Music is my life

Това е идейка, която ми дойде наскоро... Надявам се да ви хареса! Съжалявам, че е кратко...

Глава 1

Музиката... Тази тъй необикновена и красива игра на ноти. Имаща своя неповторим чар. Нещото, способно да те накара да чувстваш, а ако не знаеш как – да те научи. Не си ли се питал защо винаги е толкова различна? Как успява да достигне до застиналото вече сърце. Защо предизвиква сълзи и смях... Това не може ли да се нарече магия?
Тихо проскърцване на голямата дървена врата наруши тишината, просмукала се във всяко кътче на огромното имение. Девойката пристъпи плахо в просторната зала, оградена от всички страни с прозорци вместо стени. Дори таванът представляваше стъклен купол, разкриващ пред очите невероятната гледка на нощното, осеяно със звезди небе. Луната – съвършено кръгла, придаваше красив сребърен и тайнтсвен отенък на местата, докоснати от нежната й светлина. Сакура тръгна напред, а живите й, искрящи очи, сякаш опитваха да поберат колкото е възможно повече от хипнотизиращата обстановка. В този момент, сърцето й трепкаше като криле на пеперуда, а усмивката, която не слизаше от бледото й лице, изразяваше две емоции – тъга и радост. Момичето бръкна в джоба на суичера си и извади оттам малко ключе. Приближи се до единствената мебел в дъното на залата, а именно шкаф със странна ключалка и внимателно постави в нея ключа. Красива музика се разнесе наоколо.Девойката се засмя звънко и с бавни крачки отиде до средата на помещението. Изведнъж повдигна ръцете си нагоре, сякаш искаше да докосне една от онези звезди, които я наблюдаваха винаги. Сакура се завъртя нежно, а малките й боси крачета пристъпваха толкова безшумно и леко, сякаш летеше. Като нищо ще се зачудиш къде са ефирните й крила... Дългата й розова коса потрепваше при всеки грациозен подскок. Прекрасната мелодия, която в този момент бе завладяла едно сърце, бе едно цяло с девойката. Тоновете ставаха ту високи, ту ниски и всяка тяхна промяна бе описана с пленяващите човешкия разум движения на момичето. Начинът, по който извиваше крехката си снага, по който издигаше за части от секундата във въздуха нозете си, дори фактът, че бе затворила очите си, оставяща се в ръцете на усета... Сакура излъчваше спокойствие, увереност и в същото време плахост. Погледнеш ли я, ще усетиш желанието и огънят, които горят в душата й. Ще ти се прииска да останеш и просто да я гледаш, без да имаш силата да откъснеш погледа си от това прелестно същество. Девойката толкова се бе унесла, че не забеляза, когато нисичка жена, загърната в сива плетена жилетка, влезе при нея.

- Невероятна си, мила. – Думите, изпълнени с любов и възхищение, стреснаха момичето и то веднага прекъсна своя танц.

- Благодаря... – отвърна тихо розовокоската като седна уморена на земята.

- Не трябва ли вече да си лягаш? – попита угрижено възрастната. – Утре те чака дълъг път и си мисля...

- Ще постоя тук още малко – усмихна й се Сакура. – Искам да съм сигурна, че изпълнението ми ще бъде блестящо. Мечтая да постъпя в Музикалната академия още от дете и не мога да се проваля сега.

- Убедена съм, че ще се справиш! – възкликна весело икономката на семейство Харуно, след което тихо излезе от залата. Лека въздишка се откъсна от устните на девойката, когато остана отново сама. Да, притесняваше се. Последните месеци бе прекарала свободното си време в упражнения на измислените лично от нея съчетания. Трябваше да успее! Тя се отпусна по гръб и се загледа нагоре, където през стъкления купол, звездите блещукаха по - ясно отвсякога.