Тоби х Сакура (поредният фик)

Предговор

Така, започвам да пиша тоз фенфик с картофче от МакДонълдс в уста, не е много очарователно нали? Първо искам да ви кажа *продължително оригване*, че този фенфик по никакъв начин не цели да обижда самите герои, за това просто приемете, че това не са героите от анимето, а просто други, които приличат на тях, имат същата история и характер ... добрее, май не се изразих много правилно .. ._." Просто, искам да ви помоля да не се зарибявате по такива измислени двойки, защото не е добре за здравето.
Просто изчетете фика и коментирайте, ще го напиша, защото смятам, че идеята, която ми хрумна снощи е доста забавна и както знаете моите фикове са обикновено много рандом - имат от всичко.
Както и да е, странното е, че тази идея ми дойде в главата след създаването на Наруто БигБрадър у форума и трябва да благодар на Миса-чан, защото нейната роля като Сакура в НБигБ ме вдъхнови като цяло и чак снощи ми дойде перфектното прозрение как да започна тази глава ... Е, приятно ви четене.


Ден Първи

- Ааа, не! - проплака Наруто като измести туловището си от кревата. - Няма да чакам повече!
Беше някъде средата на Юни, на вън бе горещо и хората бяха плъзнали с бели дрехи и шапки по улиците. Някои даже се проветряваха с някакви ветрила. Наруто се гневеше, защото Тсунаде не бе давала на отбор 7 мисия от около две седмици и русокосото момче вече не издържаше.
Той бързо се преоблече и се запъти към офиса на хокагето като по пътя срещна Сакура, която носеше някакви книги.
- Добро утро Наруто. Накъде? - попита го тя.
- Към Тсунаде - ще настоявам за мисия! - твърдо отговори Наруто - Ела с мен, за да изглеждаме по-убедителни.
- Охх, Наруто незнаеш ли, че сега е лятна ваканция за генините? - изпуфка Сакура - Началото на Юни до края на Юли.
Ченето на Наруто увисна във въздуха.
- Т-толкова много?! - Наруто тъкму разбираше, че е яко прецакан.
- Еми да - така генините могат да ходят на екскурзии. - Сакура понечи да си тръгне, защото намираше този разговор за много досаден.
- Н-но, моля те Сакура-чан. - Наруто я хвана за блузата и тя го зашлеви.
- Офф, Наруто, отиди да се занимаваш с нещо друго. Аз не съм ти плюшена играчка!
- Ч-чакай - наруто се изправи и продължи - Аз..аз, за мен мисиите са интересни, те са моята почивка. Моля тее, Сакураа, ти си чуунин, ще може да ми уредиш понее една мисия, моляяяя теее. нали сме от един отбор? Хайде, плз, плз, плз.
Сакура закрачи нанякъде с книгите като се опитваше да не обръща внимание на момчето. Но където и да отидеше - той след нея, молейки се като някоя монахиня. Накрая Сакура не издържа, защото Наруто я проследи чак до банята на къщата й и имаше намерение да влезе вътре с нея.
- Наруто, чиба! - подпъди го тя като някакво псе.
- Хайде дее, Сакура-чаан, обещавам да ти нося повече рамен.
- А не, чао. - и тя го изрита по стълбището и после се заключи в банята.
Наруто беше доста упорит и реши да продължи да настоява като задумка по вратата на банята:
- Плз, плз, плз, сакура, моля ти се от сърце! Обещавам да направя каквото искаш за теб, само моля ти се, уреди ме с една единствена мисийка, че не издържам вече, ще ме убиеш!
Тогава Сакура отключи и като дръпна вратата, Наруто падна на земята.
- Всичко ще направиш, а?
- Даа. - изохка наруто.
- Каквото ти кажа?
- Разбира се! - Наруто скочи на крака ентусиазиран.
- Тогава, желая да не ме тормозиш с други мисии и рамен през следващите два месеца. - ухили се Сакура. - Ако тоа ми обещаеш, ще те уредя с мисия.
Това не се стори добро желание, но в името да получи някоя интересна мисия, се съгласи и двамата тръгнаха към офиса на хокагето.
През това време, там се бяха събрали отбора на Конохамару, който също настояваше за мисия.
- Съжалявам, но не, всички сте генини и сега сте ваканция, ходете си играйте - Тсунаде твърдо заяви.
Наруто и Сакура влезноха точно в този момнт.
- А, Наруто, Сакура, какво търсите тук?
- Тсунаде-сама, тук сме да ни дадете мисия, аз и Наруто де - после тя се доближи до хокагето и й прошушна - Моля ви дайте някоя, че Наруто повече да не ме тормозиза през лятото.
Тсунаде веднага разбра каква е работата и се усмихна:
- Добрем, ще ви дам мисия, C ранк - и тя огледа групичката на Конохамару и в следващия миг й дойде една подла идея. - Сакура, ти, Наруто и отбор Конохамару ще отиде да разузнавате западната граница на Конохагакуре. Оглеждайте се за всякакви опастности, ако видите, сигнализирайте, не атакувайте веднага. Ако няма начин да сигнализирате, моля, отбягвайте директните битки, все пак сте само генини, а ако и бягтството е невъзможно, е тогава знаем, Нартуо ... Но се съмнавям, че ще се натъкнете на нещо подозрително.
тя паузира само, за да види как отбор Конохамару се радва, а Наруто стене, защото точно те трябва да са с него в отбор. После тя продължи:
- Ще стигнете до западната граница за около 1 ден. Там ще ви очакват няколко чуунини и джоунини, коите ще смените, а след една седмица ще дойде друг екип, който ще смени вас. Моля ви, вземете си вкякави провизии нужни за едноседмичен къмпинг в гората. Приятна мисия. - и тя им подаде една карта.
Сакура я пое, но и тя не беше очарована от мисията, защото отбор Конохамару, а само хлапаци, а в комбина с Наруто стават "разбиваща" комбинация. И тогава Сакура си спомни последният път когато бе виждала Наруто и Конохамару заедно - да, онзи ден, в когото срещнаха Гаара за пръв път, о да, Сакура неможеше просто така да забрави този момент ...

Беше минал около половин ден когато групичката вече си беше стегнала багажите и готова за тръгване. Отбор Конохамару и Наруто изглеждаха вече по-въодушевени и се оказа, че Наруто лесно се спогажда с малчуганите. Обаче Сакура се изнерви при мисълта, че цяла седмица ще трябва да ги търпи тия двамата. Може би с Моеги и Удон щеше да поддържа по-нормален език, единственото нещо, което я утешаваше ...

Скучната мисия

Обяд. Наруто, Сакура и отбор Конохамару се придвижваха на запад през гората в Страната на огъня. Над кражаха някакви птици, но на кого му пукаше, те вече бяха пристигнали.
- О, Наруто. - поздрави го Шикамару.
- Шикамару? Ти ли си охранителя? - Наруто го погледа с изненада и радост.
Мързеливеца се прозя шумно и рече:
- Ем да, проблемно и скучно.
- Скучно?
- Аха. По цяла седмица киснеш в лагера и отвреме-навреме оглеждаш околността, а то обикновено нищо не се случва и аз обикновено заспивам ... yaaaawn ... Таа, Чоуджи и Ино вече си тръгнаха и сега останах аз да ви чакам вас ... ае, елате да ви разведа из лагера. - и той се запъти нанякъде като им помаха с ръка да го последват.
След това последва една обиколка на лагера, която лесно приспа Конохамару. Накрая, като приключиха Шикамару завърши:
- Ами, аз ще се изнасям, че ме чакат предполагам. Вие не се безпокойте, то от тука не минават почти никакви врагове - западната граница е нааай-спокойната. - и след това ги остави.
Сакура въздъхна и веднага се залови да разтоварва багажите. Моеги с удоволствие се включи в разтоварването. Удон веднага реши да се заеме с някакви по-подбробни изчисления на мястото, а Конохамару и Наруто веднага се съгласиха да оглеждат за врагове, защото да седят на едно място за тях бе непоносимо.
- Ох, ама да внимавате, момчета. - Моеги ги предупреди, но те така и не я чуха.
- Винаги ли е такъв? - Сакура я попита.
- Да, те с Наруто-сан изглежда, се доста си приличат. - сподели Моеги.
- Така си е, за съжаление - розовокосото въздъхна и те продължиха с разпределянето на стаите и багажа.
После Сакура прати Моеги да доведе Наруто и Конохамару и се заловиха да правят капани около мястото, в случей, че някой понечи да ги нападне през нощта. Удон много им помогна с правилните сметки. На Наруто и Конохамару им бе казано само къде са капаните, да внимават да не паднат в тях, а после отидоха да ловят риба. Вечерта се върнаха с добър улов и този ден мина нормално.
Следващия ден също мина по подобен начин и Наруто и Конохамару вече започваха да се отегчават, за това тази нощ когато всички заспаха, те решиха да направят нещо интересно.
- Ей, Наруто, кво ще каеш утре да прописпим и вечерта, като заспат останалите да станем и да отидем по-на север. Чух, че северозападната граница била по-отворена за нападения и било по-инт. А и отнема само половин ден да се стигне дотам, ще може да се върнем преди да са се осъзнали, че ни няма. - Конохамару предложи.
- Добре. - съгласи се Наруто представяйки си как сритва задника на някоя друга нинджа. - Айде сега да заспиваме.
И така и сториха - на следващия ден спяха цял обед, че чак до вечерта. Когато вече бяха будни се престориха на заспали и изчакаха Сакура, Удон и Моеги да заспинкат и след туй тихомълком се изнесоха.

На следващия ден, наистина никой не забеляза отсъствието им, поне докато яденето не бе приготвено. Сакура бе помолила Моеги да извика двамата поспаланковци на закуска, но след като не ги намери никъде из лагера и около него и най вече, не висяха в някой от капаните, тя дойде разплакана при Сакура, съобщавайки й. Сакура побесня. Тя знаеше, че тея двамата ще извършат нещо тъпо.
- Ще отида да ги потърся и като ги намера, ще им раздърпам ушите! - закани се тя и като взе една торбичка храна тръгна да ги търси.
Първо,Сакура останови, че следите им водят на северозапад и разбра планът им.
- Хлапета ... - въздъхна тя.

Вече наближаваше пладне и Сакура започваше да се притеснява. Бе вървяла по следите им цял обед и следобед и все още ги нямаше никакви, а скоро щеше да се стъмни. Сакура реши, че ще е по-разумно да се върне в лагера и на следващия ден да се опита да се свърже с някой АНБУ отряд, който е специлизиран в търсене на изгубени нинджи. Когато тя погледна надолу видя, че стъпките се бяха изпарили. Сакура се опита да се върне, но вече наистина бе станало тъмно и бързо се загуби. "Добре, не се паникьосвай, Сакура, само ще трябва да намериш подходящо място където да пренощуваш и на сутринта ще ---" и в тези размисли Сакура не забеляза как стъпи на мека почва и пропадна в някаква дупка в земята ...

Tоби - чан бъди добро момче и пусни още глави много е яко

И на мене мн ми хареса

Тоби-чан бъди още по-добро момче и пуни още милион глави,а пък и Сакура-чан те моли

Тоби-чан варха си продалжавай в същия дух! :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

Веиколепноооооо Искам ощееее

Прекрасноооо,пускай ощеее xD

А ще има ли още :?:

rosenceto написа:А ще има ли още :?:

Да, като ми дойде вдъхновение ще ги пиша.

супер, ще чакам с нетърпение

яко, благодаря че съм те вдъхновила хД

много ми е интересноо

Искам продължение! Моля те по-бързо пиши новата глава Ужасно интересно е :angel: :!:

Super :lah: :lah: :lah:

Супер е. ОЩЕЕЕ!!!

Пускай още глави.Супер е.