Вход
Намерете ни във facebook
Top posting users this week

Share
Go down
avatar
Sparklie
Новородено
Новородено
Female
Рожден ден : 14.04.1996
Години : 22
Мнения : 5
Дата на рег. : 16.11.2013

blue Кратка история...

on Съб Ное 16, 2013 2:30 am
„Адсон, никога не съм се съмнявал в истината, съдържаща се в знаците; те са единственото средство, с което човек разполага, за да се ориентира в този свят. Но аз не можах да проумея едно - връзката между знаците.“  Русото момче, седнало на една пейка, прочете изречението на глас. Той стоеше там от известно време и чакаше някого, но  явно му омръзна и извади да чете книга и точно това беше първото изречение от нея. Той стоя така- четейки, без дори да осъзнава колко време беше изминало.
„Алекс, съжалявам, че закъснях!” – Момиче със светло кестенява коса, задъхано се спря до него. Беше очевидно, че е тичала до тук. Алекс я погледна, прибра книгата си и се изправи.
„Няма проблем! Важното, е че изобщо дойде.” – Момчето хвана ръката на момичето стоящо до него и кръстоса пръстите си с нейните.
„Разбира се, че ще дойда! Все пак не бих зарязала гаджето си на рождения му ден!” – Брюнетката се усмихна приветливо, навдигна се леко на пръсти и целуна приятеля си по бузата. – „Честит рожден ден!”
„Благодаря!Е, къде ще ме водиш сега?”- Алекс нетърпеливо заразпитва  Виктория за изненадата, която му беше подготвила. Момичето тръгна напред, водейки момчето след себе си.
„По-късно ще разбереш!”- Тя нямаше никакво намерение да издава нещата предварително. Двамата вървяха заедно по улицата, ръка за ръка и си говореха за най-различни неща- от времето днес до планове за бъдеще и колеж.След около половинчасово вървене Виктория спря пред планетариума.
„Е, какво ще кажеш? Харесва ли ти моята идея?” – Тя пусна ръката на Алекс и застана пред него с гръб към планетариума и с разперени ръце, представяйки изненадата си.
„Мога да кажа само, че… моята изненада е по-добра!”- Той се усмихна самодоволно. Той също имаше план за това как да прекара рождения си ден с приятелката си, но неговия беше за по-късно.
„Гадняр!” – Брюнетката направи престорена намусена физиономия, след това грабна ръката на приятеля си отново и го поведе към входа. След като си платиха входа те влезнаха и се настаниха. Не след дълго- 2 или 3 минути- представлението започна- залата се затъмни и всички притихнаха.На тавана се появиха планети и се чу записаният глас да разказва и обяснява. Алекс и Виктория слушаха с удоволствие и наслада- те, и двамата обичаха космоса и планетите.За тях времето мина неусетно и бързо, сякаш беше само миг. Лампите светнаха обявявайки края на шоуто. Всички взеха да стават и да си тръгват, но единствено те двамата стояха все така неподвижни, пленени от любимата си наука- астрономията. Не им отне много за да осъзнаят, че е станало време да си тръгват. Те последваха примера на останалите- станаха и се насочиха към изхода. Когато се озоваха извън постройката, навън вече беше взело да се стъмнява. Те се спогледаха и се усмихнаха един на друг, споделяйки радостта от видяното, но без думи, те не им бяха нужни. Алекс беше този който сплете пръсти с половинката си този път, за да може да я води, но на къде? Той я заведе само до една от пейките отстрани.
„Това което искам от теб е да ми се довериш. Става ли?”- Блондина погледна момичето стоящо пред него и зелените му очи гледаха нейните сини пълни със сериозност. Тя само кимна в отговор. Алекс извади платнена кърпичка от джоба си и я уви около очите на Виктория, завързвайки я отзад на главата и.
„Не надничай!” – Тоя я предупреди с игрив тон. Тя нежно се засмя на забележката му.
„Няма да можеш да виждаш или чуваш нищо, така че просто ми се довери- аз ще те водя!”- Зеленоокото момче обясни с нежен глас поставяйки слушалките на плейъра си в ушите на приятелката си. Тя отново кимна за да е сигурен той, че го е разбрала. Алекс хвана ръката и нежно и отново  я поведе напред, незнайно на къде. Виктория просто го следваше, тя му вярваше, а той вървеше бавно и на всяка крачка се обръщаше да я погледне- дали е добре и дали няма да се блъсне в нещо. Синеоката брюнетка го следваше уверена в него около 40 минути, без дори и за секунда да се усъмни, докато не усети как ръката му изведнъж се изплъзна от нейната- сякаш някой я изтръгна. Тя стреснато махна слушалките от ушите си и кърпичката от очите, само за да види любимия си Алекс да лежи на улицата пред нея и една кола.Тя усети пулса в ушите си. За секунди падна на колене до него. Извика името му, за да го накара да отвори очите си и да я погледне- да я погледне с красивите си зелени очи и да и каже, че всичко е наред, че е добре, но това не се случи. Насъбираше се тълпа, чу се сирената на линейка, тя продължаваше да вика името му, невярвайки, че той няма да и отговори. Пристигналите с линейката лекари вдигнаха тялото му на носилка и го качиха в линейката. Виктория ги последва в линейката. Тя не можеше да го остави, усещаше топлите сълзи по лицето си, усещаше как сърцето и бие в гърдите и сякаш ще изскочи, сякаш всичко беше един ужасен кошмар. За минута или две те вече бяха в болницата. Отведоха Алекс в операционната, а тя трябваше да изчака отвън. Усещаше секундите като минути, минутите - като часове, а часовете- като години. Цяла вечност. За нея мина цяла вечност докато докторът излезе с окървавени ръце от операционната… само за да и предаде, че повече няма да може да види зелените очи на Алекс, неговата пленителна усмивка и да чуе закачливия тон с който и говори. Тя падна на колене и сълзите и се стичаха като река от очите и, падаха на пода и образуваха мокри петна. Виктория осъзна, че повече няма да може дори да го прегърне…
1 месец по-късно
Виктория стоеше с книга в ръцете си и четеше на глас. Тя беше на гроба на Алекс и му четеше книга- неговата любима. Синеокото момиче идваше всеки ден за да постои с него и да му почете. Тя съжаляваше, че така и не успяха да отидат на концерта за който Алекс беше купил билети и към който я водеше когато стана инцидента, но не съжаляваше и беше сигурна, че и никога няма да съжалява, че се е влюбила точно в него. Тя беше сигурна само в едно- че никога нямаше да го забрави- него и любовта…
Върнете се в началото
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите