Вход
Намерете ни във facebook
Top posting users this week

Share
Go down
avatar
Fallen_AngeL
Бъдещ фен
Бъдещ фен
Female
От : Лудницата на 4км
Мнения : 506
Дата на рег. : 06.12.2009

blue Прекрасен кошмар (one-shot)

on Вто Юни 01, 2010 2:03 am
Малко е късичко, но се надявам да го харесате...
Enjoi!!!
-------------------------------------------------------------------------
Промъквах се покрай пияните момичета и момчета на купона и не можех да повярвам, че всички се бяха изпонапили толкова. По принцип всички бяха отговорни и повечето пъти сериозни, но сега... Всички бяха с усмивки до ушите. Нещо, което беше нетипично за повечето от тях. Стигнах до масата и намерих едно много добре скрито шише с портокалов сок. Взех го и се запътих към врата на балкона. Исках да подишам малко чист въздух, защото вътре не се дишаше. Но посредата на пътя се спрях на място. Саске поздравяваше Наруто със Man I fell like a woman на Shanaia Twain. Погледнах невярващо към пияните си съотборници, които танцуваха доста интимно, и отново се запътих към терасата. За Саске имах подозрения, че е обънал резбата, ама от Наруто не очаквах такова нещо. С доста бутане и ръгане с лакти успях да стигна до терасата, но и там не беше особено спокойно. Шикамару и Темари се бяха налазили, а определено не ми се ставаше свидетел на това, което щеше да се случи. Качих се на парапета и с един бърз скок вече бях на покрива. Седнах, като опрях гръб в комина и се загледах в звездите. Спомних си за времето, прекарано с Ино на този покрив. За всичките разговори, проведени с нея под звездите... За времето, когато той беше до мен и ме утешаваше, за онова прекрасно време, когато той все още беше при мен и ми казваше, че винаги щом гледам звездите, той ще е при мен...
Това беше вярно. Бинаги щом погледнех звездите, сякаш го усещах до мен. Сякаш усещах силните му, нежни му ръце да ме придърпват в обятията му и меките му устни, които ми шептят успокоителни думи...
Затворих очи и се отпуснах. Не можех да понеса още много. Той беше на мисия, от която можеше и да не се върне, но от както замина усещах в себе си една голяма празнина, която не можеше да се запълни. Имах чувството, че част от мен си замина с него... Една голяма част от мен си замина с него.
Изведнъж музиката се усили и веднага разпознах песента. По бузата ми се търкулна сълза, а устните ми се раздвижиха безмълвно:
- I wish you were here….
Толкова много ми се искаше той да бъде тук. Да ме прегърне и да ми зашепти нежни думи, но него го нямаше, а аз бях сама. Нямаше на кой да споделям. Нямаше кой да ме успокоява. Нямаше на кого да разчитам... Бях сама...
И тогава усетих познато присствие. Едно до болка позато присъствие, но не отворих очи, решила, че си въобразявам, както много пъти преди това. Но едни нежни пръсти ме погалиха по лицето и избърсаха сълзите, които течаха като река. Ала аз пак не отворих очи, защото мислех, че си въобразявам...
И тогава усетих как ме придърпва в обятията си. Усетих мирисът му... Беше неговият мирис. Вдигнах глава нагоре и отворих очи. Давно, молейки се това да не е сън. Дори не отворих очите си напълно. Беше ми достатъчно да видя сивата му коса и черните му очи. Вкопчих се в ризата му като започнах да хлипам. Сълзите течаха, но и аз не знаех защо. Бях ли щастлива? Не можех да определя, защото бях забравила какво е да се радваш.
Отдръпнах се леко от него, така че да мога да виждам лицето му. Маската му беше смъкната, а очите му бяха затворени. Устните му бяха леко разтворени и можех да усетя дъхът му срещу устните ми. Знаех защо не биваше. Имаше много причини, поради които не биваше да правя това. Една от тях бе, че никои не трябваше да ни вижда заедно, но аз го исках и не можех да се спра. Наведох се съвсем леко, затворих очи и докоснах устните си в неговите. Но той се отдръпна от мен, изгледа ме стреснато и започна да се отдалечава....

Събудих се с писък, цялата обляна в пот. Ръцете ми стискаха силно чаршафите, а сърцето мибиеше учестено. Беше толкова истинско, толкова красиво, а аз го развалих. Огледах се и видях познатата ми стая. Бях в моята стая, в леглото. Вълна от разочрование ме заля и сълзите закапаха от очите ми. Него го нямаше... Също както и сърцето, и душата ми. Те бяха погребани заедно с него. Бяха на няколко метра под земята.
Защо? Защо продължавах да живея в миналото? Защо не можех да го забравя? Защо трябваше всяка вечер да сънувам един и същи кошмар? Но, това не беше просто кошмар. Беше прекрасен кошмар...
avatar
lips_of_an_angel
Любител
Любител
Female
От : Търси ме в мечтите си!!!
Мнения : 321
Дата на рег. : 03.02.2010

blue Re: Прекрасен кошмар (one-shot)

on Вто Юни 01, 2010 2:18 am
Както ти казах и по скайпа мн е яко, пишеш уникално и ме радваш адцки :kisss: Историйката е страшна, кърти. :kisss: :obi4amte:


Последната промяна е направена от lips_of_an_angel на Вто Юни 01, 2010 11:59 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
onyx&pink
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел
Female
От : Wonderlnd
Рожден ден : 28.06.1994
Години : 23
Мнения : 2583
Дата на рег. : 13.01.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:

blue Re: Прекрасен кошмар (one-shot)

on Вто Юни 01, 2010 8:47 am
Миии какво да кажа - личи си, че имаш талант
Фикчето е хубаво
Описанията са на лице
Всичко си му е наред
Нещо обаче не можах да усетя напълно това, което искаш да изразиш
Края ми харесва повече
Но да си призая от теб очаквах нещо още по - хубаво


avatar
dark_vampire
Бъдещ фен
Бъдещ фен
Male
От : Варна
Рожден ден : 15.02.1993
Години : 25
Мнения : 486
Дата на рег. : 26.05.2010

blue Re: Прекрасен кошмар (one-shot)

on Вто Юни 01, 2010 10:58 am
Това беше много готино... Браво само, че не разбрах що е тук
Браво сладурано
avatar
daNyo
Прохождащо
Прохождащо
Male
От : KONOHA
Мнения : 13
Дата на рег. : 30.05.2010

blue Re: Прекрасен кошмар (one-shot)

on Вто Юни 01, 2010 1:48 pm
dark_vampire написа:Това беше много готино... Браво само, че не разбрах що е тук
Браво сладурано
перфектно за мен поне
Sponsored content

blue Re: Прекрасен кошмар (one-shot)

Върнете се в началото
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите