ръката му, атакувайки отново.
Този път реакцията на Зеро бе пагубно бърза и още преди острието на меча да се доближи до него, той отскочи на клона на едно от заобикалящите ги дървета.
- Нима вече не искаш да говориш с мен? Принцесо, така нараняваш чувствата ми. - продължи с театъра си Кирио, но този път самодоволна усмивка премина през лицето му, след като видя как принцесата трепва при споменаването на думата "чувства".
- Бий се! Не намесвай излишни приказки в битката! - изкрещя Леа Куран и отново се затича към него.
Зеро се усмихна. Това бе най-твърдоглавото момиче, което някога бе виждал, но след като се замисли, заключи, че в това всъщност е чарът й.
Принцесата за пореден път атакува, но Зеро си подхвърли леко пистолета и отблъсна атаката на меча и с върха му, а в следващия миг се намираше плътно зад нея.
- Какво ще кажеш да спрем този фарс, а? Всички знаем, че не искаш да се биеш, затова по-добре ме остави да се оправя с Канаме и не се бъркай! - прошепна Зеро до ухото й.
- Боя се, че не мога да го направя! - възкликна тя, а на неговото лице се образува кисела гримаса.
- От това се страхувах. - отново прошепна той, преди тя да се обърне и да бъде приятно изненадана от действията му.
Зеро Кирио опря пистолета си в главата на Леа, която остана шокирана от бързината на движението му. Та тя още не се бе обърнала, а той вече можеше да я убие.
- Мръднеш ли ще стрелям. - предупреди той, забелязвайки лекото помръдване на чистокръвния принц.
- Огледай се, момче! Мислиш ли, че щях да я накарам да направи всичко това, ако поне малко ми пукаше за нея? - присмя се на изводите му Канаме, но през това време неволно помръдна ръката си.
Секунда след движението му се чу изстрел.


Сетивата на Зеро веднага отчетоха движението на Канаме Куран и той натисна спусъка.
Виждайки изненадата и объркването изписано на лицето на принца, той реши, че е време да се възползва от момента. Още преди някои от чистокръвните да се е усетил, Зеро метна момичето на гърба си и се затича със скоростта на светлината през дърветата.
Той знаеше, че има само една възможност, но и знаеше, че ще успее да я използва.
Леа Куран все още стоеше вцепенена и не успяваше да асимилира случващото се. Куршумът бе минал на милиметри от главата й точно когато си мислеше, че най накрая краят й бе дошъл.
- Какво има, глупаче? Нима наистина мислеше, че ще те убия? - засмя се пазителят й, веднага щом забеляза сковаността й.
Момичето се усмихна, разбирайки, че всичко това е било фарс за да я измъкне оттук и уверено уви ръце около врата му.
В този миг тя бе разбрала, че той никога нямаше да я нарани или унижи. Никога нямаше да я накара да се почувства ненужна или предадена. Тя вече знаеше, че стига да му позволеше, Зеро щеше да е неотлъчно до нея и дори и да го разочарова по някакъв начин, той никога нямаше да я изостави. Тя осъзна факта, че Зеро Кирио никога нямаше да бъде и да се държи с нея, както го правеше Канаме Куран.

888888888888888888888

Канаме Куран стоеше насред поляната, вперил поглед в мястото, където до преди малко стояха Зеро и Леа.
- Къде е Зеро? - студеният глас на Юки долетя иззад гърба му и той бързо се обърна.
Принцът видя момичето, с което бе Зеро при първата им среща, облечено в сини дънки и бял потник, който й стоеше доста прилепнало, карайки я да изглежда секси.
- Здравей! - възкликна Канаме и и се усмихна приятелски.
- Зеро отиде на малка разходка със сестра ми Леа, но ако искаш мога да те придружа, докато ги намериш. - протегна ръка той, а Юки просто се усмихна престорено и го подмина, отивайки по-навътре в гората.
Канаме Куран се усмихна дяволито и тихо я последва, но през това време под престорената му и добронамерена на пръв поглед усмивка се зараждаше план. Подъл план, който щеше да накара Зеро Кирио да съжалява за действията си.
"- Е, Зеро нека видим кой, кого!" - отново се усмихна той.

Black Wings
Black Wings
Редовен
Редовен
Female
От : София
Рожден ден : 12.05.1995
Години : 28
Мнения : 659
Дата на рег. : 02.06.2010

red Re: Безразлична ( Vampire Knight )

Нед Фев 06, 2011 11:07 pm

red Re: Безразлична ( Vampire Knight )

Пет Юни 24, 2011 10:13 pm
- Пристигнахме! - възкликна тържествено Зеро.
Леа бавно спусна ръце по гърба му, изхлузвайки се от хватката му и започна да се
оглежда любопитно.
По огледа си, Леа Куран разбра, че се намират високо в планината, но тъкмо когато
се опитваше да разбере къде точно, нещо друго привлече вниманието й.
Срещу нея се извисяваше каменнен тунел, който се бе образувал между купища дървета,
както и самият той бе покрит с тях.
- Иха! - възкликна тя, любувайки се на гледката.
Зеро Кирио проследи погледа й и върху лицето му се настани гримаса.
- Нямам предвид това, глупаче. - засмя се той, наблюдавайки объркването, което се
бе изписало на лицето й.
- Тогава какво? - отново се заоглежда, а той изпуфтя и я задърпа към отвора на
пещерата, отмествайки няколко красиви растения, които се спускаха по входа,
навлизайки навътре, и я дръпна след себе си.


- Обичам те! - женски шепот се разнесе из пещерата и сякаш пронизваше каменните стени, а Леа подскочи стреснато.
- Обичам те! - думите заехтяха.
- Какво е това? - продума истерично, хващайки неволно ръката му, но точно когато
свикна с топлината на малката й длан, тя я издърпа сковано.
- Ами... - прокашля се веднага щом чу гласа, който звучеше, излизайки плавно изпод
устните му. - ... всъщност това е точното описание на една несподелена любов! -
възкликна, усмихвайки се.
- Обичам те! - гласа продължи да шепне, но този път не изплаши принцесата, а напротив.
- Нека ти разкажа една история за вампирка и човек! - вглеждайки се в лъчезарната
усмивка, която кротко се бе настанила на усните й, хвана ръката й и я поведе навътре
в пещерата, започвайки разказа си и, въвеждайки я в един свят на мечти и легенди.
- Преди много, много години, тук живеела вампирка с кралска кръв. Тя помагала на
хората и поради факта, че била една от най-влиятелните в околността била като царица
тук. Всички я слушали, почитали и уважавали, както и се прекланяли пред величието й.
Имала всичко, но въпреки удобствата, които й предоставяли жителите, тя все още си
оставала бездушен звяр.
Вампирската й същност се проявявала всяка нощ и тя отнемала по един човешки живот...
Така годините минавали и отминавали и един прекрасен ден на хората им дотегнало от
всичко това.

Името ми е Маргарет Диприсън и съм вампир, живеещ сред хора, които ме боготворят.
- започнал историята, разказвайки от името на самата личност. - Вампирския ми род бе
многоуважаван сред обществото, но след поръчковото убийство на баща ми и майка ми,
името Диприсън бе разпространено само сред бедните и непохватни хора. Следователно аз
бях единствената наследница на този род и точно поради тази причина в това малко
селце бях като кралица. Единственият проблем бе, че изисквах от хората по една жертва
всяка нощ и те ми я даваха доброволно ... до този момент.

В главата ми изникна спомена за него, за Уилям и за първата ни тъй нелепа среща:
- Моля те, не ме убивай! - възкликна изплашено седемнадесет годишното момче, чието
тяло бе завързано за ствола на вековното дърво, откъдето всяка нощ вземах храната си.
- Стига си хленчил, момче! - просъсках, изниквайки пред него. Всъщност, замисляйки
се осъзнах, че външно аз изглеждам на около шестнадесет, което правеше нелеп фактът,
че го наричах момче.
- Какво? Нима великата принцеса не желае да търпи гласа на поредната си "вечеря"?
- изкрещя той и аз моментално се отдръпнах от него, оглеждайки го.
- Охо, май тук си имаме бунтар! - възкликнах, засмивайки се.
- Не съм бунтар, а просто ненавиждам такива като теб. Вие сте най - ужасните твари
на тази Земя, които въпреки че сте добре дошли тук и хората ви приветстват,
боготворят и по цял ден се трепят, за да ви се докажат, но вие си оставате същите
изверги. Храниш се най-безсрамно с хора от същото това село, което те приема като
нормален човек, въпреки че ти изобщо не си. - изкрещя срещу ми, а аз го изгледах
кръвнишки.
- Слушай какво, момче... - започвах да изгубвам търпение. - Не ме интересува какво
е мнението ти за мен, но за хората от селото... - засмях се. - ... аз не ги карам да
вършат каквото и да било, но те просто искат да се подмажат, говорейки ми мили думи и
усмихвайки ми се, но знаеш ли какво, дори когато си мислят, че напълно са успели да
сложат маските си на напълно щастливи от присъствието ми, аз продължавам да виждам
страха, безразличието, болката и ненавистта в очите им! - възкликнах, отдалечавайки
се от дървото, и седнах върху есенната шума, покриваща пръстта.
- Нима наистина очакваш да виждаш нещо по-различно от това? Никога ли не си се
замисляла, че всяка нова жертва, която захвърляш на площада без капчица кръв е нечия
майка, сестра, а може би нечий баща, оставил жена си вдовица и децата си сираци по
твоя вина?
- Те сами избират жертвите, които да ми поднесат. - продумах. Наистина никога преди
да срещна това момче не се бях замисляла за това. Никога не се бях питала какво
причинява храненето ми на селцето. - Знаеш ли, няма да те убия! - възкликнах,
откъсвайки с един замах грубото въже, което го крепеше за дървото.
- Нима съвестта ти се обажда? - запита, смеейки се, докато разтриваше пътя на
въжето, минало през ръцете и корема му.
- Не се и надявай, дечко! - засмях се на киселата гримаса, образувала се на лицето
му. - Просто в момента не съм гладна. - той си отдъхна театрално, но аз реших да
продължа да го дразня. - Но пък кой знае, може много скоро да огладнея. - заключих,
а той ме изгледа изплашено. Отново се засмях.
- Знаеш ли, че от триста години не съм се смяла толкова! - възкликнах, а при вида
на ококорените очи и отворената му уста ми идеше да се хвана за корема от смях.
- На колко си... бабо? - сега бе негов ред да се засмее на гримасата настанила се
върху бялото ми като мляко лице.
- Питаш ме на колко чашки съм, нали? - и двамата се засмяхме.
- Малка съм! - възкликнах, а той повдигна вежда и усмивка се настани на устните му.
- Добре де, точно на шестнадесет години съм. - продумах покланяйки се комично.
- Говорех... - той се озова прекалено близо до мен. - ... за вампирските ти години.
- Е? - прошепна срещу устните ми.
- Ох, ами ... - отдръпнах се от него, почесвайки се по главата кoнфузно.
- Да не би да забрави? - засмя се, а аз се усмихнах. Жест, чрез който ясно му
показвах, че наистина съжалявам. - Сериозно? - ококори очи, а аз направо паднах на
земята, придържайки се за корема, и кикотейки се невъздържано.
- Ти... - изпухтя той и в следващия миг се намираше върху мен, гъделичкайки ме.
- Как можа да ме излъжеш така? - забърза движенията на пръстите си, а аз едва дишах
от смях, но като се замисля логично - аз нямам и нужда да дишам.
- Пхахахахаха! - започна да се превива от смях веднага, щом размених позициите ни.
- Нека ти! - възкликнах, продължавайки да го гаделичкам.

Разтърсих глава, връщайки се към реалността. След тази наша първа среща отмина много
време, но през целия този един месец, през който бяхме заедно, единственото, което се
разнасяше из величествения ми дворец, бе смехът ни. Спомняйки си за това, веднага в
главата ми нахлу и споменът за последната ни вечер заедно:
Лежахме върху хамака, а разстоянието, което го отделяше от росния и зелен райграс
бе малко повечко от един метър.
- Би ли отишла с мен, където и когато те помоля? - прошепна той нежно до ухото ми и
аз се сгуших още повече в него, поставяйки крака си върху неговите два, но оставяйки
главата ми да лежи все още на белия пуловер, с който бе покрито атлетичното му тяло.
- Да... - измърках, поглеждайки лицето му, но щом зърнах подлата усмивка върху него
се поизправих. - Какво има? - попитах и в мига, в който зададох въпроса си, лицето му
замръзна и ме погледна стреснато. - Какво не е наред?
- Нищо! - възкликна и набързо целуна косата ми.
- Уилям! - настоях за отговора, а той се понадигна.
- Трябва да те помоля за нещо? - продума загадъчно.
- Добре, но какво? - наистина не разбирах действията му, но и как иначе. Той бе
идеален за мен, обичаше ме такава, каквото съм и аз също него, но тепърва щеше да
предстои изпитанието. Изпитанието, чийто резултат щеше да промени живота и на двама
ни, но тогава не го знаех, а така ми се искаше.
- Искам да дойдеш с мен до една пещера! - възкликна изведнъж, а аз го погледнах
изумено. - Знам, че не обичаш пещери, но го направи заради мен, моля те! - отново
възклицание, но разговорът ни не вървеше добре и аз се дразнех точно от това.
Изправих се, скачайки от хамака и тръгвайки към старинната врата на двореца.
- Хей! - извика той и хвана лакътя ми, обръщайки ме към себе си. - Къде тръгна?
- постави ръце на талията ми, придърпвайки ме към себе си, и започна да целува врата
ми.
Вложих целия си самоконтрол за да накарам самата себе си да не се наслаждавам на
ласките му и веднага след като той се разсея за малко заради черната ми кожена
веришка, си поех рязко въздух, избутвайки го от себе си, а когато отново се опита да
се приближи, прошепнах:
- Недей! - използвах това, че той ме погледна доста учудено и спря всякакви действия,
за да се затичам към двореца, но още на втората крачка се озовах на Земята.
- Какво? Нима да отидем до една шибана пещера е толкова трудно за теб? - изкрещя,
веднага щом се озова върху ми. - И без това трябва да ловуваш. - информира ме и в
главата ми мигом присветна, че днес не се бях хранила.
- Лова може да стaне и до вратата на двореца. Има предостатъчно вълци там. - да,
забравих да спомена, че откакто не се нахраних с него започнах да пия кръвта на
животни и да връщам в селото жертвите, които ми поднасяха, като това бе моя начин да
му покажа, че не съм чудовището, за което ме мислеше тогава.
- Не! - възкликна и аз подскочих стреснато. Веднага щом забеляза реакцията ми,
лицето му придоби отново мекота. - Този път искам да се храниш от мен. - отворих
уста, но веднага я затворих. Какво ми казваше той?
- Какво говориш? - прошепнах пресипнало заради начина, по който започна да
приближава врата си към кучешките ми зъби.
- Животинската храна не ти се отразява добре. Едва те засища, а и сякаш се
състаряваш от това. - врата му вече бе твърде близо и целия ми глад, сдържан през
този месец се пробуди, вземайки надмощие.
Очите ми пробляснаха опасно в червено и мигом след това впих зъби във врата му,
усещайки насладата, стичаща се в устните ми. Засмуках по-диво и грубо и изтенах
тихичко при двойното количество удоволствие.
- Маргарет! - настойчивия му глас и поставянето на ръцете му върху раменете ми,
побутвайки ме лекичко, ме накараха да откъсна устни от вече почервенялото местенце
на перфектния му врат и да насоча обезумелите си очи към него.
- Сега... - той се изправи, залитайки леко. - ... нека отидем в пещерата! - подаде
ми ръка и аз, разбира се, без изобщо да мисля я приех, изправяйки се. Какво правех?
Съзнанието ми бе твърде замъглено от кръвта и просто не можех да се контролирам.
Бях готова да отида навсякъде и да направя всичко с него само за още една капчица.


И така, след мъчително вървене се озовахме пред една доста масивна пещера.
- Уилям, какво... - още преди да довърша вампирските ми рефлекси отчетоха движение
и аз светкавично се обърнах назад, зървайки около двайсетина мъже с факли в ръце.
- Добра работа, Уил! - възкликна някой от предните редици, а аз започнах да вървя
назад към пещерата, поглеждайки към Уилям.
- Каква работа? - изсъсках и тръшнах на земята първия, който бе посмял да ме
доближи.
- Доведох те при тях, не е ли очевидно? - продума безразлично.
- Но... ти... - не притежавах думи, с които да опиша как се почувствах в този момент,
а и да имах, нямах време да ги изкажа, защото трима от присъстващите се хвърлиха към
мен.
Ритнах единия в корема, а другия халосах по главата, но колкото повече ги отблъсквах,
толкова повече се нахвърляха срещу мен, принуждавайки ме все повече да навлизам в
пещерата.
Скоро се озовах в средата й, очаквайки нова атака от всички страни, но за моя
изненада пред мен не се появиха побеснели жители, а старица. Още преди да попитам
какво за бога става тук, около мен лумна пламък и аз се отдръпнах пищейки.
- Пламъци вечни обгърнете я и никога не допускайте да напусне таз пещера! - продума
старицата, а аз се огледах с очи пълни с уплаха. Точно както вещаеха думите на
вещицата, огънят ме заобиколи, блокирайки движенията ми по начин, който дори не ме позволяваше да пристъпя.

- Какво се случи после? - прекъсна историята Леа. - Уилям покая ли се? - Кирио
наблюдаваше ентусиазма и жаждата й за информация.
- направи го... - започна, но принцеската го прекъсна със щастлив писък, но бързо
се изчерви и погледна виновно. - Седмица след като Маргарет била изоставена там, без
храна и възможност да избяга, Уилям изпитал огромна вина, затова решил да я освободи,
осъзнавайки, че не всичко между тях е било фарс. Открил, че той също изпитвал чувства
и колкото повече време минавало, толкова повече го осъзнавал.
- И какво? - прошепна момичето до него.
- За да намери вещицата и открие как да изгаси пламъците отнело доста време, но той
не се отказал и скоро след като разбрал как да я спаси от този горящ капан отишъл при
нея.
- И я спасил, нали? - Леа Куран, макар и чистокръвен вампир жадуваше щастлив край,
който така и нямаше да получи.
- Единственото, което открил било това, което и ние можем! - възкликна Зеро,
поклащайки печално глава.
- А именно? - продължи да настоява девойката.
- Обичам те! - обади се гласа.


Последната промяна е направена от Темари Акатски на Пет Юни 24, 2011 10:58 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Black Wings
Black Wings
Редовен
Редовен
Female
От : София
Рожден ден : 12.05.1995
Години : 28
Мнения : 659
Дата на рег. : 02.06.2010

red Re: Безразлична ( Vampire Knight )

Пет Юни 24, 2011 10:15 pm

red Re: Безразлична ( Vampire Knight )

Върнете се в началото
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите