Вход
Намерете ни във facebook
Top posting users this week

Share
Go down
avatar
Sweeney Todd
Manga Master
Manga Master
Male
От : Мадагаскар
Мнения : 7469
Дата на рег. : 03.04.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: няма да ти кажа. :D:D:D:D

blue Желанието,което се сбъдна...

on Съб Юни 05, 2010 9:11 am
Обстановката беше съвсем спокойна,всички ги мързеше.Времето беше прекрасно и птичките свиреха.Мозъците на всички в "парка" бяха замръзнали и всички погледи бяха в небето.Застанали в кръг на една поляна най-добри приятели.Те гледаха към небесната шир и се кефеха на всичко.Но случайно се чу: *Цъъъъррр* "звънец"
-Ех деба свърши голямото-отсече Георги и стана и разтегна ръце.
-Ааъъмаа..налииееие щяяхмеее даааиоууаа неввставамеет.-каза Милена докато се прозяваше.
-К'во,к'во-попита Христо с въпросително изражение
-Е няма как да не ставаме-каза Георги и си взе раницата и се огледа.
-Аз..не искам..няма и без т'ва ся имаме Химия..мразя я тая Иванова..идва ми да я затворя в кашон и да го ритам по-някоя улица.
-Хех..дааам и аз сънувах нещо подобно вчере-отвърна Мартин докато се надигаше.
-Къде ми е раницата бе деба-каза Елена.
Всички вече бяха стванали от тревата..т.е от изкуствената трева на футболното игрище,което се намираше в двора на даскалото.
Те всички гледаха към училището и си представяха как то гори и се срутва,а учителите се опитват да излязат,но немогат.
Разхожда ха с епо-коридора те срещаха приятели и се поздравяваха.
Внезапно по-стълбите се появи господин Йосифов,който им преподаваше по География.
-Здравейте мадежи-каза с приятна усмивка учителят и пордължи надолу по стълбището.
-Здравей,чичка-каза Мартин и се ухили.А другите някакси не обърнаха внимание на плешивият косподин.
Все пак беше 5 май и изпращаха абитьорентите.Компанията усещаше жегата в даскалото,а отвънка се чуваше броенето на хората,който вече нямаше да бъдат част от училището.Нашите герой се наредиха на един прозорец и загледаха какво става.Младежите викаха с цяло гърло.
-Ехх..кога ще бъда и аз така щастливаа-замечтано каза Вяра.
-Да бе искам и аз-каза елена допряла се до Милена и взирайки се в радостните лица долу.
-Хейй..тоя Иван идиота и той станал 12 клас бе..лелее как тече времето.Беше такъв идиот преди 2 год. незнам как мина-каза Мартин с мнго жизнерадостна усмивка.
-Оооф..когато завърша така ще се напия,че дори няма да си помня и името-каза Георги замечтано.
-Нищо,че часовете са по 20 минути..на мен пак ми изглеждат сякаш са 40 *>.>* -каза Христо с трагичен поглед.
-Жалко,че сме 10-ти клас...иска ми се да бъда 12-каза Вяра.
-Хохоо..повярвай когато си 12 ще искаш да си 10-ти-каза й Милена.
Те всички се отдръпнаха от первазът и влезнаха в класната стая.
Часовете минаха и те бяха пред входа на даскалото.Казаха си чао и такам приключи днещният ден.
-----След 1 година----
Слънцето отново сиаеше така красиво и запленително а времето беше така приятно.Лек стъден вятъп си пробиваше път между топлината и охлаждаше всичко.Наще герой седяха на една пейка отново в дворътн ан училището.Милена се беше облегнала на Елена а Христо беше до тях двете и гледаше в небето.Вяра беше седнала на земята подпирайки глава в крайната лява страна на пейката,а краката й беха отпусната напред.Мартин беше сложил глава на краката на вяра и цялото му тяло беше на земята.
-Бахти к'ва е жега-каза Христо
-Ллелеее-колко е жега-отвърна Мартин
-Да,бе направо ми идва да отида в кенефа и да се окъпя там-каза Георги докото стоеше прав.
-'Айде бее,искам и аз да стна 12-ти клас-отвърна Вяра с нотка завист в гласа си.
-Скоро това ще стане-отвърна Милене
-Ъмхъм-потвърди Елена кимайки с глава.
Майският обед беше така горещ,а нашите деца трябваше да влизат за последният час.Беше същата дата 5 май..пак изпращаха абитуриенти.Момичетата от компания се заглеждаха по-роклите на красивите момичета от всички 12-ти класове.Дори децата от 5-6 клас викаха с тях.Всичко беше такава шумотевица.Свиреха клаксони на коли а броенето на всички се чуваше отдалече.
-Уууоо-припяваше Мартин и вдигаше ръце сякаш той беше 12-ти клас
Нашите герой припяваха отвреме на време и споделяха радоста на абитуриентите.Звънецът отново удари и те влезнаха в час.След часът те пак излезнаха пред входа на училището и викаха с дванайсетокласниците.След като те отпрашиха с колите си,нашата компание си каза чао и всички потеглиха в различни посоки.
---След 1 година---
Времето отново беше так прекрасно.Нашите Герой още не бяха дошли пред училището,но останалата част от класа имвече викаха с пълно гърло.9,10,11 клас също викаха с тях.Милена,Георги,Мартин,Елена и Вяра пристигнаха в компелкта както винаги с широки усмивки на лице.Момичетата беха облечени в хубави рокли всяка с различен привкус и оригиналност.Момчетата се бяха издокарали семпло с костюми и хубави официални объвки придружени със скъпи часовници както и слънчеви очила.
-1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12 Уоооуу- викаха всички с цялао гърло.Нашата компания се отдели замалко и си поговориха.
-Ееехх..кога стна 12-клас бе Мартинее..идиот такъв-каза Вяра обръщайки се към Мартин с шеговита усмивка.
-Да бе верно..можеше ли да повярваш,че аз съм 12-ти клас..аз щото не..хахаа-каза Мартин и засмя накрая.
-Офф..лелее как ще се напияя-каза Георги погледжайки към приятелите си.
-Аххх..ето какво е чувството да си 12-ти клас каза Вяра и погледна някак си носталгично.
-Ооох..пак ли е такава жега бее-каза Елена повдигайки корсета на роклята си и намествйки чашките на гърдите си.
-Ето казахти,че е страно..искаш да си 10-ти клас нали??-попита споконо Милена.
-Дааам-отговори й вяра с леко тъжно изражение.Те застанаха в дворът и слушаха словото на директорът,а в тяхната глава минаваха толкова много спомени от предишните години.
-Ллелее бааати кефа е-отвърна Христо.
След като директорът свърши нашите герой продължаваха да викат и и отново се озовах пред входа.Те се озоваха в някакъв ресторант и веселбата течеше на пълна пара.След няколко часа..Георфи беше вече почти мътвео пият и едвам заставаше на краката си.Пирът свърши и нашата компания оформи един кръг и всички те се прегърнаха.Мартин поддържаше Георги за да може да стои на краката си.Гримът на момичетата леко започна да се размазва..понеже те знаеха че това им е последният купон заедно.След голямата прегръдка те си сипаха по още една чашка шмпанско и за последн път извикаха от 1 до 12.След това Мартин и Христо помогнаха на Георги да го вземе линейката и да го откара в токсикологията.
-Ще оживее-каза Мартин и се засмя накрая.
-100%-каза Христо
-Даам-отговориха момичетата.
Те се погледнаха за последен път и пак си казаха чао и всеки един потегли в различна посока с различна кола.Но от всички коли се чуваше:
-1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12 Уоооуу.





Spoiler:
avatar
X®i$Ttk@TaA
Зарибен
Зарибен
Female
От : House Of Pain
Рожден ден : 21.09.1997
Години : 20
Мнения : 441
Дата на рег. : 10.01.2010

blue Re: Желанието,което се сбъдна...

on Съб Юни 05, 2010 2:53 pm
Хубаво е, но не трябва ли да е по Наруто :8|:
avatar
Sweeney Todd
Manga Master
Manga Master
Male
От : Мадагаскар
Мнения : 7469
Дата на рег. : 03.04.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: няма да ти кажа. :D:D:D:D

blue Re: Желанието,което се сбъдна...

on Съб Юни 05, 2010 6:56 pm
то къде пишеше,че трябвало да е по Наруто :?





Spoiler:
avatar
Little Weezy
Непобедим
Непобедим
Male
От : Sofia~OPA~=D
Рожден ден : 13.11.1995
Години : 22
Мнения : 5341
Дата на рег. : 19.12.2008

blue Re: Желанието,което се сбъдна...

on Съб Юни 05, 2010 6:59 pm
IVE-STORM(bg) написа:
*Alex* написа:а фикчето задължително ли тряа да е от наруто или може друго аниме/манга?
трябва да са с имената от Наруто



“Life sucks, but in a beautiful kind of way.”
Sponsored content

blue Re: Желанието,което се сбъдна...

Върнете се в началото
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите