Отговорът на Сакура

Фика не е мой но много ми харесва затова го показвам и на ВАС ! ! !

Сакура не можеше да каже нищо.Може би за пръв път през живота
си,тя беше абсолютно няма."Шега!" - извика глас в главата и.-"Той
сигурно се шегува!"
Но Сасуке никога не се е шегувал.Отгоре на това
тя ясно видя настойчивият му поглед.Той беше напълно сериозен.

"Сасуке.."
- промълви тя.Сакура беше разтлала сърцето си напълно пред него в онзи
ден , но той никога не беше и дал знак,че вижда в нея нещо друго освен
оттегчаваща го компания.Тя вече беше свикнала на факта че Сасуке не
чувства нищо към нея.Или това беше грешно?Би трябвало...иначе той не би я
помолил да се омъжи за него.

Но очите му бяха студени и
празни.Той изчака отговора и без нервничене.Но тя не беше ли му дала
вече отговора си?Не беше ли му обещала да направи всичко за него?Всичко?
Той
запита:

"Е,какво ще кажеш?"

Тя отговори тихо: "Да..."

Той
въздъхна меко,някак успокоен.Реакцията му я изненада. "Добре"-каза той
просто.

Тя си представяше този момент от мига , в който се влюби в
него.Представяше си как Сасуке и предлага да се омъжи за него и после я
прегръща,целува и никога повече не я пуска.Реалността беше
по-трезва.Това ли беше всичко?С треперещи крака тя се наведе и започна
да събира парчетата от счупеното стъкло.Когато две ръце се протегнаха да
и помогнат,тя повдигна главата си в очудване.Сасуке не я гледаше в
очите.

Заедно събраха , това което беше останало от чашата и
тогава Сасуке взе тениската си и си я наметна.

Сакура го гледаше
притеснено.По дяволите..та той току-що и беше предложил и единственото
нещо,което и беше казал от тогава беше само "Добре!!" Беше
поразена.Толкова мисли имаше в главата и.Тя запелтечи:
"Ние ще
говорим...за това...утре.Аз по-добре да се пребирам..."

Без да му
даде възможността да отговори,тя побягна покрай него и напусна
aпартамента.Объркана,вилнееше в нощта докато стигна
вкъщи.Разтреперена,тя отключи вратата и срещна майка си по пътя към
стаята и. "Сакура,какво става?Изглеждаш обезпокоена."

"Нищо
няма!" - каза тя и затвори вратата след себе си.В тишината в стаята
си,тя най-после се успокои достатъчно , за да помисли за всичко.Сасуке
искаше да се ожени за нея.Беше това,за което тя винаги си бе
мечтала.Ръцете и трепереха.Може би трябваше просто да изчака докато
Сасуке се подобри.Може би това беше само идеа,за която той не беше
помислил достатъчно.Трябваше да поговорят утре.До тогава беше по-добре
да не мисли за това.

Нещо капна на бедрото и.След секунди сълзите
потекоха.Тя дори не знаеше дали плаче от радост или заради неговата
студенина.

Както беше планирала на следващия ден тя отиде да
говори със Сасуке.Събра цялата си смелост и го попита дали е бил
сериозен предишната вечер.Всичко,което каза той беше "Да" , така че
всичко беше решено.Те щяха да се женят.

Сакура не беше на ясно
как ще каже на другите за това.Тя реши да поговори първо с Какаши и
Наруто и за това ги покани на Рамен.

Както обикновено Наруто се
потопи в купата,докато Какаши не изглеждаше гладен.Той погледна към
Сакура някак недоверчиво и попита: "Не си ни канила навън от дълго
време...има ли нещо,което искаш да ни кажеш?"

Сакура се поколеба.
"Имам новини и за това исках да ви помоля за съвет.Все пак вие сте
най-добрите ми приятели." Tя си пое въздух "Сасуке...той..вчера..помоли
ме да се омъжа за него."

"КАКВОООООО?" Наруто пусна яденето на
масата.Какаши просто изкриви веждите си.Докато Наруто си вдишваше
въздух,Какаши попита замислено: "Серизоно?Дори не знаех че сте били
заедно"

"Не сме били" - прошепна тя.-"Той просто ме
попита...просто ей така."

Какаши не изглеждаше много зарадван. "И
какво отговори ти?"

"Казах Да"-каза тя с наведена глава.Искаше
да каже повече,но изведнъж се загледа в две насълзени сини очи.

"Сакура-чааааааааааааааан?!"
- захвана Наруто - "Искаш да се омъжиш за Сасуке?За този
студеносърдечен глупак (нз как точно да преведа "bastard" xD ) Не можеш
да ми сториш това!"

Тя очакваше неговата реакция.Все пак той беше
съкрушен заради нея за дълго време,дори след като тръгна с Хината.
"Ти
имаш Хината,забрави ли?"-каза тя спокойно.

Toй наклони долната
си устна.Какаши запита "Сигурна ли си за това,Сакура?Знаеш,че Сасуке не е
от привързаните типове..."

Някак тя се почувства така все едно
трябва да го защити. "Той винаги ме е защитавал и не би ме помолил да се
омъжа за него без причина! Винаги съм мечтала да имам семейство със
Сасуке."

"Искаш да имаш деца???" - изуми се Наруто.

Сакура
кимна и продължи да говори : "Може да не го показва,но аз знам , че той
е топлосърдечен.Обичам го и искам да се омъжа за него.

Какаши
въздъхна тихо,после се усмихна под маската си и каза "Добре тогава,желая
ви късмет!Може ли да държа реч на сватбата ви?"

"О,я стига!Ти
сигурно ще закъснееш.." - измърмори Сакура.Тя хвърли поглед върху
часовника си и бързо стана. "О Боже! Исках да говоря с родителите си
преди обяд.Те още си нямат и идея.Хора,пожелайте ми късмет! " Тя се
завъртя наоколо и започна да бяга,оставяйки двамата си приятели
безмълвни.

Какаши погледна Наруто,който не беше докоснал рамена
си. "Няма ли да ядеш?"

Той махна чинията настрани и каза "Не съм
гладен." Докато Сакура беше при тях , той изглеждаше бодър , но сега
беше просто тъжен.

"Мислих,че си приел факта,че Сакура е влюбена в
Сасуке..." - каза Какаши.

Момчето отговори с наведена глава:
"Приех го." Той сложи клечките за ядене (chopsticks) настрана и настана
неприятна тишина.В главата на Какаши имаше мрачни мисли.Тази идеа за
сватба не му се нравеше.Сасуке никога не беше показвал интерес към
Сакура,нито към друго момиче.От къде идваше тази внезапна молба за
женитба?Дали беше заради това,че беше победил Итачи?

"Тя не
изглеждаше щастлива,нали?" - каза Наруто внезапно.Какаши се загледа в
него.Младият нинджа се усмихна тъжно. "Сакура-чан...тя съвсем не
изглеждаше щастлива." Всъщност той беше казал това,което Какаши си
мислеше.И беше прав.

Въздишайки тихо,Сасуке отвори прозореца и се
облегна на парапета на балкона.Koлкото се може по-бързо той се покатери
и се остави да падне на земята от последните няколко метра.Той чу
гласове на момичета,идващи от страничният вход и завъртя оттегчено
очи.От както Сакура каза на родителите си за сватбата,той нямаше и една
спокойна минута.Новината беше плъзнала от самосебе си като огън в селото
и от тогава тези обожателки не преставаха да чукат на вратата му и да
го питат една след друга дали клюките са верни или не.

Той
мразеше тези пищащи,лигави момичета.Не можеше ли да го оставят на
спокойствие поне вечерта.

Сасуке харесваше апартамента си точно
защото винаги имаше друг начин за измъкване освен входната
врата.Гласовете ставаха високи и той побърза да се измъкне възможно
по-бързо от къщата.От както беше помолил Сакура спонтанно да се омъжи за
него,той твърдо беше намерил в себе си неспокойствие.Нуждаеше се от
малко време ,за да подреди собствените си мисли и да помисли все пак
защо беше и предложил брак.Вчера се бе срещнал с Хокаге Тсунаде и
официално я помоли за разрешение за брак.Всъщност си беше чиста
формалност , но понеже той сега беше главата на клана ( дори и да беше
единственият в него ) , Тсунаде се съгласи.

Тя беше зардвана и
поиска да се погрижи сама за церемонията.Сасуке не каза нищо.Той се
надяваше на кратка и бърза сватба и нямаше интерес да се занимава с
другите безсмислици.Сакура просто щеше да му стане съпруга.

Сасуке
се поразходи из Нинджа Академията , но беше несклонен да си спомни
старите времена.Сакура беше дете тогава.Но покрай минаването на
годините,тя порасна.Особено през Изпита за Чуунини, тя беше го
впечатлила с битката си срещу Ино.Може би още тогава той несъзнателно
беше решил,че ще се ожени за нея.Тя беше красива,нямаше място за
спор.Плюс това беше и силна и зряла.Беше идеална за плановете му.

Сасуке
забеляза мърдането на люлката,която беше недалеч от входа.Едно време
Наруто седеше там,след като отново се беше провалил на
завършването.Сасуке отиди по-близо и видя някой с наведена глава да седи
на люлката и да се люлее.Изненадан той попита в нощта: "Наруто?Това ти
ли си?"

"Видях те."-каза Наруто без да поздрави-"Не си ли със
Сакура?"

"Тя е вкъщи" - каза Сасуке хладно.

Наруто се
обади нетърпеливо: "Вие двамата не изглеждате като влюбена двойка пред
женитба."

"Ревност?" - попита Сасуке с триумфална усмивка.

Русият
шиноби му хвърли тъмен поглед. "Престани с глупостите,Сасуке.Приех
факта,че тя не ме харесва,но ти никога не си се интересувал от нея и
винаги си я наранявал.Не ти вярвам." Той стана от люлката и грабна
Сасуке за яката на тениската му. "Ако я нараниш,ще те довърша.Разбираш
ли?"

Освобождавайки се от захвата на Наруто,той заговори: "Ти
по-добре си седни на люлката!Нямаш шанс пред мен ,така че запази
празните заплахи за себе си."

"От както се завърна,си толкова
студен,Сасуке.-каза Наруто.-"Преди беше отдалечен от нас,но ти пукаше за
приятелите ти и аз бях сигурен,че имаш добро сърце.Сега си различен.Ето
защо съм разтревожен за Сакура-чан."

"Хм" - промърмори Сасуке.

"Искам
да ми отговориш честно на един въпрос"-каза Наруто.-"Обичаш ли я?"

Сасуке
му хвърли леден поглед. "Не."

sweet_temari написа:Този фик вече го има тук.
Освен това, тази глава е втората, а не първата.

мм да вече го има...