{SasuSaku} Любовна история

Фика не е мой, но много ми хареса и реших да го пусна...а ето я и 1-ва глава

Глава 1:
‘Ще умра нe целуната, на 19’, си мислеше Харуно Сакура докато лежеше на мократа трева и горският навес я прикриваше,до известна степен , от проливния дъжд.Тя беше мокра до костите, от кръв и дъжд.Мисията която беше дадена на нея и още трима беше проста.

Шпионин на S-клас престъпници...ключовата дума ШПИОНИН.Събиране на информация и слагането на една от буболечките на Шино върху тях, и след това напускане.Оставяме буболечката да свърши трудната работа да стои върху лошите и да докладва на Шино.
Звучеше достатъчно просто.

Разбирасе с нейния лош късмет, нищо не стана по план.Тя беше сигурна ,че Шино беше поставил буболечка върху тях.

’И по-добре да беше!’ Беснееше вътрешната Сакура.Тя Нямаше да умре със Тотално провалена мисия.

Само през трупа и!
Тя щеше да убие Лий.Щеше да го хване за тестисите и щеше да го използва по време на тренировките си за мишена!Щеше да го дави докато е почти мъртъв,да го излекува ,а след това да повтори процеса.

Той не знаеше ли какво по дяволите значи ПОД ПРИКРИТИЕ?

КОЙ с умът си не би бил заподозрял,ако стар човек започне да прави сритващи задника нинджа движения на пиян перверзник?

КОЙ?!
‘Боготворящия Гай, зален звяр на любовта !’Тя щеше да го убие,не първо Гай, пред очите му, и ПОСЛЕ него!

Сакура затвори очите си и задейства усещанията си, правейки двете едновременно отнемаше прекалено много енергия ,от която тя имаше малко в този момент.

Те бяха в тихо селце близо до страната на мъглата, там където ги беше отвела следата. Сакура,Шино,Лий и Хината бяха не забелязани,тяхното Джуунинско облекло беше скрито под селски роби.Сакура дори си бе сложила шал за да прекрие нейната уникална,розова коса.

Тя носеше плетена кошница, минаваща покрай града със нейния „стар и грохнал баща” Рок Лий. Просто заблуждаваща хората,тя по общо мнение минаваше покрай селото, за да посети болната сестра на „баща си”,когато те най-накрая намериха следа на няколко „подозрително изглеждащи мъже” ,които сега пиеха в близкия бар.

Сакура информира Хината и Шино и изведнъж помогна на куцащия си баща да достигне желаното местонахождение.

Тя си мислеше, че Лий можеше да играе ролята си.Той куцаше и пелтечеше през цялото време от магазина като перфектен 70-годишен дядо. Дори махаше с бастуна си към младежа, който флиртуваше с красивата му дъщеря.

Няколкото мъже спряха да бъдат седем мусколести,татуирани, жестоки ,сочещи болезнени оръжия към техния човек, шумни Годзили!Сакура измърмори в комуникиращото и устройство ма Шино и Хината ,докато двамата с Лий сядаха на добра дистанция от Годзилите.

Тя поръча чай и оризови топки, просто и евтино меню, докато оглеждаше мъжът със зловещите очи. Техният водаш изглеждаше,че е човекът... със синята коса?Тя можеше само да се чуди,дали те бяха хора.

Тя отправи демоничен поглед към него.Но откакто...”Здравейте, красива госпожо!”

Някой като че ли току що хвана гърдите и за поздрав?

Веждата на Вътрешната Сакура започна да трепери.

Сакура беше толкова погълната от премахването на лидерът, че не забеляза , че някой от Лакеите на Годзила беше застанал зад нея. Той не беше толкова голям колкото водачът Годзила. Той беше мини- Годзила , но тя трябваше да го е забелязала докато се препъваше към нея!

" ААААААА!" тя скочи от мястото си като бутна стола. Да играе ролята на разярена селянка не беше толкова трудно. Сега по принцип тя щеше да е пратила човекът през отвън стената с нейната, както Наруто я наричаше, „откачена” сила.

Но тя беше под прекритие! Бързо съставяйки нейното действие Сакура проговори.
” М-Моля ви се, аз...” –заекваше тя.
„О-оставете дъщеря ми намира, гангстери!" каза Лий като размаха неговия бастун пред мини- Годзила и застана на пътя им пред ”дъщеря” си.
Навел се Лий, беше все още по-високи от мини- Годзила. Сакура опита да не се смее.

Случващото се привлече всички погледи в стаята с изключение на този на водача Годзила.

Мини- Годзила се изсмя и изпука кокалчетата на пръстите си.

„Изместете се настрана,старче," той бързо бутна Лий настрана, който се удари в масата , правейки храната да лети и масата да се разцепи.

Сакура се надигна. „Ауч!”

"Аз съм заинтересуван само от вашето малко момиче. Много ще се забавляваме,нали ?" Той погледна похотливо надолу към Сакура, облизвайки устните си.

Кой имаше смелостта да хълца,защото мини- Годзила, се нуждаеше не от чакане или молене ,но от ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДЯВОЛИТЕ!

С въздишка:" Сега господине, аз не искам да причинявам проблеми, моят баща и аз ще си тръгваме." Сакура се изправи спокойно и се обърна,за да помогне на горкия Лий да стане.


Мини- Годзила сграбчи нейната гръд отново.

Сега тя започваше наистина да се дразни.

" Моля ви господине, махнете си ръцете от мен!" Нейното лице стана червено, от ярост. Другият Годзила започна да подкрепя мини- Годзила.
‘Ах ти, копеле,ще те разкъсам и ще нахраня прасетата с теб!‘ Вилнееше Вътрешната Сакура.

„Аз не мисля така!" Упорстваше той като излезна напред и постави и другата си ръка върху гърдите на Сакура. Мини- Годзила беше около 5.6 инча и беше едър, но в стравнение с крехката Сакура той беше мини-Годзила.

Веждата на Сакура трепна веднъж, два пъти,три пъти.

" Няма да ви моля отново, сър, махнете ръцете си от мен!" Тя каза едвам сдържаща се.

”Какво ще направиш, ако не ги махна,малка госпожице?”
Той стисна задника и.

И в следващия момент той проби стената и се озова на пътя.

Появиха се облаци и слънчевото небе се потъмни.

Светкавица пропука.
Заваля силен дъжд като изведро.

Шино погледна надолу към фигурата лежаща в краката му, после през дупката, в бара където Лий стоеше в блясъка на зеления си костюм до Сакура.


„О,не.” Измърмори Хината.

’О,не наистина!’ си помисли Шино,прекритието им беше разрушено.

Пот изби по челото на Сакура.

”Чудесно край с прикритието. Дали е свалил робата?” Тя погледна с раздразнение в стаята. Годзила се изправи.

" Няма да позволя Сакура-сан да бъде малтретирана! Аз Рок Лий велик Шиноби от Коноха ще защитя нейната чест!”
Потта на Сакура започна да капе.
Последва още един трясък от светкавица.

Беше ли това бойният вик на небето, който Сакура чу?

И след това настана суматоха.

‘Поне мини- Годзила нямаше да се събуди скоро, благодарение на Лий!’ помисли си Сакура.

Той беше вече пиян и явно ударът, който Лий му нанесе го е елиминирал.

Тя сигнализира нейният екип да пренесе борбата в гората ДАЛЕЧ от цивилни.

Където задниците им бяха сритвани отново и отново.

Беше минало дълго време откакто Сакура беше свалила дегизировката за да се порадва на черните и панталонки (ам не знаех просто какъв е смисъла на тъпото изречение Sakura had long since taken off her disguise to revel her signature black spandex shorts) .. И ревизия на нейната стара червена рокля. Тя беше с черна с кървавочервена обшивка, вместо червена с бяла обшивка. Косата и беше със същата дължина, а може би инч или два по-дълга.

Щастливата Сакура, беше преследвана от главния Годзила.

’Защо не последва Лий?’

И отново Лий. Последният път когато го беше видяла той се биеше срещу двама. ‘Срещу една Годзила е по-добре от колкото срещу две,нали?’

Сакура не мислеше така след два часа борба без почивка. Тя беше достигнала своят лимит, чакрата и беше изчерпена, беше окървавена и натъртена, и кой знае какво още. Накрая когато не можеше вече дори да го удари, тя избяга.

Разбира се като добрия лидер Годзила, той я преследваше.

‘Безжалостно копеле.’

Съдейки по нейното текущо състояние на разруха тя скоро щеше да лежи на земята. Нейната връзка с другите беше отдавна изгубена, нейната аптечка, която беше скрита под селската роба, странно, но все още беше там.

" Лий, ти, задник,!Ще те убия." Шепнеше тя опитвайки се да се изправи. Изглеждаше, че тя изгуби лидерът Годзила за сега. Тя подпря ръката си на голямото дърво.
„Излез да си поиграеш на малко кунойчи!Знам че си тук!”

”Добре де,значи може би не съм изгубила малкият ебач.” Сакура се препъна напред опитвайки да не прави твърде много шум. Дъждът все още валеше силно,а тя не обръщаше внимание на клоните и храстите, които я драскаха.

Трябваше да му се изплъзне.

" Ще бъда добър! Сигурен съм, че моито ръце върху теб ще ти харесат повече от тези на Рюичи. Аз ще ги хвана внимателно и бавно."

" ИИИЮ, ти, болен ебач,." Сакура измънка докато се препъваше и губеше равновесие повече.

О не, виждаше ли двойно? Тя скоро щеше да бъде в безсъзнание. И гласът на лидерът Годзила ставаше по-силен.
Което значеше,”...той се приближава.”

Тя избута няколко храста и се озова пред силно течаща река.

”ПОКАЖИ СЕ РОЗОВОКОСО МАЛКО КУНОЙЧИ!”

" Това е вода." Сакура сграбчи малко парче дънер близо до реката и го държеше със всичка сила.

”Ще се видим в ада,Кучко!”

И тя скочи, крещяща когато студената вода минаваше през многото и рани и контузии, и тогава Сакура не почувства нищо повече.

Последните и думи бяха:”... Лий проклинам те да отидеш в ада, за това че ме накара да умра девствена.”

10 минути надолу по реката

Звън Звън!

Саске чу звънчетата, които бе завързал на въдицата, за да му сигнализират когато риба се е хванала.

ЗВЪН! ЗВЪН! ЗВЪН! ЗВЪН!

Саске спря тренировката си и се затича към билото на реката.

”Трябва да е голям улов.” прошепна той.
И определено беше.

’Това човек ли е?’

Той зърна розова коса и скочи в реката. С три мощни загребвания той уви ръката си около тънък кръст.Той използва другата си ръка, за да махне ръцете и от мъртвия дънер, който я беше спасил от удавяне.
Саске не се безпокоеше за дънера, който отплава надолу по водопада. Той сграбчи момичето, откачи куката за риболов, която беше хваната за чантичката и и заплува към брега.


След като сложи товарът на земята, той най-накрая я погледна.

" По дяволите." Беше първата дума излязла от устата му докато гледаше посинялата Сакура. Той бързо провери пулсът и, намирайки много слаб такъв, той реши и избяга с нея в гората.
__________________________________________________

Доста е дълга но...това е положението...

Ето и новата глава

Глава 2:

Саске гледаше Сакура когато тя измънка, той се намръщи като внимателно и съсредоточено наблюдаваше как гръдния и кош се издигаше и потъваше.

Тя беше жива.

Той щеше да си тръгне веднага щом тя се събуди.

Той вече оправи всичко, което можеше, с изключение на счупените ребра. Глезенът щеше да я безпокои, но той не знаеше как да лекува навехнати глезени. Температурата и бавно спадаше. Благодарение на многото медицински запаси , които той намери в нейната медицинска чантичка. Излезнаха доста полезни за треската и порязванията и.

Саске се чудеше защо тя носеше толкова много медицински запаси. Никога преди не беше.

Бялата кърпа на челото и трябваше да бъде сменяна на всеки няколко минути. Нейното чело не беше толкова голямо колкото беше преди,забеляза той.

Той беше потънал в мислите си, когато Сакура започна да мърмори. Саске се изправи готов да напусне, но замръзна когато чу думите и.

" Лий ... т-ти кучи... син ,щ-ще те ... у-у-убия! Ще целуна Сай пред очите ти... и ще разбия сърцето ти на парчета... д-да и ще се наслаждавам на разкъсването на, младото ти , слънчево и обичливо сърце на малки парчета к-конфети ..."

Саске си припомни Сай от преди няколко години.’С него ли излиза?’ Разбира се не му влизаше в работата.Сакура продължи с бълнуванияата си.

Учиха Саске беше раздразнен.

"... тогава ще оскубя рошавите ти вежди, ще надробя зеленият ти костюм и ще ти го набутам в задника.." Саске вдигна вежда. Беше ли Сакура винаги толкова буйна и вулгарна? Той несъзнателно седна на столът.

Сакура можеше да забавлява когато се съсредоточеше върху това.


xxxxx
Това продължи общо взето две нощи. Докато нейната треска отмина и тя се събуди на третата нощ.


До сега тя беше графично уточнила как щеше да убие Лий по 50 различни начини. Някои бяха много изобретателни. Особено този, в който тя щеше да го върже на едно легло и щеше да го накара да гледа порно показвайки му как "пролетното време на младостта наистина работи!"( Wtf?! “spring time youth really worked!”?? ) После щеше да му наеме стриптизьорка и щеше да я остави да прави каквото си поиска с него. Той щеше да умре от задържане оргазъмът си.

Тя си мислеше, че Какаши беше абсолютен перверзник,но все пак герой и го боготвореше. Тя мислеше,че Генма, Неджи и Сай бяха секси. Заедно с няколко други имена, които Саске не си направи труда да запомни. Той скърцаше със зъби. Колко мъже можеше да харесва една жена?

Той не знаеше, че Джирая е надникнал когато Тсунаде-сама се е преобличала и че тя му е позволила да го направи. Те и двамата си го търсиха и Сакура щеше да ги заключи в запечатана стая много скоро. Веднага, след като тя надмина Тсунаде, разбира се.


Имаше моменти когато Саске се смееше, бяха къси ,но все пак ги имаше. Беше странно, защото той не бе се смял откакто напусна Коноха. Кой би си помислил, че мощен Сенин като Джирая може да бъде Клас А перверзник, който е пише романите Ича-Ича рай на Какаши-сенсей?
‘Жива съм!’

’И ме боли.’

Второ нещо, което тя забеляза беше,че не беше сама в стаята. Луната беше покрита от облаци, а тя предоставяше единствената светлина в стаята.Сакура не можеше да види лицето му много добре, беше малко рошав. Тя препдположи, че това е нейният спасител. Той имаше черна коса, тя беше сигурна в това. Седеше на стол от дясната и страна. Лицето му беше закрито от мастилено черната му коса, той седеше свит с лакти притиснати заедно опирайки се на колената му, останалата част от лицето му беше покрита с ръцете му. Той беше тих, спусна неговият стабилен ониксов (някъв камък) поглед към нейния.

Това беше слабоумният.

”Сай.. вода.”Тя ичисти гърлото си, което изгаряше. Саске се намръщи, придобиващ мрачен вид.

Тя си затвори очите отново, уверена, че ще получи вода всеки момент. Минаха няколко секунди. Тя стана нетърпелива. Сай можеше да бъде такъв задник понякога.
"Болкук." Прошепна тя опитвайки се да го пришпори.

xxx
‘В светът на нинджата тези, които не следват правилата са наричани боклук, но вие знаете, че тези, които не се грижат за техните приятели са по-лоши от това.’

Думите на Какаши звъниха в главата на Саске .

Сакура усети някой нежно да я надигна и поддържана отзад и да поднася чаша вода към устните и. Тя въздъхна и остави цялата си тежест на него и пи. Тя не знаеше, че Сай може да бъде способен на такава внимателност.

Тя вдиша дълбоко и замръзна.

Сай не миришеше така,тя беше държана от Сай и преди,но усещането не беше такова. Със Сай и Наруто тя се чувстваше спокойна и отпусната.

Човекът който я държеше в момента беше опасен. Тя може инстинктивно да каже, че той беше беда.
Чувствителната коса при тилът на шията и се изправи,и тя изтръпна. Тя усети кръвта си да преминава през ушите и (She felt her blood rush to her ears не знам как точно..). Тя се напрегна и прошепна сурово. Тя познаваше само един човек, който можеше да накара тялото и да реагира така.

”Ти!” Тя неможеше да повярва, че не разпозна уникалната му чакра. Опасно силен, могъщ и наркотичността, която излъчваше. Човек беше способен да се пристрасти към него. Сакура се усука и се изтръгна от хватката му, докато внезапното движение причини спазмни на болка по цялото и тяло. Сълзи се стекоха от очите и.
‘По дяволите,това заболя!’
Саске грубо я отблъсна на спалният чувал. Той стана.

Сакура гледаше как Учиха се отправя към вратата без да погледне назад и без да каже нито дума.

‘Какво си мислеше, че ще направи? Щеше да те моли да го заведеш в къщи? Няма начин! Но поне можеше да каже нещо.’
Тя му беше много ядосана за всичко, което направи, за всичката болка, която трябваше да изтърпят двамата с Наруто. О не, тя не можеше да го остави да си тръгне просто така.

" Ти си по-лош и от боклук,Учиха." Саске продължи да ходи , като дори не забави крачката си. Отровата в нейният глас го пробиваше, странно,но това го засегна някак. Тогава и сега тя винаги беше способна да предизвика реакция у него.

„Ти, си страхливец. Звяр!" той постави ръката си на бравата на вратата. Сакура повиши тона, като се паникьосваше отвътре. Той я оставяше отново.

" Не мога да те гледам! Ти ме отвръщаваш. Надявам се,че Итачи ще прекрати нещастния ти живот!"
Саске спря.
Може би тя прекали малко споменавайки брат му. Но тя беше пияна и наранена, по дяволите.

’Точно така обърни се тръгни към мен, ядосай се, каквато и да е реакция е по-добра от никаква.’

’Сигурна ли си за това?‘ се запита Сакура, като беше бързо подкрепена от вътрешната Сакура.

Саске определено чу думите и.

xxx
Неговият студен глас подметна гняв докато стискаше юмруците си." Нямаш си и представа. И така аз предлагам да се придържаш към себе си."

" О моля ти се, ти не си единствения със сълзлива история." Сакура присмя въртяща очите си (rolling her eyes). Тя знаеше, че това беше слабо, но го накара да направи други две стъпки към нея.
‘Ето сега вече трябва да си внимателна.’ Но Сакура просто прекали със следващата си забележка.

”Ти си слаб, слабите бягат.”

Чашата преля, той се развилня и клекна ниско докато очите им не се изравниха, Сакура седна.

‘Той ще ме убие! Погледни очите му, имат убийствен израз.’

Младото кунойчи се загледа в неговите бездънни черни очи. Тя усети , че те я дърпаха в бездънна празнота. Напрежението между тях се покачи. Дъхът се смеси, очите им не смееха да се извърнат.

Светкавица освети стаята за части от секундата и това, което Сакура видя бяха насълзените му очи.

Сърцето я заболя при вида на познатото ,но неизвестно лице пред от нея.

Звукът от големи дъждовни капки над покривът на малката кабина, пронизваше сърцето и.

Сакура намали разстоянието между двамата с инч.

Както направи и той. Нейните очи търсеха в погледа му някакъв трепет на живот. Знак на грижа. А може би надежда?

Саске усети странно дърпане като че ли нямаше контрол на самия него. Нейният мирис го обграждаше. Беше светлина, ясна и нова... която го завладяваше.

Той беше обтегнал погледа и...устните им бяха на дъх разстояние. Нейните очи наполовина се затвориха, той наклони главата си надолу търсещ устните и ... гръмотевица падна и двамата нинджи отскочиха един от друг.Бяха като попарени.

"Ксо!" ( подяволите) нейните ребра трябваше да бъдат излекувани скоро. Внезапното движениеи причини ужасни болки. Когато тя погледна нагоре, Саске вече преминаваше през стаята гледащ към прозореца и прокарващ ръка през косата си, сякаш искаше да я провокира.
Сакура използва момента,за да се огледа. Кабината беше рядка. Имеше камина зад нея, огънят беше угаснал. Маса при единия ъгъл на стаята, нейната чантичка , бинтовете и хубаво сгънати до нея и останалите и медицински запаси. Тогава Сакура забеляза всичките покриващи я бинтове.

Лека усмивка премина през устните и. Значи леденият блок се интересуваше от нея . Сакура беше върната в реалността от движенията на Саске, носещ купа с, както изглеждаше, супа пред нея.

"Яж.." Каза той като бутна купата в ръцете и.
Тя яде. Той седна на неговият стол гледайки я.
Той изглежда не можеше да свали очите си от кунойчито. Косата и извайваше изражението и към съвършенство. Нейните устни - по- плътни. Тя беше красива, той не беше сляп. Очите и... тези очи, които можеха да го изкарат извън неговото проклятие, докарващо го до лудост.... единствените очи,които можеха да опитомят звяра.

’И какво замалко не направих преди няколко минути?’

’Чисто и просто хормони.’

Неговият свят на невинност беше прекратен когато брат му уби кланът им. Сърцето му замръзна когато се обяви за отмъстител. Неговото детство умря когато той напусна Коноха.

Неговият живот сега беше... тъмен. Това беше най-добрият начин да го опише. Там нямаше цвят нямаше светлина. Всичко беше тъмнина. Само тя беше светлината. От нейната блестяща мека розова коса към нейните смарагдови очи. Това бяха първите цветове ,които беше виждал от много време насам.

Имаше ли той чувства към старата си съотборничка? Наистина не знаеше.
На привлекателността и ли се опираше?

’Да.’

Беше 20-годишен мъж все пак. И сега тя изведнъж го обърка. Той очакваше тя да плаче, да се моли и да му казва колко много го обича.Тя беше непроменлива. Но ключовата дума е БЕШЕ.
Сакура понесе лъжицата към устните си, а той имаше желанито да заеме мястото на лъжицата. Какви ли щяха да бъдат устните и?

‘Какво си мисля?’ Хормони, всеки ги има, това беше всичко. Но и това не спря втренчения му поглед.

”Учиха, грубо е да се втренчваш.” Тя контролираше гласът си като не влагаше никакви емоций в него.

’Какво се е случило с нея?’
И защо тя продължаваше да го нарича по фамилия?
Той саркастично реши да я пита." Какво стана със Саске-кун?"

”Той е мъртъв.”
Очите му се разшириха. Той знаеше, че ако Наруто беше с тях,щеше да каже нещото от сорта на:" Сакура-чан копелето е ето тук!" Както и да е, ако Сакура беше толкова ... студена с него, той се чудеше дали ще получи същото държание от страна на дръвника?

’Е, поне е за добро, нашите пътища са различни. По-добро е по този начин.’ Той нямаше да се опитва да се самоизлъже, ако това не го безпокоеше. Просто малко, не е твърде много.

Тя беше права, част от него беше мъртва. Само гладното за мъст копеле беше останало.

Саске осъзна и още нещо.
Сакура се беше отказала от него. Той позволи горчив смях да го обхване.

Сега той наистина беше сам. Неговата светлина го остави. Най-голямата му фенка.

Сакура погледна нагоре." Благодаря." Тя постави купата настрана и отново легна. Трябваше да си почине, ако искаше да се излекува.

" Защо още не си си отъшъл?" Нейният въпрос го хвана неподготвен.

„Досадна си."

Той не очакваше, нейният груб изпълнен с отрова отговор." И Орочимару решил да се присъедини към монасите, и да пресъди всяко дърво, което някога беше изкоренил. Правеше дарения на сираците, а в замяна ги използваше." Отговорът предизвика повдигане на вежда (от страна на събеседника).

" Говориш твърде много." В очите му се четеше забавление.

" Какво правиш?" Нейният внезапен въпрос го накара да се сепне за момент.

" Търся сила, за да отмъстя за клана си." Той не даде подробности. Сакура кимна с глава , изглеждаше замислена за момент.

" Итачи придоби сила, без чужда помощ, чрез неговите собствени способности. Той научи всичко, което можеше от Коноха. Чух, че е станал АНБУ на 13?" Тя не получи отговор, а само суров и свиреп поглед.

Какво беше наумила?

Убийственият му поглед не я вълнуваше. Не и пукаше,тя продължи, все пак трябваше да си доиграе ролята.
" Невероятно наистина, все пак е гений в края на краищата. Той е знаел , че може да премахне целия клан, те просто не са му били конкуренция. Той го е направил, изцяло с неговата собствена сила и умения, а не чрез гълтане на някакво хапче." Тя завърши смеейки се,като че ли подиграва него.

Саске стисна юмруци, сякаш за да задържи надигащия се гняв във него.


‘От къде знаеше тя за това?’

" Ти от друга страна дори не можеше да победиш Наруто, когато той беше обикновен Генин на около 12." Тя дори започна да ц-ка клатейки главата си. Той започна да получава тикове.

" Знаеш ли защо?" когато той не отговори,тя тръгна напред заплашително. Тя продължи като гласът и започна да се повишава.

" Ти си слаб, ето защо. Слаб, прибързан , егоистичен и глупав. Ще свършиш убит при това положение. Как по дяволите ще възстановиш клана си, ако си мъртъв? И Коноха няма да те приеме с отворени обятия. Там Учиха си изгради репутация. Ако фамилията ти не беше почитана и уважавана в Коноха , на никого нямаше да му пука за изчезването на клана ти. Той ще умре с теб!"


" Млъкни!"Той профуча покрай нея и я върна обратно на земята върху спалния чувал . Неговите очи станаха червени и трите черни точки започнаха да се въртят бясно. Печатът му трудно одържаше проклятието.

Морско зелените очи продължиха да гледат в душата му. Неговата сила беше нарастнала, това беше очевидно от овеличения брой на черните точки на Шарингана му.

" Не искам повече НИКОГА да чувам подобни думи да излизат от устата ти! Ти не знаеш НИЩО! За мен или кланът ми!" След неговото страстно есе,тя просто завъртя очи и се прозя деликатно.
Сакура седна и дръпна одеялото до брадичката си и отклони лицето си, затваряйки очи. Сакура знаеше, че ако той продължи да гледа към нея по този начин тя нямаше да издържи. Тя го беше виждала ядосан... на други, но никога толкова ядосан на нея.

Той я плашеше.

Глава 3:
Коноха.

Наруто разглеждаше офиса на Хокагето, един ден той щеше да бъде негов. Той щеше да седне на това удобно кресло и ще праща Сай на тъпи Д-ранг мисии, ох радост! На лицето му се появи дяволска усмивка. Сай погледна своя съотборник и го ритна поваляйки го на земята. Наруто го погледна свирепо, но после забеляза това....

Упс, Баба Тсунаде казваше нещо! Наруто бързо се изправи. " Ако не сте били осведомени, преди 30 минути, екип на медицински нинджи е върнал Шино, Хината и Лий от тяхната мисия."

“Какво ?” Извика Наруто. “Какво се е случило с тях? Добре ли са? Какво е станало?” Той беше прекъснат от лошия поглед на Тсунаде. “Предполагам че нещо се е объркало с мисията им и тоеа е довело до битка.И тримата са извън опасност, освен че имам притеснения за Лий...”

Безпомощният Наруто я прекъсна отново, “ТРИМАТА? Какво се е случило със Сакура-чан?” “Ще започна и с тази част ако ти МЛЪКНЕШ и спреш да ме прекъсваш!” Тсунаде стисна бюрото пред себе си. Това не беше лесно за нея, Сакура беше нейният чирак. Сай сведе очи. Наруто беше толкова слабоумен. Не можеше ли просто да млъкне и да чуе останалото за тях?

Какаши гледаше угриженоста на Наруто, той вече беше изгубил един важен човек,не искаше да изгуби втори. Самият Какаши не искаше да изгуби още един ученик.

“За да направя далгата история кратка, изпращам теб Наруто заедно със Сай, Нежи и Какаши като лидер, на мисията. Намерете Сакура и я върнете обратно. Тръгвайте.” Четерите шинобита кимнаха на Петата. “Ще се срещнем на портите на Коноха след час.” Инструктира ги Какаши преди да изчезне в облаци дим.

Наруто изтича до вкъщи и след като се подготви му остана само време за бързо посещение в болницата.

Той беше доволен че Хината беше добре...но Сакура беше все още навън.

Наруто изтича до цветарския магазин на Ино. Бързо грабна няколко красиви сини цветя, на които едва ли знаеше името. Най-силната нинджа на Коноха не си губеше времето разменяйки шеги с Ино. Той имаше мисия с ранг А, “Съжалявам Ино, трябва да вървя!”
Той се запъти към болницата.

Ино завъртя очи. Там имаше още един безполезен мъж.

“Сакура-чан, надявам се да си добре кадето и да си” Наруто прошепна малка молитва докато пробягваше коридорите на болницата. Когато стигна до стаята на Хината и отвори вратата, той почти избяга назад като видя кой беше в стаята.

“Хмм...Здравейте Хиаши-сама.” Поклони се Наруто.Ох той беше нервен, бащата на Хината винаги го правеше много нервен. Мъжът сплашваше достатачно, но факта че той излизаше с наследника на Хюга (Хината) беше достатачен да изнервя Наруто още повече. Той бързо скри цветята зад гърба си.

“Узумаки.” Мъжът дори не си направи труда да го погледне.
‘Добре, толкова по-добре. Обзалагам се, че изглеждам виновен. Просто излез ВЪЗМОЖНО НАЙ–СКОРО!’

Само мисълта за начина по който той имаше в ръцете си наследника на Хюга клана, преди нейната мисия го караше да се изчерви. Това беше първата им целувка. Цяло чудо беше, че Хината не припадна.
Наруто прокрадна поглед към Хината която спеше, тя не изглеждаше много зле, малко бинтове, без машини свързани с нея. Той все още искаше да я види по от близо, но знаеше че в момента е невъзможно. Но какво ще прави с цветята ?

‘Ах! Сетих се! Толкова съм умен!’

“Куренай-сенсей ме помоли да донеса тези цветя от нейно име на Хината-чан.”

Лъжата прозвуча добре в неговите уши. Той открадна бърз поглед към стриктния баща на приятелката си. Мъжът си беше затворил очите! Наруто имаше късмет. Той бързо постави цветята във ваза която за негов късмет стоеше на масичка до леглото, той открадна един последен поглед към Хината, поклони се и напусна стаята.
Наруто дишаше тежко, все едно е бягал в маратон, докато напускаше затворената врата на болничната стая на Хината.

Той трябваше да се научи да се контролира когато е около този мъж.
‘Сега нямам време да мисля за това. Трябва да намеря Сакура-чан!’ С решителни стъпки той се запъти към мястото на срещата.

(На портите на Коноха)

Неджи видя Наруто как приближава към тях със Сай, които вече чакаха. Блондът имаше сериозно изражение. Дори и посрещащата му усмивка липсваше, но в очите му все още имаше оптимизъм.

“Защо и този глупак трябва да идва?”
Сай не си направи труда да отговаря на Наруто.
Неджи прати предупредителен поглед на Наруто, когато най-после Какаши и Пакун пристигнаха.
”Ио”

“Е, ще се постараеш ли поне веднъж да дойдеш на време?” Какаши дори не му обърна внимание, и Наруто не получи отговор. Бившият АНБУ бързо се хвърли към дърветата, определящ бърза крачка, докато 3-те по-млади нинджи го последваха.

“От каде знаем кой път да поемем?” Пакун отговори на въпроса на Наруто.

“Шино беше буден и ни опъти за мястото където за последно е видял Сакура. Ние тримата отидохме там първи, Какаши намери тениската на Сакура и сега аз и моите приятели ще се опитаме да намерим местоположението и. Неджи ще използва очите си да разбере дали е наблизо.”

“Не мога да повярвам че не се досети до сега, Наруто.”
”Сай, ако не бързахме толкова, щях така да ти сритам задника...”
”Само в съня ти, ramen boy!

Неджи само кимна с глава. Наруто никога нямаше да се промени, без значение колко се старае. Това донесе малка усмивка на лицето му.

Сакура спа цялата нощ. Дори и без тътена от пролива навън, за Саске беше лесно да остане буден. Погледа му се местеше от огъня, към спящото и лице. Не можеше да разбере думите които тя бълнуваше. Момичето което той едно време наричаше слабо му се беше нахвърлило на гърба, това действие го изненада и му показа как времето променя хората. Беше му трудно да го приеме.
Той самия не знаеше защо се интересува.

Посред нощ Саске смени студения и компрес. Треската и се върна. Вместо да запази енергията си, тя я беше изразходила в спор с него. Сакура се допря до завивката си, продалжавайки да мрънка несмислени думи.

“Глупачка.” Прошепна той докато бършеше лицето и, а слънцето се изкачваше все по-високо и по-високо. Той бутна хапче в устата и за треската.

Клепачите на Сакура трепнаха два пъти преди тя да отвори очите си. Навън беше тъмно, ноща откриваше хиляди звезди, които и намигаха през прозореца. Камината още гореше.

Саске стоеше на стола си....спящ? Главата му се облягаше на стола зад него, дългите му крака стягаха ръцете му, които бяха скръстени около гърдите. Изглеждаше изморен, а този стол изобщо не изглеждаше удобен. Сакура стана тихо и внимателно, сухо бяло парче плат падна от нейното чело.

‘Той е изморен заради мен?’ Мека усмивка украси нейните устни и тя се вгледа в бившия си съотборник.

Саске се мръдна. Той отвори очите си, появи се предупреждение и промята във въздуха, който нейният буден дишащ образ причини.
‘Той дори не може да спи спокойно. Винаги е готов за битка. Какъв живот си живял до сега Саске?’ Сърцето и се сви още повече, всичко което тя искаше да направи, е да е близо до него и да го пази. Да го пази от Орочимару, Итачи, миналото му, прокълнатия печат, всичко и всички.

“Ти спа цялата нощ и днес.”
‘Това бяха цели три нощи откакто сам навън, това е четвъртата нощ, трябва да си трагна утре.’
Нейният тон не издаде мислите и чувствата и. “Радвам се да видя че можеш да броиш, Учиха.”

Той игнорира коментара и. “Какво правиш?”
”Правя ти стриптийз шоу.” Тя беше сериозна, помисли си Саске...тогава тя му намигна. И започна да разкопчава ципа на горнището си. Той бързо обърна главата си.

“Ох вижте това, големият лош Учиха се срамува, изчервяване ли виждам ?” Той я гледаше как тя сваляше бавно роклята си и съблазнително я изтегляше надолу към бедрата си. След това тя започна да отвива белите ленти, които той беше увил около гърдите и, все още гледаща в очите му.

Тя беше останала само по сутиен, когато въздъхна.
”Е сега е момента да се обърнеш, само по сутиен съм”
Той не го направи.

“По дяволите, ако си с Какаши ще подобриш навиците му за четене.”
Той се ухили. “Изчервяваш се.”
Тя му показа среден пръст.
”Върви по дяволите, Учиха.”

Сакура е вече тяхна. Копнежът в очите му бе пропуснат от Сакура, когато тя погледна на другаде.

Саске я гледаше как бързо се самолекува. Той можеше да я види как се изморява, Саске активира Шарингана си за да копира нейното медицинско Джутсу. Той винаги правеше всичко по силите си. Учиха забеляза някаква промяна у нея.

Кого заблуждаваше, тя се беше подобрила не само на външен вид, но по умения и инвидуалност. От перфектните и устни вече излизаха повече ругатни.

‘Перфектни устни?’

Когато ребрата и вече си бяха на мястото си, Сакура се закопча и се протегна към глезена си. Изглежда Саске използва паста за да вкочени болката за известно време.

Сърцето и отново омекна към най-младия Учиха. Тя трябваше да избяга от него преди да е направила или казала нещо за което ще сажалява. Неговите действия винаги поставяха под съмнение студенината на сърцето му. Той се притеснява за другите, но мрази когато другите се притесняват за него.

Спомен прелетя през ума и, когато Саске я помоли да не казва на Наруто за прокълнатия печат на Чуунинския изпит.

“Наруто ще се притеснява.” Каза Сакура и се люшна неустойчиво.
”Заспивай.” Това не беше предложение а заповед.
”Майната ти Учиха.”

Тя легна, но не заспа. О, тя не беше приключила с него! Вътрешната Сакура вилнееше. Двете и страни воюваха по между си. Едната, все още глупава, предана, все още интересуваща се от него и другата, отегчена от неговото студено държание с нея.

Двете страни воюваха с еднакъв плам. Както и да е, сега неговата студенина и командващият му тон, извади не до толкова вярната на Учиха страна на Сакура.

‘Не съм слаба, ще ти покажа, нуждая се само от малко почивка.’
Пет минути по-късно тя прекъсна тишината с приятен глас.

“Мисля че Нежи е по-добър от теб, когато става дума за маниери и държание с жените.” Тя запази тишина и остави спяша усмивка да гали устните и. О тя беше толкова жестока. Саске започна да я игнорира. Той се обърна, взимайки си малко супа.

“Този ден с него беше толкова удивителен! Той е перфектен джентълмен! (въздишка) копринено гладка черна коса, удивителни очи!”

‘Няма да споменавам, че срещата беше уредена от Наруто за да мога аз да накарам Тентен да ревнува.’

”Вечерята беше перфектна. Беше уютно и романтично.” Саске продължаваше с яденето.

‘Като изключим, че единствените му думи към мен бяха:
’Хареса ли ти храната, Сакура-чан?’
’Желаеш ли оше вода, Сакура-чан?’
И ‘Приключи ли, Сакура-чан?’ Това момче може да бъде толкова формално понякога.’

“Валеше като сега, и ние решихме да излезем в дъждът.”
’Защото той е толкова нетърпелив, че не можа да изчака дори да спре да вали. Незнам какво намира Тентен в него!’

Гласът и омекна, последващото беше интимно и тя го оценяваше.

Саске спря да яде.
”Той ми предложи палтото си. И аз почувствах, че го е грижа за мен.”
Часта с палтото беше истина. Нежи за всичко беше кавалер.
Ние всъщност бягахме с всички сили до моята къща за две минути.Но няма смисъл да казвам това.

Тя искаше да нарани Учиха Саске толкова много, това беше страшно. Мъчителят от сънищата й. Беше или неговото окървавено тяло, което я караше да пищи през ноща или той как я зарязва отново и отново. И винаги, неговото предателство към Наруто, нея, и към приятелството им.

Наруто, Какаши и тя бяха всички, толкова лесно пренебрегвани и игнорирани от Учиха. Егоистичното копеле! И това я нарани още повече, знаейки че не може да се върне където е била.

Тийм 7. Те можеха да са най-добрите в Коноха! Те можеха да изпълняват мисии заедно, както Ино и екипа и! Наруто и тя нямаше да бъдат разделяни и изпращани с други отбори.

Появи се вълнение в гласа и. Саске остави купата на плочките. Той стана и краката му го поведоха към прозореца.

Започна да вали отново.
“Тогава пред вратата ми Неджи-кун се наведе...”
Той рязко я прекъсна със студеният си глас. “Не ме интересува, Сакура.”
‘...да ми каже че ще стане лошо когато Тентен хвърли 50 куная по мен!’

Сакура се засмя леко. Споменът беше още пресен в умът и, а това се случи преди четири седмици.

“Разказвам ти само, как я карат всички.”
“Досадна си.” Той бутна ръцете си дълбоко в джобовете и продължи да гледа как дъжда поваляше листата.
‘Не ми пука, че тя е с Хюга, моят съперник.’
Да тя беше досадна. Не беше ли винаги такава? А той я измъчваше. Нечувствително измъчване. Той знаеше дори и сега как се чувстваше тя. Той я хвана в капана си. Тя не можеше да бъде с друг човек навън освен с него, наглеждащ я.

Той я наблюдаваше докато спи и когато беше будна. Тя се мъчеше да стане по-силна заради него. Тя го ненавиждаше толкова много, по дяволите! Думите не и стигат да опише колко много! Тя мразеше контролът който той има над сърцето и, мислите и, нейната странна душа! Тя не можеше да бъде щастлива...и всичко това беше по негова вина. И изглеждаше така сякаш на него не му хареса, когато тя спомена други мъже.

“Този път Лий-кун...”
‘Веждльото? И с него ли е ходила? Дали се е срещала и с Гаара? Ами Наруто?’
“Достатъчно Сакура! Знам какво се опитваш да направиш, и няма да стане.”

Гласът му беше толкова студен, че тя се разтрепери.
“Какво се опитвам да направя Учиха?” Шепота и трябваше да прикрие вътрешното разтърсване.

‘Кога тя се озова зад мен?’ Той не се обърна но се учуди от бързината и тишината на движенията и. ‘И не трябваше ли да спи? Уморена и изтощена от болка? Възтановяване?’

Гласът и беше зловещ. “Не ти споменах за мъжете с които преспах и...”
“Достатъчно!” Саске отправи отегчения си червен поглед към нейния. И Той все още не знаеше защо това го притеснява толкова много. Но го правеше.

Харуно Сакура се усмихна.
Да го сравнява със старите му съперници беше унизително. Тя знаеше това.

“Аз просто мислех да настигам стар съотборник. Както ти каза, всички ние щяхме да поемем по различни пътища. Аз просто исках да споделя моят път с теб, Учиха.”

Тя се трогна, незнаейки от каде идва тази нейна смелост. Тя беше безрасъдна и знаеше че ще бъде наранена отново. Но вече не и пукаше. Тя искаше да го измъчва докато не умре, както той би направил с нея.

Нейният показалец бавно очерта неговата силна квадратна челюст.
Саске почувства че го изгарят, той сграбчи китката и спирайки я. Сакура се приближи, неговите очи се разтопиха отново в тъмни кълба. Неговият мирис я повика по-близо.

Тя завладяваше личното му пространство. Нещо което знаеше че той не харесва. Гласът на Сакура остави осмостишие. Нейните устни ласкаеха брадичката му. Докато очите и пронизваха неговите.
“Неджи има бяли очи...” дали тя го е чувтвала отпуснат? Тя прехапа долната си устна с бисерните си зъби “...Сега е Сай-кун, ти знаеш че аз харесвам високи, сексапилни, чернокоси, нали У-чи-ха?”

Глава 4:
Очите му бяха червени, а Сакура намери себе си грубо повдигната на прозореца докато устните на Саске нападаха нейните. Той не просто я целуваше, той твърдеше че това не е Учиха Саске.

Езикът му бързо навлезе в устата и, не оставяйки място за думи или мисли. Той беше лудо същество нуждащо се от докосването и. И двете и китки бяха опряни в стената, устата му се накланяше над нейната отново и отново до полуда. Саске дишаше тежко, допирайки тялото си плътно до нейното, не позволявайки на Сакура да мисли за кой да е друг, освен него.

Той беше едно властно копеле, и тя го знаеше. Взимайки това което е неправилно да взема.

Сакура имаше чувството че гори, мъжът не и даваше никакъв избор, той вземаше, той грабеше. Тя се чувстваше като дива котка, борейки се за освобождаване на ръцете си. Тя уви единия си крак около него, използувайки другият си крак за да се прилепи още повече към него. Тя изохка когато неговата твърдост отговори на желанието и, което тя усети като шип плъзгащ се по гръбнака и. Нейният език се уви около неговия, не позволявайки му да само той да се забавлява.
Саске се отдръпна, когато осети одговорът и, дърпащ силно долната и устна, хапещ, теглещ я все едно се опитва да я откъсне. Той дишаше тежко срещу слепоочието и.

Сакура затвори очи и постави главата си опряна на студения прозорец. Студеннината беше в рязък конраст с горящото и лице. Тя прехапа устната си, намирайки челото на Саске облегнато на нейното. Очите му бяха плътно затворени. Дъхът му галеше лицето и. Нежният и мирис на цветя се смесваше с неговият на гора и мускус.

Тя бе мечтала за такава интимност и сега се чувстваше като в сън. Но чувствата бяха толкова голи и могъщи, че тя знаеше че всичко това е истина. О тя също така знаеше че е истина защото той не спомена за безсмъртната си любов към нея, което присъстваше в сънищата и.
Гласът му беше свиреп когато каза, “Кажи името ми, Сакура.”
Тя отвори очите си, поглеждайки го предизвикателно.

‘По дяволите, ще го направя!’
“Учиха.” Тя дишаше пред подигравателните му устни.

След секунди ги намери върху себе си. Ръцете му я пускаха само за да задържат главата и.

Той губеше последният важен човек за него. Беше сигурно, че Наруто и Какаши вече го мразят.

А Сакура? Не, като изключим тях, тя беше единственият човек на тази планета който се интересува за него.

Тя се държеше със свободните си ръце. Водеше се от инстинкта си, загуби всякаква мисъл когато устните му докоснаха нейните отново. Подлудяващото привличане между тях беше неприлично и пристрастяващо.

Сакура не знаеше кой започна да съблича другия първи. Те бяха в една полуда – да се чувстват. Да знаят че другия наистина беше там от плът и кръв. Че това не е просто плод на тяхното въображение.
Едното Шиноби жадуваше за близкият който беше изгубил, а другото държащ човека който не иска да пуска никога повече.

‘Няма да изгубя и друг важен за мен човек!’

Докосването на Саске не беше много нежно, то беше обезумяло докато той целуваше нейното гърло, хапейки, ближейки, пускайки го, гризейки и хапейки отново.

Скоро те бяха на спалния чувал. Ръцете и се мушнаха под тениската му, ноктите и се спускаха по гърбът му, докато неговата горяща устна покри гръдта и. Сакура извика от удоволствие.

Облечените им крайници се сплетоха.
Когато пръстите му докоснаха нейната сърцевина, тя захапа шията му, влачейки зъбите си надолу по дългото сухужилие.

“Не...спирай.”

Червена мъгла от желание и копнеж завладя умът и. Саске я закачаше с пръст, каращ я да пъшка несвързано. Когато той постави два в стегнатата и гореща пещера, гръбнакът и се изви и той спря писъкът и с бавна дрогираща целувка.

Това беше прекалено, прекалено много места по тялото и горяха и чакаха нетърпеливо устните и ръцете му. Тя го бутна и го накара да стане безрасъден.

Сакура се хвърли диво, разваляйки целувката, държейки го, тя беше толкова близо по дяволите! Саске махна ръката си и хвана нейните, опъвайки ги над главата и, той отпусна тялото си върху нейното. Позволявайки и да усети натиска и тежеста му с вътрешната част на бедрото си. Очите и незабавно се отвориха, клейко го за да спре.
“Майната ти!”

“Кажи го Сакура.” Той предлагаше устни, очи пронизващи нейните. Очите който тя се молеше да вижда всяка нощ.

Нараняването което тя преживя заради него се пъхна в нейното удовлетворено и измъчено тяло. Но умът и беше способен да излиза от удоволствието.

“Той е мъртъв!” Извика тя с плам в очите.

“Не, той е толкова жив.” Каза Саске и бързо се бутна в нея, късайки девствената и ципа.

“АААааУУуу!”
“По дяволите!”

Сакура извика, Саске прокле.

Саске спря и погледна надолу към бившият си другар, който беше със здраво затворени очи. Неубоздани сълзи се спускаха по клепачите и.

Това беше много, нещо не ставаше, може би и има нещо ?
Разбирасе че имаше, тя беше медицинска нинджа и знаеше че ще има болка...но по дяволите само той да не беше толкова...

Саске се опитваше да спре подтикът си да продължи да се движи в нея. Той затвори очите си и прехапа устните си опитвайки се да замени удоволствието с болка.

‘Тя е девствена? Сакура какво направихме? Какво НАПРАВИХ? Как стигнахме до тук? Тя ще ме намрази, ще ме напусне сега.’

Той пусна ръцете и който до преди малко беше оковал, те бързо обгърнаха тялото и шията му, държащи го на място.

‘Ти се опитваш да си тръгнеш...отново. О моля те не ми го причинявай пак. Не така.’

Саске не я гледаше, лицето му беше обърнато настрани, ръцете му бяха проснати на земята поддържащи тежеста му. Дългите му кичури скриваха очите му от нея.

Повече сълзи продължиха пътя си по нейното лице. Сакура зарови лицето си в извивката на шията му. Мокротата на сълзите и се сливаха с потта му. Това нарани толкова повече този път, неговото отхвърляне. Срамуваше ли се от нея?

‘Не! Моля те не...Саске недей...’

Тя се давеше в болката си. Беше толкова близо до ръбът.
Саске се опита да се отдели и Сакура задъхано се разтърси от болка движеща се в сърцевината и. Саске беше почти шокиран от усещането и, държаща и топло увлечена към него.

Изискваше му цялата дисциплина която притежаваше, за да не се мушне безсмислено в роклята и.

Учиха светкавично върна погледа си към нея. Изгледът който го чакаше там почти го накара да забрави името си. Никога не беше виждал толкова сълзи...и той ги причини всички. Тя продължаваше да го зяпа спокойно, с нейните зелени като морето очи, пълни със сълзи.

Когато треперещата му ръка срещна меката кожа на лицето и, Сакура затвори очите си. Докато крайчето на палецът му изтриваше греховете му, дъждът навън спя да пада.

“Сакура ти б-беше...защо?” прошепна колебливо в ухото и.

Уплашеният му глас я накара да отвори очите си и да издърпа косата му, така че челото му се опираше на нейното.

“Моля?” Тя помоли, той не можеше да спре сега.

Веднъж той послуша.

Той я целуна пак от начало нежно, пробвайки водите, сякаш това трябваше да е първата им целувка. Ударите му бяла бавни, умерени и той не минаваше цялия път навътре. Бавно горящата болка беше заменена със спиращо ума удоволствие, тя трепереше и се сукаше под него. Опитвайки се да го поеме целия.

Саске се отдръпна, той знаеше какво иска тя, но първо трябваше да я чуе да казва името му. Той нямаше да се премири преди да чуе името си от нейните устни. Той знаеше че тя не се отказва от него.
“Кажи го Сакура.” Горещият му език гъделичкаше ъгълчето на деликатното и ухо.

Гласът му беше този, за който тя мечтаеше от години, сексапилният му глас я караше да трепери. Това я пречупи.

“Сас...ке...” Тя вдиша и уви краката си около кръста му. “Саске моля те?” Дългите дълбоки удари и отчаяна целувка и отговориха. И на гърба му се появиха още драскотини.

Гласът и се повиши когато той увеличи темпото. Двамата танцуваха танца, стар колкото времето. Опитвайки се да се доближат колкото е възможно повече. Устните и докосваха кожата му. В схващането и тя усещаше мускулите на гърбът му, докато той навлизаше в нея.

“Аа...С-Саске..”

Тя хвана бицепсът му с лявата си ръка, намирайки опорна точка за да може да се движи с него. Малките и ръце стискаха стоманеното въже под кадифената му кожа, както горещата и пещера го обгръщаше.

Напрегнатост, топка от бял огън растеше в нея, готова да я изгори отвътре. Сакура го дръпна отново, карайки почти цялата му тежест да падне върху нея. Тя беше обградена от него, от мирисът му, от неговото твърдо тяло, от изразителните му очи, които я караха да се изчерви, беше твърде много. Тя затвори очите си пазейки се от проницателният му поглед.

“Саске...ох...Саске...моля те по-близо...по-силно...Саске!” Тя беше почти там, можеше да почувства топлата топка бял огън, готова да я изгори отвътре. Силното му дишане срещу нейната шия я стимулира още повече. Усещането му в нея, обграждащо я и дойде твърде много и тя свърши, пищейки името му.

“САСКЕ!”

И той свърши секунда след нея, изпъшквайки името и, “Сакура...”. Изразходван, той се сри напълно върху нея. Върху винаги чакащите го ръце.

Глава 5: Прокълнат




Наруто погледна нагоре към изпълненото със звезди небе. Сякаш беше едва вчера, когато Сакура го беше посъветвала да брои звездите с Хината. Нещо романтично, което всяко момиче би пожелало да върши с приятеля си.Той бе приел съвета на Сакура и резултата си струваше труда.

Печална усмивка се бе настанила на лицето му. Сакура беше единственият човек, който знаеше, че той излиза с Хюга. Сега като се замислеше, начинът, по който бе открила, беше доста забавен. Наруто бе разбрал, че Хината го харесва като повече от приятел, когато Джирая го отбеляза, едва тогава момчето започна да забелязва,че тя е сладка, винаги забавна за него, когато се изчервява и заеква. Един слетобед я бе уловил да тренира сама и я покани да излязат само от прищявка. Естесвено Хината стана червена като домат, но въпреки това се съгласи.

Наруто бе виждал останалите си приятели да извеждат момичета навън, затова и той последва стария ритуал и заведе Хината на кино. Там направи обичайната прозявка с протягане на ръката, като след това я остави да си "почива" на нейното рамо, придърпвайки я по-близо. Тогава наистина проявяваше внимание, но Хината се изчерви и замръзна, а заради шока, беше готова да припадне.

Виждайки, че тя не протестира, Наруто бе решил, че са готови за следващата стъпка и леко докосна устни до нейните. Когато устинете им се допряха, Хината припадна мигновено. Русокоското се паникьоса, когато не успя да я събуди с разтърсване и затова я заведе у Сакура. Тя трябваше да знае какво да стори, все пак беше медик-нинджа.

Наруто нахлу в спалнята на Сакура през отворения прозорец, носейки Хината. Сакура, която четеше книга погледна леко изненадано. Наруто винаги нахълтваше в стаята й, умолявайки я да го спаси от много неща и хора. Използваше прозореца повече, отколкото входната й врата, това беше обичайно явление за него.

- Ъм, Наруто, защо...? - тя хвърли остър поглед към Хината и насочи химикалката си към увисналата наследница на Хюга.

- Ооо, Сакура-чан, толкова съм глупав! Изведох Хината на среща и когато я целунах, тя припадна. Сакура-чан, помогни ми! Тя ще се оправи, нали? Не е нищо сериозно, нали?

През това време Сакура вече беше занесла Хината до леглото си и бе протегнала ръка за няколко ароматни соли. Наруто се държеше като малко дете, което подръпва крака й облечен в пижама, гледайки нещастно. Розовокоската започна да се смее, беше прекалено смешно, пред вид това, че сега Наруто беше по-висок от нея с шест ична. Той коленичеше долу, дърпйки крака й, докато хвърляше отчаяни погледи към Хината.

- Сакура-чан, това не е забавно! Тя маже да е наранена! О, Боже, баща й ще ме убие, преди дори да съм станал Хокаге!

- Изпускаш Неджи. - Сакура се наслаждаваше толкона много, знаейки, че Хината ще е добре.

Момичето припадаше всеки път, когато Наруто я докосваше. За Хината припадането беше нещо естествено като ходенето...когато ставаше дума за Наруто.

Спомняше си, че Сакура нямаше нужда дори да използва солите. Хината се беше събудила до него и писъка на Сакура засрами и двамата. Да се каже, че Хината се бе изчервила е най-малкото, медик-нинджата взе ситуацията под контрол, като изрита Наруто от къщата си и му каза, че ще може да види Хината утре. След това заведе наследницата на Хюга в дома й.

Оттогава Сакура го съветваше как да се справи с Хината, помагаше и на нея, за да презъзмогне невероятната си стеснителност от него. Наруто би излъгал ако отречеше, че е забавно да гледа как Хината се изчервяваше като домат.

- Наруто, въври да спиш. Утре имаме да изминем голямо разстояние.

Наруто бе измъкнат от мислите си от Неджи. Блондинът махна ръката си от клона на голямото дърво, докато с един пъргав скок към него се присъедини Хюга.

- Знам, че се тревожиш, но съм сигурен, че Сакура-сан е добре.

Шумният нинджа само хвърли един остър поглед на Неджи.

- Обещах да се грижа за нея, да я държа в безопасност.

Неджи бе върнат обратно от твърдия тон на Наруто." Обещал на кого?"- искаше да попита той и тогава му стана ясно... на младия Учиха, естествено.

- Не искам да загубя и нея. - Наруто продължаваше да се взира в звездното небе.

Неджи погледна към русокоското с едно ново уважение. Беше очевидно, че момчето се е променило. Преди Хюга виждаше сериозната страна на Наруто много рядко, обикновено заради Харуно или Учиха. Неджи се чудеше дали Наруто таеше някакви чувства към Сакура, но бързо бе отхвърлил тази идея, виждайки го около братовчедка си много повече, отколкото преди. Същевременно никой не срещаше често Сакура, която винаги тренираше или беше в болницата.

- Утре ще започнем от рано. - обеща Хюга и тръгна, а Наруто продължи да наблюдава звездите, надявайки се на знак.

Няколко минути по-късно започна да вали.

Обратно при Сакура и Саске

Кой знае колко минути отминаха, докато двамата си възвърнат дъха и се съвземат от емоционалните и физически усилия. Отново бе започнало да вали. Нямаше обяснение в любов от нито един от двамата, никакви обещания, никакви мили думи на привързаност.

Саске изпъна ръце и крака, завъртя се, за да лежи близо до Сакура и скръсти ръце под главата си като се взря в тавана, изучавайки всяка дъска в детайли.

Какво бе направил? Можеше да спре и почти го беше сторил, защо трябваше да продължава? Защо й се поддаде? Беше се увлякал, беше загубил себе си в нея и стигна твърде далеч. Дали тя го мразеше? Очакваше ли от него да остане? Не можеше, беше изключено.

Опасният бял огън на чувствата бавно затихваше, докато причината отново се завръщаше у него. Студеното му самообладание се промъкна пак. Тя е, беше девствена, и той й отне това,но момичето не го бе спряло.

Докато Саске изучаваше тавана, Сакура го наблюдаваше, главата й се беше обърнала, за да срещне лицето му. Да се каже, че се бе изчервила е малко, докато мислеше как бе умолявала и просила. Изгаряща червенина покриваше лицето й дори само от мисълта за нещата, които той бе правил с нея. Да я докосва там, където никой друг мъж не бе смял. Сега Сакура използваше времето, за да го огледа наистина.

Прокълнатият печат и знакът, който Какаши бе сложил около него, бяха на врата му и тя почуства как сърцето й затихна. Спомни се колко много го болеше, когато се бе събудил, колко много контрол отнемаше, за да го държи под контрол, как черните знаци се просмукваха в кожата му, вземайки връх над него. Ум и тяло...но не и сърцето, защото все още успяваше да го достигне. Три пъти той бе поставян насред ада. Първият път с клането на клана му, следващия с предателството на брат му и последният с проклятието.

Тя все още вярваше в своя мрачен отмъстител. Под всичко това той все още си беше Саске, яростно защитаващ, чувствителен, наперен, арогантен, иронично остроумен, гениален мозък. Той беше благонадежден приятел. През цялото време бе спасявал нея и Наруто, докато уменията им бяха по-малки от неговите.

Мисията им за страната на вълните изникна в съзнанието на Сакура. На онзи мост, спасявайки Наруто и вършейки го без да се замисли и за секунда...това й говореше достатачно. Когато видя пребитото му тяло, пронизано от сенбони, нещо у нея се бе пречупило. Да види великия Саске паднал за първи път, я изплаши невъобразимо.

В Саске имаше нещо спецялно точно, както при Наруто и това беше тяхната неумираща лоялност. Разбира се, чернокосият бе глупак заради глупавите си грешки, но всички прахева такива, Наруто бе откраднал прокълнатия таен свитък. Но това не променяше техните истински същности. И двамата я бяха завладели, Саске бе вярвал в нея по време на изпита за чунин, той знаеше кога настроенията й се променяха. Беше го грижа. Той беше нейният рицар в тъмна броня, дори когато бяха деца... и все още беше такъв.

Независимо колко се опитваше никой друг мъж не можеше да заеме мястото му. Тя беше прокълната и това беше нещо, от което не можеше да избяга. Мразеше го за това колко добре бе уловил сърцето й, както и за всички малки и големи неща, които бе направил за нея. Сакура не беше нито тук, нито там, бе хваната в средата заедно с чувствата си. От предателството му към Коноха, нея, Наруто и Какаши болеше, то разбъркваше чувствата й към него. А да му повярва с цялото си сърце беше друг изход.

Какво щеше да направи сега? Да напусне? Да й каже да го забрави? Да забрави за тях? Тя не знаеше дали това е любов, дори не знаеше какво точно е любов. Но беше уверена в няколко неща, беше я грижа, плачеше, копнееше за Учиха Саске. Харесваше й да го вижда усмихнат, това я караше да усеща топлина и радост. Тя, Харуно Сакура, искаше да накара него, Учиха Саске, да се усмихва.

Сакура се обърна по корем и легна на гърдите му. Трепкащата болка между бедрата й беше малка цена, която трябваше да плати. Тя се изчерви отново, когато гръдта й бе смачкана от неговите голи гърди.
„Наистина не е сега времето да си срамежлива, току що прави секс с него!” Вярно! Можеше да направи това...нали?

Саске я наблюдаваше с краищата на очите си, тя бе наранена, знаеше това и съжаляваше. Бе я видял да се изчервява и в този момент се успокои малко.

Сакура скръсти ръце на гърдите му, където опря брадичката си и просто го загледа, не го бе виждала от толкова време, искаше да го целуне. Навлажни устни и преглътна, защото всички тези целувки не й бяха достатачни, искаше още. Сакура се взря в устните му, очите й заслизаха по врата му, където можеше да види своите любовни ухапвания да стават червени и морави...и това ли бяха следи от зъби? Боже мой, тя беше животно! Момичето се изчерви още повече, добивайки прятния нюанс на вишневочервено, беше сигурна, че и цялото й тяло е станало червено.

Саске почувства повишаването на температурата на нейното тяло, след като се бе възхитила на сръчната си работа по врата му и той се подсмихна. Бе уверен, че по гърба си имаше далеч по-лоши белези. Учиха все още продължаваше да гледа тавана, оставяше я тя да заговори първа, да поеме на където иска.

Очите на Сакура попаднаха на гердана, който украсяваше врата му, след всичкото това време най-после го забеляза! Беше от кожена връв, чудесен рубин, гравирана висяща роза. Лисчетата на цвета бяха сложни, по връхчетата на розата имаше мънички диамантчета, които приличаха на водни капчици. Висулката изглеждаше не на място на черната, кожена връв. Още по не на място изглеждаше на Саске. Беше очевидно, че пренадлежеше на..."жена" - изстреля съзнанието на Сакура. Момичето си пое дълбоко дъх. Определено беше скъпа дранкулка. Трябваше да му я е дала някоя, която наистина я е било грижа за него, а за да я приеме Учиха Саске...това означава, че истински се е интересувал от даващата.

Това я нарани...какво правеше тогава тя на гърдите му? Пръстите й побягнаха към гладките остриета, това наистина беше възхитително парченце изкуство.

Саске я наблюдаваше внимателно. Емоциите й преминаваха по лицето й и той можеше да ги чете като от книга, беше по-лесно от преди.
Сакура харесваше висулката, смяташе я за прекрасна и исакше да знае кой му я е дал. Ревнуваше от жената, която му я бе подарила, беше наранена, мислейки, че него го е грижа за тази жена. Чувстваше се несигурна.

Той отвърна поглед и отдръпна ръцете й. Преди да е могла да се отдалечи изцяло от него, той отговори на всичките й въпроси с четири думи.

- Беше на майка ми.

- Оу.

Сега тя се бе почуствала глупава, положи глава на гърдите му, защото знаеше, че не може да се изправи лице в лице с него точно сега. Беше се изчервила заради ръцете си около тялото му, а косата й падаше около гърдите и лицето му. Саске наблюдаваше уникалните розови кичури, които покриваха лицето му, носът му потрепна. Сакура слушаше ударите на неговото сърце, силни и шумни и усмивка покри лицето й, той бе жив! Усмивката й стана още по-голяма, тя се наслаждаваше на момента, вдиша дълбоко, слушайки как сърцето му бие. Трябваше ли да го целуне сега? " По дяволите, да!"- извика вътрешната Сакура, размахваща юмруци.

Ами ако той я отблъснеше от себе си? Това щеше да бъде объркване...унизително. Е, той все още не я бе отхвърлил, момичето бе започнало да удря пръстите си по гърдите му. Хммм, какво да прави. Толкова много пътеки,по които можеше да поеме, но коя щеше да е правилната? В дясно, в ляво или направо?

Дали Сакура знаеше, че с белезите, които оставяше по гърдите му, го възбуждаше? Саске се съмняваше, сега тя беше в " мислещо" настроение. Беше му неохотно да признае, но това, което щеше да излезе от тези устни щеше да е смущаващо. Тази нощ тя твърде често бе улучвала целта си.

Саске махна ръцете си от тила готов да се изправи и бе шокиран, когато откри устните й върху своите. Ръцете й нежно и все пак настойчиво държаха лицето му, Сакура определено беше бърза ученичка. Саске остави хода на нея, нейният език се уви около неговия. Беше сякаш тя правеше вътрешна карта на устата му, изследвайки всички скрити ъгли, вкусвайки всяка празнина. Тя не бе особено умела, но го правеше с открити чувства, които преливаха и у него.

Ръцете му се бяха спрели на раменете й, вместо да я отблъснат. Саске разбираше какво се опитва да каже Сакура. Тя искаше той да остане, беше там, в бавното галене, придърпването на устните му от нейните зъби, начинът, по който пръстите й рошеха косата му и масажираха скалпа. Беше толкова изкушаващо, прекалено изкушаващо. Тя отново му предлагаше всичко и този път щеше да му е по-трудно да откаже. Вече не беше на 12, но бе избрал своя път. Ако трябваше да умре щеше да вземе брат си и Орочимару със себе си, но каква цена щеше да плати...

Саске трябваше да спре това преди да е стигнало твърде далеч и да направи нещо глупаво, като да я вземе със себе си. Сакура заслужаваше цялото щастие, което светът можеше да й предложи. Учиха се отдръпна, а Сакура затвори очи, това щеше да бъде трудно. Черни диаманти държаха душата й, когато розовокоската отвори очи, умолявайки от тях да разбере, да се опита да убеди...той бе обърнал глава.” Все още не можем да се предадем!”- беснееше вътрешната Сакура. Саске усети пръст преминаващ по челото му, веждата, носа му, нежни докосвания молещи го да я погледне.В гласът му имаше загатнато предопреждение:

- Сакура.

- Саске...

Очите му се разшириха.Огромната печал в този шепнещ глас накара замръзналото му сърце да трепне.” Не мога да спра дори и за теб, Сакура.”Тя използва момента, за да се доближи до дясното му ухо.

- Ти си различен от него... не си убил най-добрия си приятел и не би го направил.

Саске стана студен и я сграбчи здраво за раменете, а Сакура целуна мястото, където челюстта докосваше ухото.

- Имаше толкова много шансовве, това не си ти.

Устните й леко докосваха неговите. Тя се премести изцяло върху него, възпирайки го от движение, мамейки малко, използвайки своята „ откъчена сила”. Последва бавна и мързелива целувка, с която Сакура се опитваше да задържи настроението му спокойно. Той изглеждаше сякаш ще изгори или замръзне, когато тази тема бе повдигната. В този последен момент, когато отвръщаше на целувката й, тя се отдръпна, но без да отива много назад, а той я придърпа към себе си.

- Никога няма да можеш да го мразиш достатачно. – ново подръпване на долната част на ухото му. – Защото, Саске, ти не си способен на такава омраза.

Тя постави ръка на устните му и го възседна.Сакура мамеше по толкова много начини, но... той бе упорит задник. Гласът й бе утешаващ и спокоен:

- Мразиш го в известна степен, но повече си наранен от предателството му. Ако не го бе видял със собствените си очи, се обзалагам, че не би повярвал, че го е извършил той.

Малки ръце масажираха раменете му. Тя бе казала твърде много, нямаше право, никакво шибано право, какво знаеше тя? Но един поглед в тези очи и знаеше, че казва истината. Сакура не целеше да го нарани или да получи нещо от него. Да усеща ръцете й бе толкова хубаво, отпускащо... Сакура беше доволна, наблюдавайки тези движения. Знаеше къде да натисне, да погали и подръпне, за да се отпуснат мусулите му.

- Итачи е бил перфектният модел за подръжание, перфиктният брат, поне до тази постъпка...мисля, че е имал душевно разтройство, това е предположението ми като медик-нинджа. Бил е хвален и презиран заради уменията си, бил е объркан. Знам, че това няма да оправи стореното от него, но ти давам една нова гледна точка.

- Какво казваш?

- Самотата може да те направи звяр, вече не си човек.- челото й опря неговото, докато гледаше в очите му. – Грижа те е, Саске, толкова много те е грижа за клана и родителите ти, че си готов да захвърлиш собствените си живот и щастие, дори да се присъединиш към дявола.

Тя бе прекалено близо, не бе свикнал с такава физическа близост, но му харесваше да я има така. Това караше тъмнината да не изглежда толкова мрачна и безкрайна. Момичето придоби сериозен вид.

- Защо искаш сила, Саске?

Тя получи автоматичен отговор:

- За да го убия.

- Защо?

- За да отмъстя клана си.

- Защо?

Защо продължаваше да пита „ защо”, не знаеше ли отговорите?!

- Защото не го заслужаваха. – гласът му се бе повишил. Дали го съзнаваше?

- Тогава защо това е твой проблем?

- Те са моят клан, по дяволите! Моите хора, моите родители!

- Обичал си ги, идиот! – тя сграбчи косата му в собственото си отчаяние, че е толкова сляп. – И съм сигурна, че и те са те обичали.

Тя изчака малко, за да може той да усвои всичко това. Сакура се успокояваше, на моменти мъжът наистина беше глупав.

- Родителите ти са изгубили един син заради лудостта и покварата, мислиш ли, че биха искали да изгубят и теб? Никой баща не желае да вижда как синът му позори тяхното име. Никоя майка не иска да вижда детето си наранено.

Сакура бе изумена, че Саске все още не се е поддал на манипулирането й, но за всеки случай го разсейваше с устните си в скромни целувки. Това, което каза след това почти накара сърцето му да спре да бие.

- Итачи си е Итачи, ти си си ти. Не се опитвай да бъдеш като чудовището.

Шок бе изписан по лицето на Саске, когато я погледна. Откъде можеше тя да знае думите на майка му? Нещо в него се пречупи...и Сакура се намери в зрава прегръдка. Изведнъж Саске бе върнат обратно във времето, думи се лееха от устата му. Той отново бе малкото момченце, предадено от по-големия се брат по възможно най-лошия начин. Учиха започна с дрезгав глас:

- Веднъж той ми каза...

Връщане:

- Отвръщавам ли те? Всичко е наред, нормално е за една нинджа да живее мразена от останалите, ако наистина имаш сили ставаш изолиран и арогантен, дори ако си това, което хората са искали в началото. Няма други братя като нас в света. Винаги ще бъда с теб като стена, която трябва да преодолееш, дори и да ме намразиш. За това е по-големият брат.

Сакура не можеше да повярва, че по-старите роднини могат така да манипулират по-младите. Беше ужасена! Както и да е, разбираше защо Итачи бе казал такива неща, но въпреки това не можеше да му прости. Това, което после каза Саске, накара сърцето й да изскочи заради малкото момче, което той някога е бил.

- Не го мразех. Просто исках да съм като него и да направя баща си горд, да ме забелязва, както забелязваше Нее-сан. Не исках да замествам Итачи.

За ушите на Сакура гласът на Саске бе дрезгав, сякаш с мъка сподавяше сълзите си. Той не изглеждаше така сякаш е с нея, бе толкова загубен в спомени.

- Как можех да заместя някой, който е завършил академията като най-добър ученик само на 7, научил се е да използва Шаринган на 8, на 10 е станал чунин, а на 13 АНБУ? Първият път, когато баща ми ме призна бе когато научих Катон джутцо.

„ От сега бъди достоен за герба на гърба си. Пречести се и полети високо.”- бе всичко, което му бе казал баща му, когато той изучи това джутцо.

- Брат ми мразеше нашия клан.

Сакура наблюдаваше как пръстите му се затравят в здрави юмруци. Тя познаваше Саске, неговият клан бе особено горд от името Учиха.

- Вече не преследвай брат си, ми каза баща ми, когато Итачи започна да действа странно. Дори татко не знаеше какво става в главата на брат ми.

Два от пръстите й минаха по прокълнатия печат, надяваше и се молеше той да не загуби контрол.

- Брат ми мразеше нашия клан, но копелето не съзнава, че всичко, което е днес се дължи на кръвния лимит. – младият Учиха спря за малко сякаш, за да сграбчи друг спомен. – Да се привържеш към някого е да ограничиш възможностите си. Предполагам, че затова той мразеше да е в клан или семейство.

Сега тя бе дори по-любопитна, само ако можеше той да говори повече.

- Има джучцо, което е по-висшо от Шаринган, нарича се Мангакю Шаринган.

Сакура никога не бе чувала за такова нещо.

- Какво е то? Как научи за него? – въпросите се изливаха от нея.

Той най-после се откъсна от своето отмъщение и я погледна в любопитните очи.

„ Вече й казах толкова, колкото намирам за добре!”

- Трябва да убиеш най-добрия си приятел, има го дори в свитък на клана. Това е мръсната тайна на Учиха.

„ Ако го пробудиш, трима, включително мен, ще имат тази способност, но не и ако си какъвто сега, да не си струва дори да бъдеш убит, глупави братко. Ако искаш да ме убиеш, тогава ме упреквай, мрази ме и живей в срам, бягай и бягай отчаяно, стремейки се към живот. Един ден ще се изправиш пред мен със същите тези очи, които сега нося аз.”

Гласът му бе остър, докато повтаряше дума по дума това, което му бе казал брат му, след като бе избил техния клан. Сакура ахна от ужас и се отдръпна леко.

„ Сега тя ме мрази, отвратена е от мен и миналото ми. Кой не би?”

Ключът вече не можеше да удържа проклятието и то бавно се разпростираше.

- Ааа!

Саске бързо сграбчи врата си, опитвайки се да спре разпространяването му. Сега имаше много по-добър контрол над него, но тогава защо изведнъж бе станало толкова трудно? Беше като първия път, когато го получи. Беше ли Орочимару наблизо? Не можеше да е! Щеше да усети ако е така. Той имаше достатачно влияние над проклятието, затова не всеки път, когато змийският кучи син беше наблизо, то реагираше. Не, този път беше различно.

- Са-Сакура. – изстена той, поемайки си дълбоко въздух. – Бягай! Махни се от мен.

Очите му бяха здраво затворени. Сакура бе ужасена, знаеше колко много контрол му бе необходим, за да върне проклятието,но все пак не побягна. Точно сега, когато го разбираше най-добре... той никога не я бе наранявал, когато проклятието биваше отприщено. Но сега трябваше да помисли или иначе... Как да накара проклятието да се отдръпне? „ Разбира се, беше свързано с неговите емоции и контрол! Какаши ми обясни това.”

- Саске-кън, моля те успокой се, повече няма да говоря за миналото или клана ти. Моля те, опитай се да се успокоиш! Знам, че това не си ти. Постарай се, Саске-кън, умолявам те!

Очите й бяха пълни със сълзи докато го гледаше как се оптива и сдържа виковете си на болка. Сакура сграбчи лицето му, отмятайки правата му коса назад.

- О, Саске, ако те боли, можеш да викаш, не е нужно да си смел. Няма да помисля по-млако за теб, обещавам ти...

- ААА! САКУРА! – тя можеше да види изпъкналите сухожилия по врата му. – Махай се, по дяволите!

Черните знаци се бяха разпростряли по врата му, изкачвайки се към лицето му и промъквайки се към гърдите му.

- НЕ! Няма да те оставя, така че млъкни, отвори си очите и ме погледни!

Вече отворените му очи проблясваха и агонията, която видя в тях, почти я събори.

- Сакура...- изскърца той със зъби, когато друг пристъп на болка взе връх над него и свободната му ръка хвана здраво момичето. – Напусни...веднага!

Докато говореше нейният глас не бе равен:

- Не, няма да си тръгна. Искаш ли да си отида?

Той затвори очи.

- Саске, моля те, можеш да се справиш с това и преди си го правил. Знам, че можеш!

Леко трепване накара цялото му тяло да се тресе. Защо тя не можеше да разбере, че изведнъж знакът бе започнал да действа по странен начин?! Дори той не разбираше какво става. Трябваше да я разкара от тук, да е далеч от него. Саске се губеше в себе си. „ Сакура, никога не съм искал да виждаш тази моя страна. Прости ми!”

- АААААА!

Сакура се закрепи, използвайки цялата си сила, за да остане върху него, докато той се опитваше да я махне. Задържаше го долу с ръцете и краката си, а това бе възможно благодарение на всичките й тренировки при Тсунаде-сама. Сакура, обаче, бе в неизгодна позиция, не можеше дълго да го задържи, виковете му на болка и агония я раздираха отвътре. Всичката тази мъка, за да отмъсти семейството си. Проклятието вече бе превзело част от тялото му, а лицето му бе наполовина покрито, карайки го да изглежда зловещо и дяволито.

- Моля те, Саске, постарай се повече. Знам, че можеш да го направиш, ти си най-силният човек, когото познавам. Не оставяй злото да те контролира.

Сакура затвори здраво очи и се фокосира над това да го задържи долу. Очите й се пълнеха със сълзи, щеше да плаче за него. Саске продължаваше да вика в агонията си и все пак вече се бе отказал от опитите си да я махне от себе си. Момичето погледна пулсиращия печат, плашеше я, но продължаваше да го гледа. Щеше да открие начин да го премахне напълно.

Сълзите й падаха по рамото му, тя се наведе към него и нежно постави устни върху грозния, прокълнат печат. Саске се извиваше на пода, усещайки устните й като лед върху рана от изгаряне. Той хленчеше. Сакура внимателно целуваше черните знаци. Всеки знак, който видеше, срещаше устните й. Отпуснатото му на постелята тяло отстъпваше, а треперенето намаляваше. Езикът й тичаше по знака на врата му.

Три минути по-късно Саске постави изморена ръка на главата й, галейки копринената й розова коса. Сакура спря, надигна глава, поглеждайки към полузатворените му очи и леко се усмихна. Той беше добре, беше спечелил. Печатът на Какаши отново обградил прокълнатия знак.

- Саске-кън!

Тя се хвърли в ръцете му, докато той сядаше. Тялото й бе изморено от използването на толкова много чакра, за да го задържи. Саске я държеше близо до себе си. Едната му ръка я бе хванала през кръста, а другата продължаваше да гали косата й, бързо се бе пристрастил към това нежно усещане. Момчето не знаеше какво да каже или направи, тя отново му бе помогнала в лекуването на прокълнатия знак. Сега думите му бяха чужди, затова просто я държеше, докато тя плачеше и за двамта. Коклко ли пъти го бе задържала, докато бе изнемогвал заради знака?

Животът му бе станал по-сложен. Сега трябваше да се справи със Сакура, а и печата се бе активирал. Знаеше, че това го разяжда и че скоро тялото му щеше да откаже. Щеше ли да умре заради проклятието? Мислейки за това, почти беше изсумтял. Неговото търсене на „сила” го унищожаваше.

Но проклет да беше, ако умреше преди да убие брат си и Орочимару. Вече виждаше възможното унощожение на санина. Саске бе загубил семейството си и познаваше усещането, не искаше и друго малко момченце или момиченце също да загуби близките си. Никой не заслужаваше да види мъртвите тела на родителите си.

Както веднъж бе казал Третият Хокаге, истинските сили и умения на едно шиноби се раждат в живота и умират в битките. За Саске, Коноха не бе мястото, където можеше да увеличи вродените му умения. Той се нуждаеше от практически ситуации, а не от тренировки със съотборниците си.

Чернокосият почувства устните на Сакура върху своите, след няколко мига на нежни изследвания я отдръпна от себе си, преди отново да се е увлякъл.

- Сакура? Какво правиш сега?- попита тихо той.

Очите й бяха подпухнали от плакането и това я правеше още по-съблазниетла за него.

- Не е ли очевидно? Започвам втори рунд.

Тя го бе върнала към страната на живите, бе сам за твърде дълго. Ако тя бе права, Саске бе от типа момчета, които насърчаваха дела от този вид. Бе наперен, арогантен и в известна степен алчен, също така знаеше как да получи това, което иска. Бе безпощаден.

„ Тя сериозно ли? Защо продължава да ме иска, след като видя какво се случи току що? Не разбира ли в какво чудовище можех да се превърна?” Чудовището, което живееше в него? Чудовището, което бе той? Саске махна ръцете й от себе си и ги задържа в здрава хватка, беше му трудно да мисли ясно, когато те бяха в косата му или галеха врата му.

- Сакура...? Ти видя...- не знаеше как да завърши изречението, надяваше се тя да разбере.

Сакура му се усмихна непокорно.

- Само за тази нощ, Саске, една нощ бъди просто Саске. Саске, когото познавах е заровен под болката, тъмнината и отмъщението. Моля те!

Хватаката около ръцете й отслабна и изчезна. Той се вгледа в очите й, очи, които можеха да окротят и звяр. Нейното място не бе в живота му. Неговият живот вилнееше вътре и вън от него. Живот на кръв, сила, отмъщение, егоизъм и зло. Нещо толкова...чисто и саможертващо се не му пренадлежеше, никога не можеше. Учиха Саске бе егоист, алчен, просто кучи син и го знаеше.

Само за тази нощ можеше да е Саске, просто Саске. Да не бъде наследникът Учиха Саске, който трябва да отмъсти за клана. Не Учиха Саске, който трябва да стане по-добър от Учиха Итачи, защото всички зли нинджи трябва да бъдат хванати от добрите- думите на брат му.

За тази нощ можеше да забрави чувството на омраза, можеше да си вземе сладка почивка... в ръцете й. Можеше да захвърли всичко. Тази нощ беше Саске...със Сакура, той бе мъж с жена, която по някаква причина го обичаше. Тази вечер, като егоистичният кучи син, който беше, щеше да взема, да взема всичко,което тя му даваше. Нямаше да се замисля втори път.

Сакура забеляза, че твърдият блясък в очите му омекна. Тя се усмихна и му отне дъха, момичето му даваше и даваше, а той взимаше всичко, всяка блажена въздишка, всеки стон на удоволствие, всеки бездиханен довод, всяко дишане. Вземаше всичко, защото тя му го даваше. Саске бе затрупан от...цялата любов, с която розовокосата го заливаше, с всяко докосване, с всяко опитване, всеки път, когато тя изричаше името му. Той бе объркан. Това същество все още го искаше...той бе звяр във всеки смисъл на думата. Докато се движеха, не диво и необуздано, прекарваха времето, изучавайки се с всеки стон и измъкнал се вик.

И накрая, когато вече не можеше да понесе сладките й измъчвания, той й се изплъзна, освобождавайки дълбок стон, който се прехвърли в разтрепераната Сакура. Тя отново се намери под него, а устните му пропълзяваха покрай очите й, целувайки затворените й клепки, а след това и върха на носа й. Езикът му оставяше диря. Брадичката й не остана необожавана, както й челото й, на тях се бе спрял за най-дълго. Когато се отдръпана, срещайки очите й, на лицето му имаше малка усмивка.

-Саске?

- Шшт.- Един пръст бе поставен на устните й, гласът му бе тих и обаятелен, но достатачно висок, за да може момичето да го чуе. – Нима ще ме оставиш да свърша цялата работа?

Сакура се подсмихна и повдигна вежда, а Саске изпсува преди да влезе в нея и тя да започне да стене несвързано. Ръцете й бяха на раменете му, карайки го да се движи с нейната скорост. Саске хвана писъците й с уста, сякаш бе сигурен, че могат да бъдат чути от километри, а след това я последва със собствения си дрезгав вик.

Докато лежаха, Саске държеше Сакура в ръцете си. Минаха почти петнадесет минути преди да се отърси от мислите си, осъзнавайки нещо, което не можеше да повярва, че е пренебрегнал. През това време момичето се готвеше да заспи, бе изтощено. Да се лекува, да „ говори” със Саске...да прави любов... два пъти... бе всъщност доста уморителен процес.

- Излъга.

Ето новата глава...Огромни благодарности на onix&pink, че ми помогна(доста при това) с превода :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: Както и да е, ето я:

Глава 6 Откритието на Неджи

„Излъга”
Това изявление измъкна Сакура от сънения транс. Саске не звучеше много доволен.
О,Боже...
Тя трябваше да помисли. Какво имаше предвид той? Беше трудно да си спомни, имайки предвид всичко, което се случи.
„За какво?”
„Че имаш сексуални отношения с друг мъж.”
„О,това ли?" Сакура не можа да се стърпи и се засмя. Е, той я беше хванал в лъжа, нали?
„Може би” - Отговори тя, гледайки към ноктите си.
Сакура се намери легнала по гръб, с него отгоре. Той заплашително я гледаше в очите.
„Това беше...” Саске спря, когато тя започна да прокарва ръка през косата му, докато другата се уви окола тила му.
„Сакура...”
„Шшшш” Прошепна в ухото му, навеждайки се, за да може да поеме месестата част от ухото му в устата си и да го изсмуче нежно. Той затвори очи, наслаждавайки се на усещането. Изведнъж тя се заигра с него.
Саске погледна към самодоволно усмихналото и се лице. Тя го дръпна надолу, така, че главата му да е положена на гърдите и. Той си спомни, че много пъти си отпочиваше така преди, и винаги се е чувствал закрилян, знаейки, че тя ще рискува живота си, за да го запази жив.
Изведнъж една мисъл го осени - тя беше ранена и се лекуваше, а той бе положил главата си на гърдите и.
„Ребрата ти” Саске се опита да се изправи, но тя не му позволи.
„Те са добре” Сакура продължи да си играе с косата му.
„Срещата с Неджи беше нагласена, за да може Наруто и аз да накараме Тентен да направи крачка. Честно казано, така както я караха, нямаше да стигнат до никъде.”
Изражението на лицето му бе безценно. Изглеждаше шокиран, щастлив, ядосан и малко объркан.
„А за...”
„За това на вратата ти...” Тя набързо го прекъсна.
„Тентен хвърли 50 куная по мен.” Сега той се усмихна по онзи надменен негов начин. „И беше достатъчно, за да накара Неджи да ми каже, че връзката ни няма как да се получи.” Тя се нацупи.
„Аа” Сакура притискаше лицето си в косата му. Саске взе това за сигнал и започна да натиска мястото под лявата й кост.
„Веждльото още ли се интересува от теб?”
Сега беше негов ред да задава въпроси.
Сакура изсумтя недоволно. „Трябва ли да питаш? Той стана още по - зле.” Саске спря за малко, но после продължи.
„Въпреки, че е наистина доста сладък...” Той захапа върха на гърдите й със зъбите си, което я накара да изсъска. Езикъ му се плъзна по розовото и връхче, и тя се изви към него, тихо подтиквайки го да я поеме в устата си. Вместо това той само охлади с дъх горещата й кожа.
„По дяволите, Саске!” – Неговото име излезе като недоволен стон.
Той се подсмихна и тя отново се нацупи. „Още ли хвърля сърца по теб?”
„Мммм и това измежду останалите неща.”
„Какво?”
Какви други неща?
„Кой го е грижа?” Тя беше наистина разочарована, а той искаше подробности за нейните обожатели. Сакура го притегли към устните си, целувайки го старателно. Саске развали целувката.
„Какво?” Настоя той. Тя издаде дългок стон на негодувание. Саске ощипа носа и, после и бузите и.
„Търся момиче, което да отива на вкуса на Лий-кън.” Чернокосия спря.
„Лий-кън?” Попита той вдигайки въпростително едната си вежда. Последния път, когато провери, беше Лий-сан. Сакура се усмихна.
„Да, Лий-кън. Наистина държа много на него и той е ценен приятел. Разбира се, ако не мога да намеря друго момиче с розова коса и зелени очи, ще се наложи сама да се срещам с него."
Той се премести на врата и, и го целуваше, докато лявата му ръка дразнеше зърната й.
„Хммм, Саске.....Той ми помага....ааа...да се отърва от обожателите си. Затова аз....ммм направи това отново....съм му задължена.” Саске не хареса този отговор. Сега прозвуча раздразнен. „Имаш обожатели?”
„Те не са просто момчета, по-големи са и някой от тях са зашеметителни.” Тя казваше истината. Ръцете му спряха своята магия и Сакура запротестира. Искри пръскаха от очите му. В този момент тя разбра, че е закачила нерв. Сега трябваше да оправи повредата.
Тя обърна вниманието си към месетата част на ушите му.
„Саске?”
„Хн”
„Саске...” Прошепна, като продължи да ги смуче и хапе. „Саске...” Беше задъхана молба. И той й отговори. Тяхното дразнене и игра взе връх. Това щеше да им бъде третия път, а Сакура дори не се чувстваше изморена или сънена.
„Саске, имаш невероятна сила.”
След като дъжда спря, Какаши и отбора му решиха да продължат. Дъждът беше направил трудно намирането на аромата на Сакура. Както и да е, те намериха късчета и парчета от черни и червени дрехи върху храста, близо до потока. Какаши веднага разбра, че принадлежат на Сакура. Последваха потока, където Саске я беше намерил.
„Да направим кратка почивка. Неджи, отиди и разузнай напред от това дърво.” Какаши посочи най-високото от всички. Хюга кимна и се качи на дървото.
Наруто нямаше нищо против почивката, нали беше уморен.
„Бякуган! Виждаше още дървета, горски същества, вълк, ядящ бозайник, елен, но не и Сакура. Следите спяха. Нямаше Сакура. Буболечки, почиващи птици, бухал излитащ да убива, но Сакура я нямаше. Смахната стара жена, която бягаше и търсеше нещо, странните неща, които хората правеха вечер, горещ извор, където двама пътника си взимаха вана, но не и Сакура. Кабина, където двама пътуващи правеха секс...не..САКУРА?
Неджи прекрати Бякугана и потърка очите си с ръка. Това НЕ МОЖЕШЕ да бъде Сакура. Нали? Беше невъзможно. Ако пък беше така и тя бе достатъчно добре,з а да прави това, щеше първо да се отита да се върне обратно в селото.
Сакура не изглеждаше като жена, която щеше да прави секс с непознат, който наскоро е срещнала. Насилина ли беше?
Неджи на секундата активира Бякугана си. Очите му намериха кабината на 10 мили от тук. А това, което видя го шокира, повече отколкото първия път. Тя беше върху мъжа и го държеше. В такива моменти той беше щастлив, че виждаше само кунтурите на телата и техните чакри.
Бузите му продобиха червен цвят.
Това, което го изкара от объркания шок, бе чакрата в мъжа. Той беше я виждал и чувствал преди, преди много време. Беше силна и черна. Опасна и неудържима. Непобедима, ако се отприщи цялата.
„Учиха” Предателя. Какво правеше Сакура-сан? Неджи знаеше, че куноичито имаше чувста към Учиха, но да стигне толкова далеч...? Той беше класифициран S-клас нинджа престъпник. На всички шиноби им беше наредено да го върнат обратно и ако не, то да го убият на секундата. Сакура-сан може да я арестуват, за това, че не следваше заповедите на Хокаге.
Но продъжавайки да гледа чакрата в мъжкоо тяло, забеляза, че почти е изравнена, само нормалната му чакра се виждаше.
„Да не би Сакура-сан да го лекува, като прави секс с него?” Това нямаше никакъв смисъл. Саске просто имаше по-добър контрол над чакрата си в този момент.
Неджи се уплаши, когато видя вътрешните му органи и се закле в това, което видя.
Имаше стареене, по-бързо от нормалното. В този процент Саске щеше да умре на 40,а сега вече беше на 20. На 30 щеше да бъде като на 60 години.
Как е издържал досега? Органите му приличат на някой 40 годишен човек.
„Идиот, това е цената, която плащаш за силата си - живота си.” Съмняваше се, че Учиха знае какво се случваше с тялото му. Сакура-сан знае ли?
„Намери ли нещо?” Сребърнокосия Джоунин го изненада.
„Трябва да изчакаме до залез.” Отговори Неджи. Сега той се въвлече в предателството, но не каза какво видя.
Какаши кимна в отговор като се приготви да скочи обратно долу, за да уведоми останалите двама. Неджи трябва да е намерил Сакура.
„Неджи, дай ми кооординатите. Ще отида да проверя.”
Хюга поклати глава и погледна към бившя член на АНБУ.
„Повярвай ми, Какаши, не би искал да видиш това, което видях аз. По-добре да не го правиш.” Копи нинджата повдигна едната си вежда въпросително.
”Тя не е в опасност. Вредата е направена, не се занимавай с това, Какаши.”
Сакура беше НЕГОВ ученик.
„Координатите, Неджи!”
„Наруто, Сай, ще лагеруваме тази вечер тук. Утре сутрин ще продължим търсенето.”
„КАКВО? ЗАЩО?” Викът на Наруто накара Неджи да падне от поста си.
„Просто така, Наруто. Почини си, става ли?” Рускокосия нинджа се загледа в Хюга. Той му имаше доверие и знаеше, че Неджи си има причини да го прави. Но това вече беше прекалено.
Какаши погледна към Неджи, после кимна незначително в разбиране.
Сай погледна към двамата Джоунини. Те знаеха нещо, кето не споделяха. Особено Хюга.
Трябва да знаят къде е Сакура. Иначе щяхме да продължим да търсим. Значи няма причина за притеснение. Но ако Неджи знае къде е, защо просто не я вземе от там? Щеше да направи живота много по-прост.
„Това е ТЪПО! Вие знаете нещо и не ми казвате!”
„Наруто!” Строгия тон на Копи - нинджата и погледа от едното му око накара блондина да млъкне.


Този път я беше изтощил прекалено много. Саске гледаше как Сакура си взимаше накъсано глътки въздух. Тя погледна към него. Този път трябваше да бъде отгоре!
Груба ръка галеше вътрешната част на бедрото и, когато тя постави дланите си на гръдния му кош.
„Саске-кън...това...това не беше честно!”
Въздържаше я така, както я накара да полудее.(тва мога да го разбера на английски ама на бг...) Не можеше да го докосне. Дори
ръцете и се отпуснаха.
Той се засмя и шокът от това едва не я събори на земята.
Кога беше последния път, когато го чу да се смее?
Раздразнението и скоро се замени с нежна усмивка, която Саске почти забеляза.
„Все пак ти хареса, Сакура.”
Бузите й придобиха червен цвят.
„Наистина ли?” Сега беше найн ред да се смее, който беше прекъснат от здраво прозяване. Той я придърпа към гърдите си. Тя потръпна. Щеше да бъде наранена.
„Заспивай, Сакура.” Този път не беше напълно заповед. Беше сто пъти по - мило, отколкото първия път, когато й каза едно студено „заспивай”
„Знам, но може ли да влезем в спалния чувал?”
„Да не ти е студено?”
„Не точно...”
„Хн” Тя знаеше без дори да го гледа, че той се подсмихваше.
„Сакура.” Беше развеселен. „Няма да се поберем в спалния чувал” Той бе направен само за един човек.
„Еми, тогава предполагам, че трябва да бъдеш мил и да спиш на твърдия, студен, мръсен под, докато аз спя на меко и топло.” Тя го изпитваше.
„Не.” С този отговор Сакура се намери сгушена в ръцете му, които обгръщаха кръста й.
Тя се заигра с огърлицата на врата му, прокарвайки пръстите си по челюстта му. Не искаше нощта да свършва. Куноичито се премести по-близо, за по-добра гледка. Тогава го почувства - наполовина възбуден и допрян до съединяването между краката й.
Пъшкане излезе от малките й устни. „Саске-кън!” Колкото и да и се искаше, още въднъж и беше сигурна, че нямаше да може да ходи цяла седмица. Сакура беше чела, че след първия път върешните й вагинални мускули трябва да си починат от 2 до 4 дни, особено когато партньора й беше толкова надарен, какъвто Саске Учиха бе.
Тя преглътна и го погледна. Очите му я гледаха изпитателно, карайки я да се изчервява още повече.
Той докосна долната й устна със своята. Нежна милувка, която подсказваше, че ще доведе до много повече. Куноичито се обърна в прегръдката му за по-добър достъп и парлива болка премина през бедрата й, карайки я да изхленчи. Отдръпна се от него, а лицето му придоби въпростителен вид.
„Аммм, Саске-кън, спалния чувал всъщност е за двама души. Можеш да провериш.” Този път тя погледна към ключицата му, вместо в очите му. „Ино взе един за мен и нея.”
„Аа” Той разбра намека. Тя искаше да спи.
След като се бореха с чувала, извивайки се, където Сакура се опитваше да скрие охканията си от дискомфорт, накрая поне се наместиха вътре.
„Сакура, боли ли те?”
„Не!” Сега придобиваше 10 разноцвета на розово.
Брадичката й беше обърната към него с два пръста. „Сакура.” Предупреждение да не лъже повече.
,,По дяволите, ребрата й сигурно я болят. Не трябваше да го правим последните два пъти, само ако бях мил с нея."
„Не е нищо особено, Саске-кън. Нека да спим.”
„Сакура, боли те. Къде? Нека погледна.” Очите й се разтвориха в очудване и тя хвана ръцете му. Той искаше да види? Някой трябваше да я убие и да я спаси от неудобството.
„С-саске-кън това е...ъммм....добре, виждаш ли...Искам да кажа, не е толкова зле. Ще ми мине. Случва се на много жени, нормално е. Нищо, за което да се притесняваш. Затова, заспивай.” Тя незабавно се обърна, така че гърбът й да докосва неговия и затвори силно очи.
Странна жена. За какво говореше? За ребрата си?
„Сакура, ребрата ли те болят?” Капка пот потече по челото и. Той можеше да види неудобното положение, в което се намираше тя. Куноичито взе едната ръка, която беше около кръста и, и сплете пръсти в неговите. Чувствайки, че Учиха затяга хватката на ръцете им, тя се успокои.
„Не. Лека нощ, Саске-кън!” Сакура погледна през прозореца към пълното със звезди небе, където премина падаща звезда.
Намисли си желание, Харуно. Мисли бързо! Аз искам...Искам...
„Лека нощ,Сакура!”

Такам, тази главичка ще я кача на части, защото не се знае кога ще успея да преведа всичко Нали знаете, тъпото даскало...

Ето първата част:

Глава 7 Какаши разбра

Какаши тръгна през гората, където Неджи бе видял Сакура.Копиращата нинджа остави Неджи да отговаря за лагера, докато той направи бърз оглед.Чудя се защо Хюга се опита да го спре? Кой го прави искате да видите още повече. Маскирайки мощната си чакра, Какаши се завтече толкова бързо, колкото му силата му му позволи. Бившият ANBU имаше около 30 минути най-много, преди неговото отсъствие да бъде забелязано от Сай.

Когато Какаши приближи вилата, видя мека светлина, идваща от прозорците. Копиращата нинджа взе допълнителна предпазна мярка, тъй като хората могат да бъдат будни. За Какаши, хитростта и бързината бяха като втора природа.

От храстите и дърветата около къщата, той скочи до предната част на къщата, където бе разположена вратата.

Той предположи, че камината ще се намира вдясно от вратата. И хората ще бъдат обърнати към огъня за топлина. Оттук техният гръб ще бъде естествено откъм вратата, а Какаши на прозореца, в близост до вратата.

Това не бе грешно.

Обитателите наистина бяха близо до огъня. Те бяха близо до огъня, отляво. По стената зад тях имаше прозорци. Единствените прозорци на вилата бяха на тази стена. На вратата се намираше пред тях, вдясно от Какаши. Как Какаши бе прав? Той направи оглед на обитателите само че, техните лица бяха вляво, откъм сенките.

„По дяволите, ужасният ми късмет! Когато Сакура е с онзи Шиноби, трябва да бъде много предпазлива. Той сигурно е направил така, че всички изходи и препядствия в жилището по негов вкус. Този ще бъде предизвикателство... женските рамене не са толкова широки и мускулести.”

Сакура изглеждаше като парче, както те бяха покрити в спален чувал. Розовата и коса ясно контрастираше с тази на мъжа зад нея, който имаше тъмна коса. Какаши имаше подозрение за това, кой беше тайнствения Шиноби. Сакура потвърди това няколко минути по – късно. Когато тя тихо бълнуваше неговото име в съня си, Какаши го прочете по устните и от своя пост на прозореца.

„Ммм...Саске?”

Гняв изпълни Копиращата нинджа и чакрата му го изгори за няколко секунди, преди той да я замаскира.

„Може и да греша, тя може би още пази името му в мечтите си. Въпреки, че той силно ме тревожи.

Лицето на Шинобито бе скрито от розовата коса на Сакура и сенките.

Когато Сакура се обърна, така че беше с лице към мъжа зад нея, гневът на Какаши експлодира.

„Достатъчно! Видях достатъчно! Онзи трябва да е Саске!”

Най – малко знаеше, че нещо лошо ще се случи с неговата ученичка и неговия бивш ученик близо до града. А спокойствието бързо се настани в ума му.

„Ах, Неджи, заради това ли ми каза да оставя това?”

Неговите ученици бяха големи...нали?
„Не, те не биха могли да...Сакура е отговорно куноичи, а Саске е твърде студен, дори да се приближат до него...”

Но това, което той видя току – що видя с очите си...Какаши не спря на него. Тръгна си. Те щяха да дойдат за Сакура на сутринта и ако шинобито с нея е Саске, тогава е по – добре той да бъде готов за битка.

Саске отвори очите си и чу дълбокия стон на Сакура. Тя казваше името му в съня си. А ръката и бе в спалния чувал. Той внимателно я целуна и погали гърдите и, а тя се обърна с лице към него.

Той трябваше да признае, че много се радваше да почувства гладката и кожа с ръцете си.

„Ммм...Саске...н-не...не спирай...” Саске се усмихна самодоволно. Защо усети позната чакра, признак на живот извън кабината? Тялото му се напрегна. Той премести Сакура, готов за бой. Изведнъж чакрата почти изчезна.

„Замаскирана е!”
Скоро непознатото присъствие изчезна напълно. Черни очи проблясваха като диаманти в тъмнината.

„Какаши, защо не си при тях? Защо си тръгна? Дали той е силен? Това означава, че трябва да има повече от тях. Но това не е като Какаши. Ако искаше да направи нещо, той щеше да го направи. Това би предизвикало борба.”

Саске остана буден в следващия час. В момента Шарингана му бе като оръжие докато ръцете му плътно придържаха бившата му съотборничка. По някакъв начин той достигна ново ниво на кръвната му граница, където той може да вижда през стени и да види чакрата без значение колкото и малко да беше. Но той можеше само да вижда в радиус на една миля. Саске знаеше, че е възможно, тъй като Шарингана произхожда от Бякогана.


П.П: Надявам се превода да ви хареса...и сорри ако има грешки

Ето втора част от превода Много благодаря на onyx&pink за помощта

След два часа бдителност, Учиха стигна до извода, че няма да види своя сенсей скоро. Напрегнатите му мускули се отпуснаха и той се загледа към тавана на къщичката.
"Какво сега?"
Трябваше скоро да си тръгне. Беше очевидно, че Какаши щеше да се върне на сутринта с отбора си, за да вземат Сакура. И колкото и силен да беше, не искаше да се бие с Какши и Наруто пред нея. А и Сакура със сигурност щеше да се изпречи на пътя им. Той имаше шанс да избяга. Печална усмивка премина през лицето му. Какши още вярваше в него. Защо, Учиха не знаеше.
Неджи наблюдаваше Какаши да напуска лагера им. Също така беше видял реакцията на Копи нинджата към двамата си бивши ученици, а да не споменаваме, че ги беше оставил на мира. Сега три нинджи от Коноха се въвлякаха в измама.
Ставаха лековерни. Беше необичайно. Той можеше да разбере защо Какаши и Сакура искаха да защитят Саске. Това беше първият генински отбор, който сивокосия нинджа беше сформирал. Той не искаше да убива собствените си провалили се ученици. Те бяха още негова отговорност. Можеше да се чувства виновен, че Саске беше провал заради него. Повечето от слуховете бяха, че Саске Учиха приличаше много на младия Какаши.
Изглеждаше, че Сакура все още имаше чувства към него.
Но защо той, Неджи Хюга, не правеше нищо?
Тентен ме направи мекошав. Тя казваше,че е безчувствен. Казваше още, че не му пукаше за чувствата на другите. Неджи знаеше защо остави Учиха да се измъкне.
"Учиха ми дължи битка. Не мога да я получа, ако е мъртав, нали?"
Може би беше внимателен, защото Сакура веднъж бе прекарала три дни и нощи, грижейки се за разкъсаното му тяло след тежка мислия. А и тя го събра с Тентен.
Какаши кимна за поздрав към Неджи преди да слезе от дървото и да медитира. Беше сигурен, че нямаше да може да спи повече тази нощ. Двамата му бивши ученици се бяха погрижили за това.
Неджи се облегна на едно дърво и се загледа в небето, сякаш отговорът се криеше някъде там.
Наруто продължи да мърмори в съня си.
"Мммм...Рамен.И е само мой!"
Беше се почти съмнало, Луната беше изчезнала, а небето се беше бавно, но сигурно осветило.
Той трябваше да си тръгне.
Саске продължи да гали косата и, откакто Какши си беше тръгнал. Последния път, когато я напусна, тя беше в безсъзнание. Трябваше ли сега пак да е?
Така е най-добре. Само дето Сакура беше промушила крака си между неговите два, а ръцете и се бяха увили около него. Дори и в съня си не искаше да го пусне.
Саске прокле. Естествено, че последния път, когато си тръгна, не спеше гол с еднакво голата Сакура между краката си!
Тя се сгуши в него и усмивка се отпечата на лицето й.
Само още един път....Няма да я видя никога повече.
-Това е просто извинение. - Промърмори той. Откога контролът му се колебаеше така?
Сакура имаше прекрасен сън. Саске правеше любов с нея по-най-възхитителния, нежен и болезнен начин.
Саске махна завивката, която ги покриваше, докато тя не остана напълно гола пред очите му. Когато трепереше, той покри тялото и с неговото. Целувки покриха врата и, нежни, без хапене този път.

Сори за закъснението
Ето , нападайте >>>
Трета част от превода на 7-ма глава Благодаря на onyx&pink за редакцията



Това неговите устни зад нейният прасец ли бяха ? Чувството беше страхотно. Той масажира краката й, докато не усети топлина.
„ Сас.. ке ,страхотен си. Не спирай !”
Саске беше на предела на силите си, погледна я в лицето и потръпна от удоволствие. Косата й се беше разпиляла наоколо, правейки момичето да изглежда като богиня. Очите й бяха все още затворени. Тя все още вярваше, че това е сън. С едно единствено движение той беше в нея за последен път. Сакура крещеше от удоволствие.Учиха след това я целуна бавно,давайки й да разбере, че й казва сбогом. Очите на Сакура треперещо се отвориха, това не е било сън. Саске наистина е правил любов с нея. Тя отдръпна устните си от неговите и подари пакостна усмивка на партньора си, чиито очи бяха скрити в косата му.Тя стисна своите подути вътрешни мускули „строго” около него нарочно си и го чу как изсъска от удоволствие.
„ Хмм,колкото и хубаво да е това чувство, трябваше да ме събудиш Саске-кун.” Ноктите й „пробягаха” нагоре и надолу по стегнатият му бицепс. Тя бързо целуна местата , където току –що ноктите й бяха преминали, кикотейки се нежно.Не можеше да се сдържи да не го докосне, правеше го без да се замисля. След момент на тишина, когато Сакура не получи отговор, а само нервно и напрегнато тяло, нейната усмивка изчезна. Нещо не е наред !
„ Саске-кун?” – попита нежно , махайки косата от очите му.
„ Ти каза само една нощ , Сакура. И една нощ е всичко, което мога да ти дам ”
Дъхът й заседна в гърлото й и внезапна болка преряза гърдите й до толкова,че тя се хвана за болезненото място. Демоничните червени очи родиха в нея ожесточена сила, която Сакура отприщи върху косата му, която се простираше върху спалния чувал. Устните на Саске сграбчиха нейните в страстна целувка, която не остави място за говорене , и той забърза темпото . И Сакура му позволи да го направи по неговия начин,чудеща се дали това не е края. И ако това беше тя ще се възползва максимално . Шинобито е научено да живее за деня , а не за утре. Сакура се притисна до него, когато тя дойде за първи път, нежно шепнейки името му. Когато тя дойде за втори път с него тя изкрещя името му колкото можеше към небесата без да се интересува кой я е чул. И после те „паднаха” от скалите, обхванати един в друг. Саске остана в приветстващата й горещина за няколко минути, оставяйки забавен сърдечен ритъм. Още едно оправдание да остане по-дълго.Той погледна към розовокосата нинджа, чиито очи бяха полузатворени. Той я беше изтощил отново, така че тя щеше да заспи скоро. Най-малкия Учиха усети две малки ръце на бузата си, дърпащи го за една последна целувка. Беше бавна сладка целувка, за сбогом. Той знаеше, тя знаеше.Затова той й позволи да го целуне по нейния болезнен начин, галейки езика му , увивайки го около нейния. След това докосваше с меки движения , постепенно намаляващи, и накрая тя се дръпна, замирайки в долната му устна.Почти като защита с него за последен път. Сакура се чувстваше много сънлива- беше твърде голямо усилие да държи очите си отворени.Тя почувства неговите устни да се разпростират по врата й още веднъж преди да си тръгне, вземайки топлината с него. Очите й се затваряха и тя бавно изпадаше в безсъзнание. Саске й слагаше нещо, главата й попадна в нещо като дупка и в ризата,която предполагаше имаше лява ръка, която беше от дясната й страна. Голяма ръка заглади нейния гръб на място, оставайки там за момент. Тя предположи,че неговите панталони са поставени върху нея . Тя го видя да се изгърбва, повдигайки нейните бедра с една ръка,докато другата плавно дръпна облеклото, за да я покрие. Очите на Сакура бяха затворени. Спалния чувал беше дръпнат около нея, но тя все още чувстваше студенина. Нищо не можеше да компенсира тази пламтяща топлина.Тя чу Саске да се движи в малката колиба, вероятно чистейки. Нейните клепачи бяха толкова тежки – тя искаше да ги отвори,за да може да го види още веднъж за последно. Само още едно последно зърване. Но в най-добрия случай те се отвориха на милиметър и всичко,което видя бяха само сенки. Розовокосата жена искаше да вдигне ръцете си,за да го достигне, но те се строполиха долу сякаш бяха вързани.
Той я изоставяше отново.

Такаа След часове усилен превод ... резултата е :arrow:

Глава №8 Различни пътища

I част

Сакура погледна напред щом като разпростряната Коноха се показа пред погледа й. Тя в момента изготвяше списък в главата си.
„ Първо, имам нужда от душ.
Второ, вземи обезболяващи – силните.
Трето, ЯЖ.
Четвърто, излекувай ребрата си по-добре.
Пето, да използвам коректор за лицето и врата си.
Шесто, измисли правдоподобна история за другите. Най-трудната част е да гледам другите в очите и да лъжа! ”
Постоянното бърборене на Наруто помогна на Сакура да се отпусне по време на пътуването към вкъщи и сега тя се изнервяше отново като че ли хиляди пеперуди летяха в корема й. Да не споменаваме, че имаше слабо усещане за морска болест. Можеше да се случи – 7 часа прекарани в бързи движения през зеленината на дърветата, подскачайки.
И скоро те пристигнаха. Какаши им каза да спрат пред големите порти.
- Сакура, трябва да докладваш в офиса на Хокагето при пристигането. Неджи, напиши доклад за мисията. Утре всички ме чакайте на тренировъчната площадка в три, за да можем всички да инструктираме доклада на Неджи и да добавим или не някой неща, преди да го предаде.
- НЕ! Тсунаде-шишоу не трябва да ме вижда така! Подути устни, мъжка риза, в несъстояние да ходя изправено! Момчетата могат да бъдат доста очевидни и АКО Какаши и Неджи знаят, нямаше да кажат нищо. Жените са различни! Ще ме хванат, ако Тсунаде – сама ме види така.
Сакура се крепеше на Наруто опънато. Тя би се радвала да го използва като телохранител срещу Тсунаде-сама. Нейните зъби почти започнаха да тракат от нерви. Точно можеше да си представи изражението на лицето на възпитателката си…
Неджи се намръщи. Значи копи нинджата щеше да го въвлече по-дълбоко в тази мрежа от измами.
- Не! Имам предвид … Какаши – сенсей, НАИСТИНА бих искал да си отида вкъщи. Да се изкъпя, да вчеша косата си, ДА ЯМ и тогава да видя Тсунаде – сама. Моля? Знаете ли, въпреки че не изглеждам сякаш съм спала с мъж, и не просто който и да е мъж, а Саске Учиха!
Тя направи големи кучешки очички Какаши не можеше да откаже на този поглед. Плюс това копи нинджата се очакваше тя да протестира. Сакура изглеждаше твърде виновно към настоящия момент.
- Хубаво. Неджи ела с мен да видим Хокагето. Наруто, Сай заведете Сакура у тях и след това я придружете до офиса на Хокагето. Тримата имате един час. Точно един час.
Той даде многозначителен поглед на Сакура, която го пропусна напълно, защото беше заета да освободи огромна въздишка на облекчение. „ Спасена отново!”
Наруто действително тръгна веднага след Какаши, изчервявайки се когато си призна, че искал да провери Хината и обеща, че ще се срещне с всички в офиса на Хокагето след един час. Наруто закъсняваше, Тсунаде тъкмо започваше да говори, когато той влетя в кабинета й, без дъх и хриптящ за кислород. Хокагето само завъртя очи.
- Както казвах! Сакура, какво стана след като се раздели от отбора си ?
- Бих се с главатаря, Годзила. – всички погледнаха към нея и тя се изчерви. – Имах предвид лидерът на групата и бяхме разделени от останалите. Бихме се около два часа.
Тя гледаше мрачно, докато разказваше следващата част.
- Когато вече не можех да се справя с него избягах, скачайки в реката и я оставих да ме отведе.
Наруто постави успокоително ръката си на рамото й.
- Измих ранените места на брега на реката, така че стоях там известно време. Припаднах от изчерпване на чакра и кръвозагуба. Когато се събудих претърсих гората намерих тази празна колиба, където си починах, живеейки от запасите в раницата ми. „Така, това прозвуча правдоподобно.Сега просто се съгласи, Тсунаде!”
Неджи щеше да повярва на Сакура - това прозвуча като много достоверна история, ако не беше я видял в състоянието, я което я намериха. Какаши беше притеснен. Сакура беше пропуснала важна част от историята си. Тсунаде сви очите си.
- Нараняванията ти, Сакура ?
Нейните бузи се обагриха в червено.
- Е, АЗ СЪМ медик нинджа , имах фрактура на две ребра, изкълчен глезен, извадено рамо, обичайните порязвания и наранявания.
Всичко останало, което тя не усещаше, защото Саске го беше изцелил. Тсунаде кимна, през ума й изобщо не мина съмнение. Ученичката й беше преминала през изпитание и се беше върнала жива и това беше всичко, което искрено я интересуваше.
- Добре, но все още искам да минеш през болницата по път за вкъщи. Всички Вие. – тя погледна към Какаши.
- Сигурна съм,че тази мисия е минала без инциденти. Както виждам всички сте добре, но все още искам доклад утре, в три. Разбра ли ме ?
Четиримата мъже й дадоха едно звучно „ Хай!”, преди Неджи и Какаши да изчезнат.
Наруто и Сай придружиха Сакура до болницата.
„Всичко мина добре. Спасена съм! ” Тя се усмихна, докато слушаше Наруто да говори по целия път към болницата. Не можеше да повярва на късмета си. Неджи и Какаши си мълчаха, Тсунаде повярва на историята й, Сай и Наруто си нямаха идея какво се е случило. Животът й беше хубав. След това се нуждаеше от почивка. Проверката не се проточи и беше направена от нейни приятели. Това накара Сакура да се почувства по –добре, защото не трябваше да показва много кожа. Имам предвид, как можеше действително ? Беше покрита с от червени до лилави любовни ухапвания! Дори гримът и коректорът не ги бяха заличили напълно. Тя трябваше да говори с момичето за тях, просто като използвате влиянието си и позволявайки й да вземе само една кръвна проба. Сакура беше накарала приятелката си да обещае, че ще й даде копие от доклада ПРЕДИ да го покаже на Тсунаде. Това беше редовна процедура за розовокоската – не искаше учителката й да разбере нещо преди нея. Или да се притеснява без причина.
- Чао, Юки – чан. И не забравяй кажи ми, когато пристигне докладът! – Сакура й махна преди да замине с двамата си придружители. Постави си за задача да посети Хината, Лий и Шино, който отдавна беше напуснал болницата. Хината всъщност беше освободена от болницата, рака че квартетът посети Лий. ( става въпрос за това, как Сак, Сай, Наруто и Хината посещават Лий. Малко объркано стана ама нямаше как да се преведе по друг начин – бел. Преводач.).Той се изненада,надигайки се на палци в своята стая и мърморейки си. Сакура настръха от гледката.
- 350 .. Това е за Сакура-чан. 351 това е за провалът на мисията. Аз ще … 352, никога няма да предам отбора си отново. 353 … ако мога да направя 500 ще бъда достоен за любовта на Сакура - чан.

Следва продължение на 8 глава ...

Пускам Ви още малко от главицата да се радвате 'Щот пак се започва седмицата на контролите, пък и да не скучаете.


Сай промърмори „Трогателно” из под дъха си, докато Наруто открито се захили и капка пот се търкулна от челото на Хината. Сакура просто изплющя главата на русият си приятел, преди да се насочи към Лий, който собственоръчно щеше да се нарани повече, ако продължаваше.
- Всичко е наред, Лий-кун! – каза тя след като помогна на зеленото чудовище от Коноха да стане от пода и да отиде обратно в леглото си.
- Нееееееее, Сакура-чан.Сега никога няма да те имам ! - капка пот се търкулна от челото на Сакура. Но хей, тя трябваше да бъде благодарна на този младежки чучурест, Гай-обичащ маниак. Ако той не беше объркал всичко, никога нямаше да срещне Саске отново! Никога не беше имала по-страхотна запомняща се нощ в живота си! Където тя можеше да види една различна страна на Саске. Мислейки си за най-младия Учиха, ръката й автоматично се плъзна по колието на врата й, скрито от черната й тениска. Неговите ониксови очи премигваха отворени като след целувка, запомняйки интензивния тлеещ поглед, който караше сърцето й да ускори ритъма си. Устните му до ушите й, горещият дъх, попадащ в ушната й мида, неговият дрезгав глас, зовящ името й. Лицето й се оживи само мислейки си за изживяването. Настръхнали рози в ръцете й. И Сакура видимо потрепери, и бузите й леко се оцветиха. Сай забеляза, че тя излезе от собствения си свят, докато Лий оплакваше себе си в краката й. Той завъртя очи ( Сай). Кога Рунтави вежи щеше да разбере, че Сакура не се интересува от него ?
„Вероятно никога. Ако не се влачеше след нея щях да го набедя за гей. И това е петият път, в който Сакура докосва врата си. Ранена ли е там ? ”. След това той забеляза нежна усмивка да цъфва на устните й. Такава каквато не беше виждал, скоро след като тя пристигна. Имаше нещо различно в Сакура след като се върна … изглеждаше по-щастлива ? Нейните стъпки бяха твърде плавни за човек, който трябваше да бъде изчерпан. Нейната усмивка – твърде светла за някой, който се е провалил в мисията. Имаше също нещо, което Какаши и Неджи криеха. И той имаше тайни подозрения, че Сакура също криеше нещо. Тя предложи да почерпи Наруто с рамен, което направи Сай още по- подозрителен. Щеше да съобщи нещо на блондина, нещо много неприятно. Винаги го ласкаеше по този начин преди да му съобщи новините.
- Петото, моля! – те бяха в известният щанд за рамен. Сакура установи ,че е странно Сай да е все още тук. Той обикновено си беше вече тръгнал, веднага щом Наруто си поръчаше третия рамен, с гаден коментар за здравето му. Сакура никога не заставаше зад високата нинджа, но този път каквото каза Сай за здравето на Наруто беше вярно - за запушените артерии и всичко. „Е, явно новините за Саске ще трябва да почакат до следващият път. НЯМА да кажа на Сай за Саске. Това си е като покана за проблемите.” Сай се чувстваше като евтин заместник на Учиха. Това беше често коментирано между нинджата и приятелите й - неговата тайнствена прилика с младото генийче Учиха. Той непрекъснато беше сравняван и губеше винаги – и по външност, и по умствени възможности, и по бойни умения.

И така мои мили пиленца. Имам 2 новини добра и лоша.
Първо лошата - идва края ( споко на осма глава шашнах Ви нали ? ). А добрата е, че няма да спра да превеждам фик-а. Ай стига глупости. Надявам се да сте доволни.

IV част

Седмицата минаваше добре за Сакура. Тсунаде й беше дала седмица почивка, с много текстове за четене, на които щеше да бъде изпитана следващия Понеделник. Това означаваше, че тя имаше седем цели дни да учи. Сакура носеше три книги под ръка, докато отиваше до тренировъчната площадка, надявайки се да срещне Сай или Наруто там.
„ Ах, този мой късмет. Това трябва да е Сай!” – Сакура го гледаше от далеч да практикува тайджутсу-то си сам.
„Той наистина е много добър, но какъв е този навик на момчетата да си свалят тениските, докато тренират ? Не са го правили, докато бяха по - малки.”
Знаеше, че тя го наблюдава с озадачен поглед и книги в ръце. Той забеляза, че беше облечена за тренировка – черни панталонки, които стигаха до коленете й и червен потник. Косата прибрана в кок , но уви неуловим кичур се беше настанил на лицето й, карайки я да изглежда още по-привлекателна.
„Какво,по дяволите, си мисля ? Трябва да разбера защо се държеше толкова странно снощи!”
- Сакура – неговият му висок глас разтърси младата медик нинджа от мислите й.
– Защо не спреш да ме зяпаш и не дойдеш да тренираш?
Тя завъртя очите си, докато отиваше към съотборника си. Сай спря, дишаше трудно и гледаше как тя вървеше към него, поклащайки бедра и отвявайки косата си от лекия вятър.
„По дяволите! Тя е секси!”
Сакура остави книгите си и се изправи срещу приятеля си, заемайки тайджутсу позиция.
- Хайде, стрелецо, да го направим бързо. Имам тест следващия Понеделник.
Единственият отговор, който получи беше плавен ритник, насочен към дясното й слепоочие, който тя лесно отблъсна, изпращайки вихрушка от юмруци. Тя успя да се приземи на земята по корем, но миг по-късно изпрати трясък към земята.
- Твърде си бавен! – Сай забеляза, че отново гледа стойката й. Тя само кимна и направи движение за него да дойде отново срещу нея, и той отиде. Телата им прорязваха въздуха, докато и двамата бойци търсеха слабите си места. На един специалността е бързината, на друг силата.
Сакура скочи във въздуха, където Сай я пресрещна и ълъг мускулест крак достигна корема й. Тя се усмихна самодоволно и сграбчи крака, който беше на инч от коремната й област. После като светкавица другия крак достигна главата й. Сакура грабна и него, и след това с едно движение на китката си завъртя съотборника си във въздуха. Пъргав като котка, Сай се приземи на дънера на едно дърво, използвайки чакра, за да се задържи прав. Той дойде към нея, преди да има шанс да стъпи на земята. Дясната ръка на Сакура се изравни с неговия скок, докато той се опиташе да я ритне в краката. Тя се приземи на няколко стъпки встрани от него.
- Хайде, Сай, съсредоточи се!
- Съсредоточен съм! Ти все още тренираш с Лий, нали ?
- Да, така е. Тайджутсу-то ми не струва и той ми помага много.
- Хм. – с това той побягна отново към нея. Но този път тя имаше проблеми в посрещането на всички удари, но тя е джуунин и тренираше с Лий. Сакура се засмя, докато избутваше назад Сай със собствените си действия. Копелето нямаше да получи най-доброто от нея. Все пак беше чирак на Хокаге - то.
Какаши наблюдаваше двете млади нинджи. Той видя как Сай се подготвя да нанесе фаталния удар на Сакура, която изглежда не знаеше, когато заваляха дъжд от юмруци и ритници към нея. Изведнъж коляносе появи до червото й ( WTF O.о). Очите на Какаши нараснаха. След това се успокои, когато Сакура се превърна в дънер и се появява над Сай, за да го удари право в земята.
- Предполагам, че печеля този рунд, Сай.
- Оставих те да победиш.
- Каза момчето, което е погребано до шията в земята. – Сакура се смееше, докао отиваше към книгите си.
- Дори не си помисляй да обръщаш гръб на врага! – ужасен шепот в нейното ухо и тя усети кунай до врата си. В същото време една ръка се уви около кръста й. Сакура въздъхна и се отпусна срещу "похитителя".
- Мъжете не могат да понесат поражението.
Сай се изненада. Тя се предаде ?
- Предай се, Сакура!
- Хей, скъпи, погледни надолу! – той погледна и видя пръстите й да се движат с бърз натиск върху четириъгълника му ( again WTF O.o) и само след секунда Сай беше на земята, неспособен да диша, с кръв стичаща се от носа му.
- Кучка! – той се задави. Сакура само намигна, докато се приземяваше. Няколко ръчно поставени ваксини и Сай можеше да диша спокойно отново.
Какаши се показа на бившите си ученици. Време беше да спре малката битка.
- Здравей, Какаши. – кунийчито помаха. Копи нинджата кимна с главата си за поздрав. С двете ръце в джоба той отиде до Сай.
- Ставай! Виждам, че не си във форма.
- Не, аз тъкмо ставам по-добър! – изчурулика Сакура, което ядоса Сай още повече.
Сряда – та завари розовокосата да си разменя удари със зеленото чудовище на Коноха в тренировъчното доджо. Днес беше повече от един ден на обучение за Сакура. Лий щеше да й покаже нови движения, които щеше да научи и да практикува с Лий, а след това и да се бие със зеленото чудовище. Сакура дишаше тежко, наведена с на коленете си. Лий беше работохолик и почти й беше разбил зъбите с последния юмрук.
- Сакура-чан, добре ли си ? Можем да си починем ако искаш.
- Не, добре съм, Лий. Просто направи този удар отново. Нямах идея откъде ще се появиш.
- Разбира се!
Морско зелени очи засияха към него и Лий почти припадна. Бузите му се оцветиха в червено и започна да показва движения с ръка.
Беше Неделя и Сакура беше задължена да посети болницата – докладът й беше дошъл. А беше в болницата миналата Неделя. Обикновено отнемаше ден-два за едно шиноби да провери резултатите. Но Сакура беше заета да чете текстовете си, да тренира, да учи, да гледа как Наруто и Сай се боричкаха със словестни борби, да прекарва време с Хината, да се боричка с Тен-Тен, да пазарува с Ино, да играе шах с Шикамару. Беше заета да живее живота си и всички около нея забелязаха положителната разлика. Дългата загуба на Сакура постепенно се връщаше. Нейната усмивка беше по – светла, а стъпките по-леки. Бидейки по-заета от всякога, тя не беше забелязала, че Юки не й е изпратила проверения доклад. Следователно тя реши да го вземе собственоръчно. Сакура носеше бяла лятна рокля с малки сини цветчета по нея. Роклята й стигаше до коленете, показвайки нейните стегнати прасци. На нейните рамене лежаха розови плитки, които се вееха свободно. С медицинския текст в ръка, тя се запъти към болницата.
- Йо.
- Какаши! Наруто, Сай, на къде сте се запътили ? - Какаши държеше двамата джонини за тила на ризите им.
- А, нищо Сакура! Просто водя тези мерзавци в болницата. Малко повече се ентусиазираха по време на тренировка, това е. – Сакура кимна на бившия си учител.
И двамата изглеждаха доста пребити. Много жалко, че не е могла да бъде с тях днес – щеше да излекува двамата идиоти. Но и тя беше на самостоятелна мисия.
- И ти ли се запътила към болницата ?
- Да, Какаши. Провереният ми доклад още не ми е изпратен, а мина време. Затова реших да проуча.
- А, сигурно имаш някакви живото-застрашаващи заболявания, за които няма лек.
- Сай, млъквай! – каза Какаши, държейки опънато бившия си ученик.
- Защо влачиш задника си, Сай? – каза Сакура докато подритна едно камъче. Но сега това, за което си мислеше, дали можеше да е то ? Семейната й история беше чиста. Далечен братовчед беше умрял от рак и друг от тумор в мозъка. „НЕ, не може да бъде! Щях да знам преди! Можеш да получиш тези прегледи поне 50 пъти в годината!”
Сакура си пое дълбоко въздух като влизаше в главната болница на Коноха. Тя се раздели със съотборниците си, като им предложи да се срещнат в определена чакалня, защото Сакура беше обещалa да тренира с Наруто и Какаши по-късно този следобед.

- Копеле, счупи ми носа. Мисля, че ще остане извит завинаги. – Какаши проследи празнодумството на Сай, с нос забучен в „Ела, ела Рай” том 10.
- Задник, не бъди толкова суетен. Звучиш като Ино! – Наруто отвърна на удара. Той просто счупи носа на момчето. – Моят е чупен толкова пъти и пак си е нормален. СКИВАЙЙ. – Наруто посочи със закоравелия си пръст носа.
- Майната му на носа ти, той си беше крив. Обзалагам се, че са го разбили и е станала с по-добър ъгъл! – подигравателния коментар получи гневен поглед от гръмогласния нинджа. Наруто не се притесни да засегне темата, че Сай накара лекаря да поправи носа му ШЕСТ пъти. Искаше да е сигурен, че това мъртвата му точка и той я е уцелил.
Те вървяха надолу по коридорите на болницата към мястото, където щяха да се срещнат със Сакура. И двете нинджи бяха напълно наясно с всички груби погледи, които получаваха. Какаши беше твърде погълнат от книгата му, за да го е грижа, докато те не се биеха един друг. Твърде зле, че той обръщаше внимание ни най-малко. И дори те да направеха това, бяха в болница така че всяка телесна повреда лесно можеше да бъде оправена.
- Виж, това е Сакура - чан! - Наруто посочи дребничка фигура да седи на пода в чакалнята, с голяма синя папка покриваща лицето й.
- Можем да попитаме Сакура-чан чий нос е по прав! – Сай изтича след шумната нинджа и Какаши получи своето безценно време в припрени разходки и четене на „Ела, ела Рай”
- Сакура- чаан! – Наруто започна да пищи и след това спря, след като чу … плач, идващ от неговата приятелка.
- Ъм, Сакура-чан, какво става? – той се наведе към нея, а Сай стоеше до нея в седнало положение.
- О, боже. Наистина имаш неизлечима болест, нали? – Какаши си махна книгата, след като чу думите на Сай.
Сакура заплака още по-силно. Наруто даде на Сай поглед, който ясно означаваше : „ дръж си езика зад зъбите или ще те убия!”. Русокосия се опита да изрече името й отново – тя започваше да го плаши! Какаши се наведе и измъкна папката от ръцете й. Тя му я даде след третото дръпване и бързо се лепна за ризата на Наруто, докато плачеше в нея. За всичките си силни, нечувствителни пъти, Наруто просто седеше и държеше един от най-скъпоценните си хора, докато тя плачеше с отворени очи. Той мърмореше „ Всичко ще бъде наред” с няколко „ Не се притеснявай, Сакура- чан!” и „Няма да те изоставя, нито пък задника ( Сай) или Какаши!”. Сакура се успокои след няколко минути. Тя се загледа в петното на червената тениска на Наруто ,а очите й бяха празни. Сай не хареса това. Момичето току-що прекара 5 минути в плач, без да крещи или да бие него или Наруто. Трябва да е нещо сериозно. Последния път, когато тя припадна беше, защото докладът беше я поругал, че има пет рани. О, боже, това не е ли грозна сцена или какво? Но това беше сериозно, много сериозно. Когато опита да надзърне в папката, която Какаши четеше , беше бързо грабната и върната на тихото кунойчи на пода.
- Толкова съжалявам , Какаши, Наруто! Кълна се, не исках да свършвам така. Д-дори не си и помислях … - нейният тих гласец скоро заглъхна.
Защо им се извиняваше? Какво, по дяволите, ставаше? Сай искаше отговори и то сега.
- Сакура, какво става? – блондинът го отведе към въпроса. Лицето й беше погребано във врата му и тя се държеше на Наруто. Какаши седна на пода и помилва гърба й няколко пъти.
- Всичко е наред, Сакура! Това е живота! – след това копи нинджата изчезна.
Това трябваше да е зле, Сай беше сигурен, че Какаши е някъде порейки гората с мощното си Чидори. Сай подлизурстваше. „ Какво, по дяволите, става?”
Наруто бавно застана с кунойчито в ръцете си. Тя все още държеше папката в ръцете си. Сай внезапно се почувства отново като заместник. Беше сигурен, че ако великия Учиха беше тук, щеше да знае какво да прави! Думите, които излязоха от устата на Сакура го издухаха :
- Бременна съм!
- Моля? – Сай беше сигурен, че е чул грешно. Хватката на Наруто я стегна.
- Сигурна ли си, Сакура- чан? – неговите очи се напълниха след като тя кимна и подаде папката на Сай. Когато те се съвзеха, тя беше в шок. Мозъкът й отново фукционираше нормално.
- Чие е? – киселия тон в гласа на Сай я караше да вярва повече на Наруто. Той изгледа гневно чернокосия нинджа – момчето можеше да бъде голям задник понякога!
Внезапно Сай не беше ТОЛКОВА разтревожен. Тя щеше да живее – НЯМА неизлечима болест. ТОй беше сигурен, че това не беше планирана бременност. Той й върна папката след като се размърда от удобните ръце на Наруто.
- Спа с рунтави вежди, нали ? - и Наруто, и Сакура игнорираха въпроса. Той не беше доволен – имаше лошо предчувствие относно това.
- Сакура – чан, моля те не ми казвай… - тя го погледна изцяло в очите.
- Саске! – беше най-открития шепот, но и двамата шиноби високо и ясно, като пожарна аларма.
Сай прокле, Наруто удар с юмрук в стената и образува кратер. През цялото време Сакура държеше папката си. Трябваше да признае – Какаши го приемаше най-добре. Нямаше нужда да разбере кой е бащата – той просто знаеше.
„Аз съм бременна. Аз Харуно Сакура съм бременна, на 19. Е, ще съм на 20, когато родя. Но аз съм БРЕМЕННА . Омг, дишай Сакура, дишай.” Тя направи няколко дишащи упражнения, докато гледаше Наруто да обикаля наоколо и от време на време да псува. Сай седеше на пет стъпки срещу нея, облегнат на дърво. Тя погледна нагоре и го видя да се взира в нея. Черна коса препречваше лицето му… черна коса и черни ониксови очи.
„Нося детето на Саске! О, боже, ще припадна! Саске, детето на Учиха Саске – следващия Учиха наследник. Исках просто нормален живот . Сега трябва да се грижа за това дете и да съм нинджа в същото време? Страхотно, отидоха ми всичките спестявания и пари за харчене! Как ще работя и ще гледам детето? Хмм, ще си наема детегледачка. Я чакай! Болницата има забавачница. Чакай, чакай. Ами нинджа мисиите ми? Не мога просто да оставя детето за дни или седмици! Отглеждането на детето с един родител няма да е забавно! По дяволите!”.
Сай я наблюдаваше внимателно. Нейната кожа настръхна, както си и помисли тя. Най – вероятно заради детето и ситуацията й, съставяйки план „Какво да прави ?”. изведнъж Сай осъзна нещо – неговия шанс със Сакура се беше разбил на парчета от развитието на случая. „ Шибан Учиха! Трябва да получиш всичко, нали ?”.
Наруто изведнъж се обърна към Сакура задъхвайки се :
- КАК, КЪДЕ И КОГА ? – това малко го притесняваше. Къде Сакура – чан и теме-то са имали шанс да … създадат бебе ?
Сакура разказа и на двамата историята. Нейният доклад видимо изчезна. Юки беше на косъм да се разплаче, затова черешовият цвят реши да й даде почивка. Днес тя реши да направи пълни изследвания на кръвта, урината и рентгенови снимки. И след тихо чакане час и половина по – късно резултатите бяха готови. Сакура настоя да ги види, преди да ги изпратят на Хокагето. След като Наруто все още я гледаше остро, тя обясни къде и кога е срещнала Саске, прескачайки еротичните и любовни сцени, но не пропускайки частта с прокълнатия печат. Това успокои блондина значително.
- Тази огърлица е негова, нали ? – Сакура не мислеше, че наистина това е момента да я извади. Тя отрази Сай с хладен поглед.
- Била е на майка му.
Гласът на Сай беше подигравателен :
- О, значи е и романтичен, нали ?
- Сай,задник такъв, какво те засяга ? – попита Наруто. Момчето ( Сай) се държеше като кучка, без да са го питали.
Какаши внезапно се появи и изглеждаше задъхан. Той забеляза Сакура да седи под дърво заедно със съотборниците си, стоящи пред нея.
- Сакура, никой не трябва да разбира кой е бащата на детето, ако решиш да го задържиш! - предпазна ръка докосна плоския й корем. НИЩО не се случваше на животът, растящ вътре в нея. Три „Защо” – та достигнаха ушите на Какаши.
- Детето е прекалено голяма отговорност за теб, за селото и за Саске. И то ще бъде използвано от Итачи , за да убие Саске. Орочимару ще те използва като стръв и може би дори детето като контейнер, след като Саске му избяга. И накрая, ако има наследник на клана Учиха, старейшините и Хокагето няма да видят причина да не екзекутират Саске, класифицирана липсваща нинджа и S-клас престъпник.
Всичко беше твърде много за нея,че погледа й се затъмни.
- Сакура – чан! – Наруто препусна към нея и я взе от тревата и я положи в скута си. Той погледна към стария си учител с ужас.
- Копеле, виж какво направи ?! – Какаши реши да остави клеветите за момент.
- Ще се оправи, просто е в шок.
Сай освободи малко въздух в облекчение :
- Арргхх, мммммм.
- Съвзема се . – Какаши беше наведен до медик нинджата и беше извадил ароматните соли. Морско зелените очи го погледнаха с надежда.
- Кажи ми, че не е истина, че това е ужасен кошмар, моля Ви Какаши – сенсей! – нещо в копи нинджата се подсече. Никога не беше чувал Сакура толкова отчаяна. И той е виждал много случаи, където неговите ученици са имали неуспех, но този път беше по - трудно да се справят. Тежка ръка стоеше на главата й и нейния бивш учител се усмихна.
- Не се притеснявай за това ,Сакура – чан!
- Да, не се притеснявай,Сакура – чан! Ще намерим някой друг да се преструва за баща на детето за известно време, докато върнем Саске – теме обратно. – изцепи се Наруто. Сакура погледна съмнително.
- Това няма да е лесно! Кой иска да се заплете в тази мрежа?
- Вече имаме такъв, Сакура – чан! – трите глави се скъсаха да гледат към Какаши. Той погледна към Сай многозначително. Наруто се ухили.
- Какаши, ти си гений!
Очите на Сакура се завъртяха в шок. Това изобщо нямаше да проработи. Сай винаги се чувствал като заместник на Саске. Това щеше да бъде твърде много за него.

Следва продължение ... >>> част Б

Така става по - добре като е цялата глава, защото не се губи мисълта от предните части на главите и не е накъсано. Вие какво мислите ?

Aйде от мене да мине - няма да е седмица, ами сега Enjoy >>>

Глава No.10
II част

- А такъв ли е ? – Тен - Тен освободи нов поток от смях. Очите на Сакура бяха искрящи от веселие.
- Четири пъти за една нощ !
- Хей, можеше и да е повече, ако не беше ранена ( xD егати секс машината дет е )
Хината изпусна едно „Иип” след думите на Ино. И четирите се засмяха още малко и говореха за „приключението” на Сакура. След малко те легнаха на одеялото и се загледаха в облаците.
- Знаеш ли, широко чело, все пак заслужаваш по – добър от беглец.- розовокосата притисна ръката на Ино в неразбителство.
- Знаеш ли какво не разбирам ? – Ино се обърна на нейно ляво.
- Не, какво Тен – Тен ?
- Ако, да кажем, че Саске реши да се върне в селото. След като това свърши – след като убие брат си. Защо да е толкова тежко? Имам предвид, че той няма да нарани селото. Не го е атакувал.
- Ъъм, старите правила и правилници трябва да бъдат спазени. Той си тръгна без разрешение. Пък и той атакува нинджите на Коноха. - Хината ги снабди с неприятна информация.
- Но все още съм съгласна с Тен – Тен ! И не е като Саске да издаде всички тайни на селото, като се има предвид, че единствената, която знае е неговия клан. И атакувайки шиноби от Селото, скрито в листата е в неговата самозащита.
Ино млъкна и погледна към Сакура, която внезапно си играеше с огърлицата и не казваше нищо. Ино направи гръмогласна, драматична въздишка.
- КАКВО е това ? – тя посочи с маникюрния си нокът врата на Сак. Другите две кунойчита скочиха и погледнаха, с Тен – Тен подпираща се на рамото на Ино.
- О, това ли? Ъм, Саске ми го даде преди да си тръгне. – Ино имаше сърчица в очите ( xD )
- Това е толкова РОМАНТИЧНО! Омг, широко чело, голяма си щастливка! И тук аз си мисля, че това е просто една случайна лудория в купата сено. – тя изписка.
След като и трите й приятелки бяха старателно проучили огърлицата, Сакура я прибра обратно под потника си.
- Сега това усложнява нещата.
- Защо така, Тен – Тен ? – Сакура попита.
- Ами, момчето има някакви чувства към теб. О, ами ако той дойде да те види ?
- Тен – Тен, ти си луда. Това е все едно да отидеш в устата на лъва.
Хината си вдигна ръката : - Аз съм съгласна с Ино.
Сакура завъртя очи.
- Момичета, момичета! Повярвайте ми, Саске няма да се върне СКОРО. Особено пък за мен.
Беше ред на Тен – Тен да завърти очи.
- Както и да е, Сакура. Момчето ще се върне и няма да бъде щастлив, когато разбере, че носиш „детето на Сай”!
- Еми, това, което не знае, няма да го убие. И не е така сякаш сме „заедно” или нещо!
- Не можеш да скриеш нещо такова от него! Той трябва да знае! – и Тен – Тен, и Сакура се бяха изправили, оставяйки нервните Ино и Хината да гледат.
- Хей, хей, момичета, успокойте се. Предлагам да отидем да пазаруваме, защото, Сакура, апартаментът ти има липса на декор.
Тен – Тен въздъхна ( ) и сложи ръка на рамото на Сакура.
- Съжалявам Сакура! Сигурна съм, че ще направиш най – доброто за детето си, щом се свежда до това. И аз ще подкрепя решението ти. И благодаря ти, че сподели това с нас.
- Да, широко чело, не се безпокой. Няма да кажа на никого! Но някой друг знае ли ?
- Е, Какаши, Сай и Наруто знаят истината, защото им казах. Въпреки, че имам чувството, че Какаши знаеше, когато ме намери ...
- Сакура! Батко Неджи отиде на мисия, за да ви върне. Мисля, че той може също да знае.
Тен – Тен прекъсна Хината : - След като той е воден от неговите очи, които да разузнават напред.
- По дяволите, широко чело. Ами ако Неджи ви е видял да правите горещ секс със Саске?
- Шшш. – три чифта ръце се затегнаха върху „голямата” уста на Ино. Сакура беше ужасена. Всички знаеха, че Неджи безусловно изпълняваше правилата и никога не прави изключения. Ами ако той точно в този момент казва на Хокаге-то за нейната „уговорена” среща със Саске и за детето?
- Чакай, чакай! – Тен – Тен прикова раменете на Сакура, преди тя да побегне към кулата на Хокаге-то. – Виж, Сакура. Неджи може да знае, че ти и Саске … знаеш, но той не знае кой е бащата на детето. Заради всички той ще повярва, че е на Сай. Окей ?
Сакура кимна с очи, все още замръзнали в шок.
- Да, широко чело, не се тревожи за това много. Затова имаме Тен – Тен. – назованата нинджа обърна главата си.
- Какво ?!
Ино се ухили дяволски ( ).
- Е, г-ца оръжеен специалист, ти само разбери от гаджето си колко знае. И ако той ще предаде Сакура и Саске, накарай го да обещае, че няма да ги „изпее”!
Хината поклати глава. Тя знаеше за своя братовчед, че следва правилата и не обичаше да се меси в работите на хората. Тен – Тен въздъхна ( ) .
- Ино, ИМАШ ли си на представа колко трудно ще е това ?! Момичето никога не се беше разправяло със студен, горделив, властни и заплашителни мъже.



Следва продължение ... >>>
Има още малко от тази глава, ама ще я преведа утре и ще я пусна.